Четвъртък, 02 Април 2020

Понеделник, 16 Януари 2017 05:44

Михай Еминеску: Разбирам, че човек може да има всичко, като няма нищо

Избрани цитати от най-известния румънски поет и писател, който е роден на вчерашния 15 януари през 1850 г.

Всеки народ има своите литературни колоси. Точно това е Михай Еминеску за Румъния и нейната литературна история. Роден на днешния ден – 15 януари, през 1850 г., поетът, писател и журналист е най-видният румънски автор от епохата на романтизма. Класикът е бил активен член на литературното общество „Юнимеа“ и главен редактор на „Timpul“ – вестник на партията на консерваторите в страната, в края на XIX и началото на ХХ век Най-известната му творба е поемата „Luceafărul“.

Световната критика го определя като „квинтесенция на румънския дух”. А сънародниците му още приживе разказвали легенди за гениалния поет. Едва след смъртта му обаче разбират голямата лична драма на изключително продуктивния автор. На 33 години Еминеску се разболява тежко и шест години по-късно настъпва краят на завидната му жизнена и творческа енергия.

Признат за един от „последните велики романтици в световната поезия”, той пише по-малко от две десетилетия (от 1866-а до 1883 г.), но за краткото време на изтощителен, често нямащ нищо общо с поезията труд (освен като журналист, Михай работи и като суфльор в театър, библиотекар, училищен инспектор), изписва повече от 15 000 ръкописни страници със стихотворения, поеми, разкази и новели, един роман, няколко пиеси, стотици журналистически и критически статии.

Водещи теми в поезията на Еминеску са любовта, родината и природата. Вечно търси Абсолютното и Идеалното, презира обикновеното, делничното, склонен е към метафизично възприемане на света. За да избяга от действителността, която ненавижда, често излива мъката си в прекрасни пейзажи и любовни стихове. Критиците казват, че нито един румънски поет не е възпявал природата на своята родина така, както го прави Михай Еминеску.

Бил е скитник по душа. Живеел в свой свят, светлините на големите градове не го привличали. Съвсем съзнателно обитавал ниски и олющени от дъждовете мансарди, ходел в стари и протрити дрехи и изпитвал горчиво удоволствие от собствената си нищета. Затова румънският философ и есеист Тудор Виану го нарича „вечен странник, носещ по сандалите си праха на миналите столетия”.

В книгата си „Животът на Еминеску” (Viaţa lui Mihai Eminescu; 1932) неговият биограф, изтъкнатият румънски публицист и литературен критик Джордже Калинеску твърди: „Еминеску е бил човекът, надарен да изрази тъжната или гневната душа на множеството, застрашено да бъде смазано от ожесточените сили на стария свят, буйно да го ободри и да го тласне напред, рисувайки му бъдещето в краските на идиличното минало. Ала съдбата го хвърлила сред общество, което, възползващо се от прогреса, бързало да захвърли овехтелите си дрехи и не желаело да се лиши от привилегиите си.”

По повод годишнината от рождението на Михай Еминеску предлагаме негови избрани цитати:

„Не обичам нищо, защото не вярвам в нищо.“

„Трудно ми е да видя красотата на света – виждам само злото, мрака и сенките.“

„Боже, къде са онези герои, които единствени заслужават да бъдат наричани хора?“

„Не са ли режисирани сцените на живота режисьор, който е зад кулисите и не можем да го видим?“

„Разбирам, че човек може да има всичко, като няма нищо.“

„Интелектът е способността да представиш обективно всичко, което съществува и се случва.“

„Всички вярват в любовта, но някои се чудят дали тя наистина съществува.“

„Всеки един от нас е въпрос, зададен отново в духа на Вселената.“

„Истината е нашият господар, ние не сме господари на истината.“

„Работата е закон в съвременния свят, където няма място за мързеливите.“

„Хората не се различават толкова по думи, колкото по дела.“

„Всяка нация и всяка епоха се гради върху раменете на предишната.“

„Тъпанарите винаги се женят, глупаците понякога, а мъдрите – никога.“

„Без работа няма нито свобода, нито култура.“

AFISH.BG

Оставете коментар