Понеделник, 17 Декември 2018
Сряда, 10 Октомври 2018 13:09

Арестите остават в тайна до 48 часа след промени в НПК

Дори задържането на дете ще може да се укрие от родителите за цели 24 часа

Правителството на ГЕРБ възкреси скандалния проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който се допуска задържането на човек да остава в тайна цели 48 часа. Прокуратурата ще може да отказва на арестанта правото му да се обади на когото пожелае. Предлага се отказ за уведомяване дори при задържане на дете - до 24 ч. Така дори майката може да не научи цяло денонощие, но пък задължително ще трябва да се уведоми Държавната агенция за закрила на детето, пише в. "Сега".

Текстът, който може да разшири значително и без това многото възможности за злоупотреби, е записан в правителствен законопроект за промяна на Наказателния кодекс (НК). В неговите преходни и заключителни разпоредби се изменят немалко разпоредби в НПК.

ГЕРБ пробва да прокара промяната и през 2016 г., но след отрицателни становища и обществени критики се отказа. Тогава срещу проекта се изказа дори прокуратурата. Становището й гласеше, че така формулирана, разпоредбата не отчита важни детайли като изискването на директива "временното ограничаване на правото да се прилага в изключителни случаи". Липсваше и изискването компетентните органи задължително да разгледат възможността друг, посочен от задържания, да бъде уведомен за задържането.

Сега ГЕРБ опитва наново да вкара същото правило. В момента прокуратурата може да задържа до 72 ч., но задължително трябва да бъдат уведомени семейството и работодателят на задържания, както и Министерството на външните работи, ако става въпрос за чужденец.

Новата идея е арестантът вече да има пълната свобода да посочва кой незабавно да бъде уведомен за положението му. Според авторите на проекта така досега всъщност се ограничавало правото на обвиняемия да иска например уведомяване на партньор, с когото живее без брак.

С благовидните мотиви се предлагат и редица изключения, позволяващи на разследващите да не спазват правилата. Предлага се нов текст: "Когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство може да бъде сериозно възпрепятствано, уведомяването по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа". Решението за това ще се вписва в постановление, което ще може да се обжалва в съда.

Авторите на идеята твърдят, че ставало дума за отказ да се уведоми конкретен човек, за когото има съмнения, че е съучастник или че може да укрие доказателства. Например на обвиняемия може да не се даде право да се обади на съпругата си, защото тя може да укрие откраднато от него. Отказът да бъде уведомен един не означава, че арестуваният не може да посочи друг за връзка, твърдят те. Според тях мярката е насочена най-вече към членовете на организирани престъпни групи - при арест на един от бандата той да не може да предупреди някого от останалите и да се стигне до прикриване на доказателства или бягство.

В същото време този текст развързва ръцете за репресия. Защото това означава, че задържан може да иска да се обади на майка си, на приятел, на жената или мъжа, с който живее, и да му бъде отказано.

Какво става, ако той няма друг близък или ако не иска да казва на друг, питат експерти. Текстът категорично дава възможност на органите на досъдебното производство да откажат на задържаните контакт с всеки, посочен от тях.

Не е конкретизирано и колко пъти може да има такъв отказ и за колко души. Освен това отказът може да се аргументира с разтегливи понятия като "неотложна необходимост", предотвратяване на "настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност" на кое да е лице.

Още по-общ аргумент пък е предотвратяване на "ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано".

Още поправки:

С промените в НК правителството предлага възможност за отнемане в полза на държавата на пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението. В случаите, когато облагата липсва или е отчуждена, ще се присъжда нейната равностойност.

Аргументите са, че според последни проучвания незаконните пазари в ЕС генерират около 110 млрд. евро годишно, т.е. около 1% от БВП на ЕС. Въпреки това 98.9% от оценените печалби от престъпна дейност не се конфискували и оставали на разположение на извършителите на престъпления, пише в мотивите.

С промените в НК се вкарват и нови текстове за кражбите на коли, поискани от Бойко Борисов още преди 15 г. като контра на противозаконното отнемане. Предлага се въвеждане на квалифициран състав на кражба. Приготовлението към кражба на МПС също ще се наказва.

Източник: в. "Сега"

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 10 Октомври 2018 13:09
    Отново сблъсъци в Париж и арести на „жълти жилетки”

    Полицията използва сълзотворен газ край Триумфалната арка

  • Сряда, 10 Октомври 2018 13:09
    Война между съдебните институции, незнание или пренебрегване на правилата?

    Писмото на прокуратурата до председателя на апелативния спецсъд е без прецедент

  • Сряда, 10 Октомври 2018 13:09
    Арести в Сърбия заради фалшиви български паспорти

    Задържани са четирима души. Не се уточнява дали арестите са свързани с делото срещу Харалампиев.

    Четирима граждани от Пирот, Димитровград и Чуприя са арестувани от полицията поради съмнения за вземане на подкуп с цел издаване на фалшиви документи за получаване на български паспорт, съобщиха от вътрешното министерство в Сърбия, съобщи Нова ТВ.

    "Задържани са 60-годишен мъж., който е работил в Общината на град Пирот, 38-годишен лекар от Димитровград, 39-годишен мъж от Димитровград и 68-годишен от Чуприя. Всички те са заподозрени в даване и вземане на подкуп с цел издаване на фалшиви документи за получаване на български паспорти", се казва още в официалното съобщение на сръбското вътрешно министерство.

    Според силите на реда двама от мъжете през последните две години са плащали на лекар да издава фалшиви медицински уверения без да бъдат извършвани прегледи за лица от Сърбия и след това са плащали на чиновници от общината в Пирот на същите тези лица да бъдат издавани уверения, че имат български произход. По-късно тези уверения са предавани на държавните органи в България за издаване на български паспорти", пише още в съобщението.

    Срещу всички задържани е издадена заповед за "задържане под стража за 48 часа". След това всички те ще бъдат предадени на прокуратурата. От полицията не уточняват дали тези арести са свързани с полицейската операция в България и задържането на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев.

Оставете коментар