Неделя, 22 Юли 2018
Неделя, 01 Юли 2018 21:09

Почина проф. Божидар Димитров

"Изказвам съболезнования на близките и семейството на Божидар Димитров. Почивай в мир, приятелю! Поклон". Това написа Бойко Борисов във фейсбука си. Премиерът пръв съобщи новината, че дългогодишният директор на Националния исторически музей е напуснал този свят. Припомняме, че наскоро Димитров се задъха докато изкачваше стълби и дори се наложи да дойде линейка и да лежи в болница заради проблеми със сърцето. 

Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. През 1959 г. завършва основното си образование в Созопол, а през 1964 г. – Механотехникума в Бургас. Работи няколко години на риболовни кораби, траулери – като моряк в „Океански риболов“. По-късно завършва история и археология в Софийския държавен университет, има докторат по история.

Научна кариера

През 70-те години на 20 век проучва архивите на Ватикана, където попада на част от „История на България“ на Петър Богдан Бакшев, написана през 1667 година – историкът я намира в архива на Борджиите. На 24 декември 1985 г. е утвърден за старши научен сътрудник II степен.

Директор на НИМ

През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). Обвиняван е, че по това време допринася за уволнението на директора на управление „Музеи и галерии“ в културното министерство Алберт Бенбасат, като го обвинил в участие в организиран незаконен износ на паметници на културата и произведения на изкуството. Като директор на Национален исторически музей, през 1997 – 1998 г., има задочен конфликт с президента на Република България Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска“, написана от отец Паисий Хилендарски. В резултат на което – през лятото на 1998 г. договорът му в НИМ е прекратен от министъра на културата Емма Москова. Препитава се като свободен журналист в Бургас и София през периода 1998 – 2001 година. „Възстановен“ е като директор на НИМ през октомври 2001 година след конкурс.

Телевизионен водещ

От 2002 до 2012 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Памет българска“ по Канал 1. От март 2013 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Историята... с Божидар Димитров“ по TV+.

Политическа кариера

Член на БКП

Димитров влиза в БКП в началото на 70-те години на миналия век и постепенно се издига в партийните среди. След преименуването на партията преминава в БСП.

Член на БСП

Два пъти е бил в листите за народни представители на БСП – в окръзи Кърджали и в Шумен през 1997 и 2001 година, но на по-задно, неизбираемо място.

Като член на Висшия партиен съвет на БСП в края на 2005 година Божидар Димитров се обявява открито против решенията на ръководството на БСП. Той не подкрепя кандидатурата на Татяна Дончева за кмет на София и подкрепя независимия кандидат Бойко Борисов, с когото е в приятелски отношения. За това си действие е снет от поста водач на групата на общинските съветници на БСП в Столичния общински съвет. След това престава да изпълнява поста, на който е избран, като не се явява на сесии.

В подкрепа на ГЕРБ

Преди Парламентарните избори в България през 2009 г. напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ. На изборите е избран за народен представител, след като е издигнат от ГЕРБ за мажоритарен кандидат в Бургаски избирателен район.

Министър

В първото правителство на ГЕРБ е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция „Архиви“ и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

На 21 януари 2010 г. по предложение на Божидар Димитров за промяна в законодателството, срокът, в който кандидатите за българско гражданство ще трябва да получат отговор „да“ или „не“, ще е една година. Кабинетът на ГЕРБ приема предложение за промени в Закона за българското гражданство, които елиминират упълномощените лица при подаване на документите или при получаване на указите и задължават кандидатите за български паспорти да се явяват лично на интервю. По оценки на министър Божидар Димитров в резултат от войни и преселения извън страната живеят 2 и половина милиона българи, които нямат българско гражданство. За разглеждане чакат 56 хиляди молби на такива българи. Според министъра на българите в чужбина промените ще ускоряват процеса и ще ликвидират корупцията. Тарифата за ускорено получаване на български паспорт била между 5 и 10 хиляди евро. „Сега, когато човек знае, че в рамките на една година знае, че ще чуе „да“ или „не“ на молбата си – силно се съмнявам, че някой ще се бръкне да плаща толкова пари на някой корумпиран чиновник“, коментира министър Димитров. [9]

Научно звание

Божидар Димитров е старши научен сътрудник II степен от 1985, но тъй като в публичното пространство присъства с титлата професор (която не е равнозначна на ст.н.с. II), през декември 2009 заявява: „Аз никога не съм се титулувал като професор.“ Съобразно новия закон научното звание „старши научен сътрудник ІІ степен“ се трансформира в научна длъжност „доцент“.

Научна етика

В историографията са изказвани съмнения относно добросъвестността на Божидар Димитров като изследовател. Николай Проданов изразява подобно мнение във връзка с обнародвани резултати от работата на Димитров във Ватиканските архиви. 

Работа сред българите в чужбина

Отношението и дейността на Димитров по македонския въпрос е критикувано от македонския журналист Виктор Канзуров. Според него, Димитров с нищо не помага на българите в Македония, тъй като иска да държи монопол по тази тема. Освен това, Канзуров твърди, че „неартикулираните изяви“ на Димитров в Македония водят до репресии за местните активисти с българско самосъзнание.

В работата си сред българите в чужбина Димитров е критикуван и заради некоректност, дезинформиране и неумела намеса в осъществяваните от Министерството на образованието, младежта и науката образователни дейности зад граница.

Агентурно досие

През юни 2009 г. Комисията по досиетата оповестява, че Димитров е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност в качеството си на секретен сътрудник и агент. Самият той твърди, че този факт е известен на обществеността още от изборите през 2001 година. Вербуван е през 1973 г. Псевдонимите му са Богдан, Кардам, Тервел и Телериг.

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 01 Юли 2018 21:09
    Вежди Рашидов: Божидар Димитров ме накара да откраднем Панагюрското съкровище от Пловдив, измисляше си вампири, за да помага на музеите

    „Няма да забравя как Божидар Димитров ми съобщи, че трябва да откраднем Панагюрското съкровище от Пловдив. Той беше го дал да гостува в града, но кметът се закани, че няма да го върне, а ще остане и занапред. Божидар организира акция за връщането му със специални коли, както си му е редът. С помощта на полицията съкровището се взима и се връща в София. Беше почти като кражба. Искаше да разкаже случая пред медиите. Аз му казах да не бърза, за да не стане беля. Той се пошегува - Вежди, какви крадци сме, ако няма медии“, спомни си Рашидов.

    „Уважавах , защото той беше един свободолюбив човек, който не може да се постави в рамка. Той говореше истината и дразнеше много хора. Беше колоритен и много свободолюбив. Работеше много. Музеят беше неговият живот“, допълни скулпторът. „Историята, която няма да забравя е, когато правихме Ларгото. Тогава излязоха едни умни и красиви хора, които обясняваха как трябва да стане реставрацията. В един момент Божидар Димитров излезе и проведе битка“, каза депутатът от ГЕРБ. „Уникален патриот. Божидар Димитров беше болен патриот. Всяка дума за България я оспорваше. Преживяваше емоционално всяко невярно историческо твърдение и го оспорваше“, припомни той.

    „След откриването на останките от вампир в Созопол, Димитров казваше с усмивка, че тази сензация ще помогне за издръжката на музеите“, каза Рашидов. „Трябва да се научим, че българските личности трябва да бъдат уважавани. Тепърва ще се популяризират трудовете на Божидар Димитров. Той остави ярка следа“, заяви още той.

  • Неделя, 01 Юли 2018 21:09
    Георги Марков пред BIG5: Управляващите предават историята ни с компромисите към Македония, за да обслужат волята на Чичо Сам

    Ако македонците признаят, че Даме Груев, Яне Сандански и Гоце Делчев са българи, държавата им рухва. Тя се крепи на тях и на още няколко българи. Европейският съюз е само морковчето в цялата ситуация. Основната цел е западните ни съседи да бъдат вкарани в НАТО. Много се моля на политиците да не се намесват в историята и да не ни принуждават да правим сближения с цената на разни компромиси. Ако продължат да ги правят, те на практика предават паметта на тези славни македонски българи. Трябва да защитим Средновековието си и съвременната история, както гърците направиха с античността, заяви пред BIG5 историкът акад. Георги Марков.

  • Неделя, 01 Юли 2018 21:09
    Почина оперната ни певица Христина Ангелакова, разочарована от журитата в реалити предаванията

    Почина Христина Ангелакова. Световноизвестната оперна прима си отиде на 73 години, съобщиха членове на семейството ѝ.

    Тя е родена в Исперих на 29 октомври 1944 година. Завършва Българската държавна консерватория, сега Национална музикална академия „Панчо Владигеров”. А след това записва специализация в академията „Санта Чечилия” в Рим.

    Първите ѝ изяви на голяма сцена са в „Ла Скала”. През 1973 година получава голямата награда на конкурса за оперни артисти в италианския град Тревизо. А две години по-късно е първа в надпревара в Остенде, Белгия.

    След като името ѝ става известно в световен мащаб. Тя е поканена да се завърне в България в колектива на Софийската народна опера. Установява се в София и пее на най-престижната оперна сцена в страната цели 23 години. Паралелно с ангажиментите си в родината Христина Ангелакова не спира да гастролира по света. Тя е мецосопран.

    В периода 2001 – 2004 година е директор на Софийската опера. От 1985 г. преподава оперно пеене в Националната музикална академия, като от 2000 г. е доцент. Христина Ангелакова е председател на фондация „Опера и балет“ и почетен гражданин на град Исперих.

    Пред репортер на BIG5 тя заяви преди няколко месеца, че трябва да бъдат променени реалити предаванията за певци. Според Ангелакова, прекалено много журито хвали талантите и ги убеждава, че са завършени певци. А в същото време - има още много какво да учат. Тя не подценяваше журитата в различните им състави, но се надяваше да бъдат променени, да се държат по-адекватно и да насърчават, а не да успокояват децата с лъжи. Журналистите пък ще запомним великата ни оперна певица с гостоприемството и топлото посрещане, което правеше винаги в дома си в столичния квартал "Изгрев", когато правехме интервюта. Ангелакова беше честна и не спестяваше критики. Тя обясняваше, че необясненото е много по-лошо, отколкото истината.

    Поклон пред паметта ѝ!

     

Оставете коментар