Събота, 04 Юли 2020

Събота, 12 Октомври 2019 14:58

БАН чества 150 години от създаването си

Всички музеи на БАН и Ботаническата градина са с безплатен вход днес

Българската академия на науките чества 150 години от създаването си. Най-старата и най-голяма научна институция у нас започва като Българско книжовно дружество в Браила още преди създаването на Третата българска държава.

Нейни основатели са имена като Марин Дринов, Васил Друмев и Васил Левски. Ботаническата градина и всички музеи, които са под шапката на Академията ще бъдат с вход свободен днес. От 19 часа в зала 1 на НДК годишнината ще бъде отбелязана с тържествен концерт. Президентът Румен Радев ще поздрави учените за юбилея.

Българската академия на науките (БАН), правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД) е най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана девет години преди Третата българска държава. Създаването на Българското книжовно дружество от личности, които още нямат своя държава, изисква голяма вяра и много надежда, и бележи едно от върховите събития през Българското възраждане.

Сред основателите на Българско книжовно дружество през 1869 в Браила са видни възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия). Този исторически за България акт е дело на различни слоеве на обществото - от утвърдени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е сред нейните учредители и първи дарители.

По повод празника на БАН музеите и Ботаническата градина на академиите ще са с „вход свободен”.

Освен в събота, с безплатен вход ще е Ботаническата градина и в неделя, 13 октомври. И през двата дни посетители ще се насладят на традиционните „Есенни срещи с растенията”. Специалистите ще покажат и разкажат за богатството на колекциите. Специално е вниманието към част от уникалните образци, включително такива опазени по време на две световни войни, както и дарени от граждани.

В Националния археологически музей в зала Праистория посетителите ще придобият цялостна представа за материалната и духовна култура на най-ранните обитатели на нашите земи. В зала Трезор акцент на експозицията са три световно известни съкровища: златните съдове и дискове от Вълчитрън, Плевенско; сребърните гарнитури за конска амуниция от Луковит, Ловешко; златните накити и сребърните съдове и монети от Николаево, Плевенско. В нея са изложени и най-новите находки от района на Казанлък: целия инвентар от могила Светица, с уникалната златна погребална маска, както и главата от бронзова статуя от могила Голяма Косматка в Шипка.

Националният природонаучен музей при БАН е единствената национална институция, пряко ангажирана със съхраняването на научни колекции от живата и неживата природа от България и света. Експозициите на музея са разположена в 15 зали – може да се видят изчезналият в света каролински папагал, изчезналите в България тюлен монах, брадат лешояд, малка дропла, сив и момин жерав, степна усойница, немска есетра.

С богата програма ще е и Националният етнографски музей. Представителната експозиция „Времена и хора – живите традиции на България“ е разположена в 11 зали на Княжеския дворец. Тя представя живота и формите на общуване в селото и в града през последните 200 години; представя биографията на предметите и хората, които са ги произвеждали, притежавали и употребявали. Изложбата „Пазители на времето или как работи един музей“ разглежда основните дейности на музея – да придобива, съхранява, изследва, разпространява и представя материалното и нематериалното наследство на човечеството и неговата среда с цел възпитание, образование и развлечение.

Winbet - най-голямо разнообразие от пазари! (18+)

Националният антропологичен музей при Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей-БАН (ИЕМПАМ-БАН) е единствената музейна институция в България, представяща резултатите от дългогодишните изследвания на нашите учени в областта на физическата антропология. В залите на музея посетителите могат да научат много интересни факти за Човека, създател на многообразието от култури по нашите земи. Експозицията е базирана на подробното познаване на културните особености, свързани с погребалните практики, палеодиетата, палеопатологията, различните ритуални въздействия, бойни травми и прилагани лечебни практики, които се откриват по човешките скелети от археологически разкопки. Националният антропологичен музей представя в своята експозиция реконструкции на главата по черепа, чрез които се онагледява антропологичната характеристика на обитателите на българските земи през различните периоди в историята. Емблематична е реконструкцията на така наречената “тракийска принцеса” от Враца. Археологическата ситуация, при която са открити костните останки на младата жена в Могиланската могила (IV в.пр. Хр.) потвърждават сведението на Херодот за ритуалното умъртвяване на любимата съпруга на владетеля.  

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар