Събота, 17 Ноември 2018
Петък, 29 Юни 2018 21:16

Що е то държавност и има ли тя почва у нас?

Високото обществено положение прилича на планина, която отдалеч изглежда така правилна по форма и толкова приветлива на вид... Но когато човек се изкачи на върха й, вижда се обкръжен от магарешки тръни и зверове... Емануил Роидис (1835–1904 г.) – гръцки писател, публицист и езиковед.

В Речник на българския език, издание на Българската академия на науките, Институт по български език, т. 4, стр. 569, като смисъл на думата „държавност“ е дадено: „качество на държавен“.
Логично би било да предположим, че това понятие най-плътно би съответствало на структурата, предназначена да осъществява функционирането на публичната власт: законодателна, изпълнителната и съдебна, както и на апарата за нейното прилагане, тоест на самата държава, понеже именно то, като понятие, произлиза от нея и се дефинира посредством характеристиките на държавата.

Точно такава би била процедурата за изясняване що е държавност в нейния български вариант, в случай, че върху територията, обозначена на глобусите с „България“, пулсираше организмът на една нормална държава.
Когато очертанията на тази структура в правно-морален аспект са деформирани, размити и гротескно изкривени, както е понастоящем в България, то, ако сме достатъчно силно мотивирани от желанието да сме частица от нормално, а не от социопатно общество, пред нас има само един вариант как да решим алтернативата, очертана от френско-алжирския революционер Франц Омар Фанон (1925–1961 г.), че „Всяко поколение трябва да открие своята мисия и да я изпълни или да й измени“.

На пълнолетното българско население и от двата пола не се налага да броди през девет земи в десета, за да открие своята мисия. Тя е да разруши настоящата квазидържава, функционираща в угода на едно (псевдо)елитарно малцинство. После, както птиците изграждат гнездата си, сламка по сламка, да издигне конструкцията на държавата България, като преди това се информира кои страни са възприели и имплементирали при тях най-прогресивните форми на народовластие, упражнявани по широкия свят от индивиди с развито чувство за собствено достойнство, готови – ако се наложи, – да следват максимата на Томас Джеферсън (1743–1826 г.), американски философ, държавен и политически деец, президент на САЩ (1801–1809 г.): „Дървото на свободата има нужда от време навреме да се полива с кръвта на патриоти и тирани“.

Концепцията на Шарл Монтескьо (1689–1755 г.), френски просветител и социолог, за разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна; за създаване на система от „тежести“ и „противотежести“ при управлението на една страна, по негово време е била революционна доктрина, чието предназначение е било да отхвърли упражняването на еднолична власт от страна на френския крал, почиваща върху представата за нейния божествен произход.
Повече от два века по-късно тази идея може да служи само за стъпало в развитието на теорията за държавното управление в полза на гражданите. В никакъв случай не последното.
Политическата практика на представителната демокрация, независимо за кой от реализираните в историята нейни варианти става въпрос: парламентарна монархия, либерална демокрация, теологическа демокрация или социалистически тип представителна демокрация, убедително свидетелства, че при всяка форма на този род държавно управление се наблюдава явление в социален аспект, характерно и за предхождащите демокрацията форми на съществуване на държавата.
Това повтарящо се в различните обществено-политически формации явление е наличието на една малобройна част от цялото население в дадена страна, което малцинство е неразривно свързано с властта в държавата – политическа и икономическа. Прието е тези групи да бъдат наричани „елити“. Елити не в смисъл на „най-добри представители“, а в социално-биологичен смисъл – индивиди, които се оказват на върха на социалната и на хранителната верига в своя колектив.

Ето къде е Гордиевият възел, който трябва да бъде разсечен. Веднъж и завинаги!

Неотдавна слушах по радио „Алма матер“ един материал на Ясен Бояджиев от „Дойче веле“. Темата: „Дупките по пътищата в България и Швейцария“. Всъщност статията представляваше своего рода социален пътепис от два различни свята. Как у нас темата за ремонтите на пътищата се е превърнала в дъвка за политиците, които си правят балончета от нея, оцветени или в сладникаво-розово – ГЕРБаджийските пропагандни балони, или в катранено-черно – опозиционната критика. Както изяснява авторът на материала в „Дойче веле“, а и без неговото откритие целокупното българско население е напълно в крак с прозрението, че ремонтите умишлено се правят некачествено – понеже единствена цел от страна на изпълнителите им е да си максимизират печалбите. Държавните пък чиновници, независимо дали на национално или на местно ниво в общините, броят облаците по небето, вместо да се вторачат в качествените индикатори за извършените ремонти. Понеже или участват в схемите за източване на финансовите ресурси – независимо дали са по европейски или национални програми, – или най-малкото са наясно, че набъркат ли се в тресавището да си изпълняват както им е вменено служебните задължения, може и да се окаже, че вече са неподходящи на работните си места.

Там пък, в Швейцария, хората сами решавали какви ремонти да се правят, общинските чиновници само подготвяли за всеки пълнолетен гражданин информационен пакет със снимки на дефектите по пътищата, които би трябвало да бъдат ремонтирани, пък после на общо събрание на желаещите да присъстват на него измежду гражданите, били решавани въпросите за финансирането – чрез гласуване на различните предложения: увеличаване на данъците или теглене на кредит, за който пак солидарно са гаранти всички граждани. Затова и никога не чакат дупките да добият размерите и дълбочината на българските, понеже после ремонтите биха им стрували 10–15 пъти повече.
Най-важното правило в другия, швейцарския свят е, че който политик поеме някакъв ангажимент пред своите избиратели и не го изпълни, никога повече не получава от тях възможност да повтори този трик, сиреч няма шанс отново да заеме публична длъжност. Докато Борисов, Бойко, както припомня журналистът от „Дойче веле“, вече 17 години, откакто е на публични длъжности, все раздава обещания наляво и надясно за оправяне на пътищата, а след ремонтите те отново и отново дефектират. В които мероприятия той си има и много помощници по места. В София например – г-жа Йорданка Фандъкова, която е перфектна илюстрация на мисълта на доайена на чикагската неолиберална икономическа школа проф. Милтън Фридмън, че най-лесно се харчат чужди пари за чужди цели.

В този, нашия, нешвейцарския свят, ние овчедушно търпим тези, на които пак ние заработваме заплатите, да си вършат работата некачествено, да не говорим, че твърде често и доста подозрително дали не и за лична изгода, и отново им позволяваме да залягат в окопите на властта. Именно „окопи“, понеже българският (псевдо)елит се намира в непрекъсната война със суверена си относно допуска до установяване на контрол как те, от сервизната служба на държавната администрация, си изпълняват служебните задължения. В реалния български социум, който не само, че дори не е паралелен на швейцарския, но направо си е устроен по модел „антишвейцарски“, на гражданите им е позволено единствено в изборния ден да си избират кой политически шут да ги забавлява срещу космически хонорари, които шутовете сами си требват.

Авторът на материала Славчо Кънчев е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 29 Юни 2018 21:16
    За честта на българския шахмат

    След големия резил от преди няколко години Руслан Тошев и "Българска федерация по шахмат 1928" успяха да върнат българския шахмат в голямото международно семейство

  • Петък, 29 Юни 2018 21:16
    The Irish Times: Добре дошли в България, най-бързо свиващата се нация в света

    Най-бедната страна в Европейския съюз е разкъсана от неравенство в доходите и корупция, пише ирландското издание в остър материал, посветен на ситуацията у нас.

    Пред българите и посетителите на тяхната столица София по-рано през тази година беше разкрита ослепителна колекция на древно и модерно богатство. Националната галерия на страната, която се помещава в елегантен бивш кралски дворец, изложи 62 блестящи съкровища, датиращи от 1000-ната година в изложбата „Златното руно. Търсенето на аргонавтите“.

    То включва 16 експоната, които се показват за първи път, а досега са били съхранявани в добре охранявани помещения на фондация „Тракия“ – създадена от мултимилионера Васил Божков. Изложбата придаде културен блясък на шестмесечното българско председателство на Съвета на ЕС, а може би и малко блясък към сенчестата репутация на Божков.

    Основана през 2004-та година, фондация „Тракия“ твърди, че финансира научни изследвания и подобрява достъпа до музеите и опазването на културното наследство, като същевременно се грижи за колекцията на своя основател, която включва над 3000 скъпоценни артефакти.

    Васил Божков се смята за най-богатия човек в България, а империята му, простираща се от строителството до хазартния бизнес, е изградена във времената на хаотичния и понякога кървав преход между комунизма и капитализма през 90-те. Със своята фондация магнатът, който има прякор „Черепа“, се опитва да върне нещо на страната, която е най-бедната и с най-голямо неравенство в ЕС.

    Около 11 години след присъединяването на страната в ЕС, големите надежди за просперитет, по-солидна демокрация и повече социална справедливост, са помрачени от официалните данни на Европейската статистическа служба (Евростат).

    България има най-ниската работна заплата в съюза (260 евро), най-ниските средни пенсии (190 евро) и най-ниската средна работна заплата (575 евро). Повече от 40% от българите живеят в риск от бедност и социално изключване – два пъти повече, например, от германците.

    Освен това, докато средно в Европейския съюз най-богатите 20% от населението са 5.2 пъти по-богати от най-бедните 20%, то в България разликата между 20-те процента на върха и тези на дъното е цели 8.2 пъти – без да се отчита недекларираното богатство.

    „Има три български реалности. Хората със средни заплати не могат да живеят добър живот тук, като цените на храната, енергията и други неща са сравними с други места в Европа. След това имаме много малка средна класа, която живее в собствен балон, работи в старт-ъп или международни компании и живее в квартали на София, които са сравними с части от Берлин, например. Накрая имаме горния слой, който е отделен от всичко останало. Те имат фантастични коли и частни клубове, често припокриващи се със сенчест бизнес“, казва Даниел Кадик – директор на източноевропейския клон на Фондация „Фридрих Науман“, базиран в София.

    „Живеех в Берлин и никога не бях виждал „Майбах“. В София вече съм виждал три“, добавя Кадик.

    Икономиката на страната расте с около 3.5%, но според Световната банка растежът трябва да бъде „с поне 4% годишно в следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходи в ЕС“.

    България е начело на ЕС и когато става дума за един неизмерим показател – разпространението на корупцията, която пресушава икономиката, плаши чуждестранните инвестиции и продължава да държи хората в бедност. Според индекса на Transparency International България е най-корумпираната страна в ЕС, класираща се на 71-во място заедно с Южна Африка и Вануату.

    Също толкова е притеснително е проучване на ЕС от миналата година, според което само една четвърт от българите ще се доверят на полицията за жалба за корупция, а полицейските и митнически служители за смятат за държавните служители, които е най-вероятно да вземат подкуп.

    Европейският парламент оценява, че корупцията струна на България около 15% от брутния вътрешен продукт (БВП) всяка година, а разпространението ѝ обхваща всички аспекти на живота – от манипулирани търгове и непрозрачни договори за милиони евро до нуждата обикновените граждани да дават подкупи, за да се доберат до здравните и образователните системи и до тяхната Византийската бюрокрация.

    Всички тези проблеми, малки и големи, подхранват сивата икономика в България, която Международният валутен фонд (МВФ) оцени миналата година на 29.6% от БВП – най-големият дял в ЕС.

    Резултатът е осакатяващ цикъл на укриване на данъци и изтичане на капитали, изчерпани държавни средства, които трябва да финансират обществените услуги, и мрачно чувство за несправедливост, обида и недоверие към длъжностни лица и държавни институции.

    Проучване на ЕС от миналата година установи, че що се отнася до успех в живота, в България два пъти повече хора вярват, че „да познаваш правилния човек“ е по-голям фактор от доброто образование.

    Това усещане, че играта е нагласена в полза на тези с връзките, и че бедността е перманентна, се забелязва и в демографската картина – младите хора напускат страна, двойките имат по-малко деца и населението бързо се срива.

    ООН твърди, че България всъщност е най-бързо свиващата се нация в света, като сегашното и население от около 7 милиона души се очаква да намалее до 5,4 милиона до 2050 година и до 3,9 милиона до края на века.

    България вече е загубила почти 2 милиона души от пика на населението от близо 9 милиона през 1989 година, разкривайки масовото и дългосрочно въздействие на прехода от комунизъм към капитализъм в Източна Европа – където осем други държави се очаква да претърпят спад на населението от повече от 15% до 2050-та година.

    Най-високият процент на смъртност в ЕС, съчетан с едно от най-ниските нива на раждаемост в страната и емиграцията на десетки хиляди работници всяка година, оставят България в главоблъсканица как да финансира пенсиите и здравеопазването за застаряващото население.

    Не е изненадващо, че десетки хиляди българи търсят работа в чужбина всяка година, като Германия, Великобритания и Испания са предпочитаните дестинациите, а това създава хроничен недостиг на персонал в здравните служби на страната, в училищата и в други големи сектори.

    „Има места в страната, където няма лекар в радиус от 50 килиметра. В болницата трябва да си носите собствена тоалетна хартия и такива неща. Това е климат, в който много хора просто не искат да живеят повече“, казва Кадик.

    Докато младите специалисти напускат дома си в търсене на по-високи заплати, по-добри условия на труд и по-малко корумпирана среда, много българи дори не чакат дипломирането си, за да започнат да търсят възможности вън от страната. Около 17% от българските студенти са избрали чуждестранен университет, а водещите университети в страната се опитват да запълнят стотици празни места през новата учебна година.

    Светлинката добри новини за хората, които се завръщат от чужбина е, че ще намерят семейния си дом да ги очаква. Около 84% от българите притежават мястото, където живеят, в сравнение с 53% в Германия.

    „Хората получават апартаментите, в които живеят (когато комунизмът се срива) и са щастливи да притежават домовете си, защото в противен случай просто не могат да си позволят жилището“, казва Кадик.

    „Много българи, особено възрастните хора, разчитат на храна, отгледана на малък сеемен парцел извън града. Семейната обвързаност тук е силна, а сред приятели и роднини има много обмен на малки услуги и взаимно подпомагане. И това е неизбежно поради липсата на добри услуги“.

    Автор: Daniel McLaughlin, The Irish Times

    Превод и редакция: Барикада

  • Петък, 29 Юни 2018 21:16
    Путин: България вече съжалява, че се отказа от "Южен поток"!

    "Много ми се иска цяла Европа да не изглежда като България, която прояви такава слабост и неспособност да защити своите национални интереси"

    Руският президент Владимир Путин предупреди ЕС да не проявява слабост при решаването на газовите въпроси, предаде ТАСС, цитирана от БТА. 

    "Не ми се иска Европа да прояви слабост и да не може да защити своето участие в проекта "Северен поток 2", както някога България в "Южен поток", каза Путин на съвместна пресконференция в Санкт Петербург с австрийския канцлер Себастиан Курц, чиято страна е ротационен председател на Съвета на ЕС след председателството на България. 

    "България под натиск отвън се отказа от този проект, сега те съжаляват, сега говорят за това да получат наш газ вече през "Турски поток", отбеляза руският президент. 

    "Много ми се иска цяла Европа да не изглежда като България, която прояви такава слабост и неспособност да защити своите национални интереси", добави Путин.

Оставете коментар