Неделя, 22 Април 2018
Петък, 05 Януари 2018 10:06

Нидал Алгафари пред BIG5: Борисов продължава да е като Живков с каскета, който може да се пипне в кръчмата, избран е от БКП, за да довърши работата на Костов

Следващата надежда ще е в Слави Трифонов, но и той няма да се справи в държава без справедливост. Жан Виденов и Филип Димитров са единствените, които излязоха чисти от политиката. Виденов не позволи да се краде и затова беше сменен от кукловодите с Иван Костов. Светците са създадени от отчета, за да се нанесат като търговци в храмовете и да натирят духовното в ъгъла за сметка на материалното. Българските писатели не гарантират печалба и затова не са на първия ред в книжарниците, както не искаме да рискуваме със собствени ТВ формати, а предпочитаме да взимаме от чужбина, каза пред BIG5 писателят Нидал Алгафари.

 - Г-н Алгафари, защо казвате, че сме „Орисани да избираме“, както се казва и вашата книга? Подготвени ли сме да правим подобни важни решения след вече 28 г. на преход?

 

- Ние сами си правим изборите. За едни те са добри, за други са лоши, но са наше дело. Не съм чувал някой да ни е насилвал да ходим към урните. Тъй като това е нашата воля, всеки има право сам да избира орисията си.

 

- Защо сте нарекли избора „орисия“? Това не е ли по-скоро свобода?

 

- Всички наши баби и дядовци са вярвали едно време, че когато се роди човек, си има три орисници, които нарочват какъв ще бъде животът му. Аз вярвам, че по-скоро, когато човек има по-съзнателен живот, започва сам да прави своя избор, а не да има карма или съдба. Всеки Божи ден сме орисани да правим хиляди избори – да пием вода, или да не пием, дали да ядем, или не, дали да говорим с някого, или не. Всяко това нещо води до някакви последствия. И затова се надявам хората да правят правилния избор, за да подредят собствената си орисия.

 

- Вие направихте „турне“, за да представите книгата си. Това ли е вече съвременният начин да се разпространява българската литература?

 

- Това е един от начините. Проблемът е в малкия пазар за литература, който има в България. Едно време българите четяха повече, имаха по-голям интерес, тъй като може би нямаха толкова други забавления. Спомняте си, че тиражите на авторите бяха много по-големи бройки. Сега те се радват на 1000-1500 до 2000 книги, благодарение на разпространението и на книжарниците. Прави впечатление, че в книжарниците мястото на сериозните български автори не е на първия ред, защото се търси пазарна ниша, която да продава повече. Затова се показват повече западни издания, които са по-рекламирани и популяризирани в света. Мъката на всеки един български писател е, че не го предлагат в книжарниците, а читателят трябва да отиде и сам да го потърси. Затова всяка една купена наша книга е много мила, защото е целенасочено потърсена. Обиколих страната с книгите си, тъй като вече в България има много места, в които не съществуват книжарници. Много малко автори правят подобни обиколки, тъй като са обвързани с издателства, а и самите издателства нямат интерес да правят подобни срещи, тъй като гледат да имат по-малко разходи и съответно по-голяма печалба, тъй като и те се задъхват.

 

- Как си обяснявате тази тенденция? Подценяват ли се българските писатели от търговците?

 

- Не мисля, че има подобно подценяване. Ние не сме нито по-висши, нито по-слаби писатели. Нивото е едно и също, а въпросът е в маркетинга и рекламата. За да стигнат произведенията в Англия и във Франция до читателите, например се харчат безумно много пари, докато у нас това не се прави. В България сме свикнали да получаваме всичко на готово. Тук не става дума само за книжарниците и за книгите, а и за телевизиите. Виждате как взимаме предавания и формати, които са направени някъде отвън и които са се доказали, защото си гарантираме до някаква степен финансовия успех. Българският автор не гарантира. В него не се влагат средства, за него не говорят критиците, защото или не са високо ниво, а старите лъвове са уморени и предпочитат да стоят някъде на топлите скамейки около властта или около трапезите. По-младите пък няма къде да се изявяват, защото по-старите не им дават досег до вестници и списания. Голямата болка на българския автор днес е съвсем малкият и свит пазар.

 

- Друго ваше произведение е „Боже, защо Господ лъже“. Около празниците видяхме отново тълпи от хора в църквите. Защо се сещаме предимно на празници за вярата си? Лицемерни ли сме в християнството си? Лъжем ли и ние Бог?

 

- Това е първият ми том, в който зададох един въпрос, който се е дискутирал векове наред в най-различни среди. Преди векове е било доста по-трудно, защото тогава при подобен въпрос са измъчвали и изгаряли на клада хората. Аз съм силно вярващ и съм убеден, че всеки носи частица от Бога в себе си. Бог ни е вдъхнал душа по свой образ и подобие. Много често например около Коледа често се втълпяваше на хората да се влиза в храмовете със страх от Бога. Аз не влизам от страх, а от обич. Аз не мога да си представя, че Бог очаква от мен да се страхувам от него, защото той означава любов. Не сме лицемерни, но църквата е място, където са се настанили хора, които са нарушили всички Божи заповеди. Не съм съгласен например с това, че се казва да не си правим кумири и идоли. В същото време имената на почти всички храмове в света са на имената точно на кумири или на някакви празници, но не на Бога. Ние се молим на св. Георги, на св. Дева Мария, които да ни бъдат посредници с господ. Ще видим колко несправедливо са канонизирани например още първите светци – Петър и Павел. Единият се отрича три пъти от Бога, въпреки че по неговата воля е ходил по вода. Въпреки това му дава ключовете. Павел пък е гонел и убивал християни. Св. Георги пък е бил праведник, но на него не е дадена тази власт на т. нар. човек-бог. Тези кумири като светците са създадени от хора, които институционализираха вярата ни. Единствената цел за това е да превземат храмовете като едни търговци. Когато аз трябваше да получа кръщението си, отидох при отеца и му казах, че съм готов да приема християнството. Той ми каза, че няма никакъв проблем, но първо ми посочи касата и трябваше да си платя, въпреки че той като духовник е задължен да ме въведе във вярата. Когато със съпругата ми сключихме църковен брак, по същия начин отецът първо ми посочи касата. Т.е., дори за тайнството на венчавката аз пак трябваше да си платя. Ако не бях го направил, нямаше да съм християнин и да имам църковен брак. Това са едни хора, които са избутали в ъгъла духовното за сметка на материалното за собствената си изгода. Когато човек погледне, ще види, че най-големият собственик във всяка държава, освен самата държава, са храмовете, независимо от коя вяра.

 

- В същото време хората търсят месия и в политиката. Как си обяснявате тази психология на българите да си искат свои кумири?

 

- Не смятам, че българите търсят месии. Така те бяха определени от журналистите, за да изглеждат по-красиви писанията. Хората имаха надежди. Първата беше при падането на Тодор Живков. Хората се надяваха, че ще станем Швейцария, че всичко ще върви по мед и масло, но не усетиха, че този преврат беше подготвен много по-рано. Всъщност беше подготвено ограбването на цялата държава от висшата номенклатура на БКП, което се случи. След като се появи Иван Костов, всички се надяваха, че това е един човек, който има някакво демократично мислене и ще се опита да направи всичко по силите си, но малко хора предполагаха, че през неговия мандат ще се извърши най-голямото разграбване на България. Жан Виденов и Филип Димитров излязоха най-чисти от политиката. Виденов не разреши да се разграби България и затова трябваше да го свалят, за да дойде Иван Костов, който да помогне за разграбването и да го позволи. След като видяха, че и той не се справя добре, че нито от ляво, нито десницата може да се справи с плана, решиха да докарат Симеон Сакскобургготски. Царят може би имаше много красиви и хубави намерения, но не попадна на добра клика около себе си. Дойдоха едни млади момчета, които много бързо искаха да спечелят от властта. И го направиха – за негова сметка. Затова този човек, който направи един добър мандат, нямаше как да продължи да управлява заради безумните неправилни решения, които взеха негови министри. След това дойде Сергей Станишев. Много хора смятаха, че той е млад и ще разсъждава по съвсем различен нов начин, но се оказа, че енергията му не беше достатъчна да обедини хората около себе си. Затова се спряха на това, което е най-близко до нас, до нещо, което може да докоснеш в кръчмата, в пивницата, да ти изглежда като Тодор Живков с каскета. Намериха Бойко Борисов, който успя да прокара една политика на БКП от едно време, защото той е един от филиалите ѝ.

 

- Означава ли, че след толкова много време носталгията по Тато още не е изгаснала?

 

- Българите не си търсят Тодор Живков, но четейки какво се случва в останалите страни, виждаме, че в България има много липси. Най-голямата е липсата на справедливост в държавата. Тези, които взеха властта след 10-и ноември 1989 г., направиха всичко по силите си съдебната ни система да не работи и да не дава очакваната справедливост. Оказа се, че може да ограбиш цялата държава и в същото време няма да ти се случи нищо. Може да се убиваш и да биеш безнаказано, ако имаш добри адвокати и законодатели. Голямото ни куцане е, че не успяхме да направим далновидни решения и съдебна реформа. Затова хората си търсят своите месии. Сега може би се надяват да дойде Слави Трифонов, който да оправи държавата, но и това няма да се случи.

 

- Как си обяснявате огромния интерес на зрители и читатели, които обичат по-скоро да четат за шесторни убийства и да се ровят в чуждото нещастие, отколкото например да се интересуват от политиката, която им се предлага?

 

- Повечето от хората, които се занимават с медии, се опитват да наложат много низък вкус. Опитват се да продават новини, които са по-страхотни, по-невероятни, около мутрите. Част от медиите се опитаха да изградят образа на човека с бухалката и черното BMW като онзи, когото ще харесат красивите момичета, че той ще има парите и ще сбъдва американската мечта. Медиите направиха добрата новина да не е новина. Затова хората свикнаха и да гледат тези реалити предавания с хора, които сами се наричат випове. Там също се постигна много лош обрат. Затова по телевизиите се показват момченца и момиченца с много ниска култура и образование, с липсващи 7 години и с жажда за слава и дребни пари, които искат да си получат.

 

- Как ще коментирате и прословутия спор за третия пол?

 

- За себе си смятам, че човек трябва да е свободен да се чувства такъв, какъвто е вътре в душата си. Когато един човек е мъж и се чувства като жена, е въпрос от сферата на психологията, но той или тя трябва да живее свободно. Българите, както и много други общества са консервативни. Ние не можем да приемем, че това е нормално и да позволим на другия да изживее това, което е вътре. Гейове, травестити, транссексуални, тети пол и т.н. имат правото да живеят, както всички останали, а не в страх. Малко хора се замислят какво преживяват те, когато ги сочиш с пръст. Не се замислят колко е трудно на тези хора да признаят пред майка си и баща си, пред приятелите си, че са различни, защото рискуваш да си низвергнат и да те сочат с пръст. В същото време различието е и в това да си с една ръка, с едно око, да си дебел, да носиш очила. Но другото не искаме да го приемем, защото има едни хора, които се правят на псевдополитици и дори не мога да разбера какво бранят. Онези, които най-силно скачат срещу третия пол, забравят, че трябва да отидат на психолог или на психиатър, който да им обясни, че това, което подскача вътре в тях е онова латентно хомосексуално същество, което съществува във всеки един човек. Не мисля, че става въпрос за някаква пиар акция. Може би във ВМРО вярват в идеите си, но не дават решение как ттези хора ще живеят. Единият вариант е да ги признаем всички, а другият е да ги избием и да ги вкараме в концлагери. Тези хора съществуват, независимо дали го има ВМРО или Обединените патриоти. Не може да се тича заради едно ранено кученце и да се вдига олелия, а да не вижда тормоза на тези хора, който търпят цял живот. А сред тях имаме близки и роднини.

Интервю на Васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 05 Януари 2018 10:06
    От млад Валери Симеонов мечтаел за власт и не му пукало, чрез коя партия ще я постигне

    През годините лидерът на НФСБ кандидатствал първо за член на БКП, после искал да става лидер на СДС в Бургас, а накрая решил, че е автентичен патриот. 

  • Петък, 05 Януари 2018 10:06
    Пловдивска танцьорка и кметицата на Младост като Карлос Чакала и Саддам Хюсеин, вече не Гинка, а МВР и Цачева клатят стола на Борисов
    Последните мероприятия на МВР и на службите отключиха редица въпроси. Днес 24-годишната танцьорка от Пловдив, която удари 10 коли, беше доведена от 10 служители на реда в съда. Преди два дни пък за ареста на кметицата на "Младост" Десислава Иванчева и на заместничката ѝ в центъра на столицата бяха нужни 34 души.
    Подобен ресурс при арести и провождане до съдебната зала си спомняме в случаите с Илич Рамирес Санчес, по-известен като Карлос Чакала, и обесването на бившия иракски лидер Саддам Хюсеин, например. В същото време ръководството на МВР се оплаква от липса на хора в редиците си и млади попълнения. Ако сметнем, че 44 души се занимават с 2 случая, то дори и ако внесем доброволци от Китай, пак няма да стига работната ръка в структурите на службите. До момента Бойко Борисов запазва мълчание и не коментира вътешния и правосъдния министър, но именно Валентин Радев и Цецка Цачева трупат черни точки в кабинета му. В един момент може да се окаже, че не Гинка и токът, а хаосът в правоохранителните органи може да съборят правителството. Вицепремиерите на министър-председателя Валери Симеонов и Красимир Каракачанов също са заели пасивна позиция и предпочитат да не задълбават особено в случаите, които тресат държавата. Избягалите затворници пък бяха като гарнитура за провала в системата и показаха, че се движим на автопилот, а министър Цецка Цачева, колкото и да обяснява, че се води разумна политика с преговори, дори пандизчиите и охранителите им вече не вярват.
    Припомняме, че от началото на годината в МВР се случват случки, които приличат по-скоро на сценарий от филм с Луи дьо Финес. Първоначално беше убито цяло семейство в Нови Искър, а предполагаемият извършител на престъплението сам сложи край на живота си. Той беше издирван под дърво и камък две седмици, докато не беше открит с куршум в главата. Случаят за кратко беше позабравен, тъй като на преден план в новините излезе показният разстел на бизнесмена на Петър Христов в столицата посред бял ден. И двата случая бяха "заглушени" от новината за смъртта на детето на министър Ивайло Московски при спускане с шейна в Боровец. и там прокуратурата и МВР си замълчаха. Премиерът Бойко Борисов в същото време все още се опитва да запази мълчание и се занимава с политиката на Западните Балкани и най-модерните компютри в Европейския съюз. Дори случаят с Гинка и сделката с ЧЕЗ не трогнаха министър-председателя толкова, макар че от нея зависи бъдещето на тока на половината ни икономика. Докато бяхме свикнали да виждаме Бойко Борисов в действие като човека, който гасеше всички пожари, в момента се е превърнал в "призрак", който се появява, за да разкаже какви са постиженията му в световната политика, докато държавата се превръща в странно явление пред очите на европартньорите ни в НДК, които и без това знаят дереджето ни, но част от тях някак лицемерно мълчат пред купищата от унищожителните мониторингови доклади.
     
    Васил Василев
  • Петък, 05 Януари 2018 10:06
    Марешки пробутва тройкаджийка в КЕВР, която ще отговаря за водата през следващите 6 години

    Скандалната тройкаджийка Пенка Милушева от бургаското ВИК ще е новият член на КЕВР. Предложението е на ПП "Воля", Пенка от Бургас, с диплома добър 3,72 от Свищовската академия, ще решава по какви цени ще плащаме ВиК услугите в следващите 6 години, съобщава Bnews. 

    Няма как Пенка Милушева да е номинация на Марешки и още повече да работи във ВИК Бургас, защото във ВИК дружествата в цяла България отдавна работят само партийни членове на ГЕРБ и ако не искат евентуално да са членове на партията на Бойко Борисов, те по един или друг начин намират къде е изхода завинаги от ВИК дружествата.

    Така че в крайна сметка Пенка пак ще се окаже номинация на ГЕРБ, а Марешки за пореден път го използват за посредник, за прах в очите на обществеността, че аистина има някакво разделение на квотите за КЕВР, в която както знаем отдавна са на власт ГЕРБ, няма значение, че тази комисия трябва да е независима. След Калинка и Гинка, сега си имаме и Пенка със забележителната диплома от Свищовската академия с успех добър 3.72!

Оставете коментар