Петък, 16 Ноември 2018
Неделя, 05 Ноември 2017 17:56

У нас се санира, рециклира и деградира. И всички са от СИК, а останалите от Лудогорец.

У нас любовта съществува само върху късметче на "Лаваца", пише Васил Петев

Беше ми криво и съм заспал пред телевизора на "Столичани в повече". Събуждайки се 30 минути по-късно в продължение на още 30, гледах Цвета Караянчева и Беновска, докато се чудих къде са Лафазанов и Любо Нейков?!

После разбрах, че няма значение. И разлика. Нали затова е филма.

После пък прочетох, че Местан е катастрофирал тежко на магистрала "Хемус". И пак ми стана криво. Не, затова че Бойко не е бил там, а затова, че аз съм още тук.

У нас няма ляво и дясно, у нас има магистрала "Хемус".

У нас в политиката няма идейни крила, има източно и западно на парламента, както има и Wizzair и Ryanаir.

У нас любовта съществува само върху късметче на "Лаваца".

Това е положението, пичове. На никой не му пука, дали ви харесва, или не.

У нас се санира, рециклира и деградира. И всички са от СИК, а останалите от Лудогорец.

Лека вечер и карайте внимателно!

Васил Петев

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 05 Ноември 2017 17:56
    Пас съм, пичове, защото помня!

    Животът е низ от избори: правиш тъп избор, а после плащаш тъпа цена

    Автор: Васил Петев

    Пас съм, пичове, пас съм относно всичките ви превъзбудени слова и патардии, свързани с оставката на Борисов и компания.

    Пас съм, не защото искам този тип да остане на върха на изпълнителната власт на България, а защото просто никога не съм искал той да идва.

    Отлично помня как десетки хиляди, а може би и някои от вас също, само преди 15 години ококорено и с пяна на уста ми обясняваха: "Е, сега ще видиш как тоя ще вкара всичко в ред!"

    Е, на - вкара ви. Вкара ни. Всичките. В ред.

    Пас съм, защото знам, че функцията на мисълта е превенцията. Ако си мислещ човек, използващ това си качество, за да не те удари гръм, а не за да питаш постфактум къде е линейката, че имам един метален кол в гъза, а навън се задава гръмотевична буря.

    Щото аз отлично помня хилядите кляфки, които се подмокряха само щом се появеше "генералът" с черния си кожен шлифер, както и купищата татуирани мухльовци, дето викаха, е това е нашият човек!

    Отлично помня и демократа Прокопиев, който ухилено подскачаше, бързайки за спешните си срещи с Борисов в Министерски съвет, а сега вие като разградска овчарка, че му били отнели най-милото – словото, като че ли той някога е имал нещо общо с него.

    Пас съм, защото знам, че животът е низ от избори. Правиш тъп избор, а после плащаш тъпа цена. Ама докато я плащаш, не обясняваш, че си измамен, а просто заставаш и казваш – аз бях тъпо копеле и затова плащам високата цена, която по ценоразпис плащат всички тъпи копелета.

    Памет, пичове! Памет не само за грешките на другите, но и за нашите собствени такива. Защото така правят умните хора. И достойните, също. Тъпите пък днес се кланят, а утре пискат.

    Затова, мили мои, съсредоточете се и мислете! И не ви казвам всичко това, щото съм се взел за баш умника, а напротив – защото съм много грешен. Но, гледам да си помня грешките. За да не обяснявам утре, к`ъв гъз съм днес, щото съм бил голям пич вчера.

  • Неделя, 05 Ноември 2017 17:56
    Васил Петев пред Бареков и Байрактаров: До края на годината Валери Симеонов ще се сбогува с поста си!

    Най-важните и съществени избори са европейските, а не вътрешните, смята журналистът

    Валери Симеонов е повърхностен и еднопланов! До края на годината ще се сбогува с поста си! Това каза в предаването "Бареков и Байрактаров без цензура", журналистът Васил Петев, който коментира казуса с нелепото изказване на Симеонов и отказа му да подаде оставка.

    Васил Петев отбеляза факта, че Волен Сидеров бе единственият човек от управлението, който поиска оставката на Симеонов. Според Петев Валери Симеонов за пореден път е прескочил "червената линия" и гафът с изказването по адрес на майките на децата с увреждания и самите деца, които той нарече "уж болни", бе върхът на айсберга, след което прошката е невъзможна.

    Според журналиста причината, поради която издънките на Симеонов остават безнаказани, е, че той е в позиция, в която неговото дръпване от коалицията може да доведе до срив на цялото правителство. 

    Петев отбеляза и факта, че Симеонов постави Бойко Борисов и ГЕРБ в изключително унизителна позиция, налагайки им се да се обясняват и извиняват вместо него, тъй като той самият очевидно няма съвест и не изпитва чувство за вина. 

    Личната му природа е основният фактор, който спира Симеонов да се извини, без да бъде натискан за това от ГЕРБ, смята журналистът. Той определи вицепремиера като "повърхностен и еднопланов" и като човек, който не може за признава грешките си и не може да извършва "човешки ходове". 

    Васил Петев сподели подозрения, че до края на тази година, Симеонов ще се прости с вицепремиерския пост, тъй като по неговите думи, от ГЕРБ си пазят егото и си дават ясна сметка, че поведението на Симеонов е тумор, който ще обхване и тях, носейки им много негативи.

    Прогнозата на Петев е, че най-вероятно до Нова година Симеонов ще получи специално измислен за него пост и така ще си спести собственото унижение и проблематика, които той носи. 

    Гостът и водещите Бареков и Байрактаров засегнаха и темата с предстоящите европейски избори, които според журналистът често биват омаловажавани от обществото. Той бе категоричен, че най-важните и съществени избори са именно европейските, а не вътрешните такива.

    Според Васил Петев властта има интерес да налага тезата, че европейските избори не са от значение и за съжаление хората се влияят. Реалността обаче е такава, че националните правителства и парламенти на държавите-членки на ЕС се съобразяват именно с решенията на Европейския парламент.

     

     

  • Неделя, 05 Ноември 2017 17:56
    Васил Петев: Цензурата скопява обществото

    Цензурата няма цвят, тя има само скоч и ти го лепва на устата. Общество, което има скоч на устата, е скопено общество. Със скоч на устата никой не може да диша дълбоко. А ако не дишаш, умираш.

    Автор: Васил Петев

    30 дни глоба на профила ми наложи Фейсбук заради един политико-брадърски статус. Невинен статус, мен ако питате.

    Блокираха ме, само защото нарекох някои дребни неща с истинските им имена. Казвам "истинските" не защото се изживявам за някаква крайна инстанция, а защото не знам как по друг начин бих могъл да нарека глупака, освен тъпак; духовния селянин, освен мизерник; чудовището, освен безскрупулен изрод. 
    Всъщност, тя, истината, никога не се е нуждаела нито от адвокати, нито от интерпретатори. Винаги, обаче, около нея са вегетирали десетки хиляди шлифери, които са били готови да говорят от нейно име, без някой да ги е ангажирал с подобна задача.

    Така се е раждала и продължава да се ражда цензурата. Тя няма цвят, тя има само скоч. Минава и ти го лепва на устата.

    Мен персонално това не ме смущава, но общество, което има скоч на устата, е скопено общество. Без значение дали той е там в името на революцията или в името на някаква модерна европейската толерантност, псевдо световно равноправие или растящото глобално затопляне в мозъците на тихопоклонниците. 
    Цензурата си е цензура. Нейните аватари обичат да я наричат „система от правила”. Според тях така най-ефективно се съхраняват ценности, като свобода, хуманизъм, религия и т.н. теоретични заготовки. Казвам заготовки, защото, когато на тези понятия се гледа от висотата на Бурж Халифа, те не са нищо повече от заготовки, лишени от реално и смислено съдържание. Защото всички знаем, че най-много убийства на този свят са извършени именно с тези понятия на уста.

    Друга житейско-битова истина е, че няма какво да викаш, ако никой не иска да те чуе. Щото майките на деца с увреждания вече седмици наред пищят, ама не виждам някой да ги чува. Така ще бъде, докато и те не се уморят.

    Така пък се ражда автоцензурата. Тя е не по-малко страшна от майка си. Тя е кривото лице на паритета между човека и чудовището вътре в нас. Стъпва тихо, усмихва се, като през цялото време взима мерки за стъкленицата, в която съвсем скоро ще постави сърцето ти. 
    Не знам какъв би трябвало да е пътят. Нямам нито зелени рецепти, нито гениални решения. Знам обаче едно – със скоч на устата никой не може да диша дълбоко. А ако не дишаш, умираш.

Оставете коментар