Събота, 22 Февруари 2020

Събота, 18 Януари 2020 17:26

Проф. Антоанета Христова: ГЕРБ започва да изчерпва енергията си, започва да трупа грешки

Да се търси в дълбочина причината за проблемите. Да се образоваме и управляващите да уважават образованите експерти, съветва политическият психолог проф. Антоанета Христова в интервю за обзора на седмицата на радио „Фокус“



– Седмицата продължи успешно и доразви стартиралите преди Коледа скандали с водата и боклуците до степен, че на „Позитано“ 20 отчетоха успешност на вота си по тези проблеми преди още да се е състоял. Към водата и боклуците управителят на Националната здравно-осигурителна каса прибави източването на здравни вноски, като така даде задочен отговор на отдавна зададения въпрос: къде потъват 5-те милиарда лева на Касата. Напри го с ясното съзнание д-р Дечев, защото май прозря, че съдбата на вече бившия екоминистър не е пример за подражание. Изобщо седмицата даде много въпроси за философски размисъл. Днес си министър Нено Димов, утре си в ареста за неограничено време. Днес си Васил Божков, утре лотарията ти става държавна. Над всички общодържавни и тясно човешки проблеми безоблачно се извисява парламентарното всекидневие, може би защото там строителите на съвременна България благоразумно някога са написали, че „Съединението прави силата“. Та, в парламента партиите сякаш така са подредили пъзела, че хем вот ще има, хем няма да мине и всички ще са доволни. Тези събития могат да се прочетат и по друг начин, за което поканих политическия психолог проф. Антоанета Христова. Какво от изминалите през седмицата събития видяхме буквално и какво пропуснахме?

– Много неща виждаме вече буквално. Като че ли 2020 година ще бъде година наистина на провиждането, на необходимостта от много дълбока промяна на подхода ни към решаване на проблемите, на собствените ни проблеми. Дълбока промяна, която ще засегне всички – от тези, които искат да държат властта и да управляват до тези, които приемат, че са хората, които избират, и имат право да имат мнение и да изискват или пък да не изискват достатъчно силно от управляващите, защото смятат, че нещата са относително в правилната посока. Този подход, който много години беше пренебрегван, а именно да се търси в дълбочина причината за проблемите, да не си затваряме очите за това, от какво е структуриран животът ни, какво определя проблемите, които преживяваме днес, да не ни е страх да ги назовем, да не се притесняваме да ги разкажем ако щете на публиката, говоря от гледна точка на властта, така че те да разберат пред какво са изправени управляващите, да ги заявим и да сме сигурни, че ще получим разбиране. Да се образоваме и управляващите да уважават образованите експерти. Това са все теми, които бяха дълбоко, дълбоко вкарани в ъгъла, толкова невидими и толкова пренебрегвани през целия период на Преход, че достигнахме до етапа, в който като че ли очевадно важни неща – неща, без които не би трябвало да съществува едно цивилизовано общество, тези важни неща са откритието на новия век в България. Много нагласи предстоят да се променят, и това е дълбоката част на повърхностните скандали и конфликти и проблеми, пред които сме изправени.

– Проф. Христова, други години обикновено ни изненадва снегът, а тази – безводието, наводнилите ни чужди боклуци, източните здравни вноски и т.н. Въпросът е: толкова ли загубихме зрението си, та не виждаме видимото, което ни се случва или го гледаме с широко затворени очи?

– Знаете ли, хората много дълго време преминават през доста тежък период в развитието на общността в България, на обществото България. Отделните подобщности, хора, които сме в различни професионални групи, някак си се опитвахме да се адаптираме към постоянното случващите се промени и да узряваме за това, какво е демокрацията. Реално погледнато нашата демокрация е много млада – аз неведнъж съм го казвала, и боледува от всички болести на развитието си. Боледува от това в началото на всеки преход, съвсем в началото говоря, да се появят тези, които съвсем не разбират от политика – хората, които наистина държат да бъдат във властта, да се размешат нивата силно, да се пренебрегнат тези, които са били на високите етажи на властта преди, за да дойдат тези, които са се чувствали пренебрегвани преди и да завземат властта сега. Тоест, имаше много изначално дълбока смяна на пластове в българското общество. Тези пластове трябваше да се пренаредят. И в процеса на пренареждане се пренебрегнаха тези неща, за които споменах, които бяха най-важните и основата, на които стои образованието, стои качеството, стои експертизата, стои професионализмът. В битката да вземем позиции в новите пластове изпуснахме това, което вие казвате, което би трябвало да бъде видимото. И изпускайки го, то е от моя гледна точка разбирам процеса на изпускане, защото то е етапа на промяната, етапа на развитието. Затова този етап го наричаме „Преход“, затова толкова дълго време експерти се караме: има ли все още преход или няма. Докато това не се пренареди и не излязат основните ценности, които определят развитието на едно цивилизовано общество, до този момент ние ще бъдем в прехода. Затова все още, в момента може би сме към края, но все още темите са актуални и от разбунената среда почват да изпъкват и постепенно да се появяват ценните съставки, които трябва да запазим и да развием оттук нататък. Така че нормално е това, което се случваше досега, важното обаче е да почнем все по-сериозно да разбираме процеса в дълбочина и да търсим тези хора, които могат да ни помогнат в процеса на разбиране.

– И когато говорим за демокрация, как определяте модела, в който живеем? Иван Костов го нарече „прокурорско-олигархичен“.

– Аз казах, че това е демокрация, и тази демокрация в своето развитие има процеси, през които минава. И това са ранните етапи, в които се наместват структурите. Да, много хора в обществото смятат и се страхуват в момента от определени властови позиции, и от личностите, които ги заемат. Именно в това е задачата – в регулацията. И в доказването постепенно със съответната работа – има ли проблеми във функционирането на съответната власт и тя да бъде подобрена през определени конституционни промени, защото не личността, не изборите, не скандалите правят решението на проблема. Решението на проблема идва през анализ на проблема на причините, които са довели до това да сме доволни или недоволни примерно, дали процесите са правилни, дали ще са достатъчно демократични, виждат се всички гледни точки, дали след това функционирането е достатъчно контролирано. Тоест, това е всяка общност, всяка професионална гилдия знае своята сфера – в случая говорим за съдебната власт – знае своята сфера кое би могло да пречи в качественото изпълнение на отделните роли вътре в съдебната власт. Затова оценките, грубите оценки не спомагат. Не бих подкрепила оценката на Иван Костов за това, защото той е част от процеса на демократичното развитие и той самият е част от процеса на грешките и успехите на демокрацията. А ние сме просто в нов етап, който трябва да бъде анализиран обективно, тъй като ако бъде анализиран през оценка и емоция, можем да стигнем много бързо до един пик, и то предизвикан манипулативно пик, който отново може да ни върне на задна фаза на етап на развитие, вместо да продължим напред.

– Какво имате предвид под „манипулативно предизвикан пик“?

– Имам предвид, че сме в ерата на манипулациите, в ерата на овладяване от различните политически партии, играчи на политическия терен, които могат да бъдат и не само политически партии, на овладяване на инструменти през комуникационните канали на различни начини за разпространение на слухове, на неверни новини, на оценки, които са диспропорционално представени. В смисъл, силно преувеличени или не намират място за представяне. Тоест, човек, който не е вътре в политическия живот, който си има своята професия и животът му е запълнен с други по-важни за неговото битие неща, този човек ние го наричаме „непрофесионалист“ в съответната сфера, тоест, лаик, който има много малко време да достигне до истината. А затрупвайки го, той може да бъде абсолютна жертва и да забави без да иска процеса на развитие. Именно на това разчитат тези политически сили, които използват силно манипулативните технологии през комуникационните канали. Неслучайно Европейският съюз издигна темата за борба с фалшивите новини като основен проблем в момента на гражданското и на политическото, въобще на съвременното общество, тъй като през манипулацията човек трудно се ориентира, човек трудно стига до същността, с която започнахме в началото. Много, много сложно е да вземеш решение, кое е ценно, кое не е ценно, защото по-викащият се чува, тихият не се чува. А мнозинството може да е тихо.

Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)

Вижте, интересни закономерности: ние бяхме залети със скандалите преди изборите по линия на „Демократична България“ и БСП, тоест, силни чуваеми тези на улицата, обаче резултатите на изборите сочат друго. Значи, в голяма степен обществото в момента се опитва да задържи успеха до този момент достигнат и се страхува от новостта, защото новостта до този момент малко ги е плашила, не малко, ами много. И в много голяма степен малкото и шумното е довело до дърпане назад в развитието, до повече скандали вместо до обективно еволюционен процес на обществото. И затова в момента има страх към това. Но в същото време ГЕРБ като политическа управляваща сила толкова дълго време започва да изчерпва енергията си, започва да трупа грешки. На база на многото свършено добро започва да трупа и много грешки. И на базата на тези много грешки, а и на постоянните атаки започваме да виждаме капка по капка, по капка, по капка руинирането на авторитета на управляващите все повече и повече. Все повече и повече отново освобождаваме пространство за нещо ново и малко, и може би за новия месия, който все още не се вижда. Затова който да е нов вероятно ще се появи в своето малко присъствие за в бъдеще. Тоест, отново ще бъде част от малката игра на политическата сцена. Все теми, които е добре да бъдат много добре осъзнавани и разбирани, последствията от новото, възможностите на новото, последствията от това да дадем шанс на старото, задачите, отговорността на старото, ако можем да наречем старо БСП и ГЕРБ разбира се, отговорността им да се развиват и да бъдат по-професионални на политическата сцена, за да дърпат по-бързо политическия процес на базата на общото и собственото си развитие напред. Много сложни задачи. Те са философски задачи. Философски на структурата и на физическия ако щете закон как отделните субекти могат да взаимодействат в зависимост от техния размер и от тяхното съзряване и етап на еволюционно развитие за развитието на цялостното ни общество. Сложни теми, те са теми на професионалистите, и теми на комуникационните професионалисти, които трябва да подпомогнат това знание и този процес, този дебат голям да стигне до съзнанието на избирателя. Сложни задачи. 2020-та година ще бъде година със задачата на по-високите цели. И тези по-високи цели много се надявам, въпреки че се страхувам, че може да не достигнем до този момент и да не можем да го реализираме, тези високи цели изискват хора с висока степен на отговорност и подготвеност.

– Проф. Христова, философията на този философски разговор смятате ли, че ще стигне до действащите политически сили? И те как ще я възприемат, как ще я пречупят и как ще й отговорят?

– Неслучайно аз самата говоря сега за това толкова по-активно философски ако щете и по-категорично, защото определям тази година като критична в тази посока. Защото смятам, че политическите сили достигат вече до това, но за съжаление достигат през пробата и грешката като децата, защото са пренебрегвали предупреждения от експерти. Да, децата се развиват на базата на пробата и грешката – пипат печката и след това не стигат до нея, а и деца, които чуват родителите си, за да не пипнат печката. Но човек минава през опита и грешката и след това през изводите, които сам си прави. Така че пак връщам към началото – демокрация, съответния етап на развитие, в критичен момент на своето развитие, критичен момент, който критичен момент трябва да подпомогне и всички смислени хора да подпомогнат извличането на изводите, извличането на ценностите, появата на значимото, което ще ни помогне да преодолеем по-лесно и да ускорим пътя си на развитие.

– Ако обаче политическите сили, сега действащи, не успеят да преминат критичното развитие, какво се случва?

– Лоши неща се случват. Ще се появи някой нов, ще разбие политическото пространство съвсем, ще започнат отново боричкания в парламента, говорим за следващата година 2021 година, ще започне всеки да се надцаква, за да докаже, че той е правият – всичко това, което виждаме в момента. Ще започнем отново да си капем капките срещу управляващия, който поеме властта, за да го руинираме, защото няма да сме успели да докажем собствения си капацитет. Ще обезсилим управляващия, защото ако навлязат малко повече на брой политически партии, пак коалиция ще ни управлява, пак ще трябва вътре да се съобразяват с коалиционни партньори и да си прехвърлят отговорностите, и да хабят енергия за това. Вие оставете другото, но те хабят енергия в прехвърляне и в търсене на възможността да балансират интересите. Ето това ще последва. Затова казвам, че има един много дълбок философски, физичен ако щете закон, който трябва да осмислим пак, за да ускорим пътя.

– И законът е?

–Законът е експертиза, професионализъм, уважение към тези хора, които знаят, намирането им, защото във всяка сфера има такива.

източник: focus-news.net

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар