Вторник, 25 Юни 2019
Понеделник, 18 Март 2019 16:23

Маргарита Михнева взе интервю от адвокат Цветан Цанев по скандала с "Венецуелската афера"

Интервюто с адвокат Цветан Цанев излезе първо в белгийската електронна медия Belgium24.be

Маргарита Михнева: Здравей! Преди  около 30 години се видяхме с теб в Хамбург… правих журналистическо разследване за моето предаване "Конфликти". Помниш ли? Бях командирована от Асен Агов- тогавашният директор на БНТ…

Цветан Цанев: Да, много добре си спомням, но предаването така и не можах да видя.

Маргарита Михнева:  Една закъсняла среща след  години… Искаш ли да продължим това интервю? Имаме повод - името ти нашумя в последните дни в българските медии.

Цветан Цанев: С удоволствие.

Маргарита Михнева:  В  България някои медии твърдят, че ти се криеш –  ту си на  Малдивите,  ту в  Доминиканската Република... Мога ли да обявя къде се срещаме и разговаряме?

Цветан Цанев: Да, да… Разговаряме с теб в Швейцария. Маргарита, както знаеш, аз съм гражданин на две държави. Повече от 40 години живея и работя предимно в чужбина.

Маргарита Михнева:  В българския сайт „Афера“ се появи снимка, с която се внушава, че това си ти и ти се преписва криминално минало.

Цветан Цанев: Снимката, която ми показваш, Маргарита, е  на българския адвокат Велимир Атанасов. ”Фалшива новина”,  както е модерно да се казва, и както може да се определи и останалото съдържанието на статията…

Маргарита Михнева:  Показах лицето ти  през  90-те  години  на миналия век в моето предаване „Конфликти“. Мога ли сега, близо 30 години по-късно, да публикувам твоя актуална снимка?

Цветан Цанев: Да, може естествено. Ето моя снимка, макар че бе по-хубаво да публикуваш наша снимка от преди години, когато бяхме млади и все още имахме надежда, че този свят върви към добро.

снимка: Цветан Цанев, адвокат

Маргарита Михнева: Цветане, много от хората, които тогава, в 90-те години участваха в моето  разследване за каптагона, си отидоха от тоя свят - Иван Славков, ген. Иван Иванов, Боби Бец, главните прокурори Евтим Стоименов, Мартин Гунев, Иван Татарчев… Тогава за „каптагона” нямаше присъда, не се стигна до дело. Защо сега журналистите отново актуализираха темата за каптагона?

Цветан Цанев: Темата „Каптагон“ беше злободневна в първите години на прехода, поради  силно политизирания ѝ характер тогава, когато хората по инерция все още вярваха, че всичко написано във вестника е проверено, вярно или поне написано с чувство на отговорност. Тогавашният главен прокурор поведе кръстоносен поход срещу сменената власт и за него всички средства бяха оправдани, стига да помагат за дискредитирането на бившите  комунисти.

Маргарита Михнева: Помниш ли как се шегуваше Иван Славков – „След 1989 година БКП се раздели на две – СДС и БСП!“? 

Цветан Цанев: Понесени от вихъра на прехода, много бивши комунисти се превърнаха в журналисти и в стремежа си да демонстрират изживян демократичен катарзис не само тръгнаха по църкви, но и престанаха да обръщат внимание на такива немаловажни дреболии като действителната фактология. Така и в случая с обвинителния акт за каптагона никой не обърна тогава и не обръща сега внимание на обстоятелството, че с деянието си обвиняемите по дело №2 (за каптагона) дори не бяха консумирали състав от тогава действащия Наказателен Кодекс на НРБ. Ако е имало нарушение,  то е било от административно-правен характер и би следвало да се накаже с парична глоба за производство и разпространение на лекарствен препарат  без надлежно лекарско предписание в размер от стотина лева. Лекарството Captagon, съдържащо субстанцията Fenethylline (синтезирана и патентована в 1961 г. от немския фармацевтичен концерн Degussa AG), е било произвеждано в Германия и разпространявано в немските аптеки до 1986 г . В България то се е произвеждало легално под лиценз и е било достъпно в аптеките до 1989 г. Първоначално се е импортирало от Германия и е било реекспортирано основно в Саудитска Арабия. На по-късен етап произведеният в България продукт е бил опакован като оригинал, без надлежното разрешението от страна на държателя на патентните права. Изгодният експорт на така оформения препарат, предлаган като оригинален фабрикат, също би трябвало да се третира като нарушение, но  фирмата - носител на патента, никога не е потърсила възмездие за нарушени авторски права.  От тази лукава дейност в хазната на България са влизали, а не излизали, както безотговорно се твърди, милиарди щатски долари. Изнесената от  мен тук информация е свободно достъпна не само в публичното пространство, но и в архивите на военната прокуратура, но ангажираните с журналистически разследвания специалисти никога не проявиха интерес към нея.

Президентите на Венецуела, Съединените щати и Руската федерация - Николас Мадуро, Доналд Тръмп и Владимир Путин

Маргарита Михнева: По времето на Тодор Живков милиардите долари от търговията с оръжие и каптагон влизаха в джоба на държавата, това си беше държавна политика. А сега е обратното! Днес от тази търговия печелят „избрани частни лица, обвързани с политици”.  А и  след 89-та година разбрахме, че почти всички водещи политически журналисти са били доносници на Държавна сигурност. Да изброявам ли имената им? За какъв катарзис, за каква промяна ми говориш?

Цветан Цанев: Разпространено мнение е, че журналистическите разследвания са перлата на журналистиката. Да, но когато едно журналистическо разследване е обагрено,  „осмислено” от политически поръчки и амбиции, тогава то се превръща във фалшиви новини (fake news), които за жалост заливат безконтролно много медии, които не проверяват сериозно своите източници. Длъжен съм тук да направя една декларация: Че обратно на това, което се твърди, аз лично никога и по никакъв начин не съм участвал в изготвяне, придобиване, държане, превозване или пренасяне на каптагон, предназначен за продажба или друго предназначение.

Маргарита Михнева: Цветане, спомняш ли си когато Петър Младенов нареди, крещейки, на главния прокурор Евтим Стоименов: „Искам да видя документ за задържане на Тодор Живков под стража!“? Тогава Стоименов бе поставен между чука и наковалнята – между закона и политиката. Помниш неговата фраза, има я в мемоарите...

Цветан Цанев: Да, спомням си и крилатия отговор на Стоименов: „Действащият наказателен закон е малка къщичка, в която искате да вкарате великан“.  Маргарита, а ти спомняш ли си, че Евтим Стоименов подписа това постановление, а след това си подаде оставката? Весели времена бяха, но добре, че отлетяха.

Маргарита Михнева: Но да се върнем към настоящето. В българската преса се изписаха безброй противоречиви новини за "Венецуелската сага". Досега всички се изказаха, само ти мълчиш...

Цветан Цанев: Мълча по обясними причини. Преди всичко, досега никой не се е интересувал от моето мнение, а аз всъщност и нямам какво да кажа повече от това, което вече е написано в предварително предоставената  на разположението на банката документация. Текущата  проверка, възбудена чрез намесата отвън, направи тази информация достояние и на всички компетентни, и некомпетентни проверяващи организации по света и у нас. Част от тази информация се премята дори по страниците на уличната преса. Случаят се политизира, но  чисто професионално погледнато няма поводи за скандал. Категорично знам, че в правната кауза на цялостното правоотношение няма допуснати грешки, а моите действия са напълно законосъобразни. Не виждам причина да се оправдавам, разкайвам или спотайвам. Причините за моето мълчание са по-скоро от професионално и етично естество. Опазването на професионалната тайна е основно и първостепенно задължение на адвоката без ограничение във времето, което се отнася в особено висока степен и към акумулираната, доверителна информация по специалните, клиентски, банкови сметки. В Закона за адвокатурата,  упражняването на адвокатската професия се определя като дейност, предвидена в Конституцията за защита на свободите, правата и законните интереси на гражданите. Може би ще е от полза да припомня тълкуванието на чл. 39 от закона за тези, които са го позабравили, просто не го познават или не им е удобно да го помнят, но все пак проявяват интерес, било то от любопитство, политически амбиции, борба за вестникарска слава, търсене на злободневна тема, повод за собствена изява. Надявам се да бъде от полза и на тези, които се занимават със случая (да го наречем „Паричният поток от Венецуела в необичайно големи размери“) в изпълнение на професионалните си задължения. За да не бъда голословен, ще си позволя да цитирам директно, с риск да те отегча, части от Решението № 1873 на Висшия адвокатски съвет от 20.05.2016:

„Адвокатът (или адвокатското дружество) – титуляр на сметката не може по свое усмотрение и без изрично съгласие на съответния клиент да предоставя където и да било сведения или данни за откриването и  управлението на клиентската сметка. Тази информация изцяло попада в „тайната на клиента“, която всеки адвокат е длъжен безусловно да пази по силата на Закона за адвокатурата без ограничения във времето.

По отношение на сведения и данни за откриването, управлението и движението на паричните средства по клиентската сметка в съответствие с чл. 39, ал. 3 ЗА, за адвоката са приложими абсолютните забрани по чл. 33, ал. 4 и чл. 45, ал. 2 ЗА да бъде свидетел и/или да бъде разпитван в процесуално качество.

При опит на разследващи и съдебни органи да получат свидетелски показания от адвокат за сведения и данни за откриването, управлението и движението на паричните средства по клиентската сметка, адвокатът е длъжен да отказва, позовавайки се на чл. 45, ал. 2 ЗА. Документите (на хартиен или електронен носител), съдържащи информация относно откриването и управлението на клиентската сметка, партидите по нея, движението на средствата по нея, съхранявани от адвоката (или адвокатското дружество), са сред обектите, които не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване, съгласно забраната на чл. 33, ал. 1 ЗА“.

Маргарита Михнева: Цветане, а защо според теб тогава се говори за незаконно изтичане на парите на венецуелския народ през България? От цитирания текст на закона и твоите обяснения излиза, че самите проверки са нелегитимни, а парите по сметките на „Инвестбанк“ са парите на самия венецуелски народ.  Знаеш ли, че по повод на Делян Пеевски висш магистрат в България направи следното изявление: „Няма внесено обвинение срещу Делян  Пеевски, защото той или е много умен, или има добри адвокати“? Не се ли движиш и ти по този ръб?

Цветан Цанев: Смея да твърдя, че „венецуелска сага” няма поради липсата на закононарушение. Нито една страна, взела директно или индиректно участие в тези финансови операции, не е действала неправомерно или пък е допуснала пропуск. Оригиналният финансов ресурс на транзакциите са милиардни еврови суми, собственост на Венецуелската държава в лицето на Националната ѝ банка. Тези финансови средства се концентрират в европейски, азиатски, руски, китайски или дори американски банки в евра по кореспондентски сметки на венецуелските държавни банки. Причината е, че от 2017 година Венецуела не ползва щатския долар като обменна единица за реализацията на своя външнотърговски валутен и стоков обмен. Съмнения за легитимността на произхода на средствата от страна на международните банкови институции, съхраняващи и управляващи този ресурс, не може и да има. Да се твърди впоследствие, че са приели милиардния ресурс без да забележат неговата неправомерност, би било просто несериозно, да не кажа смешно. Място за нарушения на банковото законодателство, съмнения за неспазване или заобикаляне на мерките за пране на пари също не може да има, защото венецуелските финансови ресурси са били съхранявани и управлявани по сметки на най-ерудирани европейски и световни банкови институции от години, известни със своята фанатичност при спазване на банковите регулации. Самите венецуелски банки стриктно следват тези правила и са сертифицирани и приети от международната банкова общност като напълно съвместими с изискванията на нормите на прилаганите мерки за противодействие на изпирането на пари. Нито венецуелската държава, нито нейните банки, нито предоставените от тях средства не са били и не са сега обект на интернационални, европейски, американски или други санкции или рестрикции. Дори срещу споменаваната в пресата Държавната нефтена компания на Венецуела (PdVSA) едва през месец януари 2019 бе подложена на санкциониране, при това не да извършва, а да получава плащания. И пак напомням, наложените санкции касаят само субекти на американската юрисдикция. Основният  източник на приходи за нефтената компания преди санкциите бяха постъпленията от продажби на нефт и нефтопродукти в САЩ. Реализираните от продажбите средства се трансферираха и управляваха главно от американски банки. Паричният поток винаги е текъл под прецизния контрол за риск и оценка за съответствие с приложимите норми на закона, действащи в света.  Всяко парично движение се регистрира и проверява от всяка банка по пътя на трансфера за произход, причина, краен собственик, договорни отношения и транспортна документация. Веднъж минали през филтъра на няколко контролни и финансови европейски институции, парите постъпват по доверителните сметки, открити чрез мен в „Инвестбанк“ АД. Като допълнителна мярка за сигурност, преди клиентите да бъдат представени за одобрение на „Инвестбанк“, всеки клиент и всяка транзакция е била първично проверявана от специализирана швейцарска фирма, лицензирана да извършва анализи и обучение за риск и в съответствие с международните нормите за противодействие на изпирането на пари. Следва нормативен контрол на финансови транзакции и участващите в тях лица, извършван и от мен като адвокат, се извършва последната обстойна проверка от специализирания контролен  отдел на „Инвестбанк“. Както е известно в бранша, най-строгият и безкомпромисен контрол в тази област е швейцарският. В това поне бях убеден, докато не открих и започнах да работя с българска банка. Оказа се, че проверките от страна на специализирания отдел на „Инвестбанк“, БНБ, контролните финансови органи и компетентните данъчните институции в България не се извършват, както е практиката в чужбина, на принципа на случайния избор (на посоки), а във формата на постоянна, активна проверка и диалог, при това по начин, по-взискателен дори и от швейцарския.

Министър-председателят на Република България Бойко Борисов с държавния секретар на САЩ Майк Помпео

Маргарита Михнева:  Недоумявам! Защо главният прокурор Сотир Цацаров каза, че няма пране на пари, финансовият министър Владислав Горанов също потвърди – няма пране на пари, а в същото време някои медии се опитват да внушават точно обратното? Къде е истината? Защо за българите си ясен, а за американците – подозрителен?

Цветан Цанев: Надявах се, че съм успял да те спечеля за каузата, която се опитах да защитя,  че писанията за пране на пари са неоснователни, но уви, виждам, че не съм бил достатъчно красноречив и убедителен. Повярвах си, че с подробното представяне на многостепенния процес от проверки съм демонстрирал стриктното спазване на закона, прилагани на всеки етап от развитието на описаното финансово правоотношение. В допълнение, от уважение към законодателя на САЩ, всяко юридическо или физическо лице е било регистрирано и проверявано от швейцарските ми партньори и от мен на официалния сайт на OFAC (Служба за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ). За нас одобрението, получено от тази институция, е било винаги третирано като меродавна, задължителна предпоставка за откриване на клиентска сметка. Резултатите от тези проверки са приложени и съхранявани също към досиетата на отделните клиенти.

Маргарита Михнева:  Говорил ли си с главния прокурор Сотир Цацаров по темата? Все пак казусът е достатъчно сериозен?

Цветан Цанев: Господин Цацаров, казват, е брилянтен юрист и като такъв очевидно се придържа строго към юридическите формулировките по смисъла им, употребен от законодателя. На въпроса защо все пак има доста противоречиви мнения относно прането на пари по темата, ще отговоря с пример. Надявам се, че приведеният пример ще помогне да бъда разбран как виждам разликата между изказвания, направени от професионалисти, и тези необмислено изпуснати от някои хора в медийното пространство. Случи се по време на държавния ми изпит по наказателно право. Председател на комисията беше светилото в тази област професор Иван Ненов. Падна ми се да демонстрирам познанията си по чл. 194 (Кражба) от тогавашния Кодекс. Докато се опитвах да му обясня с думи прости какво е моето виждане по въпроса, професорът ме прекъсна и попита дали бих могъл да цитирам буквално текста на състава. Реших, че се заяжда. Но казаното от професор Ненов помня и до сега: „Колега, над този текст са работили юристите от времето на Юстиниан до днес в продължение на почти 1500 години и с времето всяка дума от това едно единствено изречение е намерила своето точно място. Вярвате ли, че някъде в този кратък текст е останало място и за Вашата интерпретация?“.

Маргарита Михнева: Знаеш ли, че „Инвестбанк“ е подложена на стрес-тест?

Цветан Цанев: „Инвестбанк“ АД  беше подложена на стрес-тест преди три години, който тя успешно издържа. Проверката, която тече в момента и касае главно моя случай, е  мониторинг по повод подаден външен сигнал и не засяга пряко банката. Проверяват се само доверителни сметки на мои клиенти, имащи отношение с трансфери, свързани с Венецуела, поради подозрение за пране на пари. Отговорност за законосъобразността на извършените преводи, идентификацията на клиентите, произхода на средствата и доказването на техния краен бенефициент тежи главно върху адвоката. Както вече обясних, нелегитимни действия не е имало и за банката няма как да има негативни последици.

Маргарита Михнева: Вярно ли е, че ти си скритият собственик на „Инвестбанк“?

Цветан Цанев: В капитала на банката нямам никакво участие. 

Маргарита Михнева: Защо в сериозното журналистическо разследване на „Биволъ” се твърди, че ти переш пари?

Цветан Цанев: О, там се твърди какво ли не. Не мога да си представя, че периодичният преразказ на едни и същи небивалици от преди тридесетина години, подсолени с малко нови измишльотини, биха могли за някого да бъдат от интерес. Досега не ми се е отдало да разгадая  целите на тези ритмично, почти дословно повтарящи се манипулации. Не познавам лично никого, свързан с безадресното електронно издание „Биволъ”. Пък не съм и техен фен, за да ги следя редовно. Преди години направих двадесет и пет безуспешни опити  да ги поканя да обсъдим в съдебна зала по техен избор в родния им град Бургас. Един път опитах и в Париж. Изглежда специалността на уважавани и авторитетни по биволски, разследващи журналисти е  не само да разследват, но и умело да се крият и спотайват, когато стане дума за обсъждане на доказателства. Тази част от наказателния процес видимо не им допада. Висенето по съдилища за разследващия журналист е губене на време и отклонение от основната му цел – задълбоченото, но безотговорно журналистическо разследване. Накрая съдията се умори, пък и аз, а и законовият срок за подаване на нова жалба бе изтекъл. Историята има и своята забавна страна. След време бих могъл да приспивам внуците си не с поизтърканите приказки на Грим, а и с нещо свежо от приключенията на дядо им злодей, директно от страниците на първоизточника „Биволъ”.                                                                                                                                         

Маргарита Михнева: Това означава ли, че ще водиш вече делата си срещу българските журналисти в Швейцария?

Цветан Цанев: Такава възможност също се открива. Както знаеш, в миналото имаше няколко случая на груби журналистически увлечения, завършили с тежки финансови изгаряния. Но и шансовете за успешно връчване на призовки в България значително се увеличиха след влизането в сила на закона “Пеевски“. Публикациите в” Биволъ” от последния месец съблазняват с отново предоставените възможности за подновяване на провалилата се стара жалба. Проявената от „Биволъ” в последно време хиперактивност открива добри перспективи в посока подновяване на поканата за танц не само в бургаските, но и в другоземни съдебни зали. Ще си първата, която ще информирам, ако предприема нещо в тази насока.

Маргарита Михнева: Говори ли с премиера Бойко Борисов за този скандал?

Цветан Цанев: Господин Борисов е премиер-министър на страна, членка на Европейския съюз. Едва ли има време или интерес да води разговори с мен. Освен това, дори не си представям как би се стигнало до такъв разговор. Не се познаваме, а и съм го виждал само в ефира. Той е политик, а аз адвокат. За какво бихме могли да си говорим и на какво основание? Или наистина си повярвала на глупостите, разпространявани от биволите за Банкянските кръгове и мен?

Маргарита Михнева:  Цветане, ние днес с теб говорим за милиони, транзакции... Спомням си, че твоята майка Надка Гъркова работеше в ръководството на ИССТ (Институт за съвременни социални теории) и преподаваше журналистика във ВИИ. Бяха колеги със Стела и Жана Авишай, Пенка Караиванова, Лиляна Андреева, Соня Бакиш, Иванка Менева, Мария Добрева…   Днес младите журналисти нямат спомен за тези големи имена, не се интересуват… За днешните млади е по-лесно клишето ”комунисти”… „Комунисти”, но си отидоха в самота, обругани, без да се преобръщат като палачинки в политическите си идеи. Бяха достойни  български жени, умно и ясно опълчили се на системата. Помниш 1988 година, помниш Соня Бакиш, съпруга на министър-председателя, която се обръща към Милко Балев – член на Политбюро в Русе, и казва: „Да, другари, има такъв Русенски  комитет”. Помниш, след тези изказвания писателят Георги Мишев и Соня Бакиш са изключени от БКП, а Станко Тодоров и Светлин Русев – изключени от ЦК. Тези жени бяха мои учители. Те казваха истини по времето  на Живков. Днес, при демокрацията, е лесно да си смел. Я някоя фондация, я европейска програма ще осребри храбростта ти.         Наскоро в СБЖ не можаха да намерят дори снимка на Иванка Менева, за да й направят некролог...

Цветан Цанев: Да, всичко помня. Аз се грижих до края за моите родители. Тъжни са старините … не само в България… Майка ми се бореше да създаде по-добро, хуманно общество. Баща ми посвети живота си на изграждането на българското машиностроене и автомобилостроене.  Дълго работи в Москва и завърши кариерата си в Лондон. Гордея се с моите родители, техните роднини, приятели и колеги. Благодарен съм за всичко, което направиха за нас - децата и внуците си.

източник: belgium24.be

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар