Понеделник, 17 Декември 2018
Събота, 08 Декември 2018 12:34

8 декември - празник на българските студенти

През 1905 г. в Правилника на Висшето училище, което тогава вече се нарича Софийски университет "Св. Климент Охридски", за пръв път е записан текстът, че 25 ноември (по стар стил) е патронен празник на университета.

 

8 декември е празник на българските студенти.

През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса първото Висше училище в България да има "по-особен, свой празник". На заседанието си от 2 ноември 1902 г. Академичният съвет на Висшето училище определя деня на просветителя Св. Климент Охридски - 25 ноември /8 декември - нов стил/, за свой празник.

За първи път студентите го отбелязват през 1903 г. в салона на читалище "Славянска беседа" в София. През 1905 г. в Правилника на Висшето училище, което тогава вече се нарича Софийски университет "Св. Климент Охридски", за пръв път е записан текстът, че 25 ноември е патронен празник на университета.

От 1916 г. в резултат на официалното въвеждане на Григорианския календар в България годишният празник на университета се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември. Така с годините най-старото и престижно висше училище в България създава и утвърждава 8 декември като символна дата на университетската празничност.

Празнуването на 8 декември е отменено след 1944 г. и е заменено с датата 17-ти ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност.

През 1962 г. празникът на висшето училище на 8 декември отново е възстановен.

След 1968 г., когато Българската православна църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на Св. Климент Охридски отново става 25 ноември.

Академичният съвет на Софийския университет решава да отдели патронния празник на висшето училище от общия на 8 декември и определя за свой официален празник 25 ноември - денят на патрона на университета - Св. Климент - архиепископ Охридски.

Осми декември остава светска дата и продължава да обединява българските студенти с изключително популярния им празник. Официално 8 декември е обявен за неучебен ден и за празник на всички български студенти на заседание на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 г.

Днес ще бъде кулминацията на честванията, с които Софийският университет отбелязва своята 130-та годишнина. Президентът Румен Радев ще участва в тържественото събрание и ще присъства на концерта по случай 130-годишнината на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

Честит празник, български студенти!

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 08 Декември 2018 12:34
    Румен Радев: Разрешили сме на хора, които не почитат книгите, да взимат решения!

    Вашата поколенческа мисия е да докажете, че справедливостта може да възтържествува, призова президентът възпитаниците на СУ „Св. Климент Охридски“ на церемонията по случай 130-годишнината на висшето училище

  • Събота, 08 Декември 2018 12:34
    Вижте къде е най-изгодно да завършиш висше образование

    В сезона на абитуриентските балове и на трескавата подготовка за университетите, младите хора са изправени пред избор. У нас или в чужбина да се ориентират? Ако останат в България, то каква специалност да изберат, за да имат шанс за реализация? Всичко това е част от един по-голям разговор за скъсаната връзка между висшето образование, държавата и бизнеса, съобщи БТВ. 

    Поглед навън

    Да следваш в чужбина не е евтино, а за много от младежите и самото отделяне от семейството е тежко – особено през първата година. Въпреки това този вариант е все по-популярен, като родители обясняват решението си с по-високото качество на преподаване и възможността децата им да търсят реализация на по-голям пазар. Така сред най-популярните 5 англоезични университети има по два британски (Ковънтри и Ланкастър) и три холандски (Грьонингенския университет, Хагския университет по приложни науки и „Ханзе Грьонинген”). 

    Годишните такси варират – от изключително сериозните 10 576 евро във Великобритания, през малко над 2000 в Холандия до 650 евро в Германия или даже безплатно в Дания. „Ако погледнем къде излиза най-изгодно, то в Дания и Швеция е безплатно, но пък стандартът е по-висок. Важно е да са подготвени поне за първата година”, посочи Николай Христанов от консултантска фирма, която работи с български кандидат-студенти.

    Винаги се уточнява със семейството дали избраната специалност всъщност е подходяща, защото понякога структурата на програмата е трудно съвместима с желанията и талантите на детето и неговите родители. За университет в чужбина се кандидатства само по документи – академична справка, мотивационно писмо, препоръка от учител и сертификат за владеенето на език. Някои университети допълнително провеждат и интервюта с кандидатите.

    Проблемите у нас

    За тези млади българи, които решат да учат в родината, въпросът за реализацията е по-тежък. Той касае както тях, така и работодатели, които настояват за сериозни промени в план-приема, за да има повече инженери за празните работни места и по-малко безработни юристи.

    „Рейтинговата система показва, че инженерите през първите 5 г. имат по-високи доходи от юристи и икономисти. Не става дума за ИТ сектора, където разликите са в пъти, става дума за инженери електротехника, електроника и автоматика (1300 лв.), машинно инженерство (1200 лв.), металургия (1600 лв.). При специалност „Право” е 1057 лв., а „Икономика” – 1172 лв.”, коментира в студиото на „Тази сутрин” Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България. 

    „Равнището на университетите е такова, каквото е равнището на студентите. Имаме 40% функционално неграмотни сред 15-годишните, в същото време имаме толкова места за първокурсници, колкото са абитуриентите т.е. искаме тези 40% неграмотни да станат висшисти. Имаме ½ от завършилите висше, които се реализират на позиции, които не изискват висше образование, което е едно прахосничество на обществен ресурс, понижаване на качеството на висшето образование”, допълни той.

    Според него план-приемът по хуманитарни и обществени науки трябва да се намали наполовина, за да е съобразен с изискванията на пазара. На този фон ни трябват повече инженери. 

    „Ние ще стигнем до ситуация, в която едва ли не сега ще произвеждаме инженери, след 10 г. като се напълним с инженери, ще произвеждаме социолози”, коментира ректорът на НАТФИЗ проф. д-р Станислав Семерджиев.

    Той също посочи, че преструктуриране е нужно, но то не трябва да следва само и единствено изискванията на пазара.

  • Събота, 08 Декември 2018 12:34
    Студенти и професори искат нова дисциплина в Алма Матер: Курсове за пишман шофьори

    Дворът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се превърна в полигон за начинаещи шофьори. На паркинга в Алма Матер студент или преподавател реши да спре буквално в средата, при положение, че в събота няма коли. Репортер на BIG5 засне кола, която беше просната до Юридическия факултет в средата на паркинга, която приличаше по-скоро на реклама за награда в казино.

    Преподаватели и студенти се пошегуваха и посъветваха ръководството на Алма Матер да открива нови специалности - да превърне двора си в полигон, на който да се дават дипломи за нови шофьори. Признават, че някои от колегите им имат спешна нужда от опреснителни курсове, тъй като често се лучва да застрашават сигурността във ВУЗ-а. "Спират където си искат, охраната само се кара на студентите, че минават около бариерата, а не смее да каже нищо на преподавателите", оплакват се възпитаници от Алма Матер.

    Припомняме, че Софийският университет в последните години закъса с броя на студентите си и все по-малко младежи искат да вземат диплома от най-старово висше училище. Заради това се налага да се правят четвърти класирания, за да се запълнят бройки. Пример е една от най-желаните специалности преди години - правото, която не може също да намери достатъчно желаещи, а кандидатите вече влизат с тройки. подобен е примерът и с филологиите, които бяха една от гордостите на Алма Матер.   

Оставете коментар