Вторник, 17 Септември 2019
Неделя, 02 Юни 2019 10:43

Проф. Александър Маринов: В този си вид българската политика става излишна, става все по-мразена и обществото започва да й търси алтернатива

Проф. Александър Маринов в интервю за седмичния обзор на радио „Фокус“ - „Метроном“: Цветанов беше отстранен, и то демонстративно, за да се види кой кара влака, както се казва, в ГЕРБ. Естествено, че няма да бъдат ритани всички. Вероятно избирателно ще бъдат. Но това е началото на голяма порция изкупителни жертви, и то на сериозни изкупителни жертви.

– Евроизборите определиха 17-те български представители за Брюксел, но взеха и оставки. Победителите ГЕРБ дадоха една – председателя на предизборния щаб и втория човек в партията Цветан Цветанов, загубилите БСП на този етап оставиха в очакване лидера си Корнелия Нинова и своя председател на предизборния щаб Георги Свиленски. За обзора на политическата седмица и най- вече за парадоксите в нея поканих проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, как да разчитаме двете оставки – в ГЕРБ и в БСП? И победилите дадоха оставка, и загубилите – те пък пропорционално дават две. Защо?

– Да ви кажа, ако разглеждаме нещата чисто формално или по-точно в тесния контекст на изборните резултати, и двете постъпки имат основание. Даже – разбира се, това е невъзможно, Борисов оставка не дава, но можеше най-малко да има някаква самокритичност и към себе си, тъй като беше председател на големия т.нар. предизборен щаб. Защо смятам така? Ами защото ГЕРБ загуби над 70 хиляди гласа, и то при тези условия, в които се проведоха изборите. Това е много тревожно явление за ГЕРБ, защото те постигнаха своя най-нисък резултат, откакто са започнали да се явяват на избори, национални избори имам предвид. Така че има какво да си мислят там и не случайно у Борисов се усеща загриженост. При БСП оставките също са резонни. Въпреки че там важната е оставката на Нинова. Тя постъпи правилно. Нека си припомним предишните ръководители на БСП, които по принцип независимо от наредилите се загуба след загуба се запъваха като рак на бързей и отказваха да си подадат оставката. Даже Станишев не си подаде оставката заради разгрома, заради ужасяващата загуба през 2014 г., а защото реши да отиде в Брюксел, което беше обещал, че няма да направи, между другото. Но така или иначе, и едните, и другите, а бих казал и останалите, с малки изключения, имат достатъчно сериозни поводи, ако не за оставки, то за много задълбочен и трезв критичен анализ. А вече, естествено, че формалният, конкретният повод, изборните резултати, се преплита с процеси, които не са от днес, не са от вчера, не са от изборите. Те са вътрешни много сложни процеси и в двете партии. И според мен отстраняването, защото това е истината, Цветанов беше отстранен, и то демонстративно, за да се види кой кара влака, както се казва, в ГЕРБ.

– Защо към Цветанов беше проявена такава нескрита жестокост, неприязън от неговия доскорошен приятел, съратник, политически баща?

–  Ами да ви кажа, има основания. Въпреки че тези неща са били разисквани по-скоро като някакви предположения или догадки. Цветанов въпреки думите не беше наистина лоялен към Борисов. Той доста лоши неща е направил на Борисов. Главно извън България, но и в България също. Борисов просто изчака удобния момент, съдбата и алчността на самия Цветанов му поднесоха подаръка с апартамента и след изборите реши да го удари. Наистина го направи по един демонстративен, както вие казвате, може да се използва тази дума, жесток начин. Не заради самия Цветанов, а заради останалите. Защото той по този начин предупреждава, че който реши да си прави някакви вътрешни съзаклятия и да се води по илюзията, че Цветанов не е приключен и представлява фактор, ще го сподели същата, че и по-тежка съдба. Това е. Очевидно Борисов решава да реконструира носещите опори на партията си с надеждата да постигне нещо, което е друга тема, какво иска да постигне. Но ясно е, че той усеща със своя инстинкт, че цветановщината, ако мога така да се изразя, като едно понятие, което описва този стил на работа, този стил на правене на политика, той разбира, че това му вреди. И вероятно оттук нататък ще търси възможности за известно подобряване на отношенията в много посоки. Ние си спомняме, че само допреди няколко седмици, да не кажа месеци Цветанов какво бълваше по адрес на президента, как го наричаше, как предричаше неговото падение. Ето, къде е сега Цветанов? Както бихме се изразили на шега sic trnsit Gloria mundi – така преминава световната слава.Това е положението.

– Проф. Маринов, но след показната акция срещу Цветанов какъв ГЕРБ, каква партия изправя срещу Борисов? И смята ли премиерът, че с наплашени, страхливи, наритани хора той ще може да продължи да води битката?

– Да, въпросът ви има резон, само че тук трябва да направим една уговорка. Със своя инстинкт, повтарям отново, със своя инстинкт Борисов разбира, че много хора на различни нива в ГЕРБ са прекалили. Прекалили са с нарушаване на нормите, а и на законите. Това става опасно и за него самия, а не само и не толкова за ГЕРБ. Такива хора, свикнали да се чувстват недосегаеми, разполагащи с власт, те не могат да бъдат спрени, с този манталитет хора те не могат да бъдат спрени, освен ако не бъдат наритани. Естествено, че няма да бъдат ритани всички. Вероятно избирателно ще бъдат, тъй като едни хора, които са корумпирани и компрометирани, ще пострадат, а други ще бъдат запазени. Но ясно е, че това е началото на голяма порция изкупителни жертви, и то на сериозни изкупителни жертви. Не е само Цветанов, вижте случая в Пловдив. Нали не сте забравили този жест на арестувания кмет, който сочеше нагоре? Този жест е един намек: внимавайте какво правите с мен, защото ще кажа, къде отиваха нагоре парите. Такива случаи има много и това е много голямо предизвикателство за Борисов. На пръв поглед той изглежда абсолютен господар на положението. Но когато стотици, да не кажа хиляди уж малки винтчета в машината, но всъщност винтчета, които имат ресурс и които имат власт, и които имат пари, се усетят застрашени и се хвърлят да защитават това, което имат, което са натрупали, а и по-важни неща, няма да му е лесно. Не мисля, че историята е приключила, Цветанов е приключил, но далече не е приключило това явление, този манталитет, този начин на работа в партията, който той създаде, с одобрението на Борисов, разбира се, това не е било против волята на Борисов. Борисов искаше машина за печелене на избори и Цветанов му я направи. В това отношение изпълни задачата си перфектно. Обаче оттук нататък бумерангът се завръща.

Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

– Не е ли опасно за държавата и за Борисов, който всъщност е и премиер освен лидер на партия, да подменя съдебната система с личната си власт? Защото много по-лесно ще му бъде да даде корумпираните на съд, в ръцете на съдебната система, отколкото той да раздава лично правосъдие? Като местния шериф.

–  Така би трябвало да бъде, така би трябвало да бъде. Обаче има голяма опасност, ако тези хора попаднат в ръцете на съдебната система, колкото и тя да е контролирана, защото нещата се обръщат, нещата се обръщат, в това не бива да се заблуждаваме, в един момент тези хора могат да се разприказват, а те по някакъв начин трябва да бъдат държани. Тоест да бъдат наказани, но и да не бъдат абсолютно докрай премазани. Иначе нали знаете как се пропука Коза Ностра и всички останали организации от този тип -те така се пропукваха. Властите успяха не просто да внедрят вътре свои хора, а успяха да посеят раздора на интереси. И едни, и то доста високо поставени персони, започнаха да говорят срещу другите, да издават, да посочват парите им, имотите им, явките им и т.н. Всяка една престъпна организация е по този начин загивала. Сега аз не мога да кажа, не мога да докажа, че ГЕРБ е престъпна организация, но този тип отношения са доста сходни. И по тази причина той се опитва да ги наказва, като казва: аз сега те свалям, аз те низвергвам, обаче аз все пак ти запазвам живота. И не само живота, вероятно и други неща им запазва. Но според мен този процес не може да остане под контрол и моята прогноза е, че това рано или късно ще достигне до абсолютно всички замесени в този модел.

– Проф. Маринов, когато говорим за раздор на интереси и вие прогнозирате, че те със сигурност ще продължат в ГЕРБ, не наблюдаваме ли аналогична ситуация в БСП? Именно този раздор на интереси не пося ли семената на загубата на евровота?

–  Разбира се. Само че тук има един нюанс. В ГЕРБ като организация от друго ниво, от друга вътрешна природа интересите са в най-буквалния, най-бруталния, елементарния смисъл – това е власт за пари и пари за власт. В БСП ситуацията е по-друга, не че там не се интересуват от пари и власт и връзката между тях. Там е друга борбата, там е друга инерцията. Това в БСП изглежда е някаква генетична аномалия, която не може да бъде отстранена. Има една непрекъсната вътрешна борба, която за съжаление, за съжаление не само на социалистите, за съжаление на България, защото тя има нужда от силна лява партия, тази вътрешна борба се изражда в абсолютна неспособност различията да бъдат превърнати в преимущество, да доведат до по-добра политика. Да доведат до излъчване на по-добри ръководили. Не, просто там е една непрекъсната вътрешна битка заради вътрешната битка, без никакъв смисъл. Защото трябва да има конкуренция, разбира се, трябва да има оспорване, в добрия смисъл на думата, на позициите на лидера. Защото това би го направило по-силен, по- ефикасен, по-ефективен. Но там е някакво безсмислено вътрешно самоизяждане, което наистина не води до нищо добро. И това е вече инерция. И поради тази вътрешна конфронтация една част от БСП съвършено умишлено и открито сътрудничи с опонентите на социалистите, сътрудничи си поради материални интереси, това също е ясно. Тази партия така не може да спечели избори, а дори да ги спечели как тя би управлявала? Това е невъзможно.

– Проф. Маринов, взех въпрос от публикуван от вас анализ за БСП и евровота, но въпросът е по-общ: защо милиони хора, които категорично не одобряват парламента, правителството, местните феодали, корупцията, роднинщината, простащината, шуробаджанащината и т.н., не откликнаха на призивите да участват в премахването на видимо уродливия неевропейски модел на управление? Защо?

– За съжаление, ще повторя това, което съм казал в този анализ. Няма, в момента няма алтернатива. С течение на годините ни се формира много елементарното разбиране за наказателния, за протестния вот за гласуването против. Истината е, че за да гласуваш против, трябва да имаш за кого да гласуваш „за“. Само против не може вече. Преди хората излизаха и гласуваха, наказват този и гласуват за който им падне друг. Сега те казват, не, няма да отидем да гласуваме, защото всичките са неспособни. И не припознават тази партия и тези личности, които ще променят наистина нещата. Това е бедата на всички, които твърдят, че са опозиция. За властта е ясно, те са си част от модела. Но БСП, а и другите каква опозиция? Просто те твърдят, че са опозиция, ама хората не ги припознават, не ги припознават като нещо различно, не ги припознават не само като думи, не ги припознават като потенциал, като лица, ако щете, дори надеждност, че каквото и ще да говорят хубаво, ще го направят. Това е причината. И затова ви казвам, че, повтарям, това, което съм го казал и в този анализ, че в момента, в който се появи нещо ново, което вдъхва доверие, то няма да е като предишните. Защото предишните политинжинерингови проекти те не вдъхваха широко доверие. Те примамваха някакви части, малки части от избирателите, ГЕРБ е изключение, разбира се, единственото изключение. Но когато се появи нещо ново, аз съм убеден, че обществото ще реагира много мощно, ще го припознае. Инстинктивно, ако искате, не само с някакви рационални сетива. Обществото иска промяна. Това е много голяма грешка, аз не мога да проумея някои колеги защо постъпват така. Проумявам, ама не мога да го приема. Как можеш да кажеш, че хората не искат друго управление? Ами трябва да си глух и сляп и с абсолютно ампутирани социални сетива, за да кажеш, че хората не искат друго управление и им е все тая колко време ще продължава този начин. Този начин, подчертавам, не конкретната партия, която управлява, този начин на управление. Не е вярно това нещо. Нали всеки от нас говори, нали всеки от нас има познати в различни среди. Ами аз не съм видял, с много малки изключения от хора, които са заинтересувани, аз не съм видял някой, на който да му хареса тази работа, този начин на управление на държавата, този начин, по който живеем. Ами на никого не харесва. На никого не харесва. Поради тази причина в момента, пак казвам, ако наистина се появи нещо, което дава шанс, дава изглед, дава надежда, ако искате, нека да се хванем за тази дума „надежда“. Че коя от сегашните партии поражда надежда в обществото, в широкото общество? Няма, не знам, аз така мисля, може би бъркам, нека да не бъда категоричен, това е моето мнение. Но и като гледам хората около мен – дори тези, които отиват да гласуват, те не отиват да гласуват с надежда.

Winbet - най-голямо разнообразие от пазари! (18+)

– Този евровот си отиде, чака ни местният. В интервала какво ще се случи? Нарочно казвам интервал.

–  Знаете ли, разбирам думата ви, идеята ви, искам да подчертая точно това нещо. Ние, обществото, хората, ние не живеем от избори до избори. Ние живеем нашия си живот, на който изборите би трябвало да помагат, като дават възможност да се излъчи добро или още по-добро управление. Изборите сами по себе си и това, че ще се случат, нищо не променят. Ние не можем да живеем известно време с мисълта за отминалите избори и след това в очакване на следващите. А тук е точно големият проблем, че в живота на нашето общество се натрупват проблеми. Аз бих се радвал, бих се радвал, ако на следващите избори поне част от тези проблеми бъдат поставени наистина на сериозно обсъждане. Ако щете дори чрез конкретни казуси. Вземете това, което се случи в Божурище. Ами то е просто абсурдно, то е достойно за перото на някой голям писател сатирик. Курт Вонегът или Илф и Петров, или такива големи писатели биха го описали с невероятен сарказъм: една група хора, 15-20 души, си разпределят като във феодалните времена публичното богатство. Не е въпросът колко е виновен и какво точно е направил кметът или тази част от съветниците, които са гласували в негова подкрепа за въпросната далавера. Въпросът е: защо са възможни такива неща? Защото те се случват на много места. Сега така ще стане – всеки ден ще разбираме за подобни случки на различни места, при различни кметове, в смисъл представители на различни политически сили. Но явно има нещо дълбоко сбъркано в самата уредба, в самата система, след като това е възможно. И само който не е малко по-глупав или по-малко алчен, не го е направил. По-умните се пазят. Но всичко останало се е юрнало и граби като за последно. Ето това да се постави: идват местни избори, какво да се прави, какво да се промени, закон, правила, подбор, контрол, откритост, прозрачност, гаранции, механизми. Това да се обсъжда. А не – ще ви направим тука тая отсечка на пътя, ще ви направим чешмичка, ще ви дадем дръвца, такива работи. Ето затова такива избори какво помагат? Както европейските избори нищо не помогнаха. Нито за да обсъдим нашето поведение, нашата политика в Европа, нито за да обсъдим и да променим живота си тук по европейските стандарти. Имаше опити, те бяха нескопосани, изиграха обратна роля. Ето, нека да видим, да поставим нещата така. Какво ще обсъждаме, какво ще дискутираме? Не тази и онази партия, този и онзи кандидат. Кои са проблемите в сферата на местната власт? Е, разбира се, и взаимоотношенията й с централната. Защото има големи въпроси там – централизация, натиск, манипулация, финансов рекет и т.н. Това да бъде обсъждано. Да видим хората, които ще излязат като кандидати. Те имат ли идеи, имат ли доказателства, каква е биографията им, че могат да направят нещо друго? И тогава изборите и интервалът, както казахте, до изборите ще имаме някаква полза. Ако това не се случи, българската политика се маргинализира. Тя в този си вид става излишна, става все по-мразена и когато нещо е излишно и мразено, обществото започва да му търси алтернатива. За съжаление, невинаги алтернативата е по-добра.

източник: focus-news.net, интервю на Цоня Събчева за седмичния обзор на радио „Фокус“ - „Метроном“

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар