Неделя, 20 Януари 2019
Вторник, 12 Юни 2018 14:24

За селянията, София и наглостта

Провинциалистите често са носители на критична мисъл - много блъсканица било в Пирогов, не било като в амбулаторията в Радомир, в КАТ имало големи задръствания, не било като да си регистрираш велосипеда в Долен Чифлик, Орлов мост бил много мръсен, не бил като моста на река Видима в Севливо, а и непознатите били в повече, не като в Меден рудник, дето всички се знаели", пише Васил Петев

Аман от "софиянци"! Ти го виждаш, горкото същество, че още фъфли на старотракийски, но това не променя факта, че не можеш да му затвориш устата. Дърдори, кокори ти се насреща, търка претенциозно цървул в плочника, и чак акъл ти дава.

Пристигнало в столицата преди няколко години от Мъглиж, Гватемалско, съществото е меко казано нагло. То предвидливо си е купило от "приятелско настроено" ЧСИ луксозен обор в Манастирски ливади, или баш в центъра на града, (селячеството харесва тази част на София - ако може и на веждите на Самуил би заживяло) и вече рипа от нетърпение да нарисува родословното си дърво под Моста на влюбените.

Не стига това, но съществото се оказва и с критична мисъл - много блъсканица било в Пирогов, не било като в амбулаторията в Радомир, в КАТ имало големи задръствания, не било като да си регистрираш велосипеда в Долен Чифлик, Орлов мост бил много мръсен, не бил като моста на река Видима в Севливо, а и непознатите били в повече, не като в Меден рудник, дето всички се знаели.

По принцип тези същества не са лоши, но най-често са безобразно самовлюбени и ултра компетентни по теми, които не се нуждаят от дълбока компетентност. Човек най-лесно може да ги разпознае по петите - изтъркани са им. Освен това тези същества се отличават със своята скандална модерност - приличат на млади японци в Лондон - светкат, мигат, евалата Мошино (прощавайте, това е квартал в Перник), Moschino имах предвид.

Искам да кажа, че като сте дошли на гости, дръжте тази мисъл в главата си бе хора. Дръжте я, както дедо ви едно време е държал баба ви за плитката, докато тя е вадела барана от реката. Здраво и с памет. Щото очевадно паметта не ви работи добре - явно разни "мъже в черно" са ви светкали със заличителя в очите, за да забравите миналото си и кукуруза между зъбите.

Или с други думи - тихо бе!

(Но тихо с уважение, а не с олигофрения, ако се сещате какво имам предвид)

П.С. Хороскоп: "Възможността да се приберете у дома под крушата - също е вариант. Обмислете го."

П.С. 2: Аз нямам нищо против провинцията - нещо повече, рано или късно смятам да се преселя там - имам против провинциалната наглост и селяния, която щедро завладяха града и ведро маршируват по жълтите павета на столицата.

Васил Петев, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 12 Юни 2018 14:24
    Вандали надраскаха църквата "Свети Седмочисленици"

    Безвкусните плочки в градинката започнаха да се разместват

  • Вторник, 12 Юни 2018 14:24
  • Вторник, 12 Юни 2018 14:24
    Димитър Списаревски - 75 г. безсмъртие

    Днес се навършват 75 години от последния въздушен бой на българския пилот-изтребител капитан Димитър Списаревски. Макар и умишлено загърбван от родната историография след 1944 г. в продължение на десетилетия, той е пример за себераздаване в името на родината, което отива даже отвъд смъртта.

    На 20 декември 1943 година 60 „летящи крепости” „Либърейтър” Б-24 с охрана от 50 изстребитела „Лайтнинг” се насочват към София. Българските изтребители са многократно по-малобройни. Срещу въздушната армада се вдигат едва 36 български самолета – относително модерни „Ме-109 Г”, но и морално остарели трофейни френски „Девоатин”. Целта е да не се позволи на бомбардировачите да нанесат прицелен удар по София.

    Нашият летец сам атакува група от 20 самолета над село Долни Пасарел. Отбранявайки небето над столицата, в първия си и последен боен полет, Списаревски сваля една и се врязва със самолета си в друга „летяща крепост”, като сваля и нея, но загива и самият той. И до днес се гадае – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил, че прави жива торпила. Някои си позволяват да обясняват ситуацията, даже да предават мислите на загиналия, сякаш и те са били в кабината на самолета му. Правят се спекулации – дали той изобщо е имал намерение да извърши това…

    Има определени сведения, че Списаревски не е изключвал и дори е мислил за съзнателно извършване на въздушен таран. Думите и делата при него се сливат в едно. Надъхвайки веднъж унилите колеги след гибелта на летец, той казва: „По-добре е да загинеш във въздуха и да разбере цял народ, отколкото да умреш и никой да не разбере…”

    Целта обаче е изпълнена – бомбардировачите не успяват да нанесат планирания съкрушителен удар по София.

    Самолетът на самия Списаревски пада в околностите на София и само по сребърната верижка с кръстче разпознават овъгления труп на летеца.

    По този повод Радио Лондон излиза с обръщение: „Български летци, ние знаем, че сте храбри и сте готови да браните до смърт своята Родина, но няма смисъл да се блъскате в нашите „крепости”. Защото вие сте малко, а ние сме хиляди!”

    Ще последват нови бомбардировки, нови подвизи на българските летци и нови жертви, но Димитър Списаревски остава в българската история със саможертвата си. А е едва на 27 години…

Оставете коментар