Петък, 19 Октомври 2018
Събота, 11 Август 2018 06:33

Депутатите и министрите с по-високи заплати през новия политически сезон

Заплатите на властта ще се увеличат през новия политически сезон. Причината е, че те се изчисляват на база възнагражденията в обществения сектор, които също са се увеличили, показва националната статистика. Заплатите в обществения сектор за второто тримесечие нарастват с два процента и половина. Тоест - от 1115 лева средното възнаграждение за този сегмент се е увеличило на 1143 лева. Така депутатите вече ще се разписват срещу 84 лева повече или 3429 лв. Министрите ще взимат със 109 лева отгоре или 4457 лв.

Най-голямото увеличение е за премиера и президента. Първият вече ще получава 5300 лв., а вторият – 6858 лв. Според управляващите, проблемът не е в размера на дохода, а в това, че хората остават с грешни впечатления за труда им.

„Това, което, за съжаление, хората виждат, е, че депутатите не работят, а получават големи заплати. Каквато и да е заплатата, тя ще е прекомерна според мнението на хората. Това, което виждаме ние, е различно от това, което виждат хората”, категоричен е националистът Александър Сиди. През май депутатите отхвърлиха идеята заплатите им да бъдат замразени под 3000 лева. Според партиите във властта, идеята на опозицията е била популистка.

„Увеличаването на депутатските заплати да е свързано със средната работна заплата е неприемливо и дразнещо за хората. България е една от най-бедните страни в Европа и който взима според обществото несправедливо високи заплати, няма да бъде обичан от народа”, смята обаче социалистът Георги Гьоков.

Към заплатата от 3500 лв., депутатите получават и така наречените „две трети” безотчетни пари за различни разходи, а също и процент надбавка за участие в комисии. Въпреки това, те са далеч от възнагражденията на европейските си колеги, които взимат няколко хиляди евро.

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 11 Август 2018 06:33
    Здравната реформа – бурните дебати по вота на недоверие не решиха проблемите!

    ДПС подкрепи вота на недоверие, внесен от БСП. В Деня на лекаря управляващото мнозинство не видя слабости в здравеопазването, обвини опозицията, че иска вот на недоверие заради намерения.

    Сред бурни дебати мина обсъждането на третия вот на недоверие към кабинета „Борисов“ 3 на тема „Здравеопазване”. Той беше внесен в парламента в началото на седмицата - на 15 октомври, понеделник, а гласуването ще се проведе в сряда идната седмица.

    Мотивите за вота бяха разделени на три части от вносителите от БСП: състоянието на здравеопазването, предложенията за реформа на управляващите и алтернативата на левицата в сектора.

    Причините за искането на вота на недоверие – катастрофалното състояние в сектор здравеопазване, невъзможност на стотици български граждани да се лекуват поради липса на достъп до лекар или липса на средства за лечение; стотици хиляди изрядни платци на здравни осигуровки трябва да доплащат, което се противоконституционно; лекарствата се изнасят извън България, а населението е принудено да ги купува от други държави; държавата не внася системно вноските на децата, пенсионерите и държавните служители, а в същото време Министерството на здравеопазването предлага реформа, която се крепи единствено на увеличаване на вноските чрез допълнителното здравно осигуряване. Към всичко това левицата прибавя и факта, че правителството не е върнало близо милиард и половина лева, отнети от всички здравни застраховки от хората и ги прехвърлило в общия бюджет, въпреки решението на Конституционния съд.

    „Чашата преля” с предложените от Кирил Ананиев допълнителни 12 лв. на месец за задължителна здравна застраховка, залегнали в подготвяната от правителството здравна реформа.

  • Събота, 11 Август 2018 06:33
    Религиозните общности и институции без чуждестранно финансиране, решиха на първо четене депутатите

    Предлага се държавна субсидия по модела на финансиране на политическите партии.

    Парламентът прие на първо четене промени в Закона за вероизповеданията, внесени от ПГ на ГЕРБ, БСП и ДПС. „За“ гласуваха 136 народни представители, а двама се въздържаха.

    Промените въвеждат забрана религиозните общности и институции да получават финансиране от чужди държави и лица. Промените предвиждат контрол от страна на държавата върху финансирането.

    С промените в Закона се предлага нов модел на финансиране на вероизповеданията. Предвижда се държавната субсидия да предоставя на тези от тях, към които принадлежи не по-малко от 1% от населението на страната на база на резултатите от самоопределението от последното преброяване. Държавната субсидия да се изразходва за покриване на разходите за възнаграждения на персонал (свещенослужители и служители на религиозните институции), както и за осъществяването на други дейности, описани в закона – образователни, социални, строеж и поддръжка на молитвени домове и др.

    Предлага се размерът на субсидията да се определя по модела на финансиране на политическите партии, като максималния размер на субсидията е 15 млн. лв. на вероизповедание, а заплатата на един свещенослужител се приравнява на заплатата на един учител.

    Вероизповеданията, които отговарят на този критерий, според последното преброяване от 2012 г., са източноправославното и мюсюлманското вероизповедание. Останалите вероизповедания ще продължават да получават субсидия по досегашния ред.

    Очаква се между двете четения на законопроекта да се прецизират въпросите, свързани с националната сигурност, финансирането от чужбина, със свещенослужителите на вероизповеданията, които са чужди граждани, с даренията, с духовните училища, с функционирането и финансирането на диоцезите на Българската православна църква в чужбина. Ще бъде създадена работна група с участието на всички заинтересовани страни и комисии за прецизиране на текстовете.

  • Събота, 11 Август 2018 06:33
    Парламентът избра Красимир Влахов за конституционен съдия

    Влахов e номинация на ГЕРБ, подкрепена от "Обединени патриоти"

    При пълна липса на конкуренция, депутатите избраха Красимир Влахов за конституционен съдия от квотата на Народното събрание. Предложението беше прието с 127 гласа "за" и 55 "въздържал се". Красимир Влахов e номинация на ГЕРБ, подкрепена от "Обединени патриоти". Още в сряда, пред изслушването му в Правната комисия, единствена опозиция срещу избора му беше БСП. Левицата обаче не издигна своя кандидатура.

    Новият член на Конституционния съд благодари на народните представители, които са го издигнали, и определи този акт като "символичен за отношението между властите".

    "На всички ще ви кажа едно – съдия, избран за член на Конституционния съд, не може да направи друго изявление освен това, което се съдържа в клетвата при встъпването като член на този орган, а именно: да пази върховенството на конституцията, което съм обещал да правя и ще го правя", обясни Влахов пред медиите.

    Красимир Влахов ще работи по една новост за гражданите, като подкрепи въвеждането на индивидуалната конституционна жалба. С този нов механизъм гражданите ще могат да се обръщат директно към Конституционния съд. По този начин няма да е нужно посредничеството на Висшия адвокатски съвет или на омбудсмана, както е в момента. Темата за директната жалба е повдигана многократно при избор на нов конституционен съдия, но досега народните представители не са уредили законодателно тази възможност.

    Кой е Красимир Влахов?

    Роден през 1972 г. в Плевен. Възпитаник е на СУ „Св. Климент Охридски“. През октомври 1997 г. е назначен за съдия в Софийския районен съд, а по-късно става негов зам.-председател. През 2004 г. е командирован във Върховния касационен съд. През 2008 г. е избран за председател на Софийския районен съд. През 2012 г. Влахов става зам.-председател на Върховния касационен съд. От февруари 2018 г. е съдия във ВКС.

Оставете коментар