Четвъртък, 21 Юни 2018
Вторник, 12 Юни 2018 17:16

Мъртъв поет вълнува с любовна лирика

Стихосбирката „Вземи ме на ръце” на Александър Йонков събуди позитивните отзиви на поетичния свят, макар и излязла цели 27 години след неговата смърт

Писана цял живот и подготвяна за печат, лириката остава скрита за читателите заради автомобилен инцидент, сложил край на краткия му, но изключително интензивен жизнен път преди четвърт век.
Книгата на Йонков бе представена на 7 юни в клуб „Adis Cook and Book”, където строфите му съживиха силни емоции и искрени чувства. „Вълнуваща лирика, ясно формулирани истини и точни прозрения. Поезията е загубила сериозен автор в негово лице.” Такава бе оценката на критици за таланта на вече мъртвия автор.
Александър Йонков е инженер по професия. Бунтар, бохем, блестящ учен и разностранен талант. Като такъв си го спомниха хората, които го познаваха и отново ще прочетат непубликуваните му досега стихове.

Eто и няколко строфи от програмното му стихотворение „Вземи ме на ръце”:

Вземи ме на ръце, любима!
Къде си, вече посребрях.
Стоиш в сянката на мойта рима,
като мечта от позабравен грях.
Адрес – Земя от Млечен път –
галактика с много неизвестни,
адресът ми и за живот, и смърт,
където не запяха мойте песни.
Но в сънища ли, в явен ден,
аз в земната си легитимност
се съмнявам.
Къде съм бил за първи път роден
и докога под „код” ще се вселявам!

И малко от любовната лирика:

Ще те търся,
докрай ще те търся,
дори, ако трябва пред вратата на рая да спра.
Уморените сълзи по лицето ти ще избърша,
преди да поемем обратно, обладани от светла вина.

Ще заслизаме бавно по въздушните хребети,
докато ни посрещне измръзналата земя.
И тогава изумени и двамата с тебе,
ще видим как върху преспите никнат цветя.

© Александър Йонков, „Вземи ме на ръце”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 12 Юни 2018 17:16
    „Стреляй горе, стреляй към звездите! Нека паднем честни и свободни.“

    Три стихотворения от безсмъртния Никола Йонков Вапцаров, на когото преди 65 години Световният съвет посмъртно присъжда Почетна награда на мира

    ХАЙДУШКА

    Вятър мята листи пожълтели,
    до три лета не сме били в къщи.
    Булките се мислят овдовели —
    гледат Пирин, пръстите си кършат.

    Не додея ли ни път във тъмно,
    скръб за рожби ли не ни повея.
    Да намериш камен да осъмнеш,
    камен-зглаве, търне за постеля.

    — В къщите протекоха стрехите —
    бурен нивите души, войводо.
    „Стреляй горе, стреляй към звездите!
    Нека паднем честни и свободни.“

    ПЕСЕН

    Над горите,
    над Пирина
    вятър вие.
    Ние тръгнахме
    седмина
    да се бием:
    и зад нас
    остана надалече
    и Пирин,
    и звездната му вечер.

    С зверове
    се криехме в шумака
    и така преминахме
    оттатък.
    И познахме
    сякаш по тревите
    на бащите
    кървите измити.

    И познахме
    сякаш по листата
    майките ни
    где лежат в земята.
    И познахме
    по пръста ръждива,
    първата ни обич
    где почива.

    Тръгнахме седмина
    да се бием.
    Само трима
    върнахме се ние.

    ИМАМ СИ РОДИНА

    Имам си родина и над нея
    денем грее синьото небе.
    Вечер светят звездни полюлеи
    и гаси ги сутрин светъл ден.

    Но когато нощем се завръщам
    на стрехите тъмното поел,
    чувствам как до родната ми къща
    дебне враг в ръката с парабел.

    Учеше ме, майко, ти със притчи
    да обичам всички като теб.
    Бих обичал, майко, бих обичал,
    но ми требва свобода и хлеб.

    © Никола Вапцаров, „Моторни песни”

    AFISH.BG

  • Вторник, 12 Юни 2018 17:16
    „Изпрати ме, ако искаш, в ада, но не ме оставяй без любов!”

    Три стихотворения от поета на виното и любовта Евтим Евтимов, който си тръгна от белия свят преди две години и ни остави да прелистваме отново и отново небесната му поезия

    ЧЕРКВА

    Златна черква, казват, е жената,
    от очите на мъже градена.
    Затова греховна или свята,
    нека бъде тя благословена.

    Нека да е болка инаграда,
    нека е началото и края.
    От едната й страна е ада,
    а от другата е седнал рая.

    До светците незавидно-голи --
    грешници. Виновно-невиновно,
    всеки пред олтара й се моли
    за едно причастие любовно.

    А зад нея, сякаш е обятие,
    винаги стои едно разпятие.

    ЖЕНСКА МОЛИТВА

    За какво са тези две ръце,
    ако нямат дяволска магия
    да откраднат нечие сърце
    и от него грехове да пия?

    За какво са тези две очи,
    ако в сладката им изневяра
    виното любовно не горчи
    и безумството не се повтаря?

    За какво съм раждана жена,
    ако няма кой да ме залюби
    под една висока планина
    и за мен дори да се погуби?

    Боже, искам още да съм млада,
    Боже, чуй едничния ми зов:
    - Изпрати ме, ако искаш, в ада,
    но не ме оставяй без любов!

    ЕЛЕГИЯ ЗА ЦЕЛУВКИТЕ

    Целувам те без думи, без преструвки,
    а някой пак отсреща се присмива –
    отиват си човешките целувки
    и чудото им вече си отива.

    Изчезват те през времето ни южни,
    изтъркани, отречени, предишни.
    Били отдавна минало ненужно,
    за нови срещи станали излишни.

    Оставала едничка на земята
    за спомен от вековната заблуда.
    Дано не е целувката позната,
    използвана запърви път от Юда.

    © Евтим Евтимов

    Снимка: © Ивелина Чолакова

    AFISH.BG

  • Вторник, 12 Юни 2018 17:16
    „Инфаркти, рак, невроза нападат и косят…”

    Три стихотворения от Йосиф Петров, поет с трудна съдба, роден на 14 май 1909-а, който доживя до 95 години и запази човешкото у себе си

Оставете коментар