Сряда, 12 Август 2020

Сряда, 18 Декември 2019 16:46

Посланикът на Армения Н.Пр. Армен Саргсян пред BIG5: За мен България е музей под открито небе. За съжаление, туризмът между страните ни куца поради липса на директен полет и визов режим за арменците, идващи в България

Корупцията е присъща за всички държави. Армения може да се похвали с предприети конкретни мерки и вече жънем резултати – много чиновници са арестувани или задържани, някои са с присъди вече за корупция и рушвети. Борбата с корупцията в Армения е налице, заяви извънредният и пълномощен посланик на Република Армения в България Н.Пр. Армен Саргсян в специално интервю на Оля Ал-Ахмед за BIG5

 

- Г-н посланик, с какво може да се похвали Армения за изминалата една година?

- През изминалата година в Армения се проведе изключително важно събитие във вътрешно политическия живот – „Бархетната революция”. На власт дойдоха напълно нови сили, които сформираха и новия парламент и правителство. И от самото начало на 2019 година можем да заявим вече, че в Армения напълно е сформирана новата власт. Започна се едни активен процес на реформи. Много реформи все още предстоят да бъдат извършени, те са процес. Най-главната реформа извършена от новото правителство е – борбата с корупцията!  С червена лента е набелязана програмата за борба с корупцията във всичките сфери на дейност и като приоритетна за новото правителство. Жестока е борбата с корупцията и рушветите при чиновниците. Корупцията е присъща за всички държави – както развитите, така и развиващите се, това е факт. Сегашното правителство унаследи този проблем. Досегашните власти непрекъснато възнамеряваха да се борят, но така и не постигнаха успех. Сега вече Армения може да се похвали с конкретните железни мерки, предприети  в това направление. Вече жънем и резултати. Много чиновници са арестувани или задържани, някои са с присъди вече за корупция и рушвети. Така че, този процес върви и борбата с корупцията в Армения е налице.

Освен това, настъпи времето на реформите в най-различните сфери на живота – като започнем от икономиката, здравеопазването, в социалната сфера, а също така са налице доста реформи в съдебната система. Тази реформа е също приоритет на новото правителство, тъй като не е тайна, че преди съдилищата не бяха на 100% независими. Така че мога да заключа, че 2019 бе година на интензивните реформи в Армения. Както казва новият ни премиер Никол Пашинян,  „политическата ни революция се осъществи през изминалата година, икономическата революция започна през тази година и сега сме на прага на революция в съдебната система”. Народът открито има право на глас и хората могат да изкажат своята позиция както в политиката, така и в другите сфери. По този начин, бих казал, че за пръв път имахме напълно легитимни и толкова прозрачни избори в Армения.

- Дипломатическите отношения между Република Армения и България са установени на 18 януари 1992 г. Какво ново може да се отбележи в отношенията между нашите две страни?

- Всяка година имаме нещо ново в тези отношения. Отношенията между страните ни вървяха интензивно напред по възходящата права – задълбочават се, разширяват се в различните сфери. Бавно, но славно, отношенията между нашите две държави се движат напред!

- Очаква ли се скоро посещение на високо ниво от двете страни?

- Разбира се. Това е главна съставна част на нашите отношения – организирани визити на най-високо ниво. През изминалата година имаше държавно посещение в Армения на президента на Република България – Румен Радев. Визитата бе изключително успешна. През 2020 година са планирани много визи – на министър-председателя на Армения в България, ще има посещения и на председателя на парламента на Армения. Начертани са визитите на най-високо държавно ниво. Освен тях, се предвиждат редица други на министерско ниво и работни срещи. Поне две от споменатите посещения ще бъдат осъществени през идната година. Буквално преди месец вицепремиерът и министър на външните работи на България г-жа Захариева посети страната ни. Проведоха се много важни и резултатни преговори с нашия министър на външните работи, както и с премиера на Армения.

- Първите групи арменци в историческите български земи са се появили през втората половина на V век. По неофициални данни в днешно време арменската общност в България наброява над 30 хиляди души. Посолството на Армения поддържа ли връзки с арменската общност? Имате ли съвместни прояви и проекти?

- Много са арменците в България, наистина, дори е трудно да се направи точна статистика, тъй като отдавна, от 2011 година, не е правено преброяване в България. А в анкетите графата „вероизповедание и национална принадлежност” при вас не се попълват задължително. Така че е трудно да кажем точно колко са арменците, живеещи в България, но с тези наши сънародници, които са арменски граждани, наистина цифрата се доближа до тази, която назовахте, въпреки че официалната статистика казва друго – над 11 хиляди. Реалната цифра на живеещите арменци на територията на България е до 40 хиляди души. Нашата дипломатическа мисия поддържа прекрасни отношения с местната диаспора и с всички арменски организации на територията на България. В София се намира Координационният съвет на арменските организации, регистрирани в България. Бих искал да отбележа, че всички арменски организации в България се занимават с културна, обществена, просветителска дейност. Нямаме политически организации. Това трябва да се знае. Посолството им помага, заедно организираме културни мероприятия – концерти, литературни четения, музикално-поетични вечери. Освен това, заедно отбелязваме и трагичните дни от нашата история, като Дните в памет на арменския геноцид. Миналата година отбелязахме 30-тата годишнина от земетресението в Спитак. Стараем се да сме задружни и да живеем един обикновен живот, като този на арменците в Армения. Арменската общност тук споделя и се придържа към същите възгледи на своите сънародници в праисторическата им родина. Арменската диаспора живее пълноценен и много културен живот, като посолството им помага, доколкото това е възможно. С една дума, сътрудничеството ни с диаспората тук е с цел поддържане на арменския език и на културните ценности посредством съвместни мероприятия.

- Ваше Превъзходителство, силно ли се отличава арменският език на местните арменци и този, на който се говори в Армения? Разбирате ли се?

- Ние се разбираме като цяло, но това са два езика или по-точно – две разклонения на един език. В Армения говорим източноарменски език, а тук се говори западен арменски. Има малки разлики в граматиката и в лексиката, но като цяло няма такъв случай двама арменци да се срещнат някъде по света и да не се разберат! Такъв случай в историята няма!

- Какви са отношенията на Арменската Апостолическа Православна Църква и Българската Православна Църква.

-              Отношенията между Арменската апостолическа православна църква и Българската православна църква са много добри, като отношения между две братски църкви. БПЦ е много близка към ААПЦ. Има някои отличия в тълкуването на някои догми, но като цяло двете църковни институции са много близки. Нямаме никакви противоречия и двете църкви поддържат нормални отношения. В началото на тази година България бе домакин на значимо, важно събитие. Тук дойде голяма делегация от ръководители на европейските арменски епархии, в лицето на 12 епископи и архиепископи, които се събраха точно тук, за да обсъдят различни въпроси от развитието на Арменската църква. Заедно посетихме Синода, където се срещнахме с българския патриарх Неофит. Проведе се една изключително полезна и задушевна среща на представителите на двете братски църкви - БПЦ и ААПЦ. Това отразява нивото на реалните отношения!

- Как отбелязахте годишнината на арменския геноцид?

- Както обикновено – всички заедно! Арменците, живеещи в София, се събират и отбелязват тази  черна в историята дата. Арменците в Шумен, Добрич, Варна, Бургас, Пловдив и другите градове също така се събират и подобаващо отбелязват тази дата. В София има паметник на жертвите на арменския геноцид на Централните гробища, където има арменски парцел. По традиция полагаме цветя там, после полагаме венци в центъра на столицата на арменския Хачкар. Бих искал да отбележа, че там се събират не само представители на арменската диаспора, а всички съпричастни хора, депутати, представители на министерства и други ведомства, обикновени граждани и просто съмишленици. Изказваме болката си, след което има кратко Богослужение в памет на жертвите. По цял свят се отбелязва злокобната дата на арменския геноцид и България не прави изключение.

- Вие сте дългогодишен дипломат с опит. Кой е бил най-трудният ден в кариерата Ви? И как намирате дипломатични решения за решаване на конкретни ситуации?

- Сложен въпрос. Накарахте ме да се замисля. Всеки ден в дипломатическата работа е труден, тъй като е много отговорен. Една от функциите на дипломата е да защитава правата на своите граждани в съответната страна. В България живеят доста арменски граждани, които временно или постоянно пребивават в страната. Понякога някои от тях имат проблеми, имали сме конфликтни ситуации или такива, които са в противоречие със закона. Някой си загубил паспорта, трети е болен и има нужда от помощ. Всички подобни казуси се решават от посолството. Така че, всеки ден е посвоему труден и отговорен. За щастие, никога съм нямал трудности в дипломатическата си работа в тази страна, тъй като България е приятелска страна.

- Доколкото ми е известно, у нас има не само арменска църква, но и арменско училище, арменски библиотеки. С какво Армения помага на тези пазители на арменската култура на българска земя?

- Както вече казах, ние подкрепяме всички арменски организации и съюзи в България. Една от тази подкрепа се състои в опазването на културните ценности и арменския език. Помагаме да се създават неделни училища, даряваме книги, учебни помагала и учебници, които предоставяме на библиотеките, читалищата и училищата. Предоставяме им методическа и образователна помощ и съдействие. Провеждаме културни мероприятия, концерти и др. В Армения имаме дирекция „Главен упълномощен по въпросите на диаспората към министър председателя” със съответните структури в различните министерства. Към тях се обръщаме, когато предоставяме помощ на общността тук.

- Българският поет Яворов възхвали Армения в поема. Голямата българска поетеса Ваня Петкова възхвали Армения в цяла книга „Арменска песен”, а нейното стихотворение „Арменски очи” по музика на Хайгашод Агасян се превърна в химн на арменците в България. Знаете ли за това? Как оценявате творбите на българските поети, съпричастни към Армения и нейния народ?

- Разбира се, че знам и за двамата големи български поети. Техните произведения, посветени на Армения са радост за всеки арменец. Преди три години бе отпечатана антология на арменската съвременна проза – едно съвместно издание на двата писателски съюза. Съюзът на писателите на Армения и Съюзът на българските писатели винаги са били в прекрасни отношения. Що се отнася до Яворов, то едва ли има арменец в Армения и България , който да не е чувал за неговото произведение. В Ереван има средно училище, носещо името на Яворов. Там има и музей на Яворов с много експонати от живота на поета. Миналата година по време на държавната визита на президента Румен Радев, той посети това училище, срещна се с преподавателите и учениците. Прозвучаха български песни и танци. Училището е нещо като културен център на българите в Ереван. По този начин ние увековечихме името на българския поет, посветил стихотворение на арменците. Що се отнася до голямата българска поетеса Ваня Петкова, то нейната книга „Арменска песен” бе издадена с помощта на посолството тук, след кончината ѝ. Великолепна книга със затрогващи стихотворения, посветени на Армения и нейния народ, на арменската природа, история, на арменските очи и на арменската любов! А Хайгашод Агасян – общ и български, и арменски известен композитор – наистина написа една вечна песен по стихове на Ваня Петкова – „Арменски очи”, която се  знае и пее от всички арменци тук.

- Как върви културният и туристически обмен между България и Армения?

- Относно културния обмен, има междуправителствена спогодба за сътрудничество в сферата на културата. Веднъж на три години преподписваме програмата за сътрудничество в тази сфера. В съответствие с тази програма осъществяваме събитията. Една част от програмата е обмен на културни формации, концертна дейност, изложби, филми и др. Този обмен е на държавно ниво. От частен характер обменът е още по-активен. Непрекъснато се провеждат изложби, концерти на арменски формации, гастролиращи в България. Така че културният обмен е на много добро ниво, за сметка на туризма. Там нещата доста куцат. Два са активните месеци за почивка през лятото, през които се наблюдава туристически поток от Армения към България. През лятото имаме чартърни полети от Ереван до Бургас и Варна, което улеснява туристите. За съжаление, не много българи посещават Армения. Отработваме този въпрос както с Министерствата на външните работи на двете страни, така и с министерствата на туризма и с министерствата на транспорта. За да се мотивира етническият туризъм, трябва да имаме директен полет, а такъв няма. Преди двадесет години имаше полет от Ереван до София, но откакто тази линия бе затворена, не можем да я възстановим. Мислим по въпроса. Създаването на директен полет ще улесни не само туристическия поток от двете страни, но и ще спомогне на арменците от България да посещават своите роднини в Армения, както и на българите – да идват по-лесно и бързо до Армения. Сега тази траектория е много усложнена – лети се за Ереван от Прага, Варшава, Виена, Атина или Букурещ, например, може и през Москва. Гражданите на България нямат нужда от арменска виза, докато арменските граждани трябва да получат българска виза.

- На какво ниво са бизнес отношенията между страните ни? Има ли стокообмен? Има ли интерес от арменски инвестиции у нас и обратното – от български инвестиции в Армения?

- Много добър въпрос! Както вече споменах, политическите отношения между двете ни страни са много напреднали. Не можем, обаче, да се похвалим със същия напредък в бизнес отношенията. Изоставаме в търговско-икономическите отношения и стокообмена, който се оскъпява заради логистиката. На бизнеса пречи това, че нямаме пряк полет, пряка логистика. Ако говорим за стокообмена в цифри, то имаме разминаване. Българската статистика дава едни цифри, арменската статистика – други. Разминаването идва от там, че много български фирми закупуват стоки от Армения, които не влизат в България, а директно отиват в трети страни. Но нашата статистика ги отчита като стоки, продадени на български фирми. Например, за 10 месеца на 2019 г. по данните на арменската статистическа служба износът на арменски стоки към България е 183 575 000 щ. долара – полезни изкопаеми, от минната промишленост, мед и меден концентрат. От България за Армения са заминали стоки на стойност 25 млн. долара – от химическа и лека промишленост, перилни и миещи препарати, стоки за бита. Това са данните на арменската статистическа служба. Сега да видим какво казва вашата статистика с данни, предоставени от базата на ООН. За 2018 г. от Армения към България са внесени стоки на сума 433 000 долара. Износът на стоки от България за Армения е бил на стойност 26 млн. щатски долара. Да видим данните на арменската статистика за 2018 г., а те показват следното: 43 млн. е износът от България за Армения, а вносът от Армения в България е на стойност 215 млн. щ. долара. Виждате какво разминаване има в статистиките. Има интерес на арменски инвеститори в България. Водата „Горна Баня” е закупена преди 10 години от арменски инвеститори. За съжаление, няма такива мащабни български инвестиции у нас. На лице са малки съвместни предприятия, които подсигуряват споменатия по-горе стокообмен.

- Какво все още не е направено между България и Армения? Кои сфери и области трябва да доразвият?

- На първо място отново ще подчертая, че трябва да развием транспорта между страните ни. Ако разрешим този проблем, това ще стимулира и останалите сфери.

- Какви са в момента взаимоотношенията между Армения и Русия? Как ги виждате в бъдеще?

- С Русия имаме много стабилна и солидна база на взаимните отношения. Те са напълно предсказуеми. Русия е наш основен стратегически партньор, приятелска страна, изключителен партньор във всички сфери. Русия е най-главният гарант на сигурността на Армения. Заедно с Русия сме членки на споразумението на колективна сигурност. Заедно членуваме в организацията на Евразийския икономически съюз. За нас Русия е един от основните партньори – и във външната търговия, и в сигурността. В отлични отношения сме с Русия и такова ще е и нашето бъдеще.

- Какво е нивото на отношенията на Армения с Турция?

- На практика нямаме отношения с Турция. Още в 2008 г. предложихме на Турция установяване на дипломатическите отношения, предложихме съответните протоколи за подпис, както и протокол за развиване на двустранните отношения. Тези протоколи трябваше да бъдат ратифицирани от двата парламента. Но Турция отказа ратификацията на тези спогодби, налагайки редица предварителни условия. Така че, тези два протокола не бяха задействани. Нямаме дипломатически отношения с Турция, нито каквито и да било други преки взаимоотношения. Представители на нашите два народа посещават съседните страни през трети страни, тъй като Турция от повече от 25 години е затворила границата си с Армения.

 

- А как гледа Армения на Европейския съюз?

- Много положително! Имаме много добри отношения с Европейския съюз и с всяка една страна  членка поотделно. През 2018 г. подписахме спогодба за сътрудничество между Армения и ЕС. Засега не всички членки на ЕС са ратифицирали това споразумение, но това е една всеобхватна спогодба, в която влиза сътрудничеството на страната ни във всички сфери. Стремим се да имаме много добри отношения с ЕС във всички сфери и с всяка една страна по отделно. Целта ни е да бъдем колкото се може по-близо до Европа в икономически, търговски и културен аспект. В момента тече процес по либерализация на визовия режим за ЕС. Този въпрос в момента е на дневен ред и ние, от своя страна, работим много интензивно върху него. Надяваме се, че и арменските граждани ще получат правото на влизане в ЕС без визи или поне в опростен визов режим.

- Какво е според Вас бъдещето между Украйна и Армения?

- Ние сме в нормални отношения с Украйна, нямаме проблеми. Може би са налице някакви разминавания в интерпретацията на различни международни събития, но като цяло, сме в много добри отношения с Украйна, имаме много голяма арменска диаспора в Украйна.

- Как е положението на границата с Азербайджан?

- Повече от една година е стабилно, особено в граничната ивица на Кабарах и Азербайджан. Вече няма такава интензивна стрелба, каквато се наблюдаваше преди. Всичко е благодарение на това, че ръководителите на двете държави – премиерът на Армения и президентът на Азербайджан, се срещаха няколко пъти, преговаряха не веднъж и се споразумяха да постигнат сдържаност на конфликта  по границата. Слава на Бога, че в този план наистина е налице някакъв прогрес.

- Известно ми е, че десетки хиляди арменци са бежанци от Сирия в Армения? Каква е съдбата им след напускането на Сирия? Останаха ли още арменци там?

- Много интересен въпрос. В Сирия преди войната живяха изключително добре над 100 хиляди арменци. По-голямата част се намираха в град Алепо. Много арменци напуснаха домовете си още в началото на конфликта. В разгара на военните действия, когато Алепо беше окупиран от джихадистите и обстрелван, тогава над 16 хиляди арменци пристигнаха в историческата си родина – Армения. Правителството им оказа абсолютна помощ с цел да се установят в Армения, да се чувстват добре, в безопасност и да могат да работят и живеят. Някои от тях заминаха за трети страни, други останаха в Армения, а трети се завърнаха в Алепо след освобождаването му. Въпреки това, доста от сирийските арменци останаха в Армения и отвориха успешно свой малък и среден бизнес. Съдейки по това как успешно им върви бизнесът, те ще останат в Армения.

- Вие сам по себе си политически оптимист ли сте или песимист?

- Да започнем от това, че аз не съм политик, а дипломат! Оптимист съм и в живота, и в работата си. Смятам, че всичко може да бъде решено по мирен начин, с разум, с преговори, с вяра. Ако в нищо не вярваме, животът ни ще е много труден. Затова аз съм абсолютен оптимист! За мен чашата е винаги наполовина пълна, а не наполовина празна!

- Да поговорим малко извън политиката. Каква е магията на фантастичната арменска кухня? Навсякъде по света има арменски ресторанти, които винаги са пълни и никога не фалират. Кое е Вашето любимо ястие от националната Ви кухня?

- Тайната на фантастичната арменска кухня е в това, че ястията се приготвят от хора, които отдават душата си. Всичко се приготвя с огромна любов и душа. Обожавам арменския шашлик, който напълно се отличава от всички видове шашлици по света. Приготвянето му е цял ритуал, който започва от предходния ден. Шашликът се приготвя по традиция от мъжете. Казваме, че това не е женска работа да нанизваш месото на шишове. Ако човек подходи с цялата си душа и сърце към ритуала, наречен арменски шашлик, то това ястие става неимоверно вкусно. Обичам и арменската долма – това са традиционните ни сърмички в лозов лист. Отличават се от тези на другите народи с това, че са много тънки и фини и съдържат много повече месо!

- А какво Ви харесва най-много от българската кухня?

- Българските сърми и шопската салата.

- Ваше Превъзходителство, от началото на мандата Ви какво успяхте да разгледате в страната ни? Какво най-много Ви допада  у нас?

- За мен България е музей под открито небе! Успях да посетя много градове. Възхищавам се на българската природа. Учудвам се как Бог е наградил България и нейния народ с тази природа – фантастични планини, езера и море.

- Ваш любим град в България? Или Ваше любимо кътче за почивка?

- Пловдив! Обожавам Стария град. В Пловдив има цял арменски квартал, голяма диаспора. Там могат да се видят дори къщи с арменска архитектура. Има арменска църква. В Пловдив витае един необясним дух, който привлича. Старият град е уникално място.

- Първите думи, които научихте на български?

- Здравей!

- Г-н Саргсян, какво ще пожелаете на Вашите сънародници, на нашите читатели, на българския и арменския народ за идващия светъл християнски празник  Коледа и за Новата година?

- На първо място искам да пожелая мир на всички хора! Нека мирът да възтържествува по Земята. Искам да пожелая на всички, независимо от националността и вероизповеданието,  здраве, щастие и просперитет. На всички - на християни, мюсюлмани, юдеи и представители на други вероизповедания и конфесии – пожелавам от сърце мир и здраве! Българските държавници могат да се гордеят с това, че всички тук живеят в мир и разбирателство и страната ви е толерантна.

интервю на Оля Ал-Ахмед за BIG5

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар