Събота, 20 Октомври 2018
Събота, 13 Октомври 2018 17:22

53% от работещите българи получават минимална или по-ниска заплата

Повече от половината работещи изкарват чисто не повече от 460 лева след удържането на 10% данък върху дохода, тъй като България е единствената страна в ЕС, в която няма необлагаем минимум под някаква форма.

Внимание, ето какво "злато" ни предоставя лично финансовият министър Владислав Горанов. В негов отговор на парламентарен въпрос са представени данни за доходите на работещите българи, разпределени в няколко групи, което е въпрос от ключово значение за данъците, развитието на икономиката, растежа, неравенството, осигуровките и други често обсъждани теми.

Накратко, в България, през 2017-та година, над 1 650 000 души работят за до 510 лева. Това са 53,4% от работещото население.

Повтарям: 53 процента от работещите българи работят за минимална или по-ниска от нея заплата.

Още малко над 800 000 души работят за до 1000 лева, като това са още 26% от работещите. Общо 2 469 388 души работят за до 1000 лева или това са 79.5% от работещите.

Повтарям: 2,5 милиона души, което са 80% от работещите у нас, работят за до 1000 лева.

Имаме още една по-голяма група с доходи между 1000 и 2300 лева - такива са около 480 000 души или още 16%. Или общо над 95% от хората са с доходи до 2300 лева.

Питате се как тогава се говори за толкова високи средни заплати? Ами много просто: изцяло валиден е принципът "аз ям картофи, ти ядеш месо, средно двамата ядем мусака". Дължи се на факта, че 1.3% или около 40 000 души работят за над 5000 лева на месец, като в тази мъничка последна група всъщност разликата е още по-голяма.

Данни показват, че 0.5% от всички заети изкарват средно над 90 пъти повече от 53-те процента с разполагаем доход под 460 лв.!

Моля ви, припомнете си това, когато чуете да ви говорят как "прогресивни данъци ще ударят средната класа" и се запитайте какво точно означава средна класа, как я измервате, по какви критерии? 95% от нас работят за до 2300 лева.

Деветдесет и пет процента!

Това очевидно не е никаква средна класа - тогава за кого точно се оказва, че плачат умните глави, които ще ни плашат от екраните и стените си във фейсбук? Дали случайно не е за онези няколко хиляди души, на фона на милиони, които са единствените облагодетелствани от факта, че България е единствената държава с подобна извратена регресивна данъчна система в целия Европейски съюз?

Така че когато правителството и присъдружните им институти и опорковци ви повтарят, че икономиката се развива много добре, че имаме ниска безработица, прочетете този материал и помислете пак. Особено много внимавайте и си припомнете този материал, когато чуете някой някъде да казва, че средната работна заплата расте, че е достигнала 1200 лева или не знам си каква друга сума, която ви звучи нереалистично, но какво пък - щом го казват по телевизора някакви, нарекли се "икономисти"...

Също така си припомнете данните, предоставени от самото финансово министерство, когато чуете някой "бизнесмен" да говори как нямало такива заплати по 800 и по-малко лева и как хората на минимална заплата сами си били виновни, че били някаква маргинална групичка от хора, които нищо не стрували, защото не са учили, образовали и т.н.

Николай Драганов, facebook

Снимка: обобщени данни на Министерство на финансите, 2017 г., публикувани в отговор на въпрос на депутата Жельо Бойчев

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 13 Октомври 2018 17:22
    България е лидер сред страните от ЕС по бедност

    Повече от една трета от гражданите на България живеят в риск от бедност или социално изключване.

    В тази графа през 2017-та година попадат 38,9% от населението, показват данни на „Евростат“ от материал, посветен на Международния ден за изкореняване на бедността – 17 октомври. Средно за Европейския съюз в тази графа попадат 22,5% от населението или почти два пъти по-малък дял.

    През 2017 г. само в три държави членки повече от една трета от населението е било в риск от бедност или социално изключване – България (38,9%), Румъния (35,7%) и Гърция (34,8%).

    Страната ни все пак показва прогрес спрямо данни от 2008 г. Тогава пред риск от бедност са били изправени 44,8% от българите. Този прогрес обаче е доста по-нисък от Румъния, с която България обичайно е сравнявана. През 2008 г. Латвия е била третата страна с най-голям дял на изправените пред риск от бедност с 34,2%, но през миналата година има спад до 28,2%.

    Данните на Евростат показват, че през 2017 г. с най-нисък процент хора в риск от бедност или социално изключване са Чехия (12,2%), Финландия (15,7%), Словакия (16,3%), Холандия (17%), Словения и Франция (и двете с по 17,1%) и Дания (17,2%).

    Показателят на Евростат е построен на база три елемента, които най-общо се свеждат до: риск от бедност след социалните плащания (пенсии, помощи), материални лишения и безработица.

    Най-голямо влияние върху водещата позиция на България имат материалните лишения, като през 2017-та година 30% от българите живеят в тежки материални лишения. За сравнение, средно за съюза през миналата година в тази графа попадат едва 6.9% от населението или над четири пъти по-малко. Най-близо до нас по този показател е Гърция с 21.1% и Румъния с 19.7%.

  • Събота, 13 Октомври 2018 17:22
    The Irish Times: Добре дошли в България, най-бързо свиващата се нация в света

    Най-бедната страна в Европейския съюз е разкъсана от неравенство в доходите и корупция, пише ирландското издание в остър материал, посветен на ситуацията у нас.

    Пред българите и посетителите на тяхната столица София по-рано през тази година беше разкрита ослепителна колекция на древно и модерно богатство. Националната галерия на страната, която се помещава в елегантен бивш кралски дворец, изложи 62 блестящи съкровища, датиращи от 1000-ната година в изложбата „Златното руно. Търсенето на аргонавтите“.

    То включва 16 експоната, които се показват за първи път, а досега са били съхранявани в добре охранявани помещения на фондация „Тракия“ – създадена от мултимилионера Васил Божков. Изложбата придаде културен блясък на шестмесечното българско председателство на Съвета на ЕС, а може би и малко блясък към сенчестата репутация на Божков.

    Основана през 2004-та година, фондация „Тракия“ твърди, че финансира научни изследвания и подобрява достъпа до музеите и опазването на културното наследство, като същевременно се грижи за колекцията на своя основател, която включва над 3000 скъпоценни артефакти.

    Васил Божков се смята за най-богатия човек в България, а империята му, простираща се от строителството до хазартния бизнес, е изградена във времената на хаотичния и понякога кървав преход между комунизма и капитализма през 90-те. Със своята фондация магнатът, който има прякор „Черепа“, се опитва да върне нещо на страната, която е най-бедната и с най-голямо неравенство в ЕС.

    Около 11 години след присъединяването на страната в ЕС, големите надежди за просперитет, по-солидна демокрация и повече социална справедливост, са помрачени от официалните данни на Европейската статистическа служба (Евростат).

    България има най-ниската работна заплата в съюза (260 евро), най-ниските средни пенсии (190 евро) и най-ниската средна работна заплата (575 евро). Повече от 40% от българите живеят в риск от бедност и социално изключване – два пъти повече, например, от германците.

    Освен това, докато средно в Европейския съюз най-богатите 20% от населението са 5.2 пъти по-богати от най-бедните 20%, то в България разликата между 20-те процента на върха и тези на дъното е цели 8.2 пъти – без да се отчита недекларираното богатство.

    „Има три български реалности. Хората със средни заплати не могат да живеят добър живот тук, като цените на храната, енергията и други неща са сравними с други места в Европа. След това имаме много малка средна класа, която живее в собствен балон, работи в старт-ъп или международни компании и живее в квартали на София, които са сравними с части от Берлин, например. Накрая имаме горния слой, който е отделен от всичко останало. Те имат фантастични коли и частни клубове, често припокриващи се със сенчест бизнес“, казва Даниел Кадик – директор на източноевропейския клон на Фондация „Фридрих Науман“, базиран в София.

    „Живеех в Берлин и никога не бях виждал „Майбах“. В София вече съм виждал три“, добавя Кадик.

    Икономиката на страната расте с около 3.5%, но според Световната банка растежът трябва да бъде „с поне 4% годишно в следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходи в ЕС“.

    България е начело на ЕС и когато става дума за един неизмерим показател – разпространението на корупцията, която пресушава икономиката, плаши чуждестранните инвестиции и продължава да държи хората в бедност. Според индекса на Transparency International България е най-корумпираната страна в ЕС, класираща се на 71-во място заедно с Южна Африка и Вануату.

    Също толкова е притеснително е проучване на ЕС от миналата година, според което само една четвърт от българите ще се доверят на полицията за жалба за корупция, а полицейските и митнически служители за смятат за държавните служители, които е най-вероятно да вземат подкуп.

    Европейският парламент оценява, че корупцията струна на България около 15% от брутния вътрешен продукт (БВП) всяка година, а разпространението ѝ обхваща всички аспекти на живота – от манипулирани търгове и непрозрачни договори за милиони евро до нуждата обикновените граждани да дават подкупи, за да се доберат до здравните и образователните системи и до тяхната Византийската бюрокрация.

    Всички тези проблеми, малки и големи, подхранват сивата икономика в България, която Международният валутен фонд (МВФ) оцени миналата година на 29.6% от БВП – най-големият дял в ЕС.

    Резултатът е осакатяващ цикъл на укриване на данъци и изтичане на капитали, изчерпани държавни средства, които трябва да финансират обществените услуги, и мрачно чувство за несправедливост, обида и недоверие към длъжностни лица и държавни институции.

    Проучване на ЕС от миналата година установи, че що се отнася до успех в живота, в България два пъти повече хора вярват, че „да познаваш правилния човек“ е по-голям фактор от доброто образование.

    Това усещане, че играта е нагласена в полза на тези с връзките, и че бедността е перманентна, се забелязва и в демографската картина – младите хора напускат страна, двойките имат по-малко деца и населението бързо се срива.

    ООН твърди, че България всъщност е най-бързо свиващата се нация в света, като сегашното и население от около 7 милиона души се очаква да намалее до 5,4 милиона до 2050 година и до 3,9 милиона до края на века.

    България вече е загубила почти 2 милиона души от пика на населението от близо 9 милиона през 1989 година, разкривайки масовото и дългосрочно въздействие на прехода от комунизъм към капитализъм в Източна Европа – където осем други държави се очаква да претърпят спад на населението от повече от 15% до 2050-та година.

    Най-високият процент на смъртност в ЕС, съчетан с едно от най-ниските нива на раждаемост в страната и емиграцията на десетки хиляди работници всяка година, оставят България в главоблъсканица как да финансира пенсиите и здравеопазването за застаряващото население.

    Не е изненадващо, че десетки хиляди българи търсят работа в чужбина всяка година, като Германия, Великобритания и Испания са предпочитаните дестинациите, а това създава хроничен недостиг на персонал в здравните служби на страната, в училищата и в други големи сектори.

    „Има места в страната, където няма лекар в радиус от 50 килиметра. В болницата трябва да си носите собствена тоалетна хартия и такива неща. Това е климат, в който много хора просто не искат да живеят повече“, казва Кадик.

    Докато младите специалисти напускат дома си в търсене на по-високи заплати, по-добри условия на труд и по-малко корумпирана среда, много българи дори не чакат дипломирането си, за да започнат да търсят възможности вън от страната. Около 17% от българските студенти са избрали чуждестранен университет, а водещите университети в страната се опитват да запълнят стотици празни места през новата учебна година.

    Светлинката добри новини за хората, които се завръщат от чужбина е, че ще намерят семейния си дом да ги очаква. Около 84% от българите притежават мястото, където живеят, в сравнение с 53% в Германия.

    „Хората получават апартаментите, в които живеят (когато комунизмът се срива) и са щастливи да притежават домовете си, защото в противен случай просто не могат да си позволят жилището“, казва Кадик.

    „Много българи, особено възрастните хора, разчитат на храна, отгледана на малък сеемен парцел извън града. Семейната обвързаност тук е силна, а сред приятели и роднини има много обмен на малки услуги и взаимно подпомагане. И това е неизбежно поради липсата на добри услуги“.

    Автор: Daniel McLaughlin, The Irish Times

    Превод и редакция: Барикада

  • Събота, 13 Октомври 2018 17:22
    Президентът Радев: Пренебрегването на темата за бедността и неравенствата е безотговорност към обществото ни

    Пренебрегването на темата за бедността и неравенствата е безотговорност към бъдещето развитие на нашето общество. Това каза президентът Румен Радев по време на кръгла маса на тема „Неравенства и бедност в България“, предаде агенция „Фокус“.

     „Радвам се, че днес сме тук заедно, за да потърсим отговор на редица въпроси. Къде се коренят причините за неравенствата и бедността в България? Кои са критичните прагове на неравенствата? По какви механизми се формират?", коментира държавният глава.

    "Кои са социалните и икономическите модели, които могат да доведат до справедливо възнаграждение на труда? Как националният доход и неговият ръст да се разпределя справедливо и да допринася за благоденствието на обществото ни? Как да търсим баланс между развитието на конкуренцията в една пазарна икономика и адекватна социална политика? Какви модели съществуват в другите държави и как успешно можем да ги приложим у нас?", каза още Радев.

    По думите му в момента, в който все повече се говори за стабилност, за ръст на БВП и за рекордните му стойности, толкова повече трябва да говорим и за бедността и за това как се разпределя този БВП, по какви механизми се харчат публичните средства и как те допринасят за хармоничното развитие на обществото.

    "Убеден съм, че пренебрегването на темата за бедността на неравенствата е безотговорност към бъдещето развитие на нашето общество“, каза Радев. Той изрази надежда на форума да се предложат решения на този обществено значим проблем.

    Наша е отговорността да пресечем схемите, при които неравенствата и разслоението придобиват необратим характер, каза още президентът. „Благодаря, че приехте поканата да обсъдим една актуална тема с висока обществена значимост – неравенствата и бедността в България. Неравенството е заложено дълбоко в основата на общественото развитие и е нормално следствие на различните качества, знания и умения на отделния човек. Когато това неравенство вземе прекомерни размери, когато социалните системи са неефективни, когато икономическите системи са нискоефективни и когато има изкривявания в пазара, когато обществото и държавата абдикират от своите социални ангажименти, все повече хора попадат в плен на бедността.

    Бедността не е порок, но всеизвестно е, че бедността е дълбок проблем за всяко едно общество. Бедността ражда корупция и престъпност“, каза държавният глава.

     „Бедността е липса на шанс за реализация“, допълни той. „Можем много да говорим на тази тема, но бедността преди всичко отнема от обществото перспективата за динамично развитие. За това и тази тема е така актуална. Днес стотици хиляди живеят в бедност и в социално изключване. Те са поставени в унизителни условия да не могат да посрещнат елементарни човешки нужди. Огромна част от тях са работили през целия си активен живот.

    Други работят в момента, но продължават да са бедни. Хиляди български деца са лишени от възможността за образование и адекватна грижа и най-вече от възможността да развият своите заложби и талант, което е всъщност огромната трагедия на бедността.Отговорността е във възрастните“, заяви Радев.

    По думите му неравенствата водят до изкривяване на всички системи в обществото. „Както казах има някакъв праг, до който те са допустими, но неравенствата днес в България са далече от всякакви средни европейски показатели. Толкова са дълбоки, че в тях пропадат всякакви опити за обединение около национално значими цели за развитие“, заяви Радев. „Защото със сега съществуващите в България финансови, икономически, социални, здравни и образователни модели, това все още се оказва непосилна задача. Наша е отговорността да пресечем схемите, при които тези неравенства и това разслоение придобиват необратим характер.

Оставете коментар