Неделя, 21 Януари 2018
Понеделник, 08 Януари 2018 10:51

Проф. Петър Берон пред BIG5: Напредъкът на Борисов в икономиката е като вица с Албания - имали завод, построили втори и вече стигнали 100% растеж

Десните да си питат Иван Костов защо Русия има влияние в България. Не Станишев, а той продаде "Нефтохим". Десните са се превърнали в "наши, ваши и апаши". Бях си сложил значка, че не говоря с комунисти, а точно това съм правил с някои от хората в СДС, каза пред BIG5 бившият депутат, кандидат-президент и съосновател на "Екогласност" Петър Берон.

- Проф. Берон, защо 21 години след януарските събития пред парламента, след които на власт дойдоха Стефан Софиянски, а след това и Иван Костов, още си говорим за корупционна приватизация?

- Питайте тези, които управляваха, защото аз не съм сред тях. През 1997 г. аз бях пред парламента, преди да започнат сериозните разправии и гледах как се трошат коли. Тогава имаше петдесетина души, яки момчета с почти еднакви кубинки и якета. Те скачаха върху автомобилите и късаха вратите. Аз съм против това, на протестите да се руши и да се троши. След това беше разбит и парламентът, а щетите в крайна сметка платихме ние, данъкоплатците. Докараха Иван Костов на власт. Когато дойде Симеон Сакскобургготски обаче той се изфиряса за секунди, защото много от реформите му не бяха приемливи за хората. Костов се опита да ги обясни, но имаше изключително много мошеници, които и след това се възползваха от прехода. В същото време тези „десни“ хора в момента се възмущават защо Русия има влияние в България. Нека да се сетят кой продаде „Нефтохим“ на Москва? Да не го е продал Сергей Станишев? Освен това, видяхме, че много от т. нар. „демократи“ са с червени корени и са били в БКП, след което са се пребоядисали само. Бях си сложил значка, че „с комунисти не разговарям“, а се оказа, че съм го правил.

- Днешният премиер Бойко Борисов се хвали, че постигаме финансов и икономически растеж. Той ли е месията, който ще сбъдне мечтата от 1990 г. да се превърнем в Швейцария?

- Бойко Борисов няма за какво да се хвали, защото има статистика. С хвалба не става. Имаше една приказка – и в Албания има 100% растеж. Имаше една фабрика, станаха две. Има растеж, който обаче не е достатъчен. Този кабинет обаче няма алтернатива в момента. Ще дойдат БСП, ДПС и разбитите десни партийки. През 90-е години правехме митинги с 50 000 души. На тях викахме: „Гласувайте за нашите, за да не дойдат „вашите“. Проблемът сега е, че десните хора не знаят кои са „нашите“. Десните се превърнаха в „наши, ваши и апаши“. Това е един много голям проблем – човек да намери алтернативата. Така е смотано всичко, че нея на практика да я няма.

- Окончателно ли е погребана „десницата“?

- В политиката няма нищо окончателно. Десните се оплакват, че не са в парламента. Ако бяха влезли, щяха да имат 10 депутати, както „Воля“. Какво прави в момента Веселин Марешки с тях? Нищо. Трябва да се направи някаква друга схема, по която да работи държавата. Едно време ние можехме да казваме по трибуните да изберат нас, за да видят колко различни сме. Сега обаче номерът няма да мине. Голите обещания вече няма да вървят. Нека да се види кой какво е свършил.

Интервю на Васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 08 Януари 2018 10:51
    Питие за Жан-Клод и нека оркестърът да свири химна на ЕС...

    От година и половина насам слушаме легенди, предания и вълшебни приказки за митичното Българско Европредседателство. Дежурните бардове на властта и персоналните обожатели на Бойко Борисов изкараха безчетни хонорари като венцехвалят и възпяват очакваните постижения, забележителните успехи, бляскавите геополитически стратегии. Още от средата на миналата година бомбардировката от оптимизъм започна да промива мозъци със свръхсветлинна скорост. Медиите се разляха от розова патетика, за да ни обясняват за това как ключовите думи на нашето велико председателство ще бъдат "кохезия, консенсус и конкурентноспособност", но едва ли има дори и кьорава електорална единица, която разбра какво се крие зад всичко това.

    Всъщност замисълът може би не беше от никакво значение.

    ГЕРБ като удавник се хванаха за председателството, за да напомпят омаломощените си мускули, изтъняли от корупционните афери в НДК, покрай стената на границата, аферите със суджука и "Кумгейт". Разтърсващото "усещане" (нали така твърди Екатерина Захариева) за корупция стана така всеобхватно, че май на Борисов му остана единствено да се хване като удавник за снимките със световни лидери и да разчита, че те ще възпламенят рейтинга му отново и ще го паркират пак в социологическите небеса. Заради това началото на председателството се очакваше от всички. От някои - заради парадния блясък, от други - заради възможността да крещят. В крайна сметка и едните и другите май останаха разочаровани. Защото, когато шоуто започна, то се оказа доста по-различно отколкото смятахме. Поне мен неговото начало ме изненада по начина, по който човек се изненадва, когато върху главата му се стоварва строително скеле.

    В началото на нашето председателство с особена светлина засия фигурата на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Да бъдем честни - него европейската преса отдавна го подозира, че след 4 следобед е толкова развеселен, че в главата му има единствено мисли кой друг политически лидер да разцелува при официално посрещане. Което аз възприемам не като компромат, а като лъч светлина за ЕС. Докато в Съюза има политици, които знаят как да ценят епикурейските радости, за Европа има шанс. В крайна сметка и без това колективният образ на евробюрократа у нас от ден на ден засиява с все по-мрачна и потискаща светлина и добре, че е Юнкер да ни дава знак, че не всичко е задръстено и консервативно, въпреки екзотичната му принадлежност към ЕНП (партия, чийто евроелит напомня на птеродактили с допотопните си разбирания по някои теми).

    У нас шефът на ЕК се раздаде напълно, за да покаже, че е отворен към радостите на живота и към възможностите на европредседателството ни. В София Юнкер тръгна не да издирва стратегията на правителството за следващите шест месеца, а се насочи към конкретиката - шопската салата и луканката. Обяви, че ги харесва, а към тях спомена, че му допада и културата, но пропусна да уточни дали под това разбира изпълнение на песента "Шушана" или има нещо друго наум. Очевидно, за да получи повече от тези природни дарове на вечерата, Юнкер обяви, че цяла България трябва да му е благодарна. Ако не бил той да подпише, страната ни още нямало да бъде член на ЕС и щяла да мръзне в чакалнята при лузърите. Вероятно заради това ден по-късно от парламентарната трибуна Волен Сидеров съвсем официално обяви, че възнамерява да подари на Юнкер бутилка ракия и философски се запита дали това може да се окачестви като корупция. Не знам дали това е корупционна практика, но със сигурност можем да заподозрем таен и конспиративен план на лидера на "Атака". С една бутилка ракия той е в състояние да обезглави ЕС поне за седмица и да накара Юнкер да захвърли люксембургското гражданство и да подаде документи за българско. Така и не разбрахме дали шефът на ЕК е употребил подаръка на Сидеров, когато заяви, че не може да си представи някой по-добър от Бойко Борисов, но можем да подозираме, че в това изявление със сигурност има намесена високооктанова течност. Плюс шопска салатка. Защото едното прекрасно пасва с другото. По европейски.

    Другият костюмар от Европа, председателят на Европейския съвет Доналд Туск, пък реши да участва в състезанието "да спечелим сърцата на десетината души, които гледат пряко откриването по телевизията" и дръпна речта си на български, като я обогати с цитат от "Отечество любезно" на Вазов. Трябва да му признаем - българският при всички положения му се отдава по-добре отколкото на Цвета Караянчева, но оргазмичните въздишки, които се навдигнаха след нея, можеха да бият произволен порнофилм по кабелната телевизия. На мен отношението на Туск ми хареса, но се отвратих от поредната вълна от сервилност, която заля нета. Туск бе възвеличан до статут на политически гигант, нещо, което силно се отрича в родната му Полша. Но никой не е пророк в собственото си село. В София шефът на Евросъвета наистина демонстрира класа. Но тези, които едно време във виновното лято на 2013 година ходеха като лакеи да ръкопляскат пред френското посолство, сега пак демонстрираха неизтребимия манталитет на иконома. Като се почна с едни лирични възхищения, премина се през любовни стонове и се стигна до екзалтации от страст, отдаденост и "Кама сутра".

    После обаче нещо в любовта се пречупи и залиня. Някой преведе речта на Туск при откриването на естонското председателство, реч, пълна с автентично възхищение и лични чувства. Тогава изведнъж българският на еврочиновника започна да горчи. Да не говорим, че от душата му тук се отпусна екзотичното сравнение, че историята на Балканите е по-интересна от "Игра на тронове". Признавам си откровено, аз не съм гледал сериала, но съм чел от кора до кора книгите на Джордж Р.Р. Мартин и смея да твърдя, че аналогията никак не е ласкателна. Четенето на Мартин те научава никога да не се привързваш към някой герой, защото в момента, в който започнеш да го харесваш и да му стискаш палци, той бива убит по някой безмилостен и отвратителен начин.

    Това намек за намеренията на ЕС към България ли е? Или просто опит Балканите да бъдат изкарани някаква върховна политическа екзотика, която радва с кървища, варварски страсти и безмилостен секс? А това, че сме потомци на Спартак беше готина ремарка, ама чисто исторически е леко брутална. Спартак е човек от земите, които са по-интересни от "Игра на тронове", който се е бил с войските на Рим и е бил пленен, а след това оглавява най-голямото въстание на роби в историята на империята. Като бледен и съзерцателен юноша много обичах книгата на Рафаело Джованьоли "Спартак", в която този бунт беше описан в романтична светлина, но фактът си е факт - Спартак е борец срещу Рим, обединителят на територии тогава. Да четем ли това като подтекст, че България може да създаде някоя крамола срещу ЕС? А може би сме прекалено подозрителни. Може това да е било просто предупреждение да не даваме твърде много ракия на Юнкер.

    Проблемът в тази красива картина на всеобща любов е само един. В същия ден, в който Юнкер долетя да налита на луканката, а Туск обяви, че министър-председателят ни е страшилище за тракийски воини, Лиляна Павлова случайно или не разкри отношението на ГЕРБ, а и на управлението към ЕС. Тя бе поставена в неловката ситуация да коментира един твърде нелицеприятен факт - че в деня на официалното откриване на председателството в София имаше девет протеста. Народът гневно излезе по улиците по всякакви теми - от защитата на Пирин до гнева от вдигането на цената на водата. И тогава Павлова, която очевидно се изживява като някакъв небесен аристократ, долетял от облачните висини, обяви, че да протестираш и да разчиташ Европа да чуе е малко като да се оплачеш на арменския поп. ЕС в ролята на арменския поп. Това дори и авторът на речите на Туск нямаше да може да го роди като крилата фраза. Но тя представлява реална проекция на отношението на правителството към плебса по улиците. За него (кабинета) недоволството няма никакво значение, защото няма да има кой да го чуе, отрази и запомни. Идеята е никой да не вдига шум, да не се бунтува, но дори и да го прави, да не разчита на каквато й да е чуваемост. Павлова, без да го каже пряко, буквално обяви, че тук ще идват някакви чиновници, фиксирани само в своето собствено благополучие и няма по никакъв начин да успеят да разграничат протеста на българите във всичките негови форми. Европредседателството е само сцена за изпъкването на Бойко Борисов, а всичко останалоса досадни подробности и мрънкащ народ. И този народ бе оставен без надежда, защото, според Павлова, ЕС е някаква форма на арменския поп. Класика в жанра. Всъщност напук на онези, които си мислят, че ЕС може да бъде възпиращ фактор, тя вероятно има основание за думите си. Юнкер и Туск само където не се обясниха в любов на Борисов, без да дадат дори малък знак, че са наясно какво се случва тук и как нашата "стабилност" е всъщност будна кома на една държава, потънала в безвремие и отчаяние. Тъжно е, но в страната на луканката и шопската салата очевидно трябва да свикнем с това усещане.

    Но млъкни, сърце и налей едно малко на Жан-Клод.

    Така поне ще има един доволен.

    Александър Симов, Pogled.info

  • Понеделник, 08 Януари 2018 10:51
    От Пирино по-зелено нема, от министри натегачи - по-опасно - също

    Премиерът Бойко Борисов днес отново се изяви с крилата фраза: "По-зелено от нашето правителство няма". Мъдрата мисъл министър-председателят каза по време на заседанието на Министерски съвет. Тема отново беше строежът на втори лифт в Банско, която се превърна в сапунен сериал. "Вчера в европарламента имахме много доброжелателни хора, подкрепа. Поел съм ангажимент към Зелените. Важно е да знаят, че по-зелено правителство от нашето няма. Ще забраним движението на автомобили нагоре, така че няма да е нужно да се поддържа пътя, да се осолява и да гинат дървета“, коментира премиерът на "Дондуков" 1. "Това е нашата позиция, много точна, ясна и зелена. Не става въпрос нито за хотел, тоалетна не може да се направи, чайна не може да се направи“, добави зеленият човек, както сам се нарече самият Борисов.

    "Спирал съм инфраструктурни проекти с години, за да може да се излюпят новите щъркели. Карал съм министрите да пренасят лично блатни кокичета, за да не остане нито един стрък смачкан от валяк. Всичките ни европейски инфраструктурни проекти са с тунели за мечки, вълци, костенурки. Трасета сме променяли“, изтъкна министър-председателят в Европарламента в отговор на въпрос на съпредседателката на групата на зелените Ска Келер. 

    Премиерът беше подкрепен от екоминистъра си Нено Димов, който също констатира, че страната ни е една от най-примерните природни оазиси в Европа. "Естествено, нито една керемида не може да бъде поставена извън спортната и съпътстващата техническа инфраструктура. Нещо повече, ако погледнем целия парк "Пирин“ и грижата, която държавата полага за него, през последните години прирастът на гора е много сериозен. На практика, ние сме може би една от малкото страни в Европа, в която имаме прираст на природни ресурси, така че от тази гледна точка може да се каже, че това е точно така“, съгласи се Димов. 

    Той не е първият министър, който дава свръх естествени данни на Бойко Борисов, който обича да чува колко много се е направило и как никоя друга страна в ЕС няма подобни параметри, че сме първи по всичко, но въпреки това - най-бедните. Подобен е случаят с икономическия ни растеж, за който всеки ден се бием в гърдите. По данните на институциите сме първенци по растеж, а поглеждайки в портфейла си - сме на опашката. По същия начин и министър Николина Ангелкова всяка година мотае премиера и знае какво искат да чуят ушите му - туризмът расте в пъти, догодина ще имаме с десетки хиляди повече туристи, ние сме оазис на туризма на Балканите. Нищо, че по празници се оплакваме постоянно от опашки на граничните пунктове към Гърция и Турция. Борисов обича да се обгражда с министри, които да пеят "конграчюлейшън" и да му носят добри новини. Примери - цял куп. Като се започне със Симеон Дянков, който като един Елин-Пелинов Благолаж го омайваше, че всичко цъфти, Петър Москов, с когото се хващаха на бас за мачове докато между другото докторът убеждаваше колко са полезни калпавите пръстови отпечатъци в болниците, както и още куп хора, които през годините свиреха на Бойко Борисов на ангелската арфа. 

    Мелодията, която иска да чуе Бойко Борисов, и която звучи ангелски изпята от зелените му човечета на "Дондуков" 2, които носят кокичета и пазят природата, очевидно е различна от това, което чуват хората. Текстът на блажените песни, които се леят около премиера пък са с шопския рефрен "От Витоша по-високо нема, от Искъро по-дълбоко нема". Голяма част от медиите пък обичат да пригласят и да добавят нови акорди в хармонията на заспала венецианска песен на послушен гондолиер, в която се пее за това, за което им е платено. 

    След 6 месеца очакваме нов репертоар с трели от стария. Близко е времето, в което ще слушаме как нашето председателство е най-европейското досега, как сме нахранили и напоили всички в комисари и чиновници, как са останали доволни от прочутото българско гостоприемство, как сме важна част от ЕС, как сме дали тласък за редица програми, свързани с опазването на блатните кокичета и как най-накрая сме ключов център за Балканите. Кухият репертоар, който сме чували и преди това, но очевидно с нищо не ни е допринесъл, освен да успокоява родни политици, които със завиден шовинизъм вярват, че НДК е център на Вселената. В крайна сметка от любезност европейските ни партньори ще ни потупат от куртоазия, ще кажат 5 добри приказки за престоя си в луксозните хотели, няма да видят как се живее до бунището срещу Виетнамските общежития, няма да дишат гадния въздух от изгорени гуми за отопление в крайните квартали и няма да чуят за ало-измами, за терор над възрастни хора в малките градове и в селата.

    Всичко това обаче вече се е превърнало в нещо нормално и не прави впечатление. Европредседателството ни е заприличало като Северна Корея, която показва кадри само от паради и тържества, както и от балистични ракети за пред цивилизования свят, но всъщност крие какво се крие зад "чистия въздух".

    Васил Василев, BIG5

  • Понеделник, 08 Януари 2018 10:51
    Боян Расате пред BIG5: Сбирщината политически травестити в "Обединени патриоти" вече дискредитираха национализма, време е за гражданско неподчинение и бунт!

    Предателят Волен Сидеров е пример за изкривяване на национализма. Валери Симеонов да обясни как стана медиен бос по времето на СИК и ВИС, без да го закача никой по Черноморието, докато се чупеха ръце и крака през 90-е. Красимир Каракачанов - агент Иван успява, благодарение на дългата ръка на ДС. Коалира се със СДС, Костов, Софиянски, Анастасия Мозер, Яне Янев, Николай Бареков, Волен Сидеров и ГЕРБ. Как хората от ВМРО нямат срам да гледат портретите на Ванче Михайлов, Тодор Александров и Даме Груев в дома си, попита реторично пред BIG5 лидерът на Български национален съюз - НД Боян Расате.

Оставете коментар