Петък, 29 Май 2020

Понеделник, 01 Май 2017 12:37

„Когато чета, че не съм написал нищо добро колкото „Параграф 22”, се изкушавам да попитам: А кой е?”

Най-известната творба на Джоузеф Хелър (1.05. 1923 – 12.12.1999) е „Параграф 22”, продадена в над 10 милиона тираж.

На много езици заглавието е станало нарицателно за абсурдна ситуация. Главният герой на романа е капитан Йосарян. Книгата е остра критика на бюрокрацията, с която се сблъсква всеки в армията. Литературните похвати, открити с този негов първи роман, са използвани и в другите му романи.

Книгата е отчасти базирана на неговите собствени преживявания. Фразата „параграф 22“ се използва в английския и други езици подобно на българската „точка 13“ за означаване на парадоксална ситуация, особено такава, създадена от закон, наредба или обстоятелства.

През 1970 г. излиза на екран филмът на Майк Никълс „Параграф 22” с участието на Алън Аркин като Йосарян, Орсън Уелс като генерал Дрийдъл, Джон Войт като Майло Майндърбай, Мартин Шийн, Антъни Пъркинс, Ричард Бенджамин, който става хит, подобно на романа, върху който лежи сценария.

Правата за книгите на Хелър в България държи издателство „Лъчезар Минчев”, което се старае да задоволява потребността на интелигентния читател от истински стойностни четива.

Освен „Параграф 22”, на български са преведени още „Чисто злато”, „Бог знае”, „Нещо се случи”, „Залезът”.

Ние ви предлагаме цитати от тези книги:

„Имаше само една засечка и това беше параграф 22 – според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22” .

„Голд вече не се преструваше, че разбира природата на успеха. Напротив, преструваше се, че не я разбира. Знаеше необходимите компоненти: Нищо. Или може би само едно нещо: Идиотски късмет.”

Опасността да бъдеш цар е в това, че след известно време започваш да си вярваш, че наистина си такъв.”

„Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън.”

„Мирът на Земята ще сложи край на цивилизацията такава, каквато я познаваме.”

„Той знаеше всичко за литературата, освен как да й се наслаждава.”

„Клевинджър знаеше всичко това, защото Клевинджър беше гений с туптящо сърце и бледно лице — Той беше мислеща личност — дългурест, недодялан, трескав, с жадни очи. Като студент в Харвард печелеше награди за отличен успех почти по всички предмети и единствената причина, поради която не спечели награди абсолютно по всичко, беше, че прекалено много време отделяше да подписва петиции, да разпространява петиции, да се обявява против петиции, да участвува в клубовете за разисквания, да напуща клубове за разисквания, да присъствува на младежки конгреси, да се мъчи да осуети други младежки конгреси и да организира студентски комитети в защита на уволнени професори. Всички бяха съгласни, че Клевинджър сигурно ще напредне в академичния свят. С една дума, Клевинджър беше един от онези хора с много голяма интелигентност и никакъв разум и всички знаеха това освен малцина, но и те скоро го откриха. Накратко казано, беше глупак”.

„3а този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната.”

„Всеки писател, когото познавам, има проблем с писането.”

„Съдбата е нещо добро, когато се развива в твоя полза. Когато не се развива в твоя полза, не я наричай съдба. Наречи я несправедливост, предателство или просто лош късмет.”

„Издигни се отвъд принципите и направи това, което е правилно.”

„Когато чета, че не съм написал нищо добро колкото „Параграф 22”, се изкушавам да попитам: А кой е?”

„За всяко нещо, за което си заслужава да се умре, си заслужава и да се живее.“

„Врагът е всеки, който се опитва да те убие, независимо на коя страна се бие.“

„Лудостта е заразна.“

„Те се обединиха около мнението, че нито е възможно, нито е необходимо да се образоват хора, които никога не поставят под въпрос нищо.“

„Искам да си запазя сънищата, дори лошите, защото без тях оставам без нищо цяла нощ.“

„Радвай се, че поне си жив. Ядосвай се тогава, когато знаеш, че ще умреш.“

„Няма друго разочарование като това някой, който с нищо не те превъзхожда, да постигне повече.“

„Човешкият вид е жилав. Зверствата, които са били недопустими до преди седмица ще станат приемливи до утре.“

„Някои хора се раждат посредствени, други се борят, за да постигнат посредственост, а трети имат вътрешна нагласа за посредственост.”

„Той беше решил да живее вечно, или да умре, докато се опитва.”

„Не вярвам в чудеса, понеже е минало доста време откакто видяхме такива за последен път.”

Източник: AFISH.BG

Оставете коментар