Вторник, 21 Август 2018
Неделя, 05 Ноември 2017 17:56

У нас се санира, рециклира и деградира. И всички са от СИК, а останалите от Лудогорец.

У нас любовта съществува само върху късметче на "Лаваца", пише Васил Петев

Беше ми криво и съм заспал пред телевизора на "Столичани в повече". Събуждайки се 30 минути по-късно в продължение на още 30, гледах Цвета Караянчева и Беновска, докато се чудих къде са Лафазанов и Любо Нейков?!

После разбрах, че няма значение. И разлика. Нали затова е филма.

После пък прочетох, че Местан е катастрофирал тежко на магистрала "Хемус". И пак ми стана криво. Не, затова че Бойко не е бил там, а затова, че аз съм още тук.

У нас няма ляво и дясно, у нас има магистрала "Хемус".

У нас в политиката няма идейни крила, има източно и западно на парламента, както има и Wizzair и Ryanаir.

У нас любовта съществува само върху късметче на "Лаваца".

Това е положението, пичове. На никой не му пука, дали ви харесва, или не.

У нас се санира, рециклира и деградира. И всички са от СИК, а останалите от Лудогорец.

Лека вечер и карайте внимателно!

Васил Петев

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 05 Ноември 2017 17:56
    За насекомите, кучета, джендърите и педагогическите школи

    Няма страшно, играйте си, глупостите почти не си личат, пише Васил Петев

  • Неделя, 05 Ноември 2017 17:56
    Г-жо Фандъкова, а сандалите на Милена?

    Тръгнахме си с Милена късно снощи в дъжда. Полуголи, тя със сандали, аз с гуменки. И един общ чадър.

    В началото настроени със симпатия към света, настроени с уважение един към друг. Всеки бута чадъра към другия - пазим се взаимно, от водата, от мрака.

    Пазим се, ама кратко. Още при първата по-голяма локва завесата започва да се вдига. Аз решавам, че нямам нерви за подобен муден път и смело излизам под мрънкащото небе, докато тя остава леко назад с чадър в ръка.
    - Къде бягаш бе, Василе?
    - Що за въпрос при дъжд?! - недоумявам аз. - Бягам към края, уважаема, към легнало и сухо положение, бягам. Ти къде мислиш, че отивам с толкова кал около мен?
    В този миг тя уцелва локва (уцелва не е най-точния глагол, тъй като то друго освен локви няма, все едно Фики да си уцели стила - то всичко 3/4 - три порции кал, останалото оранжада)
    - Мама ти долна....- по реакцията на Милена разбирам, че този път локвата е била по-дълбока от предходната. - Ауууу, сандалите ми станаха на нищо! Къде е тая Фандъкова бе?! Лелеее..
    - Аре пък и ти сега, за едни сандали, политически въпрос ще правиш!
    - Ма и ти Василе не си добре! Те бяха....- и се почва, с еди каква си кожа, с еди каква си закопчалка, с един какви си ергономични възглавнички...
    Слушам с едно полукълбо недоволството й.
    - Елитен квартал! Къв елитен квартал бе?! Това си е Столипи....

    Мърморенето на Милена се усилва право пропорционално с повишаването на обема на локвите по пътя. Аз от своя страна пък вече съм приел фактите и се опитвам да превърна ситуацията в позитив, докато се самоубеждавам, че това е рядък шанс да походя мокър под летен дъжд, и че това не съм го правил отдавна, а е тъпо, щото именно тези разходки са истинските разходи, а всичко друго е лишено от романтика, а аз имам нужда от малко романтика, тъй като само със зидани чувства трудно се живее, а водата чисти.

    Чисти тя, водата, докато не мине през нея някой забързан задник с Ауди. Тогава спира да чисти и вече само маркира.
    - Ти мислила ли си, какво ще правим, ако завинаги остане нощ и никога не спре да вали? - опитвам се да сменя темата на мислите й аз.
    - Абе ти луд ли си бе? Как ще седим мокри цяла нощ? И аз с тея сандали...- мърмори нервно Милена, докато слаломира межу колчета, локви, автомобили, пропасти и изхвърлени през балкона презервативи - Не можеш ли да напишеш нещо за тая Фандъкова?
    - Кво?
    - Ами...
    - Че няма отношение към сандалите ти? - опитвам се да и помогна аз.
    - Нееее, че...
    Новата локва няма светлоотразителна жилетка, затова се появява от нищото, без обозначение. Следва - цоп, мама ти долна и т.н.
    И така още цял километър. Ред нерви, ред вода, ред псувни, оп, то станало руло Стефани.

    Ами ако никога не спре да вали? - не спирам да се питам аз. - Какво ще правим с толкова много вода?
    - Ще се удавим! - сякаш прочела мислите ми отсича жената - воден змей. - Ще се удавим в тази тъга. Ех тез сандали...пфу!

    П.С. Чете сега Милена написаното и вика:

    Браво бе, аз звяр, а ти романтик. Кой ще повярва? А за сандалите ми, дори въобще не ща да говоря! Толкова мъка има по този свят, Господи - оттегля се боса и натъжена тя на дивана.

    Васил Петев

  • Неделя, 05 Ноември 2017 17:56
    Васка, ти що си говориш с к..вите бе?

    Влизам вчера вечер в едно известно софийско кафене, оглеждам се за места, няма, тъй като явно още от ранни зори навсякъде е насядал консуматив - полугол, зареден, с надписи по бедрата.
    В далечния ъгъл до пълна маса със силно изразен сливенски дух съзирам свободно столче.
    - Удобно ли е?
    - Що питаш - с класово презрение ме поглежда едно патронче аперол.
    - За да седна - кратък съм аз.
    - То и аз съм свободна. Що не седнеш в мен?
    - Добрия вкус ме лишава от много неща, мила - отново кратко отвръщам аз.
    Патрончето се замисля. Дълги, като мандата на Бойко нокти, нервно защракват по масата.
    - Ама ти си някакъв отворко, а? - все пак стига до някакъв извод патрончето.
    - Дори нямаш идея.
    Поглеждам я по внимателно - дълъг надпис на непознат език покрива дължина от коляното до под лявата й гърда.
    - Ко си ме зяпнал бе?!
    - С научна цел. Това арамейски ли е? - любопитствам аз.
    - Кво?! - леко побеснява аперолчето.
    - Еби.
    - Каквооооо?!
    - Така се казват. Скаридите пред теб. Да не говорим, че късното хапване на скариди не е добро за перисталтиката ти. Може да се изпуснеш.
    - Жоркаааа, тук един селянин ме псува! Говорими за некви сталактити...
    Част от стената се обръща и ме изглежда с отегчен вид.
    - Васка, ти ли си бе? Що си говориш с курвите бе? Идвай и сядай при нас.
    - Раздвоен съм - продължавам да хитрея леко аз, но натъжен излизам от кафенето.

    Еби. Скариди. Какво повече да ви кажа.

    Васил Петев

Оставете коментар