Събота, 20 Октомври 2018
Неделя, 23 Септември 2018 12:54

Марешки предложи да одържавим фабриките на Миню Стайков в Карнобат. Аз пък предлагам да одържавим мозъка на аптекаря. Ave idiotas!

Марешки е точно този персонаж, който би написал някъде по стените на Колизеума, "аз бех тук. весо. 2018 г", а после би го бутнал за да открие нова аптека на мястото му, докато праща наследствените италиански аптекари да ринат цинк в Калабрия. Той е аватар на Вълко Червенков, пише Васил Петев

 

Както е добре известно, когато се обиждаме взаимно с думичката "селянин" ние обикновено нямаме предвид географския произход на даден човек, а по-скоро неговото интелектуално и духовно тесногръдие, неговата бедна база знание върху която селянинът смело гради своите кухи, а често и абсурдно опасни съждения.

В този ред на мисли, Марешки е класически селянин. Той е точно този персонаж, който би написал някъде по стените на Колизеума, "аз бех тук. весо. 2018 г", а после би го бутнал за да открие нова аптека на мястото му, докато праща наследствените италиански аптекари да ринат цинк в Калабрия.

Но дори и да сме слепи за гаврата на Вселената по лицето на бизнесмена от Варна, дори и да сме глухи за членоразделното му авторитарно фъфлене, ние все пак трябва да се освестим, когато този "Вълко Червенков на новото време" започне да предлага своите летливи органични решения по въпроси касаещи общото ни бъдеще.

Казвам това не само защото преди малко прочетох, че рекламното лице на диезапама у нас предлага да бъдат одържавени фабриките на Миню Стайков в Карнобат, но и защото ясно усещам, че отново ококорено тичаме в посока на партийно-фанатизираната държава и нейните псевдоспасителни хрумки, така популярни в государства като Иран и Северна Корея.

Разбира се, Марешки далеч не е единствения подобен идеолог на ниското чело у нас. Всички знаем, че конкуренцията в тази посока е убийствено жестока. Проблемът е, че се намираме в гранична зона, а оградата както знаем я няма. Сиреч, ако веднъж допуснем селяните да прекарват безраборно бежанци, под формата на подобни "революционни" идеи, то е въпрос на малко време и ние да приемем шериата на ортодоксалните малоумници и задълго да затръшнем пред себе си вратата към авеню Ниел и света на цивилизованите мисли заложени преди 300 и кусур години от дедо Монтескьо.

Затова предлагам следното. Да одържавим Марешки. В името на Марешки. И в името на всички селяни.

Ave idiotas!

Васил Петев, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 23 Септември 2018 12:54
    Пичове, урината, която изпикахме пред света, капе и по вашита глави, сладури

    "Извините се, бе! Спокойно, шегувам се. Знам, че подобен шанс няма", пише Васил Петев

    4 дни само четох и не коментирах случая от Русе. Сега обаче спокойно мога да ви кажа, че някои хора, представящи се в публичното пространство за журналисти, от този момент нататък трябва официално да престанат да твърдят, че имат нещо общо с тази професия, но пък спокойно могат да се отдадат на щатните си задачи към пропагандния отдел на съответна служба, към която очевидно са регистрирани. 

    И нека не бъда разбиран погрешно или малоумно, като "български" разследващ журналист тълкуващ факти, а коректно и точно - пичове, урината, която изпикахте пред света, капе и по вашите глави, сладури. Тепърва има да ни смърди на всички под носа. 

    И още нещо. Няма как да постигнеш истина с откровена лъжа. Аз разбирам, че имате резерви към настоящата власт, аз също имам множество такива, дори може би много по-конкретни от вашите, но простотията, която успяхте да спретнете през последните няколко дни, бе умопомрачителна. Нещо повече, с глупостта си дори свършихте част от работата на тази въпросна власт. 

    Щото, какво се оказа накрая, патардията не била за горката жена, не била дори за свободата на словото, а била за Джи Пи Груп. Няма лошо, ама цената на финала огромна излезе, а сметката се оказа обща.

    Затова, извините се, бе! 

    Спокойно, шегувам се. То и без това вече дори кошмарът започна да изглежда като майтап.

    Васил Петев, фейсбук

    NBOX.bg

  • Неделя, 23 Септември 2018 12:54
    Плевнелиев поряза МВР и прокуратурата: Губят си времето с Арабаджиеви и Стайков, няма да намерят нищо

    Росен Плевнелиев, президент на България (2012-2017), коментира казуса със забавеното подписване на указа за освобождаването на Младен Маринов като главен секретар на МВР. Указът за Маринов не беше подписан до 19 септември, защото според настоящия президент Румен Радев не бе спазена процедурата. Държавният глава подписа указа в сряда и депутатите още в четвъртък (20 септември) освободиха от постовете им подалите оставка министри на регионалното развитие Николай Нанков, на транспорта Ивайло Московски и на вътрешните работи Валентин Радев, а на тяхно място избраха предложените от премиера Бойко Борисов кандидати за нови членове на правителството - Петя Аврамова, Росен Желязков и Младен Маринов.

    Въпреки заявката, че няма да коментира Радев, Плевнелиев наруши обещанието и го нарече популист и президент на опозицията. Плевнелиев коментира и ареста на Миню Стайков, както и разследването на Ветко Арабаджиев, сина му и съпругата му. Бившият държавен глава констатира пред Нова ТВ, че МВР и прокуратуратурата си губи времето и няма да направят нищо. 

  • Неделя, 23 Септември 2018 12:54
    "Ако им кажа, че се казвам Свобода на словото, ще ми скъсат gaza!"

    В известното по цял свят село Дебнево, старата кухничка се намира точно над старата маза - (аз не знам какво погрешно впечатление съм оставил у мнозина от вас, чрез писанията си във фейсбук, но трябва да ви призная, че реално съм доста плашлив, особено що се касае до духове) - та, една лятна нощ докато лежа аз на старото легло в старата кухничка, която се намира точно над старата маза, все по-осезаемо започвам да чувам приглушени гласове (нормално, ще кажат хората които ме познават, но този път няма да са прави, щото гласовете си звучаха напълно истински).

    Сега.

    Ясно е, че първата ми реакция бе да се покрия с чаршаф, правейки се на Иван Костов в Агенцията за следприватизационен контрол, сиреч, няма ме! Добре, ама това очаквано не помогна. И гласовете не спряха. Нищо не им се разбираше, но през цялото време се чуваше едно дълго и приглушено бучене...бууууууу, или нещо такова.

    Покрих се аз за известно време, като беглец от Спецпрокуратурата, но скоро ми писна и реших да сляза в мазата за да проверя, що за изрод се крие долу. Бавно, с фенерчето на айййфонаааа в ръка влязох в тясното каменно помещение и рязко натиснах ключа на лампата.
    Веднага я видях, братче. Опърпана, задържаща вода и спомени, седи сама върху едно празно буре, люпи семки и си мърмори.
    - Кво праиш тука ма?! - подкарвам я аз със стрес веднага.
    - Крия се.
    - От кого се криеш ма?
    - От теб.
    - Що от мен бе?
    - За да не ме освободиш.
    - Аз ли бе? Ти луда ли си! Да не съм Петя Дикова?!
    - Що, Петя? - пита тя.
    - А що, не? - отговарям аз.

    Бях я виждал само веднъж преди това. И то съвсем за кратко. Бе дошла на някаква командировка у нас. По обмен на идеи. Твърдеше, че много и харесва в България и щяла да си строи къща в Бояна. Оказа се обаче, че лъже. Остана в София само 2 седмици и после безследно изчезна. Първо помислих, че се е прибрала у дома на Запад. А сега се оказа, че люпи семки върху бурето в мазето на дядо ми Васил.

    - Отиди и се предай сама - след кратко мислене я посъветвах аз.
    - На кого? Никой не ме ще.
    - Опитай с Гешев - разумно подхвърлям аз.
    - Офффф - измуча тя и продължи да си ломоти на своя приглушен и неразбираем език. - Ще ми трябват и нови документи. Фалшиви. Налага се да си сменя името, щото с това име у вас ще ме вкарат на Г. М. Димитров.
    - И как искаш да се казваш?
    - Свобода Бъчварова.
    - Що пък Свобода Бъчварова?!
    - Ама Василе, ти идиот ли си бе?! Ако им кажа, че се казвам Свобода на словото ще ми скъсат гъза бе, мойто момче - отсича нервно тя, докато изплюва люспа грозде на пода.

    П.С. От тогава живеем заедно. Не си говорим, за да няма скандали. Тя в мазето, а аз в кухнята.
    Абе кво знаете вие за любовта...

    Васил Петев, фейсбук

Оставете коментар