Вторник, 21 Август 2018
Вторник, 07 Август 2018 12:52

За насекомите, кучета, джендърите и педагогическите школи

Няма страшно, играйте си, глупостите почти не си личат, пише Васил Петев

 

- Тати, така е в България. Тук хората не са кул, много са зли, мойто дете.

Обръщам глава и виждам средно на ръст насекомо, цялото в графити, като от влака за Левски, с големи очила, ала Мухата (1986), което води малка лавра на каишка през тревата на градинката. Пред тях пък марширува Ото Фон Бисмарк, явно в ролята на майката. Семейството инсекти тържествено каца на една пейка, а Бисмарк почва да си стърже калните чепици в ръба й.

Точно да се ужася, когато чувам нов истеричен рев, този път от посока на пясъчника.

Малка мида е забила лице във влажната почва, докато дупето й стърчи вертикално нагоре, а майката-роднина на Искра Фидосова ухилено ръкопляска и спорадично пищи: "Браво, браво! Браво на мойто дете!". Абе, Виенската опера - репички да яде.

Всъщност аз добре познавам тази западноевропейска педагогическа школа, според която всяка детска проява на простотия, трябва да се поощрява с цел да не се стресира детето. А да се адаптира. Към простотията. Именно по тертип на същата тази школа, в някои скандинавски страни много скоро браковете с травестити ще станат задължителни, а отсъствието на граждани от гей-парад ще води до чудовищни глоби в натура.

Едно време пък бе другояче - аре ставай бе ревльо, ставай, че чинка ти Пейка идва да ти откъсне ушите! Днес на абсолютно същото пък му викат - браво мойто дете, ела да ти купя едно пакетче джелибон, че ти е паднал холестерола.

Не знам. Аз не съм градинков тип и по принцип избягвам места с много богата флора и фауна, поради простата причина, че съм алергичен към чесън и мухи, но днес ми се наложи да разходя кучето. И тъй като след горните две срещи се почувставах длъжен на някаква гражданска реакция, спрях с малкия пес Тоби по средата на площадката и с висок глас се обърнах към йоркшира с думите - "Виждаш ли мойто дете, това са хора. Големи идиоти, мойто момче. Много трябва да се пазиш да не вземеш един ден и ти да станеш като тях".

Васил Петев, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 07 Август 2018 12:52
    Г-жо Фандъкова, а сандалите на Милена?

    Тръгнахме си с Милена късно снощи в дъжда. Полуголи, тя със сандали, аз с гуменки. И един общ чадър.

    В началото настроени със симпатия към света, настроени с уважение един към друг. Всеки бута чадъра към другия - пазим се взаимно, от водата, от мрака.

    Пазим се, ама кратко. Още при първата по-голяма локва завесата започва да се вдига. Аз решавам, че нямам нерви за подобен муден път и смело излизам под мрънкащото небе, докато тя остава леко назад с чадър в ръка.
    - Къде бягаш бе, Василе?
    - Що за въпрос при дъжд?! - недоумявам аз. - Бягам към края, уважаема, към легнало и сухо положение, бягам. Ти къде мислиш, че отивам с толкова кал около мен?
    В този миг тя уцелва локва (уцелва не е най-точния глагол, тъй като то друго освен локви няма, все едно Фики да си уцели стила - то всичко 3/4 - три порции кал, останалото оранжада)
    - Мама ти долна....- по реакцията на Милена разбирам, че този път локвата е била по-дълбока от предходната. - Ауууу, сандалите ми станаха на нищо! Къде е тая Фандъкова бе?! Лелеее..
    - Аре пък и ти сега, за едни сандали, политически въпрос ще правиш!
    - Ма и ти Василе не си добре! Те бяха....- и се почва, с еди каква си кожа, с еди каква си закопчалка, с един какви си ергономични възглавнички...
    Слушам с едно полукълбо недоволството й.
    - Елитен квартал! Къв елитен квартал бе?! Това си е Столипи....

    Мърморенето на Милена се усилва право пропорционално с повишаването на обема на локвите по пътя. Аз от своя страна пък вече съм приел фактите и се опитвам да превърна ситуацията в позитив, докато се самоубеждавам, че това е рядък шанс да походя мокър под летен дъжд, и че това не съм го правил отдавна, а е тъпо, щото именно тези разходки са истинските разходи, а всичко друго е лишено от романтика, а аз имам нужда от малко романтика, тъй като само със зидани чувства трудно се живее, а водата чисти.

    Чисти тя, водата, докато не мине през нея някой забързан задник с Ауди. Тогава спира да чисти и вече само маркира.
    - Ти мислила ли си, какво ще правим, ако завинаги остане нощ и никога не спре да вали? - опитвам се да сменя темата на мислите й аз.
    - Абе ти луд ли си бе? Как ще седим мокри цяла нощ? И аз с тея сандали...- мърмори нервно Милена, докато слаломира межу колчета, локви, автомобили, пропасти и изхвърлени през балкона презервативи - Не можеш ли да напишеш нещо за тая Фандъкова?
    - Кво?
    - Ами...
    - Че няма отношение към сандалите ти? - опитвам се да и помогна аз.
    - Нееее, че...
    Новата локва няма светлоотразителна жилетка, затова се появява от нищото, без обозначение. Следва - цоп, мама ти долна и т.н.
    И така още цял километър. Ред нерви, ред вода, ред псувни, оп, то станало руло Стефани.

    Ами ако никога не спре да вали? - не спирам да се питам аз. - Какво ще правим с толкова много вода?
    - Ще се удавим! - сякаш прочела мислите ми отсича жената - воден змей. - Ще се удавим в тази тъга. Ех тез сандали...пфу!

    П.С. Чете сега Милена написаното и вика:

    Браво бе, аз звяр, а ти романтик. Кой ще повярва? А за сандалите ми, дори въобще не ща да говоря! Толкова мъка има по този свят, Господи - оттегля се боса и натъжена тя на дивана.

    Васил Петев

  • Вторник, 07 Август 2018 12:52
    Васка, ти що си говориш с к..вите бе?

    Влизам вчера вечер в едно известно софийско кафене, оглеждам се за места, няма, тъй като явно още от ранни зори навсякъде е насядал консуматив - полугол, зареден, с надписи по бедрата.
    В далечния ъгъл до пълна маса със силно изразен сливенски дух съзирам свободно столче.
    - Удобно ли е?
    - Що питаш - с класово презрение ме поглежда едно патронче аперол.
    - За да седна - кратък съм аз.
    - То и аз съм свободна. Що не седнеш в мен?
    - Добрия вкус ме лишава от много неща, мила - отново кратко отвръщам аз.
    Патрончето се замисля. Дълги, като мандата на Бойко нокти, нервно защракват по масата.
    - Ама ти си някакъв отворко, а? - все пак стига до някакъв извод патрончето.
    - Дори нямаш идея.
    Поглеждам я по внимателно - дълъг надпис на непознат език покрива дължина от коляното до под лявата й гърда.
    - Ко си ме зяпнал бе?!
    - С научна цел. Това арамейски ли е? - любопитствам аз.
    - Кво?! - леко побеснява аперолчето.
    - Еби.
    - Каквооооо?!
    - Така се казват. Скаридите пред теб. Да не говорим, че късното хапване на скариди не е добро за перисталтиката ти. Може да се изпуснеш.
    - Жоркаааа, тук един селянин ме псува! Говорими за некви сталактити...
    Част от стената се обръща и ме изглежда с отегчен вид.
    - Васка, ти ли си бе? Що си говориш с курвите бе? Идвай и сядай при нас.
    - Раздвоен съм - продължавам да хитрея леко аз, но натъжен излизам от кафенето.

    Еби. Скариди. Какво повече да ви кажа.

    Васил Петев

  • Вторник, 07 Август 2018 12:52
    Валери - този автентичен Фройдиски пролетариат

    Валери Симеонов посрещнал July morning на брега на Дунав, съобщават разни медии. Новина, която далеч не ме изненада, предвид миналото му на стар хипар.

    Защото магазинерката от Хоремага в Долен Чифлик и до днес разказва, как младият Валери изпушил кабела на местната поща (по това време марихуаната у нас била достъпна само за членовете на Политбюро), докато куфеел на загасен магнетофон на Юрая Хийп и мечтаел майка му най-накрая да го пусне да иде да слуша деградето Стефан Диомов в Културния дом на транспортните работници в Бургас.

    Въобще, оказва се, че Валери е нещо повече от обикновен партньор на тежък наркоман. В този смисъл дори ме е яд, че не съм го познавал в онези години, за да си тичаме двамцата голи и ефирни в тинята около Силистра.
    Искам да кажа, че поведението на тази емблема на Удсток у нас надхвърля рамките на обикновения Фройдиски пролетариат. Сексуалната освободеност на Симеонов от онези години дава дрогирани плодове и днес - за справка питайте Волен Сидеров - друга известна емблема на хипърлъка в България.

    И разбира се, като ярък представител на хипи движението в североизточна България, Симеонов изразява двойствена сексуална ориентация и обича да пропагандира сексуална толерантност, включително гей права, права за цветнокожите, енвайръментализъм, универсални човешки права и естествено - свобода на изразяването.
    Особено последното и особено ако иде реч за Какао бийййч, копелееее.

    Абе, всичко което исках да кажа по-горе всъщност е много кратко - тоя е доста болен мозък. Щото, нека ви питам едно нещо, негър тен трупа ли?!

    Тихо лято ви желая.

    Васил Петев, BIG5

Оставете коментар