Понеделник, 09 Декември 2019
Сряда, 13 Ноември 2019 14:35

Проф. Михаил Константинов: Сега е времето да се решат промените в Изборния кодекс

Има един малко йезуитски начин да се въведе образователен ценз - като се усложни начинът на гласуване, споделя председателят на Съвета на директорите на „Информационно обслужване“ проф. Михаил Константинов, в интервю за радио „Фокус“

– Парламентарните групи без ГЕРБ искат в Народното събрание да бъде създадена временна комисия, която да разгледа предложенията на партиите и след експертно обсъждане да изработи проект за промени в Изборния кодекс. Предложението е в нея на паритетен принцип да участват представители на всички парламентарни групи. Идеите за промени в изборните правила бяха обсъждани на закрити врата на среща, инициирана от БСП. В разговора не се включиха само депутатите от ГЕРБ. През лятото те премахнаха машинното гласуване при местните избори. Първоначалната идея на ГЕРБ беше такива устройства да няма и на парламентарния вот, но в последния момент управляващите се отказаха от нея. Но още през юли от ГЕРБ обещаха след местния вот Изборния кодекс да бъде отворен отново. Сега поводът за повдигането на въпроса с поправките в Изборния кодекс са многото грешки в протоколите на секционните комисии и на евроизборите, и на местния вот, както и огромния брой недействителни бюлетини на първия тур. Какво в Изборния кодекс трябва да се промени, за да станат изборите по-прозрачни и по-честни? Поканих за анализ проф. Михаил Константинов, председател на съвета на директорите на „Информационно обслужване“. Съществуват ли такива пропуски в Изборния кодекс, които да дават възможности за подмяна на вота?

– Първо, нека да разгледаме числата и обективните данни по въпроса. В сравнение с изборите от 2015 година, броят на действителните гласове е практически същият. Нека да видим колко е той, защото по този въпрос имаше всеобщи изказвания от страна на хора с лоша математическа подготовка. Чухме абсурдни числа – 20-25 на сто, даже наскоро един господин говореше за една трета и т.н. Това са пълни глупости, разбира се. Общо броят на недействителните гласове на първия тур е 661 000. Само че, забележете, общо подадените гласове са грубо казано 7 700 000. Като разделите първото число на второто, получавате 8 процента и половина средно недействителни гласове. Ако искаме да характеризираме изборите с едно число, това е 8,5. Безспорно много неприятно висок процент на недействителни гласове, бих казал неевропейски. В Европа се счита, че до 4% могат да бъдат недействителните гласове. Само че забележете, че тези недействителни гласове са много странно разпределени. За общински съветници недействителните гласове са 15%, а за различните видове кметове са около 4%. Същото нещо беше и през 2015 година, само че тогава бяха за общински съветници недействителните гласове около 14%. Значи наблюдава се едно масово правене на грешки от избирателите при тази бюлетина за общински съветници. Какво точно са направили избирателите е добре да се анализира и евентуално като минат изборните страсти с оспорване на резултати и т.н., е добре да се отворят чувалите с бюлетините в секции, където тези грешки са особено драстични и да се види защо това се случва. Ако се върнем още 2011 година, когато нямаше преференции, изборите се провеждаха по едни по-стари правила, тогава недействителните гласове бяха 6%. По някакви причини през последните 8 години от последните 20 те скочиха три пъти. И за това очевидно се има някаква причина, която трябва да бъде анализирана. Аз не мога да я кажа в момента. Има различни хипотези. Има една такава невярна хипотеза, че избирателите не обръщат внимание на този вид избори, те си знаят, че ще гласуват за кметове. Пускат за кметовете и съветът не ги интересува, пускат там някаква празна бюлетина или с разни надписи, примерно споделят някои свои мисли за лелята на политиците. Пак казвам, това трябва да бъде анализирано. Друга хипотеза е, че избирателите отбелязват преференции, а не отбелязват партии, което прави разбира се гласа недействителен. Това е истинският проблем с нашите избори. Докато за кметове процентът е все пак допустим – 4%, макар и на горната граница на европейската норма. И затова, докато не се направи анализът, за който говоря, не е разумно да се взимат конкретни решения. Но време има, тъй като следващите местни избори са след 4 години. Дотогава много анализи могат да се направят.

– Какво в Изборния кодекс трябва да се промени, за да станат изборите по-прозрачни и по-честни?

– Аз съм от хората, които смятат, че Изборният кодекс е добър. Това е един изключително подробен закон, който определя всички изборни процедури в най-малки детайли и българската изборна администрация свикна да работи по този закон. Разбира се, този закон не е идеален, идеален закон няма никъде. В известен смисъл българският изборен закон прилича на германския по неговата подробност. Между впрочем, идеята за Изборен кодекс се лансира още от 1997 година и 20 години по-късно тя беше реализирана. Така че първо, идеята за Изборен кодекс е добра. Този Изборен кодекс, между впрочем, той беше правен с активното участие на госпожа Мая Манолова, за което трябва да бъде поздравена. Значи, този Изборен кодекс според мен е добър, което не значи, че не трябва да се усъвършенства. Аз още не съм чул конкретни предложения от партиите. Надявам се това да се случи. Така че аз не знам, какво да обсъждаме в момента.

– О, не, има предложения и аз ще ви кажа тези, които досега се чуха. Например от ДПС предлагат отпадане на уседналостта, както и отпадане на забраната за агитация на чужд език, и ограничените по брой секции извън страната. Тоест по три пункта ДПС има настоявания.

Winbet - най-голямо разнообразие от пазари! (18+)

– Мога да ви кажа, че това няма никакво специално отношение към кодекса, в следния смисъл – дали ще напишете там, че има уседналост или няма уседналост, това не променя процедурите, описани в кодекса. Когато казвам, че кодексът е добър, аз казвам, че той е добро указание за действие. А иначе вътре отделни числа можете да си ги напишете – вместо едно число, друго число. Например кога преференциите са валидни. В момента трябва да имате 7% от гласовете, които са подадени за листата, толкова да бъдат поне преференциите и т.н., тоест може да пишете 5, 2 или 10. Това не е промяна на кодекса, моля да бъда правилно разбран. Това е фризиране на кодекса. Окей, такива поправки могат да се правят. Аз като казвам, че е добър кодексът, разбирам, че като цяло процедурите са правилни, методиките за определяне на изборния резултат са подробно разписани вътре. Нещо повече, ако отворите сайта на ЦИК, ще видите как всеки резултат е получен стъпка по стъпка. Говоря за определяне на съставите на общинските съвети. Така че в това отношение нещата са добри. А сега колко да бъде преференциалният праг е въпрос наистина на дебати и на конкретен избор. Що се отнася до уседналостта, аз не виждам при местни избори как няма да има уседналост. Може ли в чужбина един човек като живее да гласува на местни избори? Не е редно. Това е уседналостта – трябва да живеете в България, за да гласувате, известно време, разбира се, 6 месеца да живеете тук, за да можете да гласувате на местни избори. Между другото знаете ли колко е уседналостта в такива държави като Люксембург? Там е 48 месеца. Там трябва да живеете 4 години, за да гласувате. Така че виждате, че има уседналост по света. Колко трябва да бъде тя, пак е въпрос на политическо решение. Аз предпочитам да обсъждам експертни въпроси, а не конкретни числови параметри в кодекса.

–  А що се отнася до забраната за агитация на майчин език?

– Отново трябва да се види как стои въпросът в Конституцията. Това е малко лицемерна забрана, защото чисто формално тук може да се сложи един преводач, примерно. Но не искам да взимам отношение по политически въпроси. Пак повтарям, това не е експертен въпрос.

– Още един въпрос, по който настояват от ДПС – ограничените по брой секции извън страната. Този въпрос не е само политически.

– Този въпрос също заслужава внимание. В момента ето, ще ви дам пример. На последните парламентарни избори, където имаше гласуване в чужбина, примерно се подадоха, не мога да ви кажа точно, но около 150 000 гласа. Знаете ли, колко депутати донесоха тези гласове? Веднага ви отговарям – нула. Значи, с тези гласове и без тези гласове, разпределението на депутатите е абсолютно същото. И още едно число ще ви кажа – за всичките 9 парламентарни избора от 1991 година до сега, 9 парламентарни избора, общо са разменени 15 депутатски места. Тоест, ако гласовете от чужбина ги нямаше, щеше да има различно разпределение на 15 депутати в общо 9 парламента. Тоест това е някъде около 1%. Това е резултатът от гласуването в чужбина. Така че ние малко го надценяваме. Това гласуване в чужбина е много важно от психологическа гледна точка – за да поддържаме националната връзка на българите в чужбина с родината. Така че това е много съществено, но електорален ефект то няма. И това трябва да е ясно. И то не зависи толкова от броя на секциите, а от желанието на хората дали да гласуват или да не гласуват.

–  От ВМРО и „Воля“ пък настояват за образователен ценз при гласуване, проф. Константинов. Това е малко дискриминационна мярка, леко елитарна, но, може би, необходима.

– Като държава сме част от демократична общност, която е много широка, европейска демократична общност, световна демократична общност, и трябва да спазваме основните правила, които тези общности са приели. През по-голямата част от историята на демокрацията, която е на 2500 години, е имало образователен ценз. Имало е ценз по пол, имало е ценз по богатство и т.н. Първото всеобщо избирателно право се появява едва в последните 60-70 години. Така че ние всъщност това, което в момента са изборните правила, е нещо сравнително ново за демокрацията. Ние не можем да наложим ограничения върху тези свободи, които са приети в Европа. Има един малко йезуитски начин да се въведе образователен ценз и аз ще ви го кажа, кой е. Това е, като се усложни начинът на гласуване. Като усложните начина на гласуване, първо, по-слабо грамотни хора се справят трудно с това нещо, да не казвам, че не се справят. Но то също така затруднява и възрастни хора, които са грамотни, но имат проблем с един сложен механизъм за гласуване. Между впрочем, любимото на всички машинно гласуване, особено за местни избори, ще въведе компютърнообразователен ценз. Казвам го съвсем отговорно. Не казвам, това дали е добро или лошо. Това, че го няма в Европа – няма го, окей. Това на никой очевидно не му прави впечатление. Какво се случва, ако примерно на тези избори въпросната емблематична баба Гинка от Гинци трябва да завърти 6-7 екрана, за да си реализира вота, защото като сложите и преференции, толкова са. Значи бабата започва да върти екрана на машината. Тази баба обаче през живота си компютър не е пипала. И разни такива съображения от типа, че бабата е използвала банкомат, крайно не съответстват на действителността, на това, което ще се получи. Така че сигурни ли сме, че всички ще се справят с това? Когато казваме да, в Бразилия са масово неграмотни и се справят с това, там има съвсем други прости избори. Или в Индия. В Индия натискат едно копче, където има картинка. Така че и това трябва да се помисли. Защото, вижте, аз трябва да кажа, че машинното гласуване на последните избори, когато имаше 3000 машини, беше като цяло успешно, защото общо взето дефектите бяха много на брой, но не бяха кой знае колко фатални. Но тогава отидоха да гласуват на машини хората, които бяха пипали машини. Значи, баба Гинка не отиде да гласува с машината, защото тя не знае какво да прави точно. Баба Гинка е събирателен образ на хората, които не работят с компютри. България е доста компютъризирана държава, с прекрасен интернет, с младо поколение, което е над нивото на европейските млади хора – казвам го най-отговорно. Но една четвърт от хората не работят с тази техника. Това е истината. И аз искам да видя тези, които викат дай сега да се въведат сто процента машини, как ще реагират като се получат резултатите. Или пък си представете друго – има една машина в секцията, влиза един възрастен или един неграмотен човек и започва вътре да се чуди какво да прави с нея. Нещо повече, много е възможно, когато изпадне в такова състояние, той да гласува за нещо друго, а не за това, което е решил. Но представете си друго – стои 10 минути, стои повече – какво става с изборния процес? Така че тези неща трябва да се обсъдят. Аз даже вече имам едно рационално предложение – дайте да изчакаме трите най-технологични държави в Европа да го въведат това машинно гласуване. Кои са трите най-технологични? Първо Германия, както знаете, много технологична държава; Холандия – изключително технологична държава; Ирландия – много технологична държава, една от най-технологичните. Хайде да почакаме тези трите държави да го въведат и ние тогава да го въведем, да можем да използваме техния опит.

– И един важен въпрос остана – за изчистването на изборните списъци от мъртви души. Поставят го от БСП.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

–  Аз лично го поставям от изборите за Велико Народно събрание. Това, че БСП го поставят, е хубаво това нещо. Аз напълно приветствам техните усилия. Механизмът за това се нарича активна регистрация. И тъй като също не трябва да измисляме топлата вода и велосипеда в тази област, нека директно да пренесем френския модел. Какво представлява френският модел? Всяка година избирателите се регистрират за гласуване през следващата година, ако има избори. И така, ако вие се регистрирате през 2019-та, вие ще имате възможност да гласувате на всички избори, които ще се случат през 2020-та. Ако не се регистрирате, няма да гласувате. Има и по-мек вариант – ако не се регистрирате, не попадате в списъка, но може да ви допишат. Във Франция не дописват – там ако не се регистрирате, дори ако сте съпруга на президента, каквито случаи имаше два, няма да можете да гласувате. Ето активна регистрация. Защо не го въведат българските политици – питайте ги тях.

– Изборите свършиха преди две седмици, проф. Константинов. Защо изведнъж скочиха да искат ремонт на Изборния кодекс? По правило не се задават скоро други.

– Това обаче е по-скоро хубаво. Значи, когато искате ремонт на изборния закон, той трябва да е след избори, а не преди избори. Така че съм съгласен с подобно настояване. Друг е въпросът, дали е разумно това, което искат, ако разберем, какво искат изобщо. Защото има време да се обсъди този въпрос. Освен това няма как да кажете, че това са конюнктурни промени, за да спечелим нещо конкретно. Не. Сега има време да се обсъдят тези въпроси. Вижте, колко въпроси дори има само в това интервю повдигнати. Но тогава нека да свършим работата докрай. Като са се захванали да го правят това нещо, нека всички тези въпроси в разстояние на няколко месеца да бъдат изчистени и нека решенията да се вземат с максимално съгласие. Защото този въпрос засяга абсолютно всички. Всички искаме нашият изборен процес да е добър, искаме българите да гласуват по-грамотно, искаме да се зачита тяхната воля и т.н. Това са общоприети принципи. Така че аз пожелавам на българските политици да седнат и да изчистят тези въпроси.

източник: focus-news.net

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар