Неделя, 21 Януари 2018
Петък, 27 Октомври 2017 14:49

Бунтът срещу Нинова тръгва от "Санкт Петербург" в Пловдив

Бивши депутати и милионери от БСП се събират днес на тайна сбирка в хотела на Георги Гергов

Бунтът срещу лидера на БСП Корнелия Нинова започва от хотел "Санкт Петербург" в Пловдив, съобщава NBOX.BG.

Днес в хотела на Георги Гергов се събират всички бивши депутати и настоящи милионери от червените редици. Целта на тайната сбирка е една - да бъде отстранена на Нинова от председателското място в БСП.

Участници в секретното рандеву са Георги Гергов, Атанас Мерджанов, Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов и Георги Божинов. Червената олигархия единодушно възнамерява да лансира Атанас Мерджанов, като председателска алтернатива на Корнелия Нинова.

Нека припомним, че въпросната "опозиция" в червените редици се оформи като такава, след като Националният съвет на партията реши да направи промени в Устава и да въведе забрана за номиниране на лица, които имат поне 3 депутатски мандата. Така извън парламента останаха всички споменати по-горе лица.

Червеният милионер Гергов пък си навлече гнева на редовите членове на БСП, след като обяви, че иска да се работи за коалиция с ГЕРБ.

Днес на тайната сбирка соц-баровците ще бистрят конгресната си стратегия, заключваща се единствено в отстраняването на настоящия лидер на червената партия.

Според информация на NBOX.BG сред поканените е бил и лидера на софийската организация на партията Калоян Паргов, но той е отказал да участва в рандевуто в "Санкт Петербург".

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 27 Октомври 2017 14:49
    Питие за Жан-Клод и нека оркестърът да свири химна на ЕС...

    От година и половина насам слушаме легенди, предания и вълшебни приказки за митичното Българско Европредседателство. Дежурните бардове на властта и персоналните обожатели на Бойко Борисов изкараха безчетни хонорари като венцехвалят и възпяват очакваните постижения, забележителните успехи, бляскавите геополитически стратегии. Още от средата на миналата година бомбардировката от оптимизъм започна да промива мозъци със свръхсветлинна скорост. Медиите се разляха от розова патетика, за да ни обясняват за това как ключовите думи на нашето велико председателство ще бъдат "кохезия, консенсус и конкурентноспособност", но едва ли има дори и кьорава електорална единица, която разбра какво се крие зад всичко това.

    Всъщност замисълът може би не беше от никакво значение.

    ГЕРБ като удавник се хванаха за председателството, за да напомпят омаломощените си мускули, изтъняли от корупционните афери в НДК, покрай стената на границата, аферите със суджука и "Кумгейт". Разтърсващото "усещане" (нали така твърди Екатерина Захариева) за корупция стана така всеобхватно, че май на Борисов му остана единствено да се хване като удавник за снимките със световни лидери и да разчита, че те ще възпламенят рейтинга му отново и ще го паркират пак в социологическите небеса. Заради това началото на председателството се очакваше от всички. От някои - заради парадния блясък, от други - заради възможността да крещят. В крайна сметка и едните и другите май останаха разочаровани. Защото, когато шоуто започна, то се оказа доста по-различно отколкото смятахме. Поне мен неговото начало ме изненада по начина, по който човек се изненадва, когато върху главата му се стоварва строително скеле.

    В началото на нашето председателство с особена светлина засия фигурата на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Да бъдем честни - него европейската преса отдавна го подозира, че след 4 следобед е толкова развеселен, че в главата му има единствено мисли кой друг политически лидер да разцелува при официално посрещане. Което аз възприемам не като компромат, а като лъч светлина за ЕС. Докато в Съюза има политици, които знаят как да ценят епикурейските радости, за Европа има шанс. В крайна сметка и без това колективният образ на евробюрократа у нас от ден на ден засиява с все по-мрачна и потискаща светлина и добре, че е Юнкер да ни дава знак, че не всичко е задръстено и консервативно, въпреки екзотичната му принадлежност към ЕНП (партия, чийто евроелит напомня на птеродактили с допотопните си разбирания по някои теми).

    У нас шефът на ЕК се раздаде напълно, за да покаже, че е отворен към радостите на живота и към възможностите на европредседателството ни. В София Юнкер тръгна не да издирва стратегията на правителството за следващите шест месеца, а се насочи към конкретиката - шопската салата и луканката. Обяви, че ги харесва, а към тях спомена, че му допада и културата, но пропусна да уточни дали под това разбира изпълнение на песента "Шушана" или има нещо друго наум. Очевидно, за да получи повече от тези природни дарове на вечерата, Юнкер обяви, че цяла България трябва да му е благодарна. Ако не бил той да подпише, страната ни още нямало да бъде член на ЕС и щяла да мръзне в чакалнята при лузърите. Вероятно заради това ден по-късно от парламентарната трибуна Волен Сидеров съвсем официално обяви, че възнамерява да подари на Юнкер бутилка ракия и философски се запита дали това може да се окачестви като корупция. Не знам дали това е корупционна практика, но със сигурност можем да заподозрем таен и конспиративен план на лидера на "Атака". С една бутилка ракия той е в състояние да обезглави ЕС поне за седмица и да накара Юнкер да захвърли люксембургското гражданство и да подаде документи за българско. Така и не разбрахме дали шефът на ЕК е употребил подаръка на Сидеров, когато заяви, че не може да си представи някой по-добър от Бойко Борисов, но можем да подозираме, че в това изявление със сигурност има намесена високооктанова течност. Плюс шопска салатка. Защото едното прекрасно пасва с другото. По европейски.

    Другият костюмар от Европа, председателят на Европейския съвет Доналд Туск, пък реши да участва в състезанието "да спечелим сърцата на десетината души, които гледат пряко откриването по телевизията" и дръпна речта си на български, като я обогати с цитат от "Отечество любезно" на Вазов. Трябва да му признаем - българският при всички положения му се отдава по-добре отколкото на Цвета Караянчева, но оргазмичните въздишки, които се навдигнаха след нея, можеха да бият произволен порнофилм по кабелната телевизия. На мен отношението на Туск ми хареса, но се отвратих от поредната вълна от сервилност, която заля нета. Туск бе възвеличан до статут на политически гигант, нещо, което силно се отрича в родната му Полша. Но никой не е пророк в собственото си село. В София шефът на Евросъвета наистина демонстрира класа. Но тези, които едно време във виновното лято на 2013 година ходеха като лакеи да ръкопляскат пред френското посолство, сега пак демонстрираха неизтребимия манталитет на иконома. Като се почна с едни лирични възхищения, премина се през любовни стонове и се стигна до екзалтации от страст, отдаденост и "Кама сутра".

    После обаче нещо в любовта се пречупи и залиня. Някой преведе речта на Туск при откриването на естонското председателство, реч, пълна с автентично възхищение и лични чувства. Тогава изведнъж българският на еврочиновника започна да горчи. Да не говорим, че от душата му тук се отпусна екзотичното сравнение, че историята на Балканите е по-интересна от "Игра на тронове". Признавам си откровено, аз не съм гледал сериала, но съм чел от кора до кора книгите на Джордж Р.Р. Мартин и смея да твърдя, че аналогията никак не е ласкателна. Четенето на Мартин те научава никога да не се привързваш към някой герой, защото в момента, в който започнеш да го харесваш и да му стискаш палци, той бива убит по някой безмилостен и отвратителен начин.

    Това намек за намеренията на ЕС към България ли е? Или просто опит Балканите да бъдат изкарани някаква върховна политическа екзотика, която радва с кървища, варварски страсти и безмилостен секс? А това, че сме потомци на Спартак беше готина ремарка, ама чисто исторически е леко брутална. Спартак е човек от земите, които са по-интересни от "Игра на тронове", който се е бил с войските на Рим и е бил пленен, а след това оглавява най-голямото въстание на роби в историята на империята. Като бледен и съзерцателен юноша много обичах книгата на Рафаело Джованьоли "Спартак", в която този бунт беше описан в романтична светлина, но фактът си е факт - Спартак е борец срещу Рим, обединителят на територии тогава. Да четем ли това като подтекст, че България може да създаде някоя крамола срещу ЕС? А може би сме прекалено подозрителни. Може това да е било просто предупреждение да не даваме твърде много ракия на Юнкер.

    Проблемът в тази красива картина на всеобща любов е само един. В същия ден, в който Юнкер долетя да налита на луканката, а Туск обяви, че министър-председателят ни е страшилище за тракийски воини, Лиляна Павлова случайно или не разкри отношението на ГЕРБ, а и на управлението към ЕС. Тя бе поставена в неловката ситуация да коментира един твърде нелицеприятен факт - че в деня на официалното откриване на председателството в София имаше девет протеста. Народът гневно излезе по улиците по всякакви теми - от защитата на Пирин до гнева от вдигането на цената на водата. И тогава Павлова, която очевидно се изживява като някакъв небесен аристократ, долетял от облачните висини, обяви, че да протестираш и да разчиташ Европа да чуе е малко като да се оплачеш на арменския поп. ЕС в ролята на арменския поп. Това дори и авторът на речите на Туск нямаше да може да го роди като крилата фраза. Но тя представлява реална проекция на отношението на правителството към плебса по улиците. За него (кабинета) недоволството няма никакво значение, защото няма да има кой да го чуе, отрази и запомни. Идеята е никой да не вдига шум, да не се бунтува, но дори и да го прави, да не разчита на каквато й да е чуваемост. Павлова, без да го каже пряко, буквално обяви, че тук ще идват някакви чиновници, фиксирани само в своето собствено благополучие и няма по никакъв начин да успеят да разграничат протеста на българите във всичките негови форми. Европредседателството е само сцена за изпъкването на Бойко Борисов, а всичко останалоса досадни подробности и мрънкащ народ. И този народ бе оставен без надежда, защото, според Павлова, ЕС е някаква форма на арменския поп. Класика в жанра. Всъщност напук на онези, които си мислят, че ЕС може да бъде възпиращ фактор, тя вероятно има основание за думите си. Юнкер и Туск само където не се обясниха в любов на Борисов, без да дадат дори малък знак, че са наясно какво се случва тук и как нашата "стабилност" е всъщност будна кома на една държава, потънала в безвремие и отчаяние. Тъжно е, но в страната на луканката и шопската салата очевидно трябва да свикнем с това усещане.

    Но млъкни, сърце и налей едно малко на Жан-Клод.

    Така поне ще има един доволен.

    Александър Симов, Pogled.info

  • Петък, 27 Октомври 2017 14:49
    Сидеров разклати правителството, колебае се за вота на недоверие, внесен от БСП

    Лидерът на "Атака" и съпредседател на "Обединени патриоти" Волен Сидеров обяви, че все още не знае как ще гласува на предстоящия следващата седмица вот на недоверие срещу правителството. Причината - регионалното министерство иска да прехвърли стопанисването на стената на язовир "Бели Искър" на областния управител на София Илиан Тодоров, който е част от политическата сила на Сидеров.

    Въпреки, че е част от управляващата коалиция, той разкритикува остро регионалния министър Николай Нанков и екоминистъра Нено Димов, който е от квотата на "Обединени патриоти", че искат да прехвърлят язовир на областна управа с 1 млн. лева годишен бюджет при положение, че само спешният ремонт на стената би струвал 80 млн. лв.

    "Няма да оставя така игричките на някои министри от ГЕРБ или на някои лобистки кръгове. С опита за прехвърляне на язовира се цели Илиан Тодоров да бъде натопен, да го изкарат виновен и да си измият ръцете с него", заяви Сидеров, цитиран от пресцентъра на "Атака".

    Той подчерта, че няма значение, че с ГЕРБ са коалиционни партньори. Според него трябва да има уважение между такива партньори.

    "В случая ние не само че нямаме уважение, а имаме буквално подигравка с областния управител Илиан Тодоров просто, защото е от "Атака". Не знам дали това правителство заслужава доверие по начина, по който се държи към тези, които го крепят на власт", каза още Сидеров. Припомняме ви, че това не са първите искри в редиците на Обединените патриоти. В края на миналата година лидерът на "Атака" заяви, че е крайно време да спрем да се занимаваме с пързалки, визирайки каузата на Валери Симеонов да се построи втори лифт в Банско. Председателят на НФСБ тогава "покри" Волен Сидеров и заяви, че е нормално различните партии да имат свои собствени политики. По същия начин беше обяснено и различието между патриотите в мисленето спрямо Турция. Последно Валери Симеонов пък критикува Бойко Борисов за отпуснатите 100 млн. лв. за полицаите, като ги нарече "рекетьори". Въпреки несъгласието си с премиера, той отново преглътна хода на кабинета, за да потуши протестите още в началото на европредседателството ни. До кога обаче ще продължи сговорът на патриотите с ГЕРБ остава енигма. Според част от политическите анализатори всичко ще продължи до края на председателството в ЕС, а за да не се изложим пред чужденците, засега то изглежда като единствената спойка която крепи правителството, което започва да показва динамита, който е натъпкал в чантата си. 

  • Петък, 27 Октомври 2017 14:49
    Татяна Буруджиева пред BIG5: В политическия кастинг на Слави ще видим отново парадокси с прякор "Тъпото" и "Мозъка", шоуто му няма кауза

    Докато Трифонов не заложи името си, вечно ще се питаме кой стои зад гърба му. Липсват му политически каузи, за да успее. Хората от шоуто му показаха, че не могат да правят кастинги за политици. Нека да видим първо кой ще избира новите политици на Трифонов, коментира пред BIG5 политологът Татяна Буруджиева. 

Оставете коментар