Четвъртък, 16 Юли 2020

Сряда, 27 Май 2020 12:09

„Ракията е бяла като гибел...”

Три стихотворения от незаслужено позабравения поет Никола Фурнаджиев, 117 години след неговото рождение

 

КОННИЦИ

На Ангел Каралийчев

Конници, конници, конници, кървави конници,
моя родино и пламнало родно небе,
де е народа и де е земята бунтовница,
де сме, о мое печално и равно поле!

Там изгоряха селата и пеят бесилките,
вятъра стене над пустите ниви сега,
конници идат и плаче земята родилката,
сякаш че плаче и пее, и иде смъртта.

Тъмното копие, литнало там във просторите,
свети под слънцето днеска оплискано в кръв,
греят на свода огромни, червени прозорците,
сякаш очите на божия, алена стръв.

Конници, конници - братя над бездни надвесени,
моя родино и пламнало родно небе,
вятъра иде и страшно е, майко, и весело,
пей и умира просторното равно поле!

 

Като учител в Истанбул (вторият вдясно)

В КРЪЧМАТА

Омръзнаха ми твойте пусти думи
омръзнал си ми много, дядо попе,
в гърдите пари като смърт куршума
и гният по хармана мойте снопи.

Преминаха на кървави кобили
другарите ми в страшни преизподни
и мрат в селата, в студ и без закрила,
разлюбени чадата ти господни.

Ракията е бяла като гибел,
но виждаш ли вън месеца огромен,
той спомня туй, което вчера имах,
и туй, което днес е кървав спомен.

Омръзнаха ми тези пусти думи,
омръзнал си ми много, дядо попе,
гори, гори, гори ей тук куршума
и вятъра развява мойте снопи.

 

Със съпругата си Надежда и роднини

ЛЮБОВ

Огромен змей е лятото в пустините
гори задъхан въздуха до смърт
и слънцето гори върху къпините,
къпините и нивите кипят.

И аз вървя и търся те загубена
в пламтящите и утринни нивя,
о, мое слънце сред земята влюбено,
със малката и весела глава.

И сладък мед гори и пей по устните,
в кръвта ми плуват хиляди звезди,
аз ида и над мене се отпуснаха
на лятото металните гърди.

Задъхвам се от зной и жажда огнена,
петите ми са пламнали в пръстта
и пее и потъва, лудо погнато,
сърцето ми в бездънните жита.

Огромен змей е лятото в пустините,
задъхана е черната земя,
аз пия сок и мъка от къпините
и търся те, и в нивите вървя.

© Никола Фурнаджиев, „Пролетен вятър”

Фурнаджиев с колеги писатели

AFISH.BG

 

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 27 Май 2020 12:09
    Пабло Неруда: Не си като никоя друга, щом аз те обичам...

    Избрани цитати от световния лирик, приветствал живота преди 116 години

  • Сряда, 27 Май 2020 12:09
    „… И любов не е любов с пощада”

    Отбелязваме 76 години от рождението на жрицата-грешница на българската поезия Ваня Петкова (10 юли 1944 г. - 26 април 2009 г.) с три нейни стихотворения

  • Сряда, 27 Май 2020 12:09
    Иван Вазов: Изливах съдържанието на моята душа в песен...

    На днешната дата се ражда най-известният български писател – Иван Минчов Вазов. Той завинаги остава в историята с творбите си "Под игото", "Дядо Йоцо гледа", "Българският език", "Епопея на забравените" и много други.  Верен на стремежа си да съживи и поддържа патриотичния пламък в българските сърца, Вазов не се колебае да твори във всички жанрове на художествената литература

Оставете коментар