Сряда, 27 Май 2020

Неделя, 01 Март 2020 08:43

Бели и червени, весели засмени!

По стародавна традиция днес всеки осъмва с мартеничка - за здраве, радост и берекет

Легендите за появата на символа, който е единствено и само български, са безброй. Представяме ви най-старата и най-родолюбивата. Никой не знае дали така е било, но пък е хубаво като послание и нека вярваме, че родът български ще надживее злото и ще пребъде в доброто!

Имал хан Кубрат петима синове и една чудно хубава дъщеря – Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си синовете бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба.

Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там.

Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.

След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: „Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ… Бил ден първи, март, лето 681".

От тогава бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи, където и по света да се намираме.

AFISH.BG

Медия

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар