Неделя, 21 Януари 2018
Петък, 05 Януари 2018 10:06

Нидал Алгафари пред BIG5: Борисов продължава да е като Живков с каскета, който може да се пипне в кръчмата, избран е от БКП, за да довърши работата на Костов

Следващата надежда ще е в Слави Трифонов, но и той няма да се справи в държава без справедливост. Жан Виденов и Филип Димитров са единствените, които излязоха чисти от политиката. Виденов не позволи да се краде и затова беше сменен от кукловодите с Иван Костов. Светците са създадени от отчета, за да се нанесат като търговци в храмовете и да натирят духовното в ъгъла за сметка на материалното. Българските писатели не гарантират печалба и затова не са на първия ред в книжарниците, както не искаме да рискуваме със собствени ТВ формати, а предпочитаме да взимаме от чужбина, каза пред BIG5 писателят Нидал Алгафари.

 - Г-н Алгафари, защо казвате, че сме „Орисани да избираме“, както се казва и вашата книга? Подготвени ли сме да правим подобни важни решения след вече 28 г. на преход?

 

- Ние сами си правим изборите. За едни те са добри, за други са лоши, но са наше дело. Не съм чувал някой да ни е насилвал да ходим към урните. Тъй като това е нашата воля, всеки има право сам да избира орисията си.

 

- Защо сте нарекли избора „орисия“? Това не е ли по-скоро свобода?

 

- Всички наши баби и дядовци са вярвали едно време, че когато се роди човек, си има три орисници, които нарочват какъв ще бъде животът му. Аз вярвам, че по-скоро, когато човек има по-съзнателен живот, започва сам да прави своя избор, а не да има карма или съдба. Всеки Божи ден сме орисани да правим хиляди избори – да пием вода, или да не пием, дали да ядем, или не, дали да говорим с някого, или не. Всяко това нещо води до някакви последствия. И затова се надявам хората да правят правилния избор, за да подредят собствената си орисия.

 

- Вие направихте „турне“, за да представите книгата си. Това ли е вече съвременният начин да се разпространява българската литература?

 

- Това е един от начините. Проблемът е в малкия пазар за литература, който има в България. Едно време българите четяха повече, имаха по-голям интерес, тъй като може би нямаха толкова други забавления. Спомняте си, че тиражите на авторите бяха много по-големи бройки. Сега те се радват на 1000-1500 до 2000 книги, благодарение на разпространението и на книжарниците. Прави впечатление, че в книжарниците мястото на сериозните български автори не е на първия ред, защото се търси пазарна ниша, която да продава повече. Затова се показват повече западни издания, които са по-рекламирани и популяризирани в света. Мъката на всеки един български писател е, че не го предлагат в книжарниците, а читателят трябва да отиде и сам да го потърси. Затова всяка една купена наша книга е много мила, защото е целенасочено потърсена. Обиколих страната с книгите си, тъй като вече в България има много места, в които не съществуват книжарници. Много малко автори правят подобни обиколки, тъй като са обвързани с издателства, а и самите издателства нямат интерес да правят подобни срещи, тъй като гледат да имат по-малко разходи и съответно по-голяма печалба, тъй като и те се задъхват.

 

- Как си обяснявате тази тенденция? Подценяват ли се българските писатели от търговците?

 

- Не мисля, че има подобно подценяване. Ние не сме нито по-висши, нито по-слаби писатели. Нивото е едно и също, а въпросът е в маркетинга и рекламата. За да стигнат произведенията в Англия и във Франция до читателите, например се харчат безумно много пари, докато у нас това не се прави. В България сме свикнали да получаваме всичко на готово. Тук не става дума само за книжарниците и за книгите, а и за телевизиите. Виждате как взимаме предавания и формати, които са направени някъде отвън и които са се доказали, защото си гарантираме до някаква степен финансовия успех. Българският автор не гарантира. В него не се влагат средства, за него не говорят критиците, защото или не са високо ниво, а старите лъвове са уморени и предпочитат да стоят някъде на топлите скамейки около властта или около трапезите. По-младите пък няма къде да се изявяват, защото по-старите не им дават досег до вестници и списания. Голямата болка на българския автор днес е съвсем малкият и свит пазар.

 

- Друго ваше произведение е „Боже, защо Господ лъже“. Около празниците видяхме отново тълпи от хора в църквите. Защо се сещаме предимно на празници за вярата си? Лицемерни ли сме в християнството си? Лъжем ли и ние Бог?

 

- Това е първият ми том, в който зададох един въпрос, който се е дискутирал векове наред в най-различни среди. Преди векове е било доста по-трудно, защото тогава при подобен въпрос са измъчвали и изгаряли на клада хората. Аз съм силно вярващ и съм убеден, че всеки носи частица от Бога в себе си. Бог ни е вдъхнал душа по свой образ и подобие. Много често например около Коледа често се втълпяваше на хората да се влиза в храмовете със страх от Бога. Аз не влизам от страх, а от обич. Аз не мога да си представя, че Бог очаква от мен да се страхувам от него, защото той означава любов. Не сме лицемерни, но църквата е място, където са се настанили хора, които са нарушили всички Божи заповеди. Не съм съгласен например с това, че се казва да не си правим кумири и идоли. В същото време имената на почти всички храмове в света са на имената точно на кумири или на някакви празници, но не на Бога. Ние се молим на св. Георги, на св. Дева Мария, които да ни бъдат посредници с господ. Ще видим колко несправедливо са канонизирани например още първите светци – Петър и Павел. Единият се отрича три пъти от Бога, въпреки че по неговата воля е ходил по вода. Въпреки това му дава ключовете. Павел пък е гонел и убивал християни. Св. Георги пък е бил праведник, но на него не е дадена тази власт на т. нар. човек-бог. Тези кумири като светците са създадени от хора, които институционализираха вярата ни. Единствената цел за това е да превземат храмовете като едни търговци. Когато аз трябваше да получа кръщението си, отидох при отеца и му казах, че съм готов да приема християнството. Той ми каза, че няма никакъв проблем, но първо ми посочи касата и трябваше да си платя, въпреки че той като духовник е задължен да ме въведе във вярата. Когато със съпругата ми сключихме църковен брак, по същия начин отецът първо ми посочи касата. Т.е., дори за тайнството на венчавката аз пак трябваше да си платя. Ако не бях го направил, нямаше да съм християнин и да имам църковен брак. Това са едни хора, които са избутали в ъгъла духовното за сметка на материалното за собствената си изгода. Когато човек погледне, ще види, че най-големият собственик във всяка държава, освен самата държава, са храмовете, независимо от коя вяра.

 

- В същото време хората търсят месия и в политиката. Как си обяснявате тази психология на българите да си искат свои кумири?

 

- Не смятам, че българите търсят месии. Така те бяха определени от журналистите, за да изглеждат по-красиви писанията. Хората имаха надежди. Първата беше при падането на Тодор Живков. Хората се надяваха, че ще станем Швейцария, че всичко ще върви по мед и масло, но не усетиха, че този преврат беше подготвен много по-рано. Всъщност беше подготвено ограбването на цялата държава от висшата номенклатура на БКП, което се случи. След като се появи Иван Костов, всички се надяваха, че това е един човек, който има някакво демократично мислене и ще се опита да направи всичко по силите си, но малко хора предполагаха, че през неговия мандат ще се извърши най-голямото разграбване на България. Жан Виденов и Филип Димитров излязоха най-чисти от политиката. Виденов не разреши да се разграби България и затова трябваше да го свалят, за да дойде Иван Костов, който да помогне за разграбването и да го позволи. След като видяха, че и той не се справя добре, че нито от ляво, нито десницата може да се справи с плана, решиха да докарат Симеон Сакскобургготски. Царят може би имаше много красиви и хубави намерения, но не попадна на добра клика около себе си. Дойдоха едни млади момчета, които много бързо искаха да спечелят от властта. И го направиха – за негова сметка. Затова този човек, който направи един добър мандат, нямаше как да продължи да управлява заради безумните неправилни решения, които взеха негови министри. След това дойде Сергей Станишев. Много хора смятаха, че той е млад и ще разсъждава по съвсем различен нов начин, но се оказа, че енергията му не беше достатъчна да обедини хората около себе си. Затова се спряха на това, което е най-близко до нас, до нещо, което може да докоснеш в кръчмата, в пивницата, да ти изглежда като Тодор Живков с каскета. Намериха Бойко Борисов, който успя да прокара една политика на БКП от едно време, защото той е един от филиалите ѝ.

 

- Означава ли, че след толкова много време носталгията по Тато още не е изгаснала?

 

- Българите не си търсят Тодор Живков, но четейки какво се случва в останалите страни, виждаме, че в България има много липси. Най-голямата е липсата на справедливост в държавата. Тези, които взеха властта след 10-и ноември 1989 г., направиха всичко по силите си съдебната ни система да не работи и да не дава очакваната справедливост. Оказа се, че може да ограбиш цялата държава и в същото време няма да ти се случи нищо. Може да се убиваш и да биеш безнаказано, ако имаш добри адвокати и законодатели. Голямото ни куцане е, че не успяхме да направим далновидни решения и съдебна реформа. Затова хората си търсят своите месии. Сега може би се надяват да дойде Слави Трифонов, който да оправи държавата, но и това няма да се случи.

 

- Как си обяснявате огромния интерес на зрители и читатели, които обичат по-скоро да четат за шесторни убийства и да се ровят в чуждото нещастие, отколкото например да се интересуват от политиката, която им се предлага?

 

- Повечето от хората, които се занимават с медии, се опитват да наложат много низък вкус. Опитват се да продават новини, които са по-страхотни, по-невероятни, около мутрите. Част от медиите се опитаха да изградят образа на човека с бухалката и черното BMW като онзи, когото ще харесат красивите момичета, че той ще има парите и ще сбъдва американската мечта. Медиите направиха добрата новина да не е новина. Затова хората свикнаха и да гледат тези реалити предавания с хора, които сами се наричат випове. Там също се постигна много лош обрат. Затова по телевизиите се показват момченца и момиченца с много ниска култура и образование, с липсващи 7 години и с жажда за слава и дребни пари, които искат да си получат.

 

- Как ще коментирате и прословутия спор за третия пол?

 

- За себе си смятам, че човек трябва да е свободен да се чувства такъв, какъвто е вътре в душата си. Когато един човек е мъж и се чувства като жена, е въпрос от сферата на психологията, но той или тя трябва да живее свободно. Българите, както и много други общества са консервативни. Ние не можем да приемем, че това е нормално и да позволим на другия да изживее това, което е вътре. Гейове, травестити, транссексуални, тети пол и т.н. имат правото да живеят, както всички останали, а не в страх. Малко хора се замислят какво преживяват те, когато ги сочиш с пръст. Не се замислят колко е трудно на тези хора да признаят пред майка си и баща си, пред приятелите си, че са различни, защото рискуваш да си низвергнат и да те сочат с пръст. В същото време различието е и в това да си с една ръка, с едно око, да си дебел, да носиш очила. Но другото не искаме да го приемем, защото има едни хора, които се правят на псевдополитици и дори не мога да разбера какво бранят. Онези, които най-силно скачат срещу третия пол, забравят, че трябва да отидат на психолог или на психиатър, който да им обясни, че това, което подскача вътре в тях е онова латентно хомосексуално същество, което съществува във всеки един човек. Не мисля, че става въпрос за някаква пиар акция. Може би във ВМРО вярват в идеите си, но не дават решение как ттези хора ще живеят. Единият вариант е да ги признаем всички, а другият е да ги избием и да ги вкараме в концлагери. Тези хора съществуват, независимо дали го има ВМРО или Обединените патриоти. Не може да се тича заради едно ранено кученце и да се вдига олелия, а да не вижда тормоза на тези хора, който търпят цял живот. А сред тях имаме близки и роднини.

Интервю на Васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 05 Януари 2018 10:06
    Питие за Жан-Клод и нека оркестърът да свири химна на ЕС...

    От година и половина насам слушаме легенди, предания и вълшебни приказки за митичното Българско Европредседателство. Дежурните бардове на властта и персоналните обожатели на Бойко Борисов изкараха безчетни хонорари като венцехвалят и възпяват очакваните постижения, забележителните успехи, бляскавите геополитически стратегии. Още от средата на миналата година бомбардировката от оптимизъм започна да промива мозъци със свръхсветлинна скорост. Медиите се разляха от розова патетика, за да ни обясняват за това как ключовите думи на нашето велико председателство ще бъдат "кохезия, консенсус и конкурентноспособност", но едва ли има дори и кьорава електорална единица, която разбра какво се крие зад всичко това.

    Всъщност замисълът може би не беше от никакво значение.

    ГЕРБ като удавник се хванаха за председателството, за да напомпят омаломощените си мускули, изтъняли от корупционните афери в НДК, покрай стената на границата, аферите със суджука и "Кумгейт". Разтърсващото "усещане" (нали така твърди Екатерина Захариева) за корупция стана така всеобхватно, че май на Борисов му остана единствено да се хване като удавник за снимките със световни лидери и да разчита, че те ще възпламенят рейтинга му отново и ще го паркират пак в социологическите небеса. Заради това началото на председателството се очакваше от всички. От някои - заради парадния блясък, от други - заради възможността да крещят. В крайна сметка и едните и другите май останаха разочаровани. Защото, когато шоуто започна, то се оказа доста по-различно отколкото смятахме. Поне мен неговото начало ме изненада по начина, по който човек се изненадва, когато върху главата му се стоварва строително скеле.

    В началото на нашето председателство с особена светлина засия фигурата на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Да бъдем честни - него европейската преса отдавна го подозира, че след 4 следобед е толкова развеселен, че в главата му има единствено мисли кой друг политически лидер да разцелува при официално посрещане. Което аз възприемам не като компромат, а като лъч светлина за ЕС. Докато в Съюза има политици, които знаят как да ценят епикурейските радости, за Европа има шанс. В крайна сметка и без това колективният образ на евробюрократа у нас от ден на ден засиява с все по-мрачна и потискаща светлина и добре, че е Юнкер да ни дава знак, че не всичко е задръстено и консервативно, въпреки екзотичната му принадлежност към ЕНП (партия, чийто евроелит напомня на птеродактили с допотопните си разбирания по някои теми).

    У нас шефът на ЕК се раздаде напълно, за да покаже, че е отворен към радостите на живота и към възможностите на европредседателството ни. В София Юнкер тръгна не да издирва стратегията на правителството за следващите шест месеца, а се насочи към конкретиката - шопската салата и луканката. Обяви, че ги харесва, а към тях спомена, че му допада и културата, но пропусна да уточни дали под това разбира изпълнение на песента "Шушана" или има нещо друго наум. Очевидно, за да получи повече от тези природни дарове на вечерата, Юнкер обяви, че цяла България трябва да му е благодарна. Ако не бил той да подпише, страната ни още нямало да бъде член на ЕС и щяла да мръзне в чакалнята при лузърите. Вероятно заради това ден по-късно от парламентарната трибуна Волен Сидеров съвсем официално обяви, че възнамерява да подари на Юнкер бутилка ракия и философски се запита дали това може да се окачестви като корупция. Не знам дали това е корупционна практика, но със сигурност можем да заподозрем таен и конспиративен план на лидера на "Атака". С една бутилка ракия той е в състояние да обезглави ЕС поне за седмица и да накара Юнкер да захвърли люксембургското гражданство и да подаде документи за българско. Така и не разбрахме дали шефът на ЕК е употребил подаръка на Сидеров, когато заяви, че не може да си представи някой по-добър от Бойко Борисов, но можем да подозираме, че в това изявление със сигурност има намесена високооктанова течност. Плюс шопска салатка. Защото едното прекрасно пасва с другото. По европейски.

    Другият костюмар от Европа, председателят на Европейския съвет Доналд Туск, пък реши да участва в състезанието "да спечелим сърцата на десетината души, които гледат пряко откриването по телевизията" и дръпна речта си на български, като я обогати с цитат от "Отечество любезно" на Вазов. Трябва да му признаем - българският при всички положения му се отдава по-добре отколкото на Цвета Караянчева, но оргазмичните въздишки, които се навдигнаха след нея, можеха да бият произволен порнофилм по кабелната телевизия. На мен отношението на Туск ми хареса, но се отвратих от поредната вълна от сервилност, която заля нета. Туск бе възвеличан до статут на политически гигант, нещо, което силно се отрича в родната му Полша. Но никой не е пророк в собственото си село. В София шефът на Евросъвета наистина демонстрира класа. Но тези, които едно време във виновното лято на 2013 година ходеха като лакеи да ръкопляскат пред френското посолство, сега пак демонстрираха неизтребимия манталитет на иконома. Като се почна с едни лирични възхищения, премина се през любовни стонове и се стигна до екзалтации от страст, отдаденост и "Кама сутра".

    После обаче нещо в любовта се пречупи и залиня. Някой преведе речта на Туск при откриването на естонското председателство, реч, пълна с автентично възхищение и лични чувства. Тогава изведнъж българският на еврочиновника започна да горчи. Да не говорим, че от душата му тук се отпусна екзотичното сравнение, че историята на Балканите е по-интересна от "Игра на тронове". Признавам си откровено, аз не съм гледал сериала, но съм чел от кора до кора книгите на Джордж Р.Р. Мартин и смея да твърдя, че аналогията никак не е ласкателна. Четенето на Мартин те научава никога да не се привързваш към някой герой, защото в момента, в който започнеш да го харесваш и да му стискаш палци, той бива убит по някой безмилостен и отвратителен начин.

    Това намек за намеренията на ЕС към България ли е? Или просто опит Балканите да бъдат изкарани някаква върховна политическа екзотика, която радва с кървища, варварски страсти и безмилостен секс? А това, че сме потомци на Спартак беше готина ремарка, ама чисто исторически е леко брутална. Спартак е човек от земите, които са по-интересни от "Игра на тронове", който се е бил с войските на Рим и е бил пленен, а след това оглавява най-голямото въстание на роби в историята на империята. Като бледен и съзерцателен юноша много обичах книгата на Рафаело Джованьоли "Спартак", в която този бунт беше описан в романтична светлина, но фактът си е факт - Спартак е борец срещу Рим, обединителят на територии тогава. Да четем ли това като подтекст, че България може да създаде някоя крамола срещу ЕС? А може би сме прекалено подозрителни. Може това да е било просто предупреждение да не даваме твърде много ракия на Юнкер.

    Проблемът в тази красива картина на всеобща любов е само един. В същия ден, в който Юнкер долетя да налита на луканката, а Туск обяви, че министър-председателят ни е страшилище за тракийски воини, Лиляна Павлова случайно или не разкри отношението на ГЕРБ, а и на управлението към ЕС. Тя бе поставена в неловката ситуация да коментира един твърде нелицеприятен факт - че в деня на официалното откриване на председателството в София имаше девет протеста. Народът гневно излезе по улиците по всякакви теми - от защитата на Пирин до гнева от вдигането на цената на водата. И тогава Павлова, която очевидно се изживява като някакъв небесен аристократ, долетял от облачните висини, обяви, че да протестираш и да разчиташ Европа да чуе е малко като да се оплачеш на арменския поп. ЕС в ролята на арменския поп. Това дори и авторът на речите на Туск нямаше да може да го роди като крилата фраза. Но тя представлява реална проекция на отношението на правителството към плебса по улиците. За него (кабинета) недоволството няма никакво значение, защото няма да има кой да го чуе, отрази и запомни. Идеята е никой да не вдига шум, да не се бунтува, но дори и да го прави, да не разчита на каквато й да е чуваемост. Павлова, без да го каже пряко, буквално обяви, че тук ще идват някакви чиновници, фиксирани само в своето собствено благополучие и няма по никакъв начин да успеят да разграничат протеста на българите във всичките негови форми. Европредседателството е само сцена за изпъкването на Бойко Борисов, а всичко останалоса досадни подробности и мрънкащ народ. И този народ бе оставен без надежда, защото, според Павлова, ЕС е някаква форма на арменския поп. Класика в жанра. Всъщност напук на онези, които си мислят, че ЕС може да бъде възпиращ фактор, тя вероятно има основание за думите си. Юнкер и Туск само където не се обясниха в любов на Борисов, без да дадат дори малък знак, че са наясно какво се случва тук и как нашата "стабилност" е всъщност будна кома на една държава, потънала в безвремие и отчаяние. Тъжно е, но в страната на луканката и шопската салата очевидно трябва да свикнем с това усещане.

    Но млъкни, сърце и налей едно малко на Жан-Клод.

    Така поне ще има един доволен.

    Александър Симов, Pogled.info

  • Петък, 05 Януари 2018 10:06
    Татяна Буруджиева пред BIG5: В политическия кастинг на Слави ще видим отново парадокси с прякор "Тъпото" и "Мозъка", шоуто му няма кауза

    Докато Трифонов не заложи името си, вечно ще се питаме кой стои зад гърба му. Липсват му политически каузи, за да успее. Хората от шоуто му показаха, че не могат да правят кастинги за политици. Нека да видим първо кой ще избира новите политици на Трифонов, коментира пред BIG5 политологът Татяна Буруджиева. 

  • Петък, 05 Януари 2018 10:06
    От Пирино по-зелено нема, от министри натегачи - по-опасно - също

    Премиерът Бойко Борисов днес отново се изяви с крилата фраза: "По-зелено от нашето правителство няма". Мъдрата мисъл министър-председателят каза по време на заседанието на Министерски съвет. Тема отново беше строежът на втори лифт в Банско, която се превърна в сапунен сериал. "Вчера в европарламента имахме много доброжелателни хора, подкрепа. Поел съм ангажимент към Зелените. Важно е да знаят, че по-зелено правителство от нашето няма. Ще забраним движението на автомобили нагоре, така че няма да е нужно да се поддържа пътя, да се осолява и да гинат дървета“, коментира премиерът на "Дондуков" 1. "Това е нашата позиция, много точна, ясна и зелена. Не става въпрос нито за хотел, тоалетна не може да се направи, чайна не може да се направи“, добави зеленият човек, както сам се нарече самият Борисов.

    "Спирал съм инфраструктурни проекти с години, за да може да се излюпят новите щъркели. Карал съм министрите да пренасят лично блатни кокичета, за да не остане нито един стрък смачкан от валяк. Всичките ни европейски инфраструктурни проекти са с тунели за мечки, вълци, костенурки. Трасета сме променяли“, изтъкна министър-председателят в Европарламента в отговор на въпрос на съпредседателката на групата на зелените Ска Келер. 

    Премиерът беше подкрепен от екоминистъра си Нено Димов, който също констатира, че страната ни е една от най-примерните природни оазиси в Европа. "Естествено, нито една керемида не може да бъде поставена извън спортната и съпътстващата техническа инфраструктура. Нещо повече, ако погледнем целия парк "Пирин“ и грижата, която държавата полага за него, през последните години прирастът на гора е много сериозен. На практика, ние сме може би една от малкото страни в Европа, в която имаме прираст на природни ресурси, така че от тази гледна точка може да се каже, че това е точно така“, съгласи се Димов. 

    Той не е първият министър, който дава свръх естествени данни на Бойко Борисов, който обича да чува колко много се е направило и как никоя друга страна в ЕС няма подобни параметри, че сме първи по всичко, но въпреки това - най-бедните. Подобен е случаят с икономическия ни растеж, за който всеки ден се бием в гърдите. По данните на институциите сме първенци по растеж, а поглеждайки в портфейла си - сме на опашката. По същия начин и министър Николина Ангелкова всяка година мотае премиера и знае какво искат да чуят ушите му - туризмът расте в пъти, догодина ще имаме с десетки хиляди повече туристи, ние сме оазис на туризма на Балканите. Нищо, че по празници се оплакваме постоянно от опашки на граничните пунктове към Гърция и Турция. Борисов обича да се обгражда с министри, които да пеят "конграчюлейшън" и да му носят добри новини. Примери - цял куп. Като се започне със Симеон Дянков, който като един Елин-Пелинов Благолаж го омайваше, че всичко цъфти, Петър Москов, с когото се хващаха на бас за мачове докато между другото докторът убеждаваше колко са полезни калпавите пръстови отпечатъци в болниците, както и още куп хора, които през годините свиреха на Бойко Борисов на ангелската арфа. 

    Мелодията, която иска да чуе Бойко Борисов, и която звучи ангелски изпята от зелените му човечета на "Дондуков" 2, които носят кокичета и пазят природата, очевидно е различна от това, което чуват хората. Текстът на блажените песни, които се леят около премиера пък са с шопския рефрен "От Витоша по-високо нема, от Искъро по-дълбоко нема". Голяма част от медиите пък обичат да пригласят и да добавят нови акорди в хармонията на заспала венецианска песен на послушен гондолиер, в която се пее за това, за което им е платено. 

    След 6 месеца очакваме нов репертоар с трели от стария. Близко е времето, в което ще слушаме как нашето председателство е най-европейското досега, как сме нахранили и напоили всички в комисари и чиновници, как са останали доволни от прочутото българско гостоприемство, как сме важна част от ЕС, как сме дали тласък за редица програми, свързани с опазването на блатните кокичета и как най-накрая сме ключов център за Балканите. Кухият репертоар, който сме чували и преди това, но очевидно с нищо не ни е допринесъл, освен да успокоява родни политици, които със завиден шовинизъм вярват, че НДК е център на Вселената. В крайна сметка от любезност европейските ни партньори ще ни потупат от куртоазия, ще кажат 5 добри приказки за престоя си в луксозните хотели, няма да видят как се живее до бунището срещу Виетнамските общежития, няма да дишат гадния въздух от изгорени гуми за отопление в крайните квартали и няма да чуят за ало-измами, за терор над възрастни хора в малките градове и в селата.

    Всичко това обаче вече се е превърнало в нещо нормално и не прави впечатление. Европредседателството ни е заприличало като Северна Корея, която показва кадри само от паради и тържества, както и от балистични ракети за пред цивилизования свят, но всъщност крие какво се крие зад "чистия въздух".

    Васил Василев, BIG5

Оставете коментар