Петък, 19 Юли 2019
Събота, 16 Февруари 2019 10:00

В Северна Македония е бил предотвратен атентат на „Ислямска държава“

Има данни за 150 македонски граждани, предимно от албански произход, пътували до Сирия и Ирак, за да се бият редом с джихадистите.

Властите в Северна Македония предотвратиха терористично нападение, планирано от членове на „Ислямска държава“, съобщи вътрешното министерство на страната. Това е станало след сигнал от посолството на САЩ в страната. Полицията е претърсила помещения в редица населени места и е конфискувала предмети и устройства, които биха могли да се използват за нападение, съобщава БНР.

Посолството на САЩ в Скопие издаде предупреждение към пътуващите в Северна Македония американци за „повишен риск от терористични нападения“.

По официални данни към края на 2016 г. около 150 македонски граждани са се присъединили към ислямистите в Ирак и Сирия.

Късно в петък властите на Република Северна Македония обявиха, че провеждат операция за предотвратяване на възможен терористичен акт на поддръжници на групировката „Ислямска държава“ (ИДИЛ).

Министерството на вътрешните работи в Скопие съобщи, че след получаването на оперативна информация от „партньорска държава“ е разпоредило претърсване на няколко адреса.

Според статистика от 2016 година около 150 македонски граждани, предимно от албански произход, са пътували до Сирия и Ирак, за да се бият редом с джихадистите. През миналата година 8 екстремисти бяха осъдени в Албания за терористичен заговор срещу израелски футболисти, напомня националното радио.

  

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 16 Февруари 2019 10:00
    Преди тунела и след това

    Кеворк Кеворкян: Цветанов не успя да изиграе ролята на инструмент, който да отмества заплахите от Бойко. Но по-важният проблем е друг и той си остава: защо, всъщност, го натириха? Не си мислете, че е заради някакъв апартамент, за да не изглеждате идиоти в собствените си очи. Друга е причината - но каква?

  • Събота, 16 Февруари 2019 10:00
    Велизар Енчев: Борисов получи удари от две държави, на които даде твърде много

    България е направила подарък на македонската страна в името на евроатлантическите перспективи, смята бившият дипломат

  • Събота, 16 Февруари 2019 10:00
    Проф. Светлозар Елдъров: У нас не се реагира, че 90% от договора на България с Македония са написани от дипломацията на Груевски

    Излиза че, това акционерно дружество „Обща история“ е създадено по договор, който 95% е написан от македонската дипломация, докато България в него ще участва с 95% от нейното културно наследство, а Македония с онези 5%, които са след 02.08.1944 г., казва историкът пред радио "Фокус".

    - Македонското правителство прие да чества заедно с България паметта на светите братя Кирил и Методий, св. Наум и цар Самуил. От кабинета на Зоран Заев призовават при всяко официално честване на тези личности да се подчертава историческата истина за нашата обща история и това публично да се оповестява. Какви исторически истини предстои да чуем, наш гост е историкът проф. Светлозар Елдъров. Проф. Елдъров, ако ще правим историческо акционерно дружество с Македония, коя страна с какъв дялов капитал влиза?

    - Хубава метафора направихте, значи всеки влиза със своето културно историческо наследство. Все едно да кажем: един гражданин на Република България и един гражданин на Република Северна Македония правят акционерно дружество, българинът дава 54 хил. лв., а неговият контрагент дава 5 лв. и ето вече общо дружество, ще се делят по братски и по равно. Нещо така горе-долу образно мога да интерпретирам вашата метафора за акционерното дружество ЕООД, защото България влиза със своето културно-историческо наследство вековно, хилядолетно, Македония влиза със своята културна национална идентичност, която датира от 02.08.1945 г. Не съм икономист, не разбирам от бизнес, но има нещо, което някак си не се връзва с представите ми за справедливо споделяне или справедлив общ бизнес.

    - Какви исторически истини предстои да чуем, след като македонското правителство призовава при всяко официално честване да се подчертава политическата истина за нашата обща история и това публично да се оповестява?

    - Понякога историята си прави шеги, ето тази новина идва в година, която за България и за българите е кирилометодиевска година, защото се навършиха 1150 години от кончината на Константин Кирил Философ или от успението на св. Кирил Славянобългарски, както е в български православен календар. Както и се навършват 150 години от основаването на БАН, която през 1869 г. в Браила е учредена като Българско книжовни дружество „Св. Кирил и Методий“. Излишно е за слушателите на вашето предаване да изтъквам, какъв е приносът за България и българите развитието, разпространението и утвърждаването на кирилометодиевото дело. Само да припомня, че в България има най-старата традиция за честване, почти непрекъснато църковно-религиозно честване. Още през Възраждането, през 1851 г. поне е утвърдена тази дата за първи път, Кирил и Методий е честван не само като културно-религиозен, а и като училищно-обществен празник в Пловдив, като патрон на тамошното училище „Кирил и Методий“, още в епохата на българското Възраждане. Празникът на Кирил и Методий тогава в календара на 13.05 се превръща в национална програма на българското възраждане. Веднага след Освобождението той влиза във всички укази и закони, които уреждат проблемите на празничните дни. Затова, например, най-високият като ранг орден в онази епоха на българската държава Княжество и Царство България е орденът „Кирил и Методий“. Ежегодните училищни тържества и шествия на 11 май освен това осигуряват на празника постоянна масовост и неповторима жизнерадост, което още повече го утвърждава като най-обичаният празник. През 1916 г. със смяната на календара, датата, на която се отбелязва празника, става вече 24 май и много добре е да се знае, затова го подчертавам, тази дата е обща и за държавата, и за Църквата. След 1916 г. в църковния календар на Българската православна църква денят на св. Кирил и Методий е на 24 май. Това се променя в едва в края на 1968 г., когато според мен най-вероятно, поради натиск от тогавашния комунистически режим Българската православна църква приема т.нар. „нов Юлиански календар“ и някои празници са върнати на старите им дати и 24 май, т.е. Денят на св. Кирил и Методий е върнат на 11 май в църковния календар на Българската православна църква. И става така, че на следващата година 1969 г., когато се отбелязват 1100 години на св. Кирил Славянобългарски, Църквата чества св. Кирил и Методий на 11 май, доколкото това изобщо е било възможно в годините на тоталитарния режим, а учителите, учениците, държавата, народът го честват на 24 май. Това разделение на празника, според мен, имаше някаква задна мисъл във връзка с тогавашния научен атеизъм. Но така или иначе България запази първенството си и статистиките от 80-те години на миналия век и те показват, че в България тогава е имало 998 училища, 98 читалища и 105 храма, които са имали за патрони св. Кирил и Методий, това е в пъти повече от всички други славянски държави взети заедно. Каквото имат в Република Северна Македония днес, като кирилометодиевска традиция? Тази традиция е българска. Тя е българо- екзархистка, чрез българската екзархия навлизат и училищната система, и църковната и се разпространяват във Вардарска Македония в онази епоха. И неслучайно дори и историята на Вътрешната македонска революционно-одринска организация е свързана с тази дата, защото знаем, че тя се ражда буквално в класните стаи на българската екзархистка мъжка гимназия в Солун „Кирил и Методий“. Повече от нейните учредители са учители или служители на българската екзархия и там се е провел нейният учредителен конгрес. В един от кабинетите на тази гимназия, във физико-математическия кабинет, през 1903 г. е взето решението за Илинденско-Преображенско въстание. И нека нашите слушатели да знаят, че дълго време в Югославия, която беше част от република Македония, този празник въобще не се празнуваше, не се отбелязваше, защото на 25 май се честваше т.нар. „Ден на младостта“, който се представяше като рожден на ден на Йосиф Брос Тито, а всъщност беше един от многото негови рождени дни, никой и досега не знае, кой е истинският му рожден ден. Но този празник много тогава се празнуваше и се пропагандираше като един от символите на братските народи. И едва през 1998 г., значи вече в наше време, когато се разпадна Югославия, този празник влезе в официалния държавно-празничен календар на Република Македония. Вярно в онази епоха македонците много ревнуваха Югославия и изобщо, че България чества така празника на Кирил Методий, особено с българската традиция този празник да се чества и пред гроба на св. Кирил в римската базилика „Сан Клементе“. Българските чествания там са също най-стари от 1924 г., те не се прекъснаха и след 9-ти септември и се правеха под различни форми. Но македонците започнаха, т.е. югославяните, и главно от Скопие започнаха своите чествания пред гроба на Кирил едва след 1969-1970 г., т.е. след кризата в Чехословакия, когато българите малко се снижиха под натиска на социалистическия блок. Тъй като съм изследвал този период, мога да ви кажа, че там в Рим се разиграваха доста сериозни сцени на съперничество между българската и македонската делегация, Скопие разпространяваше брошури и пропаганда изобщо с които претендираше за свое първенство на кирилометодиевото дело. Ето с такъв капитал двете страни влизат в споделянето на обща история, по отношение на Кирил и Методи и, разбира се, и на другите имените личности, за които споменахте.

    - Проф. Елдъров, няма българин, няма българско дете, което поне веднъж, най-малко, ако не и десетки пъти през живота си да не е пяло „Върви, народе, възродени“. Ние сме закърмени, ние сме израснали с този химн. Той е написан през 1898 г. като текст и през 1901 г. като музика и оттогава непрестанно се пее. Е, какво публично ще оповестим като историческа истина, според македонския премиер Зоран Заев?

    - Това, само да кажа, не е само според македонския премиер, това е според Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония.

    -  Какъв договор сме подписали?

    - Значи, нали така се казва, когато се подписва договор или дори когато се прави една обикновена покупка винаги да се чете дребния шрифт. Такъв договор сме подписали, такъв договор, в който изрично е казано, че се има предвид общата история, която свързва двете държави, създаде се тази двустранна експертна комисия по образователни и исторически въпроси. Знаем, от медиите поне научаваме, какви проблеми имаше: само преди месец гръмна скандалът с предложението на македонската страна Гоце Делчев да се чества на датата 07.10., т.е. да се чества датата 07.10.1946 г., когато комунистическа България предаде костите на Гоце Делчев, а с него предаде бих казал и македонската кауза. И това стана на заседание на Междуправителствената комисия, значи един по-висок орган, който пак е предвиден в този договор. Има една новина, искам да съобщя във връзка с това, което ме питате. Една новина пак покрай тези скандали, за които споменавам, която някак си мина незабелязано в българските медии и никой не я коментира. Това беше изявлението на лидера на скопското ВМРО/ДПМНЕ Християн Мицковски, че 90% от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония е написан от дипломацията на Груевски, значи от македонската страна. Аз не чух от българска страна някой да оспори това, да излезе в медиите и да каже „Не, това не е вярно, аз участвах в писането на този договор, аз бях експерт“. Ето, излиза че, как го казахте вие, това акционерно дружество „Обща история“ е създадено по договор, който 95% е написан от македонската дипломация, докато България в него ще участва с 95% от нейното културно наследство, а Македония с онези 5%, които са след 02.08.1944г.

    -  Аз недоумявам, как ще честваме паметта на светите братя Кирил и Методи, на св. Климент Охридски, на св. Наум и цар Самуил с оповестяване на обща историческа истина? Какво общо ще намерим ние по тези герои, по тези имена, по тези исторически фигури? В България пеем „Върви народе възродени“ всички, завършила съм СУ „Св. Климент Охридски“, на метър от мен в студиото е изправена дървената икона на св. Климент Охридски, за цар Самуил сме чели, гледали филми и т.н., за свети Наум също. Какво общо ще честваме, като го оповестяваме при това като историческа истина? Ето това не мога да си обясня, моля ви да ми обясните, вие сте историк?

    - Въпросът ви е много основателен, много важен и значим, но трябва да го зададете на някой от членовете на тази експертна двустранна мултинаучна комисия, която е предложила тези чествания, трябва да го зададете към някой от политиците ни. Например, на външния ни министър, която най-ревностно защитава този договор. Иначе аз като историк, също съм завършил СУ „Климент Охридски“, голяма част от живота ми е минал в националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ , тъй като 40 години и повече се занимавам само с история, така че там е моето работно място. Роден съм и в Пловдив, където за първи път е честван Кирил и Методий. Само да кажа, все пак делото на Кирил и Методий е достояние на всички славянски народи. И хърватите са го чествали, днес този празник е и в официалните държавни календари и на Република Чехия, и на Република Словакия, само че на датата 05.07. защото това е по католическия календар. От 1995 г. в Руската федерация празникът също се чества много активно. Там кирилометодиевската символика, празничност заемат все повече и повече пространства. Трябва да се каже тук, че ние поставихме началото на тази кирилометодиевизация на Русия, когато през 1985 г. копие на паметника, койот стои пред Народната библиотека „Кирил и Методий“ беше пренесен и монтиран в Мрманск и тогава за първи път в Русия научиха кои са Крил и Методий и защо трябва да ги честват. Значи и когато се чества в Русия, се споменава и първенството на България. Така че, ако има съвместно честване, а то вероятно ще има, спор няма, защото двете държави са се заели с това, двете правителства, при всичко случаи под някаква форма ще има такива чествания, дали само в България или в Скопие или в Рим. Впрочем, в Рим вече има подобни прецеденти, мисля, че през 2014 г. за първи път имаше нещо като опит за съвместно българо-македонско честване, което не завърши много добре. Мисля, че тогава някои медии, специално медиите на Ватикана объркаха българския министър-председател Бойко Борисов и го представиха за македонския премиер. Опасявам се да не би такъв да бъде и резултатът от това общо споделяне на историята, накрая ние да минем като следовници на дълбоките исторически събития на Скопие. Надявам се това да не стане, но ще очаквам да зададете този въпрос на членовете на българската комисия, специално го задайте на проф. Кирил Топалов, защото той е специалист по крилометодиевото дело и старобългарската литература. Ще изслушам с удоволствие неговия отговор.

    - Той беше и дългогодишен директор на Народната библиотека „св. Кирил и Методий“.

    - Ето, да, той е компетентният човек, който вероятно ще предложи и формите, с които ще се чества съвместно кирилиметодиевото дело. Много ще се радвам наистина, учениците в Република Северна Македония с корекцията на учебниците, която сега се прави, да вземат по чудотворен начин пък да научат химна „Върви народен възродени“ и да започнат и те да го пеят, ако това стане, трябва наистина да благодарим на тази комисия, но има едно голямо „но“.

    Източник: focus-news.net

Оставете коментар