Сряда, 23 Септември 2020

Четвъртък, 12 Декември 2019 13:21

Руските космонавти Александър Лазуткин и Сергей Зальотин специално за BIG5: След пет години – полет до Луната! Интересувайте се от Космоса – всички сме дошли от там и всички там ще се върнем един ден!

Двамата руски космонавти бяха почетни гости на Третия научно-технически форум "Дни на авиацията и Космоса" в Руския културно-информационен център в София. Техните впечатления от открития Космос – в две последователни интервюта на Оля Ал-Ахмед за BIG5

Александър Лазуткин е бординженер на космическия кораб Союз ТМ-25 с командир Василий Циблиев. На 10 февруари 1997 г. Лазуткин излита в Космоса, където остава 184 денонощия и 22 часа на "Орбиталния комплекс "Мир", а на 15 август 1997 г. екипажът се завръща на Земята. Сергей Зальотин стартира своя първи космически полет на 4 април 2000 г., който продължава над 72 денонощия, като командир на космическия кораб "Союз ТМ-30" и орбиталния комплекс "Мир". Екипажът се завръща на Земята на 16 юни 2000 г. На 30 октомври 2002 г. Залетин извършва своя втори полет като командир на екипажа на "Союз ТМА-1" и четвъртата експедиция на МКС. Престоят му в орбита е над 10 денонощия, екипажът се завръща от експедицията на 10 ноември 2002 г. Той има едно излизане в открития Космос с продължителност 5 часа и 3 минути.

Резултат с изображение за Александър Лазуткин 

Александър Лазуткин

- Г-н  Лазуткин, прекарал сте 184 денонощия и 22 часа на орбиталния комплекс "Мир". Това звучи внушително. За всичките тези 184 денонощия имал ли сте извънредни ситуации - проблеми с кораба или със здравето?

- Изключително интересен въпрос! Не очаквах да ми го зададете! Малко преди да полетя в Космоса, попитах по-опитните си колеги колко извънредни ситуации мога да очаквам? Очертаваше се полет от половин година. Колегите ме предупредиха да очаквам от 3 до пет извънредни ситуации за тези шест месеца.

Когато излетяхме, първата авария се случи 9 минути след старта. Корабът излезе в орбита, разтвориха се слънчевите батерии, започнаха да се разтварят антените и една от тях не се отвори. Принципно, това не е страшно, но е факт за неизправност. Две денонощия летяхме към орбиталната станция и през това време се чупи още един прибор. Приближаваме станцията на автоматичен режим и 2 метра преди нея корабът изведнъж рязко спря, появи се надпис "авария". Корабът сам премисли и реши да не се стикова с орбиталната станция, обърна посоката и литна в друго направление сам. Тогава поехме ръчното управление и стиковката със станцията бе извършена успешно. Помислих си – изминаха вече две денонощия, в които имам три извънредни ситуации, а колегите ме предупредиха, че за половин година ще имаме три извънредни ситуации.

Две седмици след стиковката избухна пожар на станцията – беше овладян, но вече свих четвъртия си пръст, броейки произшествията до момента. Пожарът беше много сериозна и опасна авария, която можем да я броим за две. В онзи момент си помислих колко е хубав животът. След това се повреди системата, която произвежда кислород. А как в космоса без кислород. И това е сериозна авария? Сетне се повреди системата, която извлича въглероден диоксид, която пречиства атмосферата. После – системата, която регулира температурата на станцията. В един момент останахме без ток. След време ни удари товарен кораб, който буквално се вряза в станцията. От удара се проби корпусът на станцията и тя се разхерметизира. И с това се справихме, и тези щети възстановихме.

Когато летяхме обратно към планетата Земя, след 184 денонощия и 22 часа си помислих, че вече сме приключили с произшествията. При приземяването отказаха двигателите, които подсигуряват меко кацане, и ние буквално се сгромолясахме. Силно се ударихме, гадничко и болезнено беше. Това, ако не се лъжа, беше 40-тата аварийна ситуация.

- Има ли последствия за здравето от толкова продължително пребиваване в Космоса?

- Интересен въпрос. Да ви призная, година след полета не можах да възвърна физическата си форма. Не съм показател, всичко е индивидуално. Имам колеги, които летят по пет-шест пъти, а времето им извън орбита се измерва с години. В момента лекарите в световен мащаб сериозно изучават дали пребиваването в Космоса влияе сериозно на здравето на човека.

- Специални изисквания към космонавтите?

- Да са здрави и умни!

- Каква беше първата Ви мечта като космонавт?

- Когато станах космонавт, имах мечта да полетя първо на Луната и след това на Марс. Когато се присъединих към космическия отряд, разбрах, че нямам шансове да излетя на Луната, тъй като там ще вземат онези, които вече са летели в Космоса. А на Марс пък ще вземат онези, които вече са били на Луната. Пак нямам шансове. Програма за Луната в отряда не се набелязваше. Много бих искал да има такава програма и точно сега ѝ е времето. Точно на младите ще е Космосът и мисля, че в близките пет години ще има полет до Луната. Бих искал да доживея до онзи момент, когато младите ще полетят на Марс.

-  С какво се изхранвате по време на дългите полети?

- Храним се със специална храна, приготвена за космонавтите. Има над 350 вида храни, от които избираме предварително, сами си определяме която космонавтите предварително могат да си изберат за тяхното пребиваване в космоса. Сами си определяме порциона. Имаме и шоколад, и мляко, и спагети, и чай, и кафе, просто изглаждат по друг начин. Два месеца преди полет преминаваме изцяло на космическа храна - вкусна е, нормална храна. Ще направя следното сравнение: за половин година имах впечатление, че се намирам на поход, на пикник. Сега вече спектърът от продукти е много широк и разнообразен.

- Как заспиват космонавтите? Там не е ли винаги тъмно?

- Лесно. Организмът бързо свиква и се отказва да смята, че ако е тъмно – това е нощ, а ако е светло – то е ден. Това правило в Космоса не важи. Живеем по часовник. Ако часовникът на станцията показва, че е 22 часа, значи е време да си лягаме. Няма никакво значение какъв е изгледът отвън. Събуждаме се точно в 8 часа сутринта, независимо дали виждаме слънцето или не. Това няма никакво значение. За 1 час и половина, колкото трае един наш обрат, виждаме и деня, и нощта. Затова при нас, там горе, денят трае приблизително 1 час – светлото време, а тъмното време е с продължителност половин час. И така на всеки час и половина. Представяте ли си!? Всеки час и половина - ден и нощ, ден и нощ. Всеки един нормален организъм би си казал - не искам така. Но за нас това изобщо не е проблем. По-трудно се свиква със състоянието на безтегловност и с това, че трябва да спиш, намирайки се в състояние на безтегловност.

- Разкажете ми повече за това състояние?

-  Това е състояние на блаженството. Не можеш да паднеш, не можеш да се удариш, не си чувстваш теглото, не можеш да се нараниш. Можеш да преместиш и най-тежкия и обемен предмет, защото и той в това състояние не е тежък, а обемът няма значение. Ние дори се шегуваме: дори да ти писне от всичко и да искаш да се обесиш - не можеш! Висиш! Губи се напълно понятието за горе и долу. Единственият минус на това състояние е, че с безтегловността трябва да се свикне, а преходът е труден и болезнен. Организмът не живее на Земята в безтегловност и това не е нормално състояние. Аз свиквах с това състояние за 8 дни и мога да заявя, че това бяха най-кошмарните дни в живота ми. Много е болезнено. Осем дни ми се гадеше, силно ме болеше главата, страшно ме боляха гърбът и кръстът. Тогава си казах, че ако знаех колко е болезнено, нямаше да излетя. Но когато свикнах, вече се чувствах като в рая. Но, за да попаднеш в рая, трябва да минеш през ада.

- От тогава летял ли сте отново в Космоса?

- Не, след 40 извънредни ситуации ръководството реши да ми спести нови приключения.

- С какво се занимавате в момента?

- С научна дейност. Продължавам активно да работя в предприятието, произвеждащо космически технологии. Чета лекции на ученици и студенти, имам свои собствени разработени образователни програми за бъдещите космонавти.

- Какво ще пожелаете на читателите на BIG5?

- За тези, които искат да стават космонавти, искам да ги предупредя, че това е много трудна професия и не е за всеки. Това е единствената професия, която може да ви покаже реално как е устроен нашият свят, не Земята, а целият свят - Вселената. Има голяма разлика между това да знаеш на теория как е устроена Вселената, и да я видиш! Трудно е да си космонавт, опасно е. Но веднъж минете ли бариерата, няма да съжалявате. Затова пожелавам на всички космическо здраве, дълголетие и много смелост. Не се занемарявайте, поддържайте се във форма, все едно, че се готвите да ставате космонавти.

Compressed file

 първият български космонавт Георги Иванов (в средата) с Александър Лазуткин (в ляво) и Сергей Зальотин (в дясно)

 

 Резултат с изображение за Сергей Залетин

Сергей Зальотин

- Г-н Зальотин, първият Ви полет бе осъществен на 4 април 2000 г. Какво беше  усещането, не изпитвахте ли страх?

- Точно първият полет не е страшен, тъй като си като програмиран робот. Чувствах, че това е смисълът на живота ми, целта ми, началото на мъжкия ми успех! Космонавтът, за да се назове с право космонавт, трябва да има поне един полет зад гърба си. Когато сме програмирани като машини, е много по-лесно първият път да се мине през всичките морални и етични сложности и изпитания. Обличаш скафандъра, влизаш в истинска реална ракета, влизаш в асансьора, след измината височина от 60 метра влизаш в космическия кораб – това е първият път. За него трябва да си наистина програмиран, в противен случай усещането не е страх, а по-скоро липса на уют. Когато знаеш какво ти предстои и как ще го извършиш, се чувстваш уютно в собствения си скафандър! По време на втория и третия полет вече осъзнавах опасностите. Имах и повече отговорности, тъй като в екипажа ми имаше двама новобранци, за които бях пряко отговорен.

- 72 денонощия в Космоса – това малко ли е или много? Какво може да се свърши за това време там, горе?

- Много неща могат да се свършат, стига да знаеш защо си там! Програмата на полета ни бе изпълнена в пълен обем, напълно успешно. На мен ми върви с полетите, тъй като не съм имал продължителни. Трудно е да каже дали 72 денонощия са много или малко, тъй като всичко в този живот се опознава в сравнение. По нашите мерки полет до един месец се счита за кратък, над един месец е продължителен. Но ако сравним този полет със супер продължителния на Валера Поляков, чийто втори полет продължи 15 месеца, то моите три месеца са нищ. Програмата бе изпълнена успешно, въпреки че се задържахме малко повече. Важен е резултатът, а той бе положителен. Важното е не времетраенето, а намеренията да съвпаднат с плановете и да бъдат изпълнени успешно.

- Ви сте прекарали цели 5 часа в орбита извън кораба, в открития Космос! Какво е там?

- Това е изключително интересно усещане. Едно е да се намираш вътре в космическия кораб и да гледаш през илюминатора, друго е да си в открития Космос в скафандър. Затова на първо място е необходима перфектна физическа подготовка. Тежка е екипировката. Навлечен си в скафандър, вътре тялото се намира във вакуум, около скафандъра налягането е 0,6 – 0,8 атмосфери, бориш се със скафандъра. Трудно се издържат 5-6 часа в открития Космос в тази екипировка. Умората е страшна след това. Най-вече се преуморяват китките на ръцете. Цялата подвижност се пада върху китките – да се държиш, да се хванеш здраво за парапетите, да не се пуснеш. Всичко това води до определени сложности. За да издържат китките и тялото извън Космоса, преди да навлечем скафандъра ние правим определени упражнения. В интерес на истината, не всички издържат докрай, някои колеги съкращават набелязаната програма заради тази нечовешка преумора. Подготовката с влизането в скафандъра е също специфична – определено време дишаме чист кислород за да „прогоним” азота от кръвта. С влизането в скафандъра кръвното налягане се понижава и, за да не се стигне до пренаситеност на азот в кръвта, определено време вдишваме чист кислород. Преди да наденем скафандъра сме подложени на специален хранителен режим и отдих, а докато сме в него не трябва да изпитваме глад, малка и голяма нужда, жажда. За целта предварително консумираме специални продукти с понижено съдържание на вода. Така че всяко излизане в открития Космос е изключително сложно и от гледна точка на подготовката преди това, и след това, предвид и радиацията, която се получава при излизане. Но пък красотата, която виждаме на 360 градуса, е неописуема – от едната страна е бархетната синя планета, а от другата страна е черният безграничен Космос и цялата Вселена със звездите! Заслужава си!

- Какво най-много ви впечатли в орбита?

- Количеството звезди, което е в небето! Много са. Не можете да си представите! Струва си да полетим в Космоса, само за да видим това неимоверно количество звезди и тяхната неописуема с думи красота!

- За какво най-често мислихте в Космоса, по време на полета?

- За семейството, за дома, за приятелите. Най-често мислих как ще си вляза у дома при жена ми и сина ми.

- Лесно ли е да си съпруга на космонавт?

- Не знам, трябва да питате жените ни. На нас ни е по-лесно, тъй като непрекъснато сме заети и малко са свободните минути за размисъл и мечти. Мисля, че хич не им е лесно на жените ни, тъй като някой беше казал, че най трудното нещо в живота е да чакаш и да догонваш някого. А те, нашите съпруги, са в постоянен режим на чакане.

- С какво се забавлявате в Космоса, когато си почивате? Слушате ли музика горе?

- Преди да се качим в рейса, който ни извежда на космодрума, винаги звучи песента на група „Земляне” – „Земля в иллюминаторе”. В свободното от работа време на станцията си слушам песните на Владимир Висоцкий. Зависи от настроението ми. Слушам и бардовете, и класическа музика. Шумът на станцията е около 65 децибела, затова слушаме музика със слушалки.

- Как се свиква със състоянието на безтегловност?

- При първия полет свикнах особено трудно. Свикването е индивидуално, в зависимост от организма и вестибуларния апарат. Първите две денонощия ме тресеше, треперех, гадеше ми се, но след 6 дни свикнах и напълно се адаптирах към безтегловността.  Доста е сложно придвижването, тъй като човек е програмиран да ходи с краката си все пак, а когато си в безтегловност, трябва правилно да се отблъснеш от нещо, за да може силата на премине през центъра на тежестта. Ако не се отблъснем правилно, ще се завъртим или ще идем в неправилна посока, а това не е желателно, тъй като на кораба има страшно много оборудване и можем да се засегнем нещо. С една дума – Космосът е абсолютна физика!

- Какво ви предстои в служебен план?

- Сега съм съветник на председателя на Центъра за подготовка на космонавтите. Много активно работя с младежта, с подрастващото поколение. Тренирам ги. В момента в отряда на космонавтите имаме 32 действащи космонавти, от които 14 вече са летели в Космоса, останалите все още се подготвят за полет. Постъпващите при нас кандидати за космонавти не  трябва да са над 32 години. Средната възрастова група за първи полет е около 40 г. Най-младият космонавт в историята е Герман Титов, който излетя на 28 години, ако не се лъжа. Най-старият космонавт бе американецът Джон Хършъл Глен, на 77 години. Той е първият американец, излязъл в орбита около Земята. По продължителност на полета е Павел Виноградов, който отбеляза 60-ия си рожден ден по време на третия си полет.

- Какво ще пожелаете на читателите на BIG5?

- Бъдете любознателни! Интересувайте се от Космоса – ние всички сме дошли от там и всички там ще се върнем един ден. Да мислим, че сме единствената цивилизация е нереално. Ние сме една малка частичка в огромния Космос, в необятната Вселена! Космосът е и днешният ни ден, и нашият утрешен ден.

интервю на Оля Ал-Ахмед за BIG5

 

 

 

 

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 12 Декември 2019 13:21
    След 10 г. САЩ са отново в Космоса

    Пилотираният кораб на частната компания SpaceX с двама астронавти беше изстрелян успешно. Двама българи са в екипа, извел ракетата в орбита

  • Четвъртък, 12 Декември 2019 13:21
    "Дни на авиацията и Космоса" в Руския Културно-информационен център в София

    Руският културно-информационен център в столицата кани всички заинтересовани на Третия Научно-Технически форум "Дни на авиацията и Космоса", който ще се проведе на 30 ноември и 1 декември (събота и неделя) в залите на РКИЦ от 12 ч. до 20 ч. Тържественото откриване е на 30 ноември от 13.00 ч.

  • Четвъртък, 12 Декември 2019 13:21
    НАСА разследва първото космическо престъпление

    НАСА разследва първото космическо престъпление, предава BBC, цитирано от македонското електронно издание "МКД" и "Фокус".

Оставете коментар