Петък, 19 Април 2019
Петък, 18 Януари 2019 17:04

Колко ще платим за снимка на Борисов с Тръмп?

Покана за официално посещение на премиера в САЩ е единствената допълнителна „екстра“ от избора на изтребителя F-16 за българските ВВС. Всички останали показатели са в полза на пренебрегнатия „Грипен“

Първият опит на Борисов да влезе в един кадър с президента на САЩ беше комичен, след самолетната сделка обаче може и да дочака покана за посещение през главния вход на Белия дом, пише "Барикада".

Нека отдадем дължимото на адептите на военната политика на правителството. В последните седмици те предприеха истински щурм на медийното пространство и положиха неимоверни усилия в отчаян опит да защитят незащитимото – решението на управляващите да изберат американските изтребители F-16 за превъоръжаване на българските Военно-въздушни сили.

Обичайните заподозрени скочиха на абразурата като истински самоотвержени матросовци. Тук ще пропуснем компетентните оценки на бившата ни посланичка във Вашингтон Елена Поптодорова, която е известна повече с похождения из магазините за козметика по летищата, както и безценната „експертиза“ на политоложката Румяна Коларова – секретар на Росен Плевнелиев в битността му на нещо като президент на България. Няма как да не цитираме обаче едно умотворение, което сякаш дойде в поредно доказателство на това колко „независими“ от властта са основни медии в страната:

„Тези самолети по същество са подарък от Вашингтон… Цена няма, защото по същество това е подарък, направен по елегантен начин… Ако изберем други, а не американски изтребители, е акт, който прилича на обявяване на война на САЩ. Не бива да го правим и жестоко ще се каем“

Из статия на главен редактор на български всекидневник

Ако цитираното мнение ви прилича повече на диагноза, проявете великодушие. Самите управляващи се оказаха не по-малко объркани от „анализаторите“ и затънаха във взаимопротиворечащи си изявления, стигащи до абсурд. В интервю за любимия му вестник (не „Българска армия“, разбира се) военният министър Красимир Каракачанов отрече някога да е казвал, че в конкурса за самолетите става въпрос за политически избор. Но няма значение дали е изричал подобно нещо или не е. По важното е, че това бе афиширано открито от вторият човек в държавата с претенции да е първи – Цветан Цветанов. А той каквото нареди – това се случва, сигурно сте забелязали. Самият шеф на парламентарната комисия по отбрана ген. Константин Попов (ГЕРБ) призна че е имало избор, а не конкурс и щом няма конкурс – „не виждам как ще бъде опорочен.“

А ето и още една бляскава мисъл на Каракачанов: „Не ни трябва самолет – играчка за пилоти, а за бой, ако се наложи“. Сиреч, шведският „Грипен“ е играчка, а американският F-16, блок 70 си е за истинска война. Не е за вярване, че Каракачанов не е чел собствения си доклад, който внесе в Министерски съвет. А там черно на бяло е написано: „В резултат на прилагането на Методиката, предложението на Швеция за самолет JAS-39 C/D Gripen получава най-висока оценка по критерия с най-голяма тежест в схемата на обобщената оценка – „Оперативна ефективност“.

Това е най-важният показател и по него „Грипен“ е с една позиция пред F-16. Ако Каракачанов не знае, около него би трябвало да има генерали, които да го ограмотят какво означава „оперативна ефективност“- тя има много компоненти, но най-важните са бойните способности, тоест възможностите и качествата на самолета. „Грипен“ не само не отстъпва, но даже и превъзхожда в някои отношения F-16 по бойни способности. Дори може да носи и повече въоръжение. Но това няма да го научат дори депутатите, гласували решението, защото от МО предвидливо са засекретили докладите на експертната комисия дори и от тях.

Няколко дни преди произнасянето на българския парламент, всичко стана ясно от пост в Туитър на високопоставен представител на администрацията във Вашингтон:

„Силно подкрепям усилията на българския министър-председател Бойко Борисов да закупи произведени в САЩ самолети F-16, превъзходен самолет, несравним с конкуренцията. Това ще засили нашето партньорство, основано на споделяната в НАТО отговорност за отбраната и ще допринесе за сигурната работа на над 4000 американци. Това е страхотна сделка за България, Америка и НАТО“

С други думи – администрацията на Тръмп е доволна, защото четири хиляди американци ще хранят семействата си с парите на българските данъкоплатци. Нищо лично, всичко е бизнес. А в правенето на бизнес американците никога не са влагали чувства.

Сега нека и ние да подходим прагматично към ситуацията. От гледна точка на репутацията на страната с тази сделка България безспорно стана за смях. Обяви международен конкурс и в движение промени правилата. После реши, че това не е точно конкурс, защото изборът ще е политически, без да отменя самия конкурс. Така България се подигра с Швеция и Италия и техните правителства, положили усилия да внасят оферти. Защо въобще тогава трябваше да се обявява конкурс и да се симулира прозрачност („най-прозрачната процедура“, по думите на Цветанов)? Честният подход бе управляващите да заявят: САЩ са стратегически партньор на България, ще преговаряме с тях. Законът предвижда такава възможност и никой нямаше да ги обвини. Само подготовката за участие в подобен конкурс струва поне по 1 милион долара за всеки участник. В момента излиза, че шведите с „Грипен“ и италианците с „Еврофайтър“ са ги хвърлил на вятъра. По Ганьовската логика – имали бол пари, дали ги.

Така изглежда картината „от горе“, а в детайли дава още по-малко поводи за оптимизъм. Премиерът Бойко Борисов беше казал, че като купим новите F-16, нашите пилоти трябва „само да свалят найлоните от седалките и щом излетят във въздуха, да се сборят и победят“. Всъщност, ако нещо в момента е „в найлони“, то това е поточната линия, която ще сглобява F-16, блок 70. Производителите я местят от Тексас в Гринвийл, Южна Каролина, защото F-16 от години не се произвежда за американската армия, а само за трети страни. Кога ще я съберат, стиковат и напаснат – не се знае. Но когато производството тръгне, преди нас на опашката са Бахрейн със заявка за 16 изтребителя, Словакия – с 14 бр. и Гърция с искане за модернизация на 95 бр. F-16 до варианта блок 70. Чак когато се изпълнят техните заявки, идва нашият ред.

Освен че не отстъпва по бойни способности на F-16, „Грипен“ има и друго голямо преимущество – поддръжката и експлоатацията на самолета за целия жизнен цикъл от 30-40 години е два пъти по евтина от тази на американския му конкурент. Вие каква кола бихте си купили – която харчи като ламя или икономична със същите удобства и комфорт? Отгоре на всичкото F-16 е много капризен по отношение на инфраструктурата и състоянието на пистата, която трябва да е идеално излъскана, буквално излизана. Причината е, че при излитане засмуква въздух отдолу и най-малкото камъче може да повреди и блокира двигателя. А това налага изграждането на нова инфраструктура. В проекта, гласуван от парламента, изрично е посочено, че този ангажимент е за наша сметка, което означава минимум още 100 млн. лева отгоре.

Военната наука сочи, че при конфликт първият удар е срещу авиобазите на противника, за да се парализира бойната му авиация. Изтребителната ни авиация е дислоцирана в авиобаза „Граф Игнатиево“. Ако в случай на военни действия пистата на летището бъде извадена от строя (което не е кой знае какъв проблем), откъде ще излетят F-16? В такъв случай те просто стават безполезни. Същевременно „Грипен“ е конструиран така, че да може излита и от обикновено шосе или от писти с по-непретенциозни настилки, което е изключително важно в случай на конфликт. А и шведите са предложили два подвижни хангара за 8 самолета, които може да бъдат местени във всяка точка на страната.

Ето още малко сметки: „Грипен“ е интегрирана платформа за европейско, американско и израелско въоръжение. Докато F-16 ползва само американско. С покупката на тези самолети се обвързваме с монополни доставки от компанията „Локхийд Мартин“, която е единствен производител на въоръжението. Тя диктува цената, нямаш друг вариант, и не можеш да се пазариш. С „Грипен“ имаш избор и вариантност – купуваш въоръжение от този, който ти го предложи по ниска цена. Европейските ракети за далечен и близък въздушен бой „Мeteor“ и IRIST-T в момента са най-доброто, което предлага световният оръжеен пазар. Не на последно място, всички части и оборудване – дори и всеки болт, който ще внасяме с годините за F-16, ще се облагат с мита.

Но дори и всичко това са „дребни сметки“, а какви са големите? Шведите предлагат за 1,41 млрд. лв да ни продадат 10 изтребителя. Докато парламентът е гласувал проект за модернизация на ВВС на стойност 1,5 млрд. лева за 8 самолета. Като в тяхната оферта е включено и въоръжение за близък въздушен бой. Оставили са ни толеранс от 100 млн. лв., за да закупим ракети за далечен въздушен бой.

Освен това, за всеки изтребител (ако е шведски) трябва да се закупят система за обмен на данни „Линк-16“, крипто-система за засекретяване на обмена на информацията и система за опознаване „свой-чужд“, което ще струва допълнително по 1 млн. лв. на изтребител, еднократен разход. Общо шведската оферта се оскъпява с около 25 млн. лв. от гласуваните параметри на проекта от Народното събрание. Предложението включва разсрочено плащане за 10 години и доставка на първите машини за 24 месеца от датата на подписване на договора като те веднага започват да дават бойни дежурства. Тоест, офертата на Швеция отговаря на всички изисквания, гласувани от българския парламент.

Да видим офертата на САЩ – тя не се вписва в четири от седем основни изисквания, които бяха одобрени от депутатите. А по закон оферта, която не отговаря дори на едно изискване, въобще не би следвало да се допуска до участие в конкурса.

Шведският изтребител не отстъпва на американският по бойни качества, но е много по-мобилен и непретенциозен в обслужването. На видеото: „Грипен“ каца на обикновено шосе

Първото изискване, на което тя не съответства, е цената. Няма официални данни, но се появиха информации, че американците искат 2,1 млрд. лв. за осем F-16, блок 70. Отделно трябва да се начислява и ДДС. Министър Каракачанов шикалкави за цената и едва ли скоро ще посмее да признае, че е получил доклад от американска страна, в който е казано, че тя няма да бъде свалена нито с цент. И че в неформален разговор му е обяснено, че F-16 е добър самолет… за държави със силна икономика.

Второто изискване на конкурса е, че изтребителят трябва да е влязъл в производство и да е на въоръжение в страната, която ни го предлага. Американската оферта не отговаря и на него, тъй като F-16 във варианта блок 70 е самолет „на хартия“. Още не е произведен и не е на въоръжение в нито една държава в света.

Третото изискване – в срок от 24 месеца трябва да получим първите няколко изтребителя. Е как да се случи това, след като заводът още не е сглобен, а и преди нас, както стана ясно, с вече подписани поръчки са Бахрейн, Словакия и Гърция.

Четвъртото изискване е разсроченото плащане. Американското законодателство не го позволява за оръжейни сделки и трябва да броим парите накуп. Говори се, че правителството на САЩ може да ни отпусне кредит, за да се издължим на „Локхийд Мартин“ и след това да го връщаме разсрочено. Но да сте чули някой да дава заем без лихва?

Въпреки тези явни несъответствия правителството избра именно офертата, която се разминава драстично с първоначалното решение на българския парламент. И поиска от депутатите да се отрекат от него и да му разрешат да преговарят извън приетите рамки. Казват, че деюре сме парламентарна република, но дефакто май сме премиерска.

Има още един аспект в цялата драма – Бойко Борисов най-сетне трябва да се срещне с Тръмп. Това му е мечтата – да бие Румен Радев по снимки с американския президент. Нали така написа вестникът, нагърбил се да е правителствен официоз? Негласното условие обаче е: избираме F-16 срещу официална покана за посещение в САЩ. Историческото фото ще ни излезе минимум два милиарда – на нас, на децата, на внуците ни. Изчислете сами по колко лева на всеки от вас се падат.

А голямата драма ще настъпи след 5-6 години, когато пристигнат първите самолети. Тогава всички ще изтрезнеят и махмурлукът след сегашното опиянение ще е болезнен. Днешните политически бабаити вероятно вече ще са политически маргинали, пенсионирани от народния вот. Но всички ще сърбаме кашата, която са надробили. Единственият лъч надежда е тогава да имаме главен обвинител, който честно да си свърши работата.

източник: Барикада

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар