Понеделник, 23 Юли 2018
Понеделник, 16 Април 2018 15:02

Каква точно беше целта на удара срещу Сирия?

Преди 15 години един американски президент оповести в героична поза: „Мисията е изпълнена!". Само дето през следващите години с цената на много кръв се разбра, че мисията в Ирак изобщо не е изпълнена - защото американците и британците дори не бяха помислили за следвоенната действителност в страната. Сега, след ударите срещу сирийски военни обекти, президентът Тръмп също се изстъпи в познатата поза и обяви: „Мисията е изпълнена!".

Дали прогнозата, която се съдържа в това самохвалство, наистина ще се сбъдне, зависи, естествено, от целите на американско-британско-френската акция. Беше ли тя наказателна операция срещу Асад, задето не изпълни обещанието и не унищожи запасите си от химическо оръжие, а вместо това за пореден път ги използва срещу цивилното население? Или пък трябваше да го възпре от нови варварски действия? Съобщава се, че ракетите са унищожили производствени мощности и складове за химическо оръжие. С това една от целите е осъществена. Асад вече няма да притежава ресурсите за нови нападения с химически и нервнопаралитични вещества - освен ако не успее, евентуално с помощ от чужбина, да възстанови съответната инфраструктура. 

Ролята на Русия

Независимо от всичко това обаче ударите бяха символични. И така прицелени, че да не предизвикат пряка конфронтация със закрилницата на Асад - Русия. Защото едва ли някой желае подобна конфронтация. Нека обаче още веднъж да припомним уверенията на руското ръководство, че всички наличности на химическо оръжие били унищожени. Освен това в предишни случаи Русия на няколко пъти блокира в Съвета за сигурност разследвания срещу сирийския режим. Може би Москва реагира толкова превъзбудено на наказателните удари и на предшестващите ги обвинения именно защото последните случаи на употреба на химическо оръжие поставят самата Русия в крайно неблагоприятна светлина.

Обвинението, че САЩ и двамата им съюзници са нарушили международното право, няма как да бъде отхвърлено. Но спазването на международното право много зависи от доброто функциониране на Съвета за сигурност и от общите цели и средства, по които постигат консенсус постоянните членки - три демокрации, една авторитарно ръководена държава и една партийна диктатура. Когато някоя от тях наложи вето, Съветът е недееспособен. А в рамките на сирийската война това се случваше често. И в много случаи по вина на Русия. Ако нарушенията на Конвенцията за забрана на химическото оръжие не бъдат наказани, пък макар и без мандат, ако осъдителната употреба на химически оръжия отново стане нещо „нормално", тогава вече изобщо няма какво да говорим за примата на международното право. И трябва да сме съвсем наясно, че Асад би могъл да се превърне в пример за подражание.

Никаква стратегия

Достойно за адмирации ще бъде, ако сега се отвори прозорецът на дипломацията. Да, част от даденостите на първо време не могат да бъдат променени: Русия и Иран държат Асад на власт и му разрешават да води финалната си битка с огромна бруталност. Тръмпова Америка пък вече не желае да носи бремето на световна сила, поддържаща реда, и затова предпочита да се намесва само в отделни случаи. Единствено Великобритания и Франция проявяват активност, като особено френският президент не желае да бъде просто част от масовката. А Европа? Германия? Те нямат никакво влияние, но пъшкат под бремето на последствията. И никаква стратегия не се вижда на хоризонта.

Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 16 Април 2018 15:02
    "Бизнес евразийски клуб" започва проект "Мостове - 21 век" за икономическо и културно сближаване с 3 държави

    "Бизнес евразийски клуб" започва проект "Мостове - 21 век". Той обхваща части от "Пътя на коприната" и пътищата, по които са се придвижвали древните българи и които ще служат като мостове за развитие на туристическите, културни и икономически връзки между страните, за мирното и проспериращо развитие на нашите народи през 21 век. Проектът се спонсорира от БЕК и неговите партньори.

    Първият етап включва градовете и връзките между тях: Варна, Махачкала, Казан и Тбилиси. Всеки град разработва своята част от проекта. Стартът е във Варна, където със съдействието на кмета г-н Иван Портних снимачна група ще направи 22-минутен филм - "Моята България". Филм - визитна картичка за историята и успехите на морската ни столица, на нейните администратори и на жители ѝ. Заснемането се предвижда за 2 - 6 Август.

    Втората част от "Мостове - 21 век" е в Махачкала, столицата на Дагестан, пристанище на Каспийско море в близост до три древни български крепости, между които Дербент. Ще се заснеме филм "Моят Дагестан" под ръководството на кмета на града и със съдействието на премиер-министъра Артьом Збунов. Същите теми, разгледани в първия филм, ще представят историческите връзки, ще подсказват пътя за развитие на съвременните възки, за новите възможности през 21 век.

    Събитието продължава в Казан, пристанище на Волга, "столица древнего мира". Град с пребогата история, в близост до древните градове Болгар и Биляр. Със съдействието на кмета Илсур Раисович Метшин ще се представи филм за бурното развитие на града като туристически, спортен, научен и промишлен център на Волго-уралието. Ще се представят изключителните грижи на държавното ръководство на Татарстан за експониране и туристическото представяне на Казан и стотиците археолоически обекти в страната като център на историческите волжски булгари.

    Финалната част е в Тбилиси, кавказката перла на пътя межде древна Персия и Причерноморието. И тук легендарният грузински футболист Каха Коладзе, днес кмет на Тбилиси, е особоно активен. В много отношения в Тбилиси проектът се развива с водещи темпове.

    Филмите и връзката между тях ще разкрият емоционалната и историческата сила на проекта, отнесени към ежедневието и тенденциите на 21-ви век. Международната академия на обединените българи в София (МАОБ), която е един от българските партньори, представи материали, показващи българския фолклор с неговите автентични древни основи, препредавани по пътищата, представени в проекта "Мостове-21 век". Предвижда се размяна на направените филми, тяхното послесловие с нови творчески изяви, участието на медиите и размяната на визити на партньорските колективи. Неотразимата привлекателност на туристическите обмени ще направи проекта жив и развиващ се. В анализите, които се правят, са видни и нови вектори на развитие на проекта, с включване на нови страни и градове от "Пътя на коприната", от древното ни минало.

    Особенно важни за "Мостове - 21 век" са установяване на регулярни авио линии между опорните градове. В това отношение водещи са Грузинскитеавио линии, а вече е установена и връзката Казан - Тбилиси. Предстои възстановяване авио линията Тбилиси - Махачкала. Двигателят на проекта е Гази Газиев от Дагестан, с повече от 20 години опит в разработване на подобни сценарии, филми и проекти.
    Екипът е уверен, че векторът на историко, туристически и опознавателния проект ще положи началото на един нов комуникативен, социално-икономически дружески свят, на границата на двата свята, на двата континента Европа и Азия.

  • Понеделник, 16 Април 2018 15:02
    Доживяхме американски президент да имитира българския премиер

    Онези, които величаят Борисов като “геополитик” , определено го понижават. Той направо е законодател на геополитическата мода в самия Вашингтон!

  • Понеделник, 16 Април 2018 15:02
    Радио "Свободна Европа" и... Русия

    Връщането в ефир на Радио "Свободна Европа" не е заради загубата на демокрация в България. Никъде обаче не чух и не прочетох, че това радио всъщност е Желязната завеса. Да не забравяме, че то е продукт и под прякото ръководство на ЦРУ... ЦРУ няма кого да манипулира в България - членове сме на НАТО, на Европейския съюз... ЦРУ може да си получи всичко без да влага средства. Без да създава агентурен апарат - нашите институции са най-добрия агентурен апарат на ЦРУ в България.

    Това, вероятно, стратезите и психолозите в САЩ го знаят - знаят колко сме верни на някой от братята. На някои от големите ни братя... Те не се съмняват в институциите, които са избрали САЩ за голям брат, но се съмняват в Нацията, дали е припознала Щатите за свой брат.

    Виждаме как НАТО обгражда Русия и желанието да я стегне в менгеме е ясно за всеки. Но дали ние, въпреки че сме членове на североантлантическия блок сме добър плацдарм, имайки предвид настройката на хората. Русофилите в България са повече от Русофобите - все още. Нашите медии нищо не могат да направят, за да обърнат нещата. И на ЦРУ му трябва медия, която да промени това. Ето защо се връща Свободна Европа в България... Каквито и глупости да говорят... Ами, това е...

    Христо Стоянов, фейсбук

Оставете коментар