Неделя, 22 Юли 2018
Сряда, 04 Юли 2018 19:13

Репортерка с уникално откритие в БТВ новините: Реките се наводниха! Този език вече за нищо го нямаме

Репортерката на БТВ Николета Хаджийска се изцепи с уникална "констатация" в цемтралните новини. Тя предаде, че след бурите, които отново заливат България, са се наводнили реките. 

Странната новина възмути писателя Христо Стоянов, който коментира във фейсбука си лапсуса на репортерката. "Ох, ами ако дойде тука и види как морето се е наводнило край Варна... Направо ум ще й зайде... Този език вече за нищо го нямат. И това не е вече лапсус, това е непознаване на езика. Баба ми бе неграмотна, но, освен че не знаеше какво е лапсус, тя също така не го правеше. Защото знаеше до съвършенство езика... Толкоз...".

Христо Стоянов

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 04 Юли 2018 19:13
    Радио "Свободна Европа" и... Русия

    Връщането в ефир на Радио "Свободна Европа" не е заради загубата на демокрация в България. Никъде обаче не чух и не прочетох, че това радио всъщност е Желязната завеса. Да не забравяме, че то е продукт и под прякото ръководство на ЦРУ... ЦРУ няма кого да манипулира в България - членове сме на НАТО, на Европейския съюз... ЦРУ може да си получи всичко без да влага средства. Без да създава агентурен апарат - нашите институции са най-добрия агентурен апарат на ЦРУ в България.

    Това, вероятно, стратезите и психолозите в САЩ го знаят - знаят колко сме верни на някой от братята. На някои от големите ни братя... Те не се съмняват в институциите, които са избрали САЩ за голям брат, но се съмняват в Нацията, дали е припознала Щатите за свой брат.

    Виждаме как НАТО обгражда Русия и желанието да я стегне в менгеме е ясно за всеки. Но дали ние, въпреки че сме членове на североантлантическия блок сме добър плацдарм, имайки предвид настройката на хората. Русофилите в България са повече от Русофобите - все още. Нашите медии нищо не могат да направят, за да обърнат нещата. И на ЦРУ му трябва медия, която да промени това. Ето защо се връща Свободна Европа в България... Каквито и глупости да говорят... Ами, това е...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Сряда, 04 Юли 2018 19:13
    Незнание или непонятност на езика

    "Има едни хора по света, уж родени от баща и майка, а всъщност ръчно сътворени от самия Бог…"

    Това е текст за Левски. В него прозирам две обиди - първата е към него, втората обижда Бог. Излиза, че Бог е онанист, който "ръчно произвел" Левски. А за Левски излиза, че е създаден от онанистични забави... Да не говорим за родителите на Васил Иванов Кунчев. Ако бе живяла в момчешка компания Неда Антонова нямаше да напише такова нещо, защото щеше да знае каква обида нанася на Апостола. Цитираният текст е от прехвалената й книга за Левски: "Първият след Бога"... Добре, че не съм израсъл във времето, в което се яде, или чете само това, което си видял в рекламите...

    Писателският занаят, освен всичко останало, е занимание и с езика. Познаване на езика. Понякога хрумката, идеята не са достатъчни. Трябва много, много работа с езика. Защото така се получава, че Аспарух се храни с царевична питка близо хиляда години преди царевицата да дойде от Америка, както прави Вера Мутафчиева... И редица още абсурди... Литературата е познаване на езика, игра с този език. Но, явно и на редактор не е случила, защото всеки Румен Ленидов би забелязал този абсурд, с изключение на... Румен Леонидов...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Сряда, 04 Юли 2018 19:13
    Дисидентството като поза

    За да обявиш Николай Колев – Босия за дисидент трябва първо да си отговориш на въпроса какъв е бунтът му. Каква е причината за бунт и как се променят във времето проявленията й. Т.е., има ли кауза дисидентът, която се променя във времето, но благодарение на зреене на идеята, а не на хаотичното, пардон, налудничевата прищявка на носителя на идеята. Да се говори за един литературен аутсайдер, че е дисидент е най-малкото признак на посредственост. Преди години същият този човек бе обявен за поет-дисидент и този образ продължиха да поддържат в медийното пространство или журналисти, които хал-хабер си нямат от поезия, или журналисти, които, и да имат литературни познания, всъщност не са чели нищо от Босия.

    (Дали пък този псевдоним „Босия“ не идва от идиома „бос в..“, в случая литературата. Да, босичък е човекът и това всеки би го установил, стига да се взре в литературните напъни на нереализирания „поет“… Всъщност, изгрявайки през 1989 г. на небосклона неговата мантра бе, че никой не е издавал „стиховете“ му, защото били опасни за режима. В интерес на истината много хора и поети не се издаваха тогава, но, в интерес на истината, голяма част от тях не ги публикуваха поради чисто естетически причини. Такива, като Иван Радоев съзнателно замълчаха за 17 години, като Константин Павлов, когото, въпреки всичко, все пак го издадоха в „Старите неща“ с предговор от Любомир Левчев. Поемата на Иван Радоев „Феникс“ излезе в алманах „Море“ тогава.

    А такава поема, господи, с която всяка литература би се гордяла. Васил Сотиров чака 14 години първа книга, Борис Гуляшки – 16 години. И причините там не бяха естетически, а защото наистина зад метафорите можеше да се прозре бунт срещу режима. Явно двадесет и пет години не стигат да се утаи ценностната система на тази нация и продължава да митологизира това, което не може да бъде „уличено“ в естетика… Такъв е случая и с Босия (в литературата)… Ето едно стихотворение, което било писано през 1989 г. Вярно, на това „стихотворение“ могат да завидят Калин Терзийски и Георги Господинов, но – толкова само:

    ЗАПОВЕД

    Не изхвърляйте лайното!
    Не го изхвърляйте!
    Не го изривайте с лопата!
    Не го изривайте!
    Не го поглеждайте с омраза!
    Не го поглеждайте!
    Вземете го в ръцете си!
    Вземете го!
    Огледайте го хубаво!
    Огледайте го!
    Вземете чаша със вода!
    С вода от планината!
    Размийте във водата
    лайното живо!
    Изпийте чашата с лайното!
    Изпийте я!
    Повръщайте във скута си!
    Повръщайте!
    За да си спомняте за цял живот!
    За да си спомняте!
    За да си спомнят и децата ви!
    За да си спомнят!
    За да си спомнят и праправнуците ви!
    За да си спомнят!
    За да си спомнят
    вкуса на времето!

    Ето, това се представя за поезия. Няма да говоря и да обяснявам що е поезия на четящите. Няма да говоря за каноните и естетически „параметри“ на едно стихотворение – независимо дали е класически, свободен или бял стих. Разбира се, няма да говоря и за средства-та, ареала от думи. Защото, моето дълбоко убеждение е, че няма мръсни думи, има мръсно мислене с думите. В случая иде реч за второто. Защото и Иван Радоев, и Гинзбърг, и Буковски внесоха булевардния език в поезията. Уличния език. Ами Висоцки, който може да бъда разгадан само с речника на блатния език на Русия…

    Не употребата на думата „лайно“ ме притеснява в този текст, а от това, че това лайно (без кавички) не излиза от своята (с)мисленост. То няма естетизирането, натоварването с подсмисъл, с метафора, с ритъм, ако щете. Други са каноните, които една дума може да разчупи, но тука няма такова нещо. Естетиката има два полюса – грозно и краси-во. Тука обаче тя не съществува. А не съществува, защото „лайното“ на Босия не се измъква от своята битност. Скоро писах, че Босия (в литературата) е болен от тоталитъризъм. Обявявайки гладна стачка не заради кауза, а защото индиректно иска да се върне времето, когато „отгоре“ по телефона, по радиото, по телевизията, по вестника някой нареждаше какво да се прави, кой да се уволни. Без да се съобразява с инструментите на Демокрацията. А с инструмента на изкуствения мит. И незадоволения инстинкт за себеизява…
    Ами, толкоз…

    Христо Стоянов, фейсбук

Оставете коментар