Сряда, 14 Ноември 2018
Вторник, 16 Октомври 2018 18:33

Работодателите против платения отпуск по време на майчинство

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) настоява да бъдат предприети действия за промени в Кодекса на труда. С тях трябвало да се спре натрупването на платен годишен отпуск за времето, през което даден служител реално не е полагал труд по собствена воля. От бизнеса уточняват, че визират основно родителския отпуск, съобщава БТА. В момента за времето на отпуск по майчинство се начислява и редовен платен годишен отпуск.

Позицията на АОБР е изпратена до вицепремиера Валери Симеонов и до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.

Позицията на работодателите е изготвена след решение на Съда на ЕС, съгласно което периодът на родителски отпуск не може да се приравни на период на действително полагане на труд. Според работодателите този въпрос трябва да бъде оставен в полето на колективното трудово договаряне, а не да бъде уреден с императивни норми.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, отбелязват от бизнеса. В позицията се допълва още, че резонно, за времето на ползване на тези отпуски, работникът и служителят получава обезщетение от държавното обществено осигуряване, а не трудово възнаграждение, тъй като не полага труд.

Според бизнеса "няма никаква причина този период да се взема предвид при изчисляване на размера на полагаемия се платен годишен отпуск, който има съвсем друго предназначение, а именно - възстановяване на работника и служителя от положения при работодател труд".

Никой още не коментира по какъв начин промените ще се отразят на и без друго отрицателния демографски прираст. По данни на Евростат за последните 10 години хората в България са намалели с 416 хиляди. Това е колкото населението на област Бургас. Според Евростат тази тенденция ще продължи, като прогнозата, че през 2040-а ще бъдем 6 милиона, а към 2050-а дори под шест милиона.

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 16 Октомври 2018 18:33
    2 млн. българи стегнали куфарите за 30 г., над милион готови да го направят веднага!

    Всяко трето българско дете се ражда извън страната!

    Близо една четвърт от българите - 23%, са готови да стегнат куфарите за гурбет веднага. Това сочи изследване на "Сова Харис" за нагласите за трудова миграция, представено на форума „Отражение на външната трудова миграция върху българската икономика“. Той бе открит от вицепрезидента Илияна Йотова.

    "Всяко трето българско дете се ражда извън страната, а над 2 милиона българи са напуснали страната в последни 30 години. Резултатите са ясни - остра демографска криза, влошаващи се тенденции, неразвита и отчасти блокирана икономика", заяви тя.

    Йотова отбеляза още, че данните от изследването, което ще бъде представено днес, показват, че над един милион българи на възраст от 18 до 64 години имат нагласата да емигрират, за да търсят своето работно място и препитание навън.

    По думите на Йотова причините са различни - от търсене на по-добро заплащане, професионална реализация и кариера до по-добри социални условия, повече правила, сигурност.

    Според вицепрезидента няма как да се справим с проблемите без истинско реално развитие на българската икономика.

    Фондация „Фридрих Еберт“ и Институтът за икономика и международни отношения представиха оценки за въздействието на трудовата миграция върху икономиката на България на базата на специално разработен модел.

    Според изследването трудовата миграция е мотивирана главно заради по-доброто заплащане, по-добрите социални системи и по-добрите жизнени перспективи. А оставането в България - с по-евтиния живот и възможността да си с близките си хора.

    60% от възнамеряващите да си потърсят работа в чужбина са на възраст от 18 до 40 години, а приблизително 80% са хора, живеещи извън столицата, сочат данните.

    На въпроса „Обмисляте ли временно или трайно да си потърсите работа в чужбина?“ 23% от изследваните лица отговарят положително, а 77% посочват отрицателен отговор.

    Нагласа да си потърсят работа в чужбина заявяват 30% от мъжете, 30% от хората с основно по-ниско образование, 33% от лицата на възраст от 18 до 30 години и 36% от неработещите.

    15% от интервюираните лица декларират, че имат над 6 месеца опит от работа в чужбина. Интересно е да се отбележи, че 54% от имащите опит от работа в чужбина, обмислят отново да си потърсят работа извън границите на България.

    По отношение на мерките за привличане на работници от трети страни в България, 77% от изследваните лица декларират, че не одобряват тези мерки, срещу 23% одобрение. Неодобрението си заявяват 76% от мъжете и 78% от жените, 78% от неработещите, 68% от пенсионерите, 74% от работещите в държавни предприятия, 78% от работещите в частния сектор, 82% от работещите в собствена фирма.

    Основните изводи и заключения от социологическото проучване са:

    - 23% от изследваните лица обмислят временно или трайно да потърсят работа в чужбина;

    - 54% от лицата в работоспособна възраст (18-64 години), които нямат заболявания, непозволяващи трудова дейност и които имат опит от работа в чужбина, обмислят отново да си потърсят работа извън границите на България;

    - Основните причини, които мотивират хората, обмислящи да си потърсят работа в чужбина са: по-високо заплащане (95%), по-добра социална система (50%), по-добро здравеопазване (40%);

    - 32% от хората, обмислящи да си потърсят работа в чужбина, планират да работят зад граница 5 и повече години;

    - 65% от хората, обмислящи да си потърсят работа в чужбина, заявяват, че ако започнат работа в чужбина, ще имат за цел по-бързо да вземат семействата си при себе си. Не е за пренебрегване, че 74% от хората, които възнамеряват да останат на работа в чужбина повече от 10 години и 60% от тези, които възнамеряват да останат завинаги в чужбина, имат за цел да вземат и семействата си;

    - 85% от възнамеряващите да си потърсят работа в чужбина, биха потърсили работа в държава от ЕС;

    - 71% от възнамеряващите да си потърсят работа в чужбина декларират, че предпочитат постоянна работа в чужбина;

    - 40% от изследваните лица, възнамеряващи да си потърсят работа в чужбина, посочват, че биха се върнали в България за да се грижат за близък;

    - 74% от възнамеряващите да си потърсят работа в чужбина декларират, че заплата между 1001 и 3000 лева би ги мотивирало да не търсят работа в чужбина;

    - 90% от изследваните лица, възнамеряващи да си потърсят работа в чужбина, посочват, че повишаването на доходите у нас би ги задържало в България.

    Според данни на НСИ към 31.12.2017 г., генералната съвкупност на населението на България на възраст 18-64 години е 4 375 931 души. Съгласно данните от реализираното представително за тази целева група проучване, 23% от тях възнамеряват да си потърсят работа в чужбина, или приблизително 1 006 464 лица.

    Според заключението в изследването, презграничната трудова миграция е естествен и очакван процес, свързан с ефективното разпределение и използване на трудовите ресурси.

    Българската икономика, особено в периода на растеж, е засегната както от трайната трудова емиграция, така и от временната – особено под формата на сезонна заетост и командировани работници, основно в транспортния сектор.

    В краткосрочен план значителните трансфери на емигрантите се отразяват благотворно на българската икономика и облекчават социалната сфера. В дългосрочен план обаче българската държава има абсолютен интерес да ограничава трудовата емиграция и дори да търси обръщане на тенденцията заради възможността с опита, инвестициите, труда на работещите в страната да се постигне висок и траен икономически ръст.

    Усилията на държавата за регулиране на потока на трудови ресурси следва да е съобразен с правилата в ЕС, с възможностите на икономиката да абсорбира квалифицират трудов ресурс, да бъде с дългосрочна визия и да не се основава на отделни мерки и спорадични инициативи, а на цялостна дългосрочна и комплексна стратегия. Това предполага коренно различен от сегашния пасивен подход, се казва в заключението на изследването.

  • Вторник, 16 Октомври 2018 18:33
    Индустриалният капитал: Да се намали майчинството!

    Така майките ще се върнат на работа, а децата ще се поемат от ясли и градини, смята изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов

    Бизнесът призова за гъвкаво работно време на младите майки, съчетано с намаляване на срока на отсъствието им за отглеждане на дете. 

    Вчера от Асоциацията на индустриалния капитал изпратиха позиция за промените в бюджета за догодина, в която настояват за съкращаване на 410-те дни платено майчинство, тъй като това е най-дългият отпуск за раждане и отглеждане на дете в Европейския съюз. 

    "С намаляване на срока на майчинството трябва да се създават условия майките да се върнат на работа – т.е. има детски ясли, детски градини, където могат да оставят децата си. И услугата, която предоставят тези заведения, да бъде качествена", каза днес по БНР изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов. 

    Неотдавна Асоциацията на организациите на българските работодатели настоя в писмо до властите за промени в Кодекса на труда, с които времето на отпуск, през който "не е полаган труд по причини, които не са извън волята на работника" (има се предвид главно родителският отпуск), да не се взема предвид при изчисляване на полагаемия се платен годишен отпуск и изплащане на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. 

    "Няма никаква причина този период да се взема предвид при изчисляване на размера на полагаемия се платен годишен отпуск, който има съвсем друго предназначение, а именно – възстановяване на работника и служителя от положения при работодател труд", изтъкват работодателите.

     

  • Вторник, 16 Октомври 2018 18:33
    Три български региона са с най-ниска продължителност на живота в ЕС

    Три български региона са с най-ниска продължителност на живота в ЕС, показват данни от анализ на Евростат за различията в средната продължителност на живота по региони в ЕС през 2016 г. Рекордьори по най-ниска продължителност на живота в ЕС са българските региони Северозападен /73,3 години/, Югозападен /74,4 години/ и Северен Централен /74,4 години/, сочат данните на европейската статистика.

    Средната продължителност на живота в ЕС е била 81 години. В национален мащаб средната продължителност на живота у нас през 2016 година е била 74,9 години, което отново ни поставя в дъното по продължителност на живота в ЕС, според анализа .

    По данни на НСИ най-висок процент застаряващо население на възраст над 65 години е регистриран в областите Видин /29 на сто/, Габрово /28 на сто/, Кюстендил и Ловеч - по 26 на сто. Най-нисък е бил делът на възрастното население в София-столица - 17 процента и в област Варна - 18 процента. Данните на националната статистика показват и значителни деформации във възрастовата структура на населението у нас за 25-годишен период.

    През 1990 г. населението под трудоспособна възраст е съставлявало 22 процента от всички български граждани, населението в трудоспособна възраст е било 55 процента, а над трудоспособна възраст са били 23 процента от българите. Само след четвърт век, през 2016 г., структурата на населението се е променила както следва: под трудоспособна възраст - 15 процента, в трудоспособна възраст - 60 процента и над трудоспособна възраст - 25 процента. Тоест, увеличава се броят на българите в пенсионна възраст, но намалява процента на новородените, като гръбнакът на хората, които с труда си биха могли да изкарват блага за нацията, остава почти един и същ.

    Според анализа на Евростат регионите в ЕС с най-висока продължителност на живота са позиционирани главно в Испания и Италия, докато по-голямата част от регионите с относително ниска продължителност на живота са предимно в източните региони на ЕС. Най-високо равнище на продължителност на живота в ЕС е регистрирано в испанския столичен регион Комунидад де Мадрид /85,2 г./, следван от още два испански региона Ла Риоха и Кастилия Леон /и двата по 84,3 г./. Със същите показатели в Топ-5 е италианският регион Тренто, а на пето място е френският столичен регион Ил дьо Франс /84,2 години/.

    Топ 5 на регионите в ЕС с най-ниски стойности по продължителността на живота е съставен освен от трите български региона, още от един румънски и един унгарски региони, показват данните на Евростат. Със средна продължителност на живота от 74,9 години, страната ни е с най-нисък показател и сред съседните балкански страни по средна продължителност на живота: Гърция - 81,5 години, Румъния - 75,3 години, Сърбия - 75,7 години, Турция - 78,1 години, Албания - 78,5 години и др. Един от акцентите на анализа на Евростат за продължителността на живота е значителната разлика между мъжете и жените, демонстрирана в почти всички страни-членки на ЕС.

    Няма държава в ЕС, в която мъжете да живеят средно по-дълго от жените, като разликата в повечето случаи е от порядъка на 3-5 години в полза на жените, отчита европейската статистика.

Оставете коментар