Четвъртък, 21 Юни 2018
Вторник, 05 Юни 2018 08:17

Първичният бизнес проходи с престъпни пари, ще стигне до престъпен край заради 20 млрд. лв. лоши кредити

Българският бизнес като реална сила или скрит механизъм за опаричване?

От медиите разбрах, че на 5 юни 2018 г. КРИБ- Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, ще връчи тазгодишните награди на Четвъртия си годишен бал. Кулминацията на въпросното тържество, което ще се проведе в „София Тех парк“ ще бъде в ефектите- КАЧЕСТВО, РАСТЕЖ, ИНОВАЦИИ ОТ БЪЛГАРИЯ. Медиите уточняват, че председателят на КРИБ Домусчиев ще връчи специалната награда за най-голям личен принос за развитието на българската икономика. Номинациите за наградите са общо 23. В категория „Качество“ са номинирани 11 фирми, в категория „Растеж“- 8 фирми и в категория „Иновации“- 4 фирми. КРИБ планира да открие „Академия Икономика“ като най-голяма инициатива в областта на образованието и професионалната подготовка на младите хора. За целта се предвижда част от приходите да бъдат набрани от рекламодатели на бала, уточнени като платинени, златни, сребърни и бронзови- общо 18 фирми. Дотук всичко е прекрасно, по-скоро идеално!

Но къде се крие истината, другата истина за българския бизнес?

На 16 февруари 2009 г. изпратих писмо до тогавашния председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо със странното заглавие: „Еврокомисията насърчава крадците в България“. Получих много критики, дори заплахи от моите бивши червени съпартийци да се държа по-сериозно и възпитано. Тогава те доприватизираха, заменяха, продаваха и подаряваха българското стопанство. Те раждаха олигархията. В текста до Барозо изрично бях записал: „У нас олигархията е поставила под жалка зависимост държавната власт. Днес България няма държавност, имаме стартово функционираща олигархия от най-елементарен тип, гарнирана с прокажен, фалшив и неграмотен политически елит. Президент, премиер, парламент и цялата върхрушка работят всекидневно за целите и ангажиментите на новата българска олигархия“. Уточних още, че управляващата клика, т.нар. „Тройна коалиция“, доказа по най-вулгарен начин своята крадливост, наследствена, но и последователно осъвременявана като методи и схеми за източване на обществените средства. Два месеца след отговора на г-н Барозо някои отговорни и логично мислещи бизнесмени като Божидар Данев (който преди няколко дни си отиде от този свят) осмислиха фактите за прокажената корупция, трансформирала се в партийна и дадоха идеята за изготвяне на Харта на българския бизнес.

През пролетта на 2009 г. бе изработена такава Харта. Препрочитайки неколкократно документа и връщайки се към онзи хъс на проф. Кръстьо Петков и Божидар Данев, виждам в огледалото си целия екип като някакви прекрасни фантазьори. Написаното звучи прекрасно, но наивно и мечтателски: „България навлиза в нов етап на своето развитие. Без преди това да установи стабилна национална икономика не е възможно изпълнението на общоприета от българското общество необратима политика за присъединяване към евроатлантическите структури. Българският бизнес няма право и не може да стои настрана от процесите на обществено-политическо развитие. Време е да се поеме персонален ангажимент и отговорност не само за развитието на икономиката на страната, но и за гарантиране на необратимост на цялостния демократичен процес. Трябва да се сложи край на парцелирането на икономиката и политическото фаворизиране на отделни бизнесмени и бизнессктруктури. Българските бизнесмени са в състояние да допринесат многто за общото развитие на страната. Но те трябва да бъдат гарантирани в усолвията да правят успешен бизнес. В отговор българските бизнесмени могат да дадат своята пълна лоялност към държавата и за тях няма да е чужда философията на допостимия компромис в името на общото положително развитие на страната.“

Така завършваше Хартата. Уникална заблуда за всички нас като автори на този важен документ. И отразените принципи за развитието на българския бизнес и секторната политика днес сравнени с реалността в държавата са една безкрайна утопия, една авторова глупост, изявена като надежда за перфектност. Тогава ние се надявахме, че топ-мениджмънта на бизнеса ще обърне сериозно внимание както на генезиса, така и на модерното разбиране за развитието на най-важните сфери на бизнес-мощта. Българският бизнес трябваше да генерира мощ, базирана единствено на чисто стопански и технологични показатели. Тази мощ трябваше да разграничи бизнеса от неговите псевдопрояви.

Защото в България трябваше да сме изградили правовата държава, а не територия зависима от елементарното, антидържавно поведение н аводещи български бизнесмени- основатели и реализатори на най-грубите олигархични принципи и порядки.

Установявайки оценъчния ресурс на родния бизнес се натъкваме на най-различни парадокси. Но не това е най-важното, защото навсякъде и в Англия, и в Германия, и в Америка има огромен брой мечтатели в бизнеса и два пъти повече фалити по много причини. Никога обаче държавата не зависи от това. Напротив, това е пример за бизнеса, селекция на знанието и моженето, силата на риска и цената на вложените пари- лични, чисти, партийни или мръсни, кредити от банки или пари, придобити по най-престъпен начин. Повечето от половината фалити са предизвикани от изтласкването от бизнеса на такива знакови пари.

По начало българският бизнес проходи с престъпни пари и няма начин да стигне до другаде освен до престъпния си край.

От този фундаментален му край трябва да се ръководим при конкретизиране на оценъчния ресурс. Едно е да развиваш система от логично обвързан бизнес, структуриран в отделните направления с надграждане и обвързване на пазара. Друго е да си ползвал, получил даром и излъгал държавата в приемните условия на приватизационния договор. Получаваш богатство за 250 млн. евро, обещаваш, че ще откриеш 1500-1800 работни места, но откриваш само 1/10 от тях и баламосваш всички по вертикала. От следприватизационния контрол до Министерския съвет, от районния съд до Висшия касационен, чиновниците-зависими, министрите-твои, съдиите-също, връзките чрез адвокатите перфектни. Всички чакат и кротуват докато „перфектният бизнесмен“ се опаричва. Подизпълнителите плащат, не съществуват регулации, хаосът е пълен, а хазната- празна. В края на годината приходите на държавата са 0. Миналата година така, тази също, другата като тази. В края сигурно следва революция, конфискация, затвор и колелото на слабата държава се завърта обратно. Това е българският бизнес- дребен, нагъл, опърничав, зависим и взаимнозадлъжнял до гуша за близо едногодишен БВП. Установил 10-12 млрд. лв. черни кредити към момента, изнемощял и лишен от перспектива.

През последните 10-18 години са отписани още 15-20 млрд. лв. лоши кредити, заради неумение, негодни прогнози, тежка капитализация или фалшиви отчети. Този бизнес очевидно е на първично ниво. Неговата обвързана цикличност е на нулево ниво. Защо? Защото той изнася всичките си свободни пари в чужбина. Всяка година офшорните сметки на олигарсите и едрите търговци нарастват с 3-3,5 млрд. евро., за да достигнат вече повече от 35-37 млрд. евро.

Плоският данък се яви като манна небесна за българските богаташи и скритите им пари. Скритите пари не раждат инвестиционна активност, не раждат нови пари, нови доходи, нови данъци.

Земеделието е твърде еднообразно. Държавата е на Луната. Няма ограничение, няма програма за работни места, няма обвързаност по подотрасли, няма двойно-тройно ниво за създаване на принадена стойност. Няма стратегия за доходна политика. Наблюдаваме, съзерцаваме и надничаме в крепостите на 600-700 латифундисти. Всяка година на тях подаряваме по 1 млрд. лв. субсидии. Те като че ли не са от България, те са от друга планета и имат по 50-100 хил. дка земя и си правят каквото искат. Навремето Станишев им говореше за социализъм, те му ръкопляскаха, циганите крадяха за да оцелеят, а държавата все наблюдава. Ех, ще понаблюдава още малко, докато ония от панелките вземат сопите и разпределят наново нацията. Това състояние ражда омраза, първична, зла и огромна омраза.

Отрицанието на реалната сила на българския бизнес не е случайно. Скритият механизъм за опаричване на бизнеса на партиен принцип е най-тежкия парадокс на днешната ни демокрация. Тези изводи са сериозен повод за дълбоки анализи, защото се приближаваме към сериозни проблеми, създадени от институционални, политически и партийни противоречия. С приключване на председателството на Съвета на ЕС приключва и балансираното поведение на всички участници в политическия живот. Резките противоречия, с които ще стартира новият политически сезон ще засегнат много повече бизнасе, отколкото самозваните политически фаворити. Бизнесът трябва да плаща, а ограничителните механизми тепърва излизат на преден план. Ако бяхме в Еврозоната, компенсационните механизми щяха да бъдат други, но на левова база ситуацияа е коренно различна.

Тази есен за първи път бизнесът ще ползва допълнителен свеж ресурс от офшорните си сметки. Това е твърде неприятно условие и действие за знаковите олигарси. Те ще забавят плащанията по важност към подизпълнителите, които нямат средства.

Липсата на т.нар. технически оборотни пари, с които могат да „спасят“ положението рязко намаляха и това допълнително ще изнерви вероятната, непридвидима и сложна предизборна обстановка. Предвиденото балансирано плащане към бюджета ще бъде нарушено, а оттам и очакванията като плащане от бюджета и към самия бизнес.

Твърде сложният и омагьосен кръг на българския бизнес е сериозен урок за всички онези, които залагат изцяло на партийно толериране и защита на двуякия интерес на политическите закрилници и на реалните производители.

Уважаеми бизнесмени, между вас има твърде сложни, по-скоро опърничави, олигарси. Дълго време вие работите, партнирате им, по-точно слугувате, на техния странен и на пръв поглед благонравен характер. Всъщност това е един голям фалш. Осмислете това. Не можете да продължите напред по този начин.

При резкият спад на партийно-политическия му заряд и зависимост бизнесът трябва да промени своя същностен модел. Модерното аргатуване през ХХІ в. е напълно неприемливо. То говори за тежка зависимост, нуждаеща се от прелом на връзките и установените принципи на новия български капитализъм. Същият, който бе роден и изроден по най-вулгарния начин на отблъскващите принципи на зависимостта- първоначално партийна, а впоследствие- олигархична. Отървете се от това, побързайте, защото всичко ви е заложено- семейство, деца, домове, всичко, което притежавате. Отървете се от олигарсите, за да получите свободата си. Това е вашият нов 10 ноември.

Разберете най-важното: паричното равновесие в държавата е нарушено.

Дългите години а Валутен борд родиха жестоко изкривена картина на доходите и на фалшивата реалност. На този етап никой не желае да формулира базисните проблеми на сгрешената доходна матрица. Управлението на БНБ е неадекватно. То чака да получи месечното си възнаграждение, за да продължава да наблюдава стопанството отстрани. Българските бизнесмени трябва да осигурите непосилните лихви, които са 2-3 пъти по-високи от ЕС. Вие трябва да осигурите доходи и вноски за бюджета, мизерните заплати на работниците. Имащите политическа закрила ще се промушат в някоя обществена поръчка или през НАП. Другите ще останат на поръчка на олигарсите. Там адвокатите им си знаят работата, съдиите им отреждат „тяхното щастливо бъдеще“ и операта свършва. На лице е фалит. След фалита идват болести, разправии, трагедии и безполезността на поредния живот само заради другия живот- на олигарха. Много важно заключение за съдържанието на българския олигарх. Разберете това и го осъзнайте в пълната му цялост, уважаеми бизнесмени от средната класа. Престанете да бъдете подлоги на олигарсите, защото няма да спечелите пари от това. Ще спечелите с последователна точност и пълна независимост, с гордост и можене пред свръхбогаташите.

Няколко директни думи за свръхбогаташите. Драги олигарси, престанете с тези балове! Вашите балове са пир по време на чума. Повярвайте ми, отвращението към вас е толкова голямо, че скоро ще изтървете контрола в общуването помежду си.

Наслоява се голяма омраза във вашите среди и всички висши политици, съдии, прокурори, народни представители, областни и общински ръководители. България изпадна в ненужна криза на абсолютното доверие. Досега то бе балансирано, че виждате ли се крепи на някаква надежда за утрешния ден. Сега обаче се установява като един уникален държавен фалш. Целите ни, отговорностите ни са свързани с един елементарен, простоват и нагъл процес спрямо вашето опаричване. Лъжливото забогатяване е временно. Колкото повече вие забогатявате, народът обеднява и оскотява, а утрешният ви ден като олигарси става ненужен.

Установете друг режим на политика. Този е фалшив и негоден. Убеден съм, че ще жертвате министър-председателя Борисов по най-наглия начин.

Ще го жертвате като балканския Мануел Антонио Нориега Морено, приписвайки му всичко неугодно в държавата. Но това няма да ви спаси. В никакъв случай не забравяйте, че в крайна сметка демократичната политика е съвкупност от всички действия, насочени към осъществяване на това, което едно правителство желае или не желае да се случи. За целта разучете в детайл старата Харта на българския бизнес или сътворете нова. Пътят, по който вървите сега, е грешен. Поучете се от гръцките корабовладелци. Те навреме осъзнаха идеята за т.нар. „триумфираща демокрация“ и доведоха на власт един уникален и абстрактен комунист. Той изведе на преден план не глупавите утопии на Станишев, а спасението на държавата. Днес това е важно за гърците и премиерът Ципрас е олицетворение на вековната гръцка държава. Няма партии, няма партийни шмекери. Злоупотребилите с държавни пари- в затвора. Същото сега се случва и в Испания. По всяка вероятност у нас нещата ще станат по друг начин- с фалит на бизнеса. Тогава ще осъзнаете това, за което ви предупреждавам сега. Ако не го чуете, не есен ще платите сметката.

Аз наистина съм убеден, че ще се наложи да платите сметката като творци на политическия хаос, като виновници за безброй загуби за обществото. Убеден съм още, че трябва да има и мислещи хора, които да организират производството и работната ръка, и да се включат активно в силата на този живот. Без мислещите хора бизнесът няма реална сила. В тях е надеждата да отделим мръсното от чистото, наглото от ефективното. Време е да издигнем в култ интереса на хората и на страната. Няма как да успеем само с простоватото ви опаричване.

Дано ме разберете правилно, драги олигарси!

Кольо Парамов

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 05 Юни 2018 08:17
    Кольо Парамов пред BIG5: На зле вървим! Еврото за България е абсолютна необходимост. Вместо злато, изнасяме българи

    Силата на всяко действие на държавниците исторически се осъзнава впоследствие. Но има и действия, решения, които оставят вековна диря в успеха на един народ, а други, които го унижават и нареждат сред последните в света. Сравнявайки преломите на Третата българска държава, можем да изброим толкова много факти, в които сме първи и така успешни. Били сме такива и във войните, и в авиацията, и в производството на най-хубавите вина, и в износа на агнешко месо за арабския свят, на консерви за Русия и толкова много други държави.

    В последните близо 30 години от общо 140-те на модерната ни история като че ли се пообъркахме. На зле вървим! Вместо да работим и изнасяме розово масло и българско злато, изнесохме 2,5 млн. активни българи. Разделихме нацията. Решихме да произведем достатъчно капиталисти. Техният червен цвят обаче, допълнително настрои народа срещу държавата и тези които я водят напред. И накрая без много ярост, без много хъс, ни приеха в Европа, за да им пазим югоизточната граница. Тези охраняващи, а не производствено-технологични функции май ни връщат далече към онова Крумово време от Първата България. И тъй като сме вече „напълно“ в Европа остана само едно действие за другото- стопанско, общуване. Това се отнася до парите ни. Но не тези, които получаваме сега и „разпределяме като инструмент на можещата ни активност и перфектна подготовка“, а разплащателната валута на Европа- еврото.

    Затова не случайно искам да уточня някои възгледи за приемането на еврото в България и важната му времева необходимост- веднага! Още повече, че очакваното важно действие се проектира от експремиера и титулован като евроляв лидер- господина Станишев, в периодика чак към 2025 година. Това поведение шокира мнозина, а мен ме обижда безкрайно. Може би и самият Шрьодер като бивш германски канцлер и предложител за развитието на Станишевата кариера като български министър-председател, би реагирал немедлено против. Защо България да чака още 7 години? „Нима България, откакто е станала член в ЕС преди 11 години по времето на същия Станишев, има прогрес поне в едно фундаментално направление?“- попита наскоро проф. Семов от екрана на БТВ. Този въпрос не е елементарен и той категорично се отнася до нашия национален интерес. До къде можем да се простираме в изоставането и до кога можем да чакаме принизени, унизени и бедни? Анализирайки всички тези въпроси, неволно стигнах до сравнителния исторически базис.
    И така, през 1925 г.- един век преди годината от Станишев и в която според него се очаква да се европеизираме напълно, всеизвестният Уинстън Чърчил става финансов министър на Великобритания. Първото нещо, което Чърчил прави е да върне златния стандарт. Един от известните изследователи на великия държавник Пол Джонсън отбелязва: „Никое друго решение на Чърчил не е било толкова критикувано в миналото, та и до днес. Представяно е като твърде необмислено лично решение на некомпетентен човек, ненаправил усилие да предвиди катастрофални последици.“

    На пръв поглед действието на Чърчил може да се елементаризира и подцени като неуко и безперспективно, но времето за отчитане на интереса на империята доказа точно обратното. Макар че го определят твърде обидно като неграмотен, Англичанина тогава търси, допитва се и спори с големи финансисти. На срещите си с Монтагю Норман- гуверньор на Банк ъф Ингланд, Ото Ниемайер, Р.Дж. Хотри и лорд Бредбъри Чърчил отстоява решението си за връщане към златния стандарт. Води и тежък разговор с бившия финансов министър Реджинал Маккена, по тово време председател на Мидлънд Банк и най-вече с Дж.М. Кейнс. И двамата са отявлени противници на златния стандарт. Кейнс дори го атакува с известния си памфлет „Икономическите последствия от г-н Чърчил“. „След Втората световна война, когато кейнсианството става общоприето, Чърчил отново бива критикуван“- допълва Пол Джонсън. Но идва Желязната лейди Тачър и Чърчил е напълно оправдан. Тогава той вече не е сред живите, но предложението му да стабилизира британските финанси осигурява новите успехи- другия стандарт на живот. Златният стандарт във финансите на Великобритания вкарва друга система за активизиране на стопанството на империята.

    Днес ние в България чакаме! Какво чакаме? Никой в смислов, последователен и ясен план не обяснява как можем да излезем от такава комплексирана зависимост от противоречия между Запада и Изтока. Унгарският министър-председател Орбан работи другояче. Орбан изнася храни, консерви и продукти за 16 млрд. евро годишно за Русия и за 6 години откри 800 000 работни места. Ние се чудим! Говорим за русофили и русофоби. Говорим и гладуваме, говорим и плащаме най-скъпия газ. Енергия и вода, колкото в Европа при 10 пъти по-малки доходи.
    През 2012 г. в деня на приемане на мораториума върху АЕЦ „Белене“ участвах в сутрешния блок на Канал 1 като доказващ необходимостта и положителния ефект от централата. Опонентът ми- икономистът от „Отворено общество“, Георги Ангелов бе на обратното мнение. По-късно дългогодишните противници на АЕЦ-а Гамизов и Мартин Димитров и още дузина хапливи политици и плямпала доказваха без умора обратното становище. Защитавах тезата, че централата е важна за паричния баланс на енергийната ни ефективност, но никой не чуваше за интереса. Всички говореха за някакви зависимости. Доказваха, че няма пари за строителството й. След 2 години фалираха КТБ и похарчиха 4 млрд. лв., с които можеха да започнат строителството. Но утре, през май или през юни 2018 г., щем-не щем, ще махнем мораториума. И какво - нямаме нито пари, нито АЕЦ „Белене“. А вече сме платили цели 3 млрд. лв. За 6 години щяхме да я построим, да имаме неограничена ел. енергия на други цени и огромен капацитет за износ, за приходи, за огромни пари, за да имаме после и по-високи пенсии. Утре, когато свалят мораториума, трябва да попитаме Гамизов и Димитров защо загубихме тези 6 години?!

    В България никой на казва как да приложим другата система за оптимизация на икономическите ни отношения вътре в държавата. Стопанството е в пълен застой, взаимната задлъжнялост ежедневно блокира всяка инициатива. На тезгяха вече има над 42 завода за продан и никой не може да ги активизира през следващите 5-8 години. така е и в другите подотрасли - животновъдството, например, се превръща в някакъв безличен сектор. То е парализирано и е в много тежък стадий. Само в област Стара Загора през 6 месеца са изклани между 1200-1500 крави. Защо? Защото няма ресурс, няма връзка, няма нов технологичен стил, няма квалифицирана работна ръка, няма пазар- просто държавата я няма в икономически план.

    Всичко това е заради Валутния борд! Разберете това и го осмислете докато е време. България е мухлясала по причина на борда и с тази скоба, с която сме затегнати и притиснати, нямаме перспектива, не жънем успехи.
    Само няколко пъпчиви олигарси се титуловат като „загрижени“ стопани, когато разпределят баницата на държавните активи, смесвайки футбола като неделна игра с ръста на БВП. Заради тяхната елиминация ни е нужна и другата държава с целенасочена стопанска активност. За да бъдем далече по-точни сме длъжни да категоризираме държавните си проблеми из дъно. Тогава каква държава трябва да бъдем утре?

    - С латонипревес на 500-600 латифундисти, с първично земеделие, натрупали чрез политическата си обвързаности, несметни богатства или 10-20 олигарха, които пишат сценария на ограбването заедно със своите 100-тина носачи. Ами ако се скарат, нещо което предстои, заради индивидуалните загуби, които калкулират напоследък- кой ще ги разтърве? Кой ще плаща разликите по загубите? Тогава това е повторение на положението в Италия през 70-те години и е безволеви период на 5 млн. страдалци в България.

    - Европейска държава с превес на средна класа, на която не дадохме никаква възможност за развитие или
    - Африканодопотопна с най-високата смъртност в света, с ширеща се неграмотност, с тежка заболеваемост и безобразна цигания.
    Бедните български европейци не заслужават тази съдба, на отречени, отхвърлени, на обречени и незащитени. Незащитени, защото са много бедни! Евростат чертае сравнителна нерадостна картина за общата ситуация за най-бедната страна в ЕС: бедност при възрастните- 60%, детска бедност- 52%, неграмотност при учениците- 37-41%. Тези констатации смразяват всякакви надежди, засега.
    Споменавайки всичко това не можем да не отчетем и фундаменталния проблем- легитимацията на безработните като парадокс на социалната реалност. И тук идва въпросът: Какво общо има приемането на еврото от България?
    Моят отговор е еднозначен- приемането на еврото е от огромно значение. Собствено от там тръгнаха балтийските републики- Латвия, Литва и Естония. А ние пренебрегнахме факторите, които ни преопределят необходимостта от задължителното приемане на еврото. Защо? Защото има частичен риск. Защото никой не иска да се нагърби да свърши важната държавна работа. Защото БНБ са скрити наблюдатели. Защото Иван Искров обикаляше света и пееше народни песни, а остави банковата система пред експлозия. Тотална неграмотност, пълен блокаж и зависимост, съвършена наглост е да се самоликвидираш сам! Защо не национализираха КТБ? Защото щеше да се разбере другата България. Тогава цялата политическа класа щеше да се огледа в огромното огледало на фалшивата България. „Експериментът“ на Йордан Цонев и Пламен Орешарски, както и на останалите ползватели, заседавали при президента на Републиката, осъзнаха фалита си и от страх- предадоха властта. Тогава вместо да разсъждават за еврото, за паричните ефекти от въвеждането, от стабилността на банковата ни система, членовете на КСНС се насочиха двулико към страха от КТБ. Част от тях обаче се интересуваха само от едно- отмъщението към Цветан Василев и неговата ликвидация като банкер, като човек и като личност. Не пропуснаха да го ограбят, забравяйки за чл. 17, т. 3 от Конституцията, който определя: „Частната собственост е свещена и неприкосновена“. Все пак трябва сериозно да отчетем, че новата ни задача след 1989 г. бе изграждането на демократичен и перфектен капитализъм и неограничено свободен пазар.
    Проблемът с еврото остана. За сетен път го предадоха в ръцете на европейския ляв лидер Станишев. Той пък ни препраща към неговото „ново време“- чак към 2025-2030 г.
    Защо трябва да сложим край на този огромен парадокс? Защо трябва да моделираме друга устойчива проекция за нашата държава? Защо обезглавихме държавата в стопанството до 9%, защо тиловите отрасли бяха смачкани до дъно? Защо Румъния дирижира 56%, Франция 51% от секторната политика, а България едва 9%?

    Всичко това ни кара да си дадем ясна оценка за основния инструмент в държавата- парите. Нашите пари, нашите банки не работят за България! Те работят за бедността и всекидневно утвърждават фалша на държавата. Ние започнахме да възприемаме държавата като свой враг и това е фундаментална грешка. Този всъщност хищнически егоизъм, практикуван от българските олигарси ни праща другаде- към голямото безпаричие в 90% от народа. А всъщност в българските банки лежи огромен паричен ресурс. Българската банкова система държи парите „на склад“. Тези свръх резерви, които 20 години пазят утопията- Валутен борд, не раждат нови пари. Те само консервират българския предприемачески дух и раждат вторичната сервилна политическа стабилност. Това е пропаганда, а не живи пари, които участват в обмена на истинския живот.
    Родната банкова система се нуждае от директна, категорична и цялостна преподчиненост на ЕЦБ и на друг тип надзор и постоянен мониторинг. Нямаме нужда от протакане и дългосрочни вътрешни одитни схеми, които да оправдаят банкови хитрости и други заблуди. Поне 10 от банките трябва да бъдат подложени на друг тип стрес-тестове и насочени към окрупняване- веднага. Това не може да стане чрез друга принуда освен чрез приемането на еврото. Още с влизане в чакалнята ще се наложи да видим и изречем цялата истина за банковата система у нас. този път няма да можем да отнесем лъжата за действителното положение някъде в отвъдното, ще трябва да я обявим директно. С влизането в чакалнята на еврото ще разберем дали европейските критерии са валидни и работещи за българските банки или са прозорец за фантазии и долнопробни лъжи. Защо тогава някои политици, банкери и разни мечтатели искат да запазят статуквото? Какъв е проблемът да се ангажират експерти като г-н Хърсев и сруги, които да подготвят подробна програма за запазване на наличния резрев на Валутния борд, за да остане на разположение на БНБ? При преговорите с ЕЦБ г-н Хърсев и колеги са в състояние успешно да "оттъргуват" за първи път този модел на постъпателно включване в еврозоната. Ние се нуждаем от приемане на еврото веднага, защото само чрез него можем да постигнем дисциплиниращия ефект от истината. Истината за състоянието на банковата ни система ще покаже същността на българската нескопосано функционираща олигархия. А това от своя страна ще посочи връзките по вертикала в държавата. Влизането в еврозоната ще ни разкрие истината за кредитната устойчивост, залозите, оценките, връзките между бизнеса, взаимната задлъжнялост и голямата истина за големите пари. Нека да видим готови ли сме за еврото! Нека да влезнем в чакалнята и да стартираме процедурата, за да разберем себе си и да се организираме по друг начин за отговорностите, които сме поели към Европа. До сега пропагандираме Европа, а живеем по африкански. Нека с премане на еврото докажем, че сме осъзнали непреходния и безкомпромисния характер на европейския манталитет, че не можем да се установяваме навсякъде уж по европейски, а постоянно да се лъжем както ние умеем- по български. Тези огромни различия в част от традицията и народностния ни характер нямат вече място в новата Европа, на която сме членове. Време е да се възползваме от ефектите на еврото, които то доказа във времето. Време е да положим сериозни усилия, които да ни дадат възможност в голяма степен да изравним стандартите, материалното благосъстояние и базов стабилитет.
    Какво можем да очакваме от приемането на еврото?

    - Изравняване на критериите за кредитната политика на банките.
    - Понижаване на лихвите за различни кредити и коренно различно отношение към банковите клиенти, отчитайки новия кредитен рейтинг на държавата.
    - Активизиране на банките на клиентската база, търсене на нови способи и предлагане на нови услуги.
    - Намаление на таксите при банкови услуги и отпадане на тези за превалутиране при преводи, платими към еврото в размер на 10-12 млн. евро годишно.
    - Ограничаване на високите равнища на лихвите към свободните заеми и утвърждаване на друг модел потребителско кредитиране, далече по-изгодно и по-евтино.
    - Изравняване на ценови разлики и приемане на нови подходи за ценова стабилност у големите търговски вериги.
    - Рязко осъвременяване на доходите след 6-месечен плаващ период на балнс на междинни разплащания. Нова и коренно различна политика на доходите.
    - Стабилизиране на цени, проследяемост на фрапиращи разлики по доставени и реализирани стойности на вносни хранителни стоки по нива на качество.
    - Пълен преглед на социалната политика с промяна на рамката на социалното осигуряване и връзките по местожителство.
    - Нов метод на отчитане на регистрирани и нерегистрирани безработни.
    - Отчет на нерегистрирани безработни. Изграждане на система за регистрация и отчет на безработни по обвързаност със социално осигурени.
    - Приемането на еврото ще принуди държавата да реализира други подходи в дейността на Агенцията за чуждестранни инвестиции и други подобни органи. Нужна е друг тип планова програма за целеви субсидирани схеми, конкурентноспособност и активизиране на стопанството. Отречените като повърхностен комунизъм държавно-планови елементи на стопанството ще бъдат заменени от друг модел на обвързване с еврофондовете.
    - Управляващите ще бъдат принудени да се съобразяват с другия, с реалния баланс на държавата, преизчислен вече с другите коефициенти към европейския БВП. Това ще ни задължи да подготвим точна приходна програма, както и разходна такава, отчитайки повече общинското развитие.

    Всякакво умишлено бавене, всяко протакане и отказ от голямата цел- приемането на еврото, ни запраща другаде. Там, където постоянно можем да манипулираме избирателя, че е постигнат съществен напредък, без ясно доказана приложност и истинска цена. Приемането на еврото ограничава огромните ценови разлики в обществените поръчки, където се отделят от 30 до 50% за подкупи на държавната администрация. Липсата на директно разплащане в евро преразпределя подкупи от сериозни суми по вертикалата на държавната власт. Годишно обществените поръчки възлизат на 10-11% от БВП, т.е. ок. 10 млрд. лв. в случая разлики от 3-4 млрд.лв. или 1,5-2 млрд. евро се трансформират за подкупи вместо да бъде снижена ценовата разлика, повече свършена работа и най-вече перфектност към подизпълнителите.

    От всичко изнесено до тук можем да направим най-малко едно структурно заключение като вариант за бъдещето на страната. Днес въпросът за влизането в чакалнята на еврозоната се коментира твърде плахо, несистемно, размито и без категоричен краен срок. Отчетеният от Станишев срок 2025 г. е срам и подигравка от името на един български министър-председател към целия народ. Затова е нужна нова и прецизна оценка на проблема- кога България трябва да кандидатства и влезе в чакалнята на еврозоната?

    Отчитайки критичната точка на взаимоотношенията между отделните олигарси, които преопределят дневния ред на много от системите в държавата можем да направим важно заключение. Кризата от първично-парична от 2008-2009 г. вече се утвърждава като системна през 2018 г. Рано или късно това задължително ще доведе до извънредно положение (на основание чл. 84, ал. 12 и чл. 100, ал. 5 от Конституцията).

    Настоящата политическа деформация в Парламента и изпълнените с противоречия зависимости на много от депутатите раждат тежък, ежедневен разнобой. Този стил на поведение води до постоянна и огромна омраза, изхабява и заменя демократичните порядки за пряката функция от законодателен интерес. Затова уважението и признанието към Парламента, според „Алфа рисърч“ от края на 2017 г., е само 9%. На фона на всичко това съм почти сигурен, че веднага след края на ротационното председателство на Европейския съвет или в ранната есен пред България ще застане проблемът за Национално правителство. Наистина се нуждаем от едно такова Национално правителство и през последните години вече няколко пъти съм го артикулирал. Още на 13 май 2013 г. в интервю за „Радио Пловдив“ и отново в „Свободно слово“ от 8 декември с.г. доказах необходимостта от широк и респектиращ национален кабинет. Началото на тази година- на 3 януари 2018 г. по БТВ, формулирах нуждата от отричането на маньоврите на самата политическа измама.

    Парламентарната деградация налага трансформацията на управлението в програмен кабинет със силно експертно начало. Нужна е спешна реформа на силовите органи, създаване на национална гражданска гвардия от състава на МВР и МО за борба с престъпността на линеен принцип- от най-ниското до най-високото равнище. Нужна е респектираща схема и друг експертен прогрес към бързо наказателно преследване в коренно различен порядък. Протакането на съдебни дела от най-важен държавен порядък с явни и фронтални фалшификации за по 3,4,5 и повече години е умисъл като антидържавен акт. Съдебни дела с огромни и нарочно причинени вини и загуби са абсолютно недопустими. Съдебни дела, подобни на делото КТБ, с явна ангажираност на политици и длъжностни лица, довели до милиарди загуби, е пародия за родното правораздаване. От началото на Третата българска държава тази съдебна сага- КТБ, е срам и позор за нацията, за институциите, допуснали умишлен, открит и подал фалит на четвъртата банка в страната. Може би именно това трябва да стане повод за цялостна промяна на съдебната система или инициирането на ново Велико народно събрание.
    Няма нужда да се крием зад себе си. Всички виждаме истината. Нарко престъпност рязко увеличи деянията си. Умишлени пожари, кражби, побой над длъжностни лица, журналисти и обикновени граждани, както и други престъпни деяния, допълнително озлобяват българите и без това в нерадостното им безпаричие. Тази частична и на пръв поглед елементарна криза ще доведе до много по-голяма, неочаквана от никого.
    Към държавниците! Господа, започнете с еврото, кандидатствайте веднага за място в чакалнята на еврозоната, за да отнемете инструментариума на мафията и олигархията! Издигнете държавата в култ за равноправие, благоденствие и успех! Само чрез държавата и нейните респектиращи мерки, може донякъде да се изравни стандартът на живот и да последваме частично опита на Европа.

    И още нещо като заключение. Да се върнем към британския пример. Маргарет Тачър изрично подчертава в края на своето управление: „Властта трябва да бъде ограничавана и управляващите да носят отговорност. Силата не трябва да измества правосъдието, всяко човешко същество има своята абсолютна морална стойност, която властта трябва да уважава- тези принципи са заложени в политическата култура на англоговорящите народи. Принципите са основа на цивилизованото изкуство да се управлява държава. Те са нашия траен принцип за бъдещето на човечеството.“

    Да, това са принципите на англоговорящите нации, които винаги преследват прецизно интереса си. Както лорд Палмерстън уточнява „Великобритания няма вечни приятели и врагове, а има вечни интереси“.

    Нека и ние, българите, които имаме държава по-стара от британската, сътворила Магна харта още през 1215 г., да променим принципите си при управлението на нова България, залагайки на интереса си. Днешният ни интерес е: обща валута, общи пари с Нова Европа! Дано проумеем тази абсолютна необходимост, защото тя въобще не е химера.

    Кольо Парамов, BIG5

  • Вторник, 05 Юни 2018 08:17
    Кольо Парамов пред BIG5: Никой няма да ни чака до 2025 г. за еврозоната. Сменим ли валутата си, ще бъдат ударени олигарсите, които спечелиха 25 млрд. за 15 години

    Масово хората отиват да работят в чужбина. Липсва ни качествна работна ръка. Валутният борд в условията на дефлация изолира всички сектори в икономиката. Докато ние се пазим от еврозоната, Гърция с планирана политика успя да си спечели 105 млрд. евро, които ѝ бяха отпуснати като подарък от ЕС, коментира пред BIG5 финансовият анализатор. 

  • Вторник, 05 Юни 2018 08:17
    Евгений Бакърджиев готви нов бизнес в хотела си? (Снимки)

    Бившият вицепремиер в кабинета на Иван Костов - Евгений Бакърджиев, събра свои приятели в хотел "Хемус", където е и съсобственик. Тримата седнаха в бара на една от емблематичните столични сгради, вероятно за да обсъдят свои общи бизнес планове. 

    Не е изключено обаче да става дума за нов политически проект. Както BIG5 писа, Бакърджиев е спряган за човек в бъдещата формация на шоумена Слави Трифонов, който все още с екипа си решава дали ще прави партия през май, или движение.

    Бъки Бомбата, както стана извествен с историческото събаряне на Мавзолея, нито отрече, нито потвърди информацията пред наш репортер. Бакърджиев пази в тайна намеренията си да се завърне в политиката. Засега бившата дясна ръка на Иван Костов си прави работни срещи в хотел "Хемус", но рано или късно ще стане ясно, дали ще се опита да се превърне в спасител на бял кон, или обсъжда бизнес проекти.

Оставете коментар