Петък, 19 Октомври 2018
Петък, 12 Януари 2018 11:43

„Лошо, Седларов, лошо!”

Откъс от романа на Свобода Бъчварова „Опасен чар”, едноименният филм по който е любим на зрителската аудитория, но колцина знаят кой е авторът на българския Остап Бендер.

— А сега, уважаеми…?

— Седларов! — услужливо отвърна собственикът.

— Уважаеми гражданино Седларов, нека разгледаме вашата работилница и експонатите — този миниатюрен Лувър!

— Какво?

— Спомени… Но да вървим, Седларов. Ще се пръсна от любопитство…

— Стараем се, другарю капитан, и ние… как да кажа… да научим народа на красивото!…

— Похвално е, Седларов, че в този век на техниката и прагматизма все още се срещат хора естети, за които красотата е смисъл на тяхното съществувание!

— Не искам да се хваля, но така си е!

— Е? Апре ву, Седларов!

— Какво?

— Нищо, нищо… Предпочитам да се движите пред мен и, докато ходим, искам кратко и стегнато описание на дейността в това предприятие.

— Имаме пластмасов цех за народни кукли…

— В какъв смисъл народни? Сега всичко е народно!

— Носиите.

— Да, носиите, сърцето на българския фолклор, душата на българската жена, изплакала очите си в тези шевици, тук и само тук се отразява душата й, а не като на Запад — в прането, готвенето и побоищата.

— Имаме цех за ковано желязо, две преси, пирографирани изделия, керамика…

— Да оставим производството. Водете ме направо при готовата продукция!

— Ей сега, другарю капитан!…

Залата на експонатите бе една барака, но доста чиста и прилична. Тук на една маса се намираше продукцията на моделите. Соколинов вдигна някакъв предмет.

— Това какво е?

— Мече.

— Пишете, за бога, че е мече, иначе ще го сбъркам с паяк.

— Казва „мамо“…

Седларов го натисна по корема и се чу противен грач.

— Похвално…

Соколинов вдигаше и разглеждаше предметите един по един.

— Мартенички?… Добре. Щъркелче с бебе… Правилно! България трябва да се бори за висока раждаемост! Детско столче-цукало… вероятно от дърводелския цех?

— Харчи се много.

— Не виждам цените?

— Това са само модели.

— Крокодил или бразилски алигатор? Прилича на динозавър! Защо не се движи?

— Пружината му е повредена.

— Лошо, другарю…?

— Седларов!

— Лошо, Седларов, лошо! Никаква красота, никаква функционалност! Кой е дизайнерът ви?

— Какво?

— Питам кой прави моделите?

— Ами… аз! — скромно заяви той.

— Вие сте следвали Художествена академия?

Последният отрицателно поклати глава.

— И сте специализирали в Мюнхен? Ученик на Пол Клее! Влияние на Пикасо? Продължител на Пироманишвили?… А сега, дайте си документите! Цени, производство, пласмент, заплати, месечни отчети и така нататък! Ако и документацията ви е така красива, както равнището на продукцията, ще трябва да ви изпратим командировка в Софийския централен затвор. Повярвайте ми, той е просто университет за хора с художествени наклонности, както в Константинопол е била Магнаурската школа за Кирил и Методий и синовете на българските царе! А вие сте млад все още… Ще излезете запазен…

— Другарю капитан, моля ви, мене ще ми стане лошо…

— Моля, документите!

Той извади от бюрото папки, разписки, кочани… Изведнъж Седларов събра сили и се озъби:

— Кой сте вие всъщност?

— Аз ли? — учуден каза Соколинов. И след кратък размисъл продължи: — Аз съм капитан Буревестников, ясно ли е?

— Тъй вярно!

— А сега, махайте се и ме оставете да работя на спокойствие!

Така капитанът от Соколинов стана Буревестников. Той обожаваше Максим Горки. Защото е бил босяк. Не бе чел от него нищо, освен юбилейните заглавия в печата, сред които му се бе мярнала някога запаметяващата дума Буревестник.

Седларов излезе с нежелание. На очите му имаше сълзи. А капитанът разкопча мундира, свали фуражката си, седна на бюрото и разлисти първата папка. Почна да си взима бележки. Не след дълго някой почука на вратата.

— Мога ли да вляза? — попита собственикът. Той носеше поднос с чаши и чинии.

Буревестников с нескрито любопитство погледна таблата. Без да иска, се облиза.

— Едно кафенце, кифличка, малко луканчица… — опита да се засмее Седларов. — Едно кентче… работата ви е трудна… чувствайте се у дома. Ще мога ли да ви поканя на вечеря?

— Излезте и ме освободете от присъствието си!

Когато прелюбезният домакин излезе, Буревестников се нахвърли на яденето. Но веднага след това продължи да работи. Така го завари вечерта. Лампата светеше, а Буревестников здравата се трудеше, по риза. Пушеше от „Кента“. Отново се почука на вратата и се появи неизменният Седларов.

— Другарю Буревестников, моля ви… Ще се погубите… Вие трябва да се щадите!…

— Когато човек работи за щастието на народа, думата „щадене“ е неподходяща! Елате, Седларов! Застанете зад мене! Досега само изчислявам нерегистрираната печалба. Тя е от порядъка на петцифрено число и забележете, само за последните три месеца!… Всъщност от колко години е предприятието?

— От пет.

— Вероятно ще стигнем до шестцифрено число. А млад човек сте, нелишен от способности… С голям стаж в търговията. Защо не останахте в бакалския бранш?

Уплашеният Седларов нещо промуча.

— Ясно. Красотата ви е привличала. Изкуството! В душата на всеки бакалин се крие артистът! Съжалявам, Седларов. Следващата ни среща ще бъде в следствения отдел.

— Не ме погубвайте! — изхълца Седларов. — Имам само тая къща, жена и едно-единствено дете — момиче, от женски пол.

— Ето как един артист си отива от света! Още Нерон го е казал! Кво вадис домине!… Но къщата е триетажна. Видях и две леки коли.

— Имам още една, скапана…

— Вие правите колекция от скапани детски играчки и скапани коли? Лошо, другарю Седларов, лошо! Какъв пример ще дадете на детенцето си?

— Тя е вече трета година кандидат-студентка.

— И с вашите финансови възможности не сте могли да я пробутате? Странно! Познавам един кожухар. Момчето му го изпратиха на държавни разноски в Италия да учи пеене. Иначе заекваше. А момичето му скоро ще завърши Художествената академия, отдел „Текстил“, макар че е далтонистка.

— Не ми беше по силите! Кандидатства за кинорежисьор!

— Аз очаквах повече от вас! Вие ме разочаровахте, Седларов!

— Вечерята е готова, другарю капитан! Ще благоволите ли да ни зачетете? Жената цял ден готви…

— Избършете си сополите, усмихнете се… Ха така! Животът, другарю Седларов, е пред вас. Не загубвайте любопитството си към живота! Да тръгваме!

© Свобода Бъчварова, „Опасен чар”

© Издателство на БЗНС, 1986

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 12 Януари 2018 11:43
    За цената на любовта и тъмните дълбини на човешкото сърце

    „След огъня – тих и нежен глас“ е нов роман от Иви Уайлд, един от най-награждаваните английски писатели

    Прочувствен роман за съдбовната връзка между баща и син и за наследството от насилие, което неотменно ги следва, е „След огъня – тих и нежен глас“ от Иви Уайлд, най-добрият британски писател на своето поколение (според „Гранта“) и носител на много литературни награди. Авторката е позната у нас с романа „Всички птици пеят“, получил Наградата за литература на Европейския съюз. Преводът отново е на Емил Минчев, а изданието – на „Персей“.

    Франк и Леон са двама мъже от различни времена, които постепенно осъзнават, че понякога единственото, което научаваш от грешките на родителите си, е как да правиш свои собствени.

    След като любимата му жена го напуска, Франк отива да живее в изолирана къща на брега на океана в Източна Австралия. Опитвайки се да преодолее шока от раздялата и да започне живота си отначало, той се сприятелява с местно семейство и с тяхната седемгодишна дъщеря Сал и става пристанищен работник. Докато се опитва да изгради взаимоотношения с местните жители, Франк разбира, че тази малка сплотена общност крие в сърцето си свежи рани – младо момиче се намира в неизвестност и е обект на активно издирване. Но когато скоро след пристигането му Сал също изчезва, Франк се оказва главният заподозрян и в двата случая. Дали мракът в душата му е изпълзял и във външния свят?

    Четиресет години по-рано: Леон, бащата на Франк, израства в покрайнините на Сидни, работейки в пекарната на родителите си, които са еврейски емигранти от Европа. Принуден да се бори с предразсъдъците на местните хора и с психологическите проблеми на баща си, който е ветеран от Корейската война, талантливият младеж се влюбва в своя красива съученичка, но точно преди двамата да споделят любовта си, Леон е изпратен да служи като войник във Виетнам. Дали ще последва съдбата на баща си и ще остави насилието по време на военните действия да промени завинаги живота и сърцето му?

    Тези две сюжетни линии постепенно се преплитат и се оказва, че житейските съдби на Франк и Леон са неразривно свързани и двамата си приличат много повече, отколкото осъзнават, и между тях съществува дълбока душевна близост, въпреки разстоянието и взаимното неразбиране, които ги разделят. Младата английска писателка Иви Уайлд, носителка на множество британски и международни награди, насища романа си с неочаквани обрати, сложни и умело обрисувани персонажи, психологически реализъм и проникновени наблюдения над човешката природа.

    Една нежна и въздействаща книга за цената на любовта, смисъла на живота и неподозираните дълбини на човешкото сърце.

    Иви Уайлд (р. 1980 г.) е един от най-награждаваните съвременни автори на Великобритания. Тя е носител на Наградата за литература на Европейския съюз, както и на още много други награди, сред които „Майлс Франклин“, „Джон Левелин Райс“, „Енкор“, „Джерууд Фикшън Ънковърд“, „Бети Траск“. Номинирана е за наградите „Коста“, IMPAC, Prix Médicis Étranger.

  • Петък, 12 Януари 2018 11:43
    „Кукичката“ от Владимир Плавевски – роман за малкия човек, хвърлен в бурната река на живота

    Писателят пристига в България лично да представи книгата си в София

    Романът „Кукичката“ от Владимир Плавевски (изд. Персей, превод Мариян Петров) е реалистичен и покъртителен роман за дребнавостта на човешките души, за предателството, лицемерието и апатията, ширещи се сред властимащите, за обречеността на малкия човек, хвърлен в бурната река на живота.

    Книгата спечели наградата „Роман на годината“ в Македония.

    Плавевски пристига в София за премиерата на „Кукичката“, която ще се състои на 4 октомври от 18.30 ч. в Македонския културно-информационен център на ул. Оборище № 7.

    Романът „Кукичката“ използва похватите на документалния реализъм, проследявайки живота на един сирак в тогавашната Народна република Македония, влизаща в състава на Социалистическа федеративна република Югославия. Найден е бил изоставен като бебе и прекарва първите си години в сиропиталища. Сблъсква се от невръстните си години с престъпния подземен свят и бързо губи детската си невинност. В крайна сметка обаче е осиновен от Марко и Зага, които са тясно обвързани с Комунистическата партия, управляваща в този период. Това променя напълно съдбата му и го вкарва в един непознат дотогава свят. Но по пътя му продължават да се изпречват препятствия – новият му баща Марко бива набеден в предателство и бяга в Гърция, Зага се омъжва повторно за виден партиен деец, който никак не обича осиновения ѝ син, и Найден отново се изправя сам срещу подводните течения на тази враждебна действителност. Следват любовни разочарования, загуба на близки хора, финансови и здравословни проблеми, с които Найден трябва да се пребори, за да оцелее.

    Романът представя житейската история на сирак, който израства по времето на комунизма. Първоначално живее в сиропиталища, след това е осиновен от семейство с връзки в Комунистическата партия, но съпругът е обвинен в измяна и бяга в Гърция, а жена му се омъжва отново за виден партиен деец, който не обича много осиновеното момче. Иначе кукичката, за която става въпрос, е кукичка на въдица. Главният герой Найден е запален рибар и осиновителят му му подарява нова въдица, но в деня, в който отиват за първи път заедно на риболов, идват полицаите, за да арестуват бащата, и Найден от страх закача кукичката на въдицата в рамото му. Баща му успява да избяга, като след години праща кукичката на Найден, с което показва, че е жив. Тази кукичка се превръща във важна част от сънищата и бълнуванията на главния герой.

    Владимир Плавевски (1948 г.) е един от най-значимите съвременни македонски писатели, а също и сценарист на популярни филми и сериали, фотограф и драматург. Носител е на наградата „Роман на годината“. На българските читатели е познат с романите си „Салджията от Вардар“ и „Комита“.

  • Петък, 12 Януари 2018 11:43
    „Да се преструват, че нищо не се е случило, защото е твърде късно за промени…”

    Откъс от романа „Захир” на Паулу Коелю, спорен и безспорен автор, четен с възхитан или ехидно подминаван, но незаобиколим като присствие в съвременната световна литература

    Например мъж и жена, които са заедно от десет години. Отначало са се любели всеки ден, сега — само веднъж седмично, но това в крайна сметка не е толкова важно: между тях съществува негласно разбирателство, взаимопомощ, приятелство. На него му е тъжно, когато трябва да вечеря сам, защото на нея й се е наложило да остане до късно в службата. Тя съжалява, когато той трябва да пътува, но разбира, че това е част от професията му. Усещат, че между тях нещо вече липсва, но са възрастни, зрели хора, и знаят колко е важно да поддържат връзката си, пък било то и в името на децата. Отделят все повече време на работата и децата си, мислят все по-малко за брака си, в който като че ли всичко е наред, не е замесен нито друг мъж, нито друга жена.

    Забелязват, че нещата не вървят както трябва. Не успяват да разберат къде се крие проблемът. Времето минава, те стават все по-зависими един от друг, с напредването на възрастта намаляват и възможностите да започнат нов живот. Стремят се да запълват времето си с повече четене, бродиране, телевизия, приятели, но не могат да избягат от разговора по време на вечеря, от разговора след вечеря. Той става избухлив, тя — по-мълчалива от обикновено. Единият усеща, че другият се отдалечава все повече, но не може да разбере защо. Стигат до извода, че във всеки брак е така, но избягват да разговарят на тази тема с приятелите си, създават впечатление на щастлива двойка, в която всеки подкрепя другия и имат едни и същи интереси. Появяват се извънбрачни връзки, но те, разбира се, не са сериозни. Най-важното, необходимото, окончателното е да се преструват, че нищо не се е случило, защото е твърде късно за промени.

    © Превод от португалски: Даниела Петрова

    AFISH.BG

Оставете коментар