Понеделник, 18 Ноември 2019
Четвъртък, 24 Октомври 2019 10:37

Проф. Светлана Шаренкова: Пазителят на българската Заедност. Или философът политик Ахмед Доган

През първата четвърт на ХХI век почти осеммилиардният свят се разкъсва от противоречия: расови, етнически, верски, културни, но главно социални и морални. Неолибералният глобализъм успя да убеди и да принуди елитите и народите да приемат „Вашингтонския консенсус“, според който на Земята има един център, който предлага един модел, полезен за всички.

Моделът на англосаксонската общност, водена от САЩ. Защото те са икономически най-мощни, военно най-силни, а отгоре на всичко и най-демократични. И този модел се изнасяше ударно в четрите посоки, както се изнасяше революция през ХХ век – главно със сила. В допълнение, съпротивителните сили на другите цивилизационни модели, а и на националните държави, в частност, бяха парализирани от сладката демагогия и лидерското лицемерие на Вашингтон и Брюксел. Включително и на управляващите в София президенти и министър председатели през последните 30 години.

В такива моменти на световен хаос разбираме каква голяма ценност е етническото и верското разбирателство в нашата Родина, в която от столетия заедно в мир живеят хора с различен етнос и религия. Традицията на търпимост е една от най-ценните национални характеристики и рискът тя да бъде изгубена или торпилирана не бива да бъде подценяван.

Този етнически модел, подкрепен още в началото на прехода от интелектуалните и политически усилия на лидера на Движението за права и свободи д-р Ахмед Доган е постижение за България, за Балканите и за Европа като цяло. За нас той е уникален и защото бе един от темелите на мирния преход след промените. При това – заложен в момент на тежка криза в междуетническите отношения, след необмислено проведения “възродителен процес”, последван от масовата миграционна вълна на български мюсюлмани към Турция, наричана от медиите „голямата екскурзия”.

Така или иначе, още в края на 1989 г. БКП осъзна грешния си подход зе решаване на етническия въпрос и заяви линия на търсене на национално съгласие – по отношение на миналото и на предстоящите предизвикателства. Но без зрялата, миролюбива и градивна реакция на новосформиращата се партия ДПС и на нейния лидер, доктора по философия Ахмед Доган, преходът у нас можеше да бъде много болезнен – подобно на този в бивша Югославия, където тежки етнически напрежения и горещи конфликти доведоха до гражданска война, разруха, смърт и разпад на държавата.

Връхът на политическата и философската прозорливост на Ахмед Доган е идеята за „Заедността”. Осъзната още в зората на прехода, тя е негово политическо верую и днес. Струва си да се замислим какво щеше да се случи с мира в България, ако Доган мислеше по друг начин. Как щеше да започне преходът – като мирна трансформация или като тежък етнически конфликт, подобен на този в Босна,Сърбия, Македония, в Ирландия и Каталуния?

Именно чрез преодоляване на напреженията и взаимни компромиси, ДПС бе изградена като политическа сила в рамките на българските институции и парадигмата на българския политически живот, формира фона на етнически мир, който съпътстваше другите промени и процеси. Без етническия мир щяха да са немислими както стабилността, суверенитетът и целостта на държавата, така и интеграцията в Европейския съюз.

А друг път безспорно имаше – на антибългарски и антихристиянски актове, на подхранване на сепаратистки настроения и радикален ислям сред българските мюсюлмани – неща, чиито зачатъци се появиха години по-късно в лицето на отцепилия се от ДПС Лютви Местан. Но изборната загуба и бързият залез на ДОСТ – партията на чуждопоклонника Местан  показва, че благодарение на системните усилия на ДПС общността на българските турци е развила защитни механизми срещу подобни провокации.

И нещо още по-важно, че гарант на етническия мир е не само лидерът, а системно култивираните в етноса отношения на почит към държавността, към разбирателство и мир, към “Заедността” на българската нация.

Ще бъде много полезно авторът на идеята за Заедността да я разработи по-подробно. Да я опише теоретично като идейно-политическа концепция, да изведе нейните цели и принципи, които я правят приложима не само у нас, а и за днешната нестабилна Европа и за многополюсния свят като цяло.

Защото „Концепцията за Заедността“ е нещо много повече от историческа даденост в нашата страна, за съжителството на различни етноси и религии – това наследство е свързано както с уникалната търпимост на българите, така и с болезнени спомени, които винаги могат да генерират противоречия и в двете посоки. Заедността определено е много повече и от нереализираната концепция за мултикултурност и политическа коректност. Свидетели сме, как т.нар. мултикултурност не доведе до толеранстност и разбирателство, а обратното - възникнаха нови фанатизми и терор, а проблемите на малцинствата и мигрантите се задълбочиха и не намират ефективно решение.

Безспорно, търпимостта, взаимното проникване на културите между българи и турци, българомохамедани и цигани, евреи и арменци са част от Заедността, но тя има по-дълбок философско-политически конструкт, съдържащ в себе си и други важни елементи:

- В годините на преход, макар и често обвинявана в противното, ДПС бе и остава българска партия, участваща в институционалния живот, преодоляваща стереотипите от миналото за мнозинството като субект и малцинството като обект на властта. Спокойното приемане на факта, че представители на етническите малцинства могат да бъдат служители на армията и силите за сигурност, на висшата администрация и членове на правителството вече е реалност дотолкова, че както ДПС има в ръководството си етнически българи, така и всички други партии имат етнически турци в своите редове;

Winbet - на един клик разстояние! (18+)

- Елитът на ДПС води произхода си от системно изгражданата и развивана в годините на социализма интелигенция сред българските турци. Част от тази интелигенция безспорно е и философът д-р Ахмед Доган. Но ДПС и лично той доизгради и лансира целенасочено нови поколения на подготвени кадри, които са възпитани в дух на патриотизъм, да служат и пазят българската държава;

- ДПС използва достиженията на партийното строителство за развитие на кадрите, но и изгради и нови успешни практики в тази посока. Неслучайно, на фона на много изчезнали партийни формации от ранния преход, ДПС е партията, която устойчиво увеличава присъствието си в различните видове власти: местна, парламентарна, изпълнителна, правосъдна, в европейските институции;

- ДПС в идеен план е либерална партия, същевременно по силата на бита и интересите на своя електорат е призвана да бъде и социална партия. Именно тази бивалентност, свързана с либералното и със социалното, генерира ролята на ДПС като политически балансьор. Дейността на ДПС и лично на д-р Доган е свързана с финия идеологически баланс в политиката. В ранния преход ДПС подкрепи дясното правителство на СДС, начело с Филип Димитров, като даде шанс за ускорени демократични реформи. Но когато този кабинет забуксува и се провали (поради: управленска некомпетентност, порочна аграрна „реформа”, разбиване на цели отрасли на индустрията, война с институциите, с вероизповеданието, със синдикатите, разбиване на специалните служби по идеологически мотиви, умишлено разрушаване на традиционни външнополитиекски контакти и т.н.), ДПС се показа като коректив и свали доверието си от правителството. През 2001 г., под знака на либералната идейна легитимност, ДПС влезе в правителството на НДСВ - не като подкрепящ партньор, а със свои собствени министри, заместник-министри, областни управители.

През 2005 и 2013 г. ДПС участва в социал либерални съюзи с БСП. Днес социаллибералният модел е изчерпан, но преди 14-15 години той бе в апогея си и коалициите имаха реален ефект - членството на България в НАТО и ЕС. И още един щрих – след два мандата участие в управлението Доган призова ДПС да си почине от властта. Подобен призив никой друг български политик не е имал смелостта да отправи към своята партия, при това – и да бъде послушан.

ДПС, макар и опозиционна партия, и днес е активна в парламента и е важен фактор във формирането на ключови управленски решения. Това е доказателство, че политиката е многоходова, а не ситуационна игра, че е нужна ясна политическа стратегия и философия, а не само първичен стремеж към власт и облаги;

- Д-р Ахмед Доган, освен че е вътрешнополитически балансьор, в ключови моменти за България заема ясна външнополитическа позиция. Пример за това е прагматичното и отчитащо историческите реалности отношение към Русия и Китай – такова, за съжаление, нямаха повечето от властимащите в целия постсоциалистически преход;

- Макар и системно демонизиран и тежко критикуван заради своите странични от политиката увлечения – херменевтика, бизнес консултанство, водородна енергия и т.н., Ахмед Доган си остава политик и държавник. Но не злободневен политик, който търси вниманието на медиите. Неговите послания са обмислени и стратегически размишления за политиката, властта и света, на каквито са способни твърде малко лидери. Публично се изказва рядко, но изявите му се превръщат в обществено събитие и визионерско прозрение.Спазва азбучната истина, че за да направиш впечатление, не е нужно да говориш често и напоително, а да назоваваш важните неща, да даваш знаци, да формулираш дефиниции, а не да търсиш ефектната фраза.Когато Бойко Борисов дава интервюта – е всекидневие, когато Доган каже и едно изречение веднъж годишно – е политическо събитие.Доган като философ разбира смисъла на научните термини изнае как даги използва, но наред с това умее да назовава проблемите ясно и разбираемо.

Всъщност най-точните „епикризи” на прехода са формулирани именно от Ахмед Доган:

-         „Обръчът от фирми” бе първата диагноза за връзката между политика и бизнес, която се превърна в тумор на целия ни политически живот. Това изказване беше дисекция на обществената тъкан, направена с хирургическска точност и откровеност! Той пръв каза „Царят е гол“, заради което медии и политици го оплюха, но никой не намери мъжество да го опровергае. Изплашиха се! Както е казано в Евангелието „Който е праведен - пръв да хвърли камък”. Камък не хвърлиха, но се задоволиха с отричане на очевидната истина, че нито политиката ни е политика, нито икономиката - икономика, а понятията „правова държава” и „демокрация” са превърнати в безмислени клишета.

-         А нима не е хроничен проблемът с политизирането и партизирането на администрацията, за които Доган говори в прословутата си реч в село Кочан още през лятото на 2009 г.?

-         Отново той бе първият лидер, който оцени ролята на европейските фондове и подготви целенасочено кадри за министерства и агенции в тези сфери. Както е  първият, който говореше за тях като за инструмент за преодоляване на регионалните неравенства – особено в районите със смесено население.

-         Успя да запази чувството за общност и партийната дисциплина в ДПС, ползвайки някои добре заимствани универсални уроци по партийно строителство, забравени дори от стогодишни партии.

Д-р Доган експериментира по отношение и на друг същностен въпрос – за политическия си наследник, след доброволното му оттегляне от председателския пост. Единствен и неповторен акт в днешната ни политика. Не сполучи и показа, че умее да се поправи. Опитът с издигането на Лютви Местан се оказа грешка – образът на Местан се лансира като образ на „интелектуалеца политик“, но реалното му съдържание се оказа на „политик слуга“. Слуга, готов да предаде идейните основи на своята партия, да предаде своя личен ментор и в крайна сметка да предаде Отечеството, укривайки се в чуждо посолство и подкрепяйки линията на неоосманизма.

След светкавичното отстраняване на несъстоялия се наследник Лютви Местан, Доган приложи преходна управленска формула – триумвират, от който да се излъчи най-подходящия - Мустафа Карадайъ. Израснал от младежки функционер, участвал във всички изборни кампании на ДПС, той се разви в йерархичната структура на партията като талантлив организатор и партиен строител.

Карадайъ е предан и същностен, а не формален наследник на идеите и политическата линия на Ахмед Доган, който продължава да държи компаса на ДПС като почетен председател и учител на своите последователи в българската политика.

Проф. Светлана Шаренкова

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар