Неделя, 21 Януари 2018
Четвъртък, 11 Януари 2018 09:53

Адвокатът на Ангел Бончев Андриан Боянов пред BIG5: Клиентът ми ще съди държавата в Страсбург, ако не му върнат парите, които "дари" за откуп на съпругата си

Две седмици сумата стои по сметка на фондацията и никой държавен орган не е предприел действия по запор на парите. "Наглите" нямат интерес да поръчват биснесмена Петър Христов, ще се опитат отново да бъдат освободени предсрочно от затвора. Нито МВР, нито ДАНС, нито ГДБОП разполагат с достатъчно агенти под прикритие, които при такива тежки престъпления биха били от изключителна полза за разкриването им. По случая с Нови Искър не кметът и приятелите на Росен Ангелов са толкова виновни, колкото наблюдаващият прокурор, който е допуснал 8 години Горският човек да не влезе в затвора, за да излежи присъдата си, каза преде BIG5 защитникът на Ангел Бончев Андриан Боянов. 

- Г-н Боянов, докъде стигна делото на Ангел Бончев за връщането на парите си, които "дари" на фондация „Утре за всеки“?

- Като адвокат на Ангел Бончев заведох сигнал до Софийска градска прокуратура с искане прокурорите да извършат цялостна проверка относно бездействието на полицейските и разследващите органи по отношение на прословутата фондация „Утре за всеки“. Това беше фондацията, на която Ангел Бончев беше принуден да преведе сумата от 157 000 евро, която представляваше дарение, с което да „откупи живота на своята покойна съпруга. То беше обявено за нищожно при едно следващо дело в съдът. Той осъди фондацията да върне сумата на Ангел Бончев. Разбира се, парите отдавна не фигурират по сметките на „Утре за всеки“, която няма имущество – движимо или недвижимо. Тя е учредена на 2-и декември 2008 г. с решение на Софийски градски съд. Скандалното в случая е странното поведение на всички държавни органи към онзи момент. Две седмици сумата стои по сметка на фондацията и никой държавен орган не е предприел действия по запор по отношение на тези пари. Имаме прокуратура, следователи, НАП и т.н., но никой от тях не се поинтересува и не запорира сметката, докато се изясни ситуацията. Имаме уверението от Софийска градска прокуратура, че по нашия сигнал се работи съвестно и прецизно и в най-кратки срокове чакаме резултат от извършената проверка.

- Ако проверката не доведе до очаквания от вас резултат, какви ще са вашите следващи действия?

- Ако от тази проверка не получим очаквания резултат, сме готови да заведем и дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, където да защитим интереса на Ангел Бончев. Искът ни ще бъде насочен към държавата, действайки чрез нейните органи за това бездействие, което е лишило Ангел Бончев от преведената по принуда от него сума. На този етап изчакваме и вярваме в българските правоохранителни органи. Надяваме се, че тяхната проверка ще има положителен за нас резултат.

- Около убийството на Петър Христов отново се завъртя името на „Наглите“. Вярвате ли, че групата има общо с покушението?

- Не звучи достоверна версията, която циркулира в медиите, че т. нар. група на „Наглите“ е поръчала убийството на близкия до управляващите бизнесмен Петър Христов. От задържането на групата измина прекалено голям период от време. Ако те са имали някакви намерения спрямо Петър Христов, са щели да си разчистят сметките много по-рано. Освен това, преди няколко месеца членове на групата, които излежават присъдите си в Централния софийски затвор поискаха да бъдат освободени от Софийски градски съд предсрочно. Вдигна се шум и им бе отказано. Ясно е, че те няма да се откажат и в момента имат интерес изобщо да не се шуми около тях, защото всяко едно споменаване на „Наглите“ работи срещу тези хора и би им попречило да напуснат по-рано затвора.

- Как ще коментирате мистерията около шесторното убийство в Нови Искър и съмнението на голяма част от обществото, че Росен Ангелов е убиецът?

- Този случай предизвика много съмнения действително, дали т.нар. Горски човек е реалният извършител на убийствата. Определено от МВР можеха да си свършат и по-убедително работата. За съмненията в действията на разследващите до голяма степен са виновни и част от допуснатите до мястото медии. В медийното пространство се завъртяха около 15 версии, които направиха мечешка услуга, както на разследващите, така и на авторитета им в очите на хората. Позорът на МВР и на прокуратурата по отношение на Росен Ангелов обаче е в това, че 8 години осъден за блудство с малолетно дете не е започнал да изтърпява наказанието си. Последните дни се правят опити като виновници да бъдат изкарани кметът на прословутото село Луково, приятелите и работодателите на Ангелов, които знаели за неговата присъда, но не били уведомили прокуратура или МВР. Тези хора безспорно имат вина, но основната отговорност се носи от отговорника за изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“. Това според Наказателно-процесуалния кодекс е наблюдаващият прокурор, който по закон трябва да възложи на службите по изпълнение на наказанията. Той е трябвало да изисква периодично справки и доклади за предприетите им действия. Законът предвижда дисциплинарна отговорност за магистратите тогава, когато не изпълняват служебните си задължения. Вероятни мерки, които могат да бъдат наложени спрямо наблюдаващия прокурор са дисциплинарните наказания – порицание, понижаване в ранг, преместване в по-ниска по степен прокуратура и най-тежкото – дисциплинарно уволнение.

- Къде се губи нишката и кой е виновен, че няма осъдени за показните убийства?

- Лично мое мнение е, че отново няма да има задържани и осъдени за покушенията на данъчния служител Иво Стаменов преди Коледа миналата година и за убийството на Петър Христов поради една проста причина. Тези престъпления се характеризират със своята прецизност, предумисъл и за да бъдат разкрити, е необходимо органите на МВР и на прокуратурата да разполагат със значителен агентурен апарат в криминалните среди. Това е една от основните пречки да бъдат разкрити подобни тежки престъпления. В Наказателно-процесуалния кодекс има една фигура „агент под прикритие“, която си остава единствено на хартия. Нито МВР, нито ДАНС, нито ГДБОП разполагат с достатъчно агенти под прикритие, които при такива тежки престъпления биха били от изключителна полза за разкриването им.

Интервю на Васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 11 Януари 2018 09:53
    Питие за Жан-Клод и нека оркестърът да свири химна на ЕС...

    От година и половина насам слушаме легенди, предания и вълшебни приказки за митичното Българско Европредседателство. Дежурните бардове на властта и персоналните обожатели на Бойко Борисов изкараха безчетни хонорари като венцехвалят и възпяват очакваните постижения, забележителните успехи, бляскавите геополитически стратегии. Още от средата на миналата година бомбардировката от оптимизъм започна да промива мозъци със свръхсветлинна скорост. Медиите се разляха от розова патетика, за да ни обясняват за това как ключовите думи на нашето велико председателство ще бъдат "кохезия, консенсус и конкурентноспособност", но едва ли има дори и кьорава електорална единица, която разбра какво се крие зад всичко това.

    Всъщност замисълът може би не беше от никакво значение.

    ГЕРБ като удавник се хванаха за председателството, за да напомпят омаломощените си мускули, изтъняли от корупционните афери в НДК, покрай стената на границата, аферите със суджука и "Кумгейт". Разтърсващото "усещане" (нали така твърди Екатерина Захариева) за корупция стана така всеобхватно, че май на Борисов му остана единствено да се хване като удавник за снимките със световни лидери и да разчита, че те ще възпламенят рейтинга му отново и ще го паркират пак в социологическите небеса. Заради това началото на председателството се очакваше от всички. От някои - заради парадния блясък, от други - заради възможността да крещят. В крайна сметка и едните и другите май останаха разочаровани. Защото, когато шоуто започна, то се оказа доста по-различно отколкото смятахме. Поне мен неговото начало ме изненада по начина, по който човек се изненадва, когато върху главата му се стоварва строително скеле.

    В началото на нашето председателство с особена светлина засия фигурата на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Да бъдем честни - него европейската преса отдавна го подозира, че след 4 следобед е толкова развеселен, че в главата му има единствено мисли кой друг политически лидер да разцелува при официално посрещане. Което аз възприемам не като компромат, а като лъч светлина за ЕС. Докато в Съюза има политици, които знаят как да ценят епикурейските радости, за Европа има шанс. В крайна сметка и без това колективният образ на евробюрократа у нас от ден на ден засиява с все по-мрачна и потискаща светлина и добре, че е Юнкер да ни дава знак, че не всичко е задръстено и консервативно, въпреки екзотичната му принадлежност към ЕНП (партия, чийто евроелит напомня на птеродактили с допотопните си разбирания по някои теми).

    У нас шефът на ЕК се раздаде напълно, за да покаже, че е отворен към радостите на живота и към възможностите на европредседателството ни. В София Юнкер тръгна не да издирва стратегията на правителството за следващите шест месеца, а се насочи към конкретиката - шопската салата и луканката. Обяви, че ги харесва, а към тях спомена, че му допада и културата, но пропусна да уточни дали под това разбира изпълнение на песента "Шушана" или има нещо друго наум. Очевидно, за да получи повече от тези природни дарове на вечерата, Юнкер обяви, че цяла България трябва да му е благодарна. Ако не бил той да подпише, страната ни още нямало да бъде член на ЕС и щяла да мръзне в чакалнята при лузърите. Вероятно заради това ден по-късно от парламентарната трибуна Волен Сидеров съвсем официално обяви, че възнамерява да подари на Юнкер бутилка ракия и философски се запита дали това може да се окачестви като корупция. Не знам дали това е корупционна практика, но със сигурност можем да заподозрем таен и конспиративен план на лидера на "Атака". С една бутилка ракия той е в състояние да обезглави ЕС поне за седмица и да накара Юнкер да захвърли люксембургското гражданство и да подаде документи за българско. Така и не разбрахме дали шефът на ЕК е употребил подаръка на Сидеров, когато заяви, че не може да си представи някой по-добър от Бойко Борисов, но можем да подозираме, че в това изявление със сигурност има намесена високооктанова течност. Плюс шопска салатка. Защото едното прекрасно пасва с другото. По европейски.

    Другият костюмар от Европа, председателят на Европейския съвет Доналд Туск, пък реши да участва в състезанието "да спечелим сърцата на десетината души, които гледат пряко откриването по телевизията" и дръпна речта си на български, като я обогати с цитат от "Отечество любезно" на Вазов. Трябва да му признаем - българският при всички положения му се отдава по-добре отколкото на Цвета Караянчева, но оргазмичните въздишки, които се навдигнаха след нея, можеха да бият произволен порнофилм по кабелната телевизия. На мен отношението на Туск ми хареса, но се отвратих от поредната вълна от сервилност, която заля нета. Туск бе възвеличан до статут на политически гигант, нещо, което силно се отрича в родната му Полша. Но никой не е пророк в собственото си село. В София шефът на Евросъвета наистина демонстрира класа. Но тези, които едно време във виновното лято на 2013 година ходеха като лакеи да ръкопляскат пред френското посолство, сега пак демонстрираха неизтребимия манталитет на иконома. Като се почна с едни лирични възхищения, премина се през любовни стонове и се стигна до екзалтации от страст, отдаденост и "Кама сутра".

    После обаче нещо в любовта се пречупи и залиня. Някой преведе речта на Туск при откриването на естонското председателство, реч, пълна с автентично възхищение и лични чувства. Тогава изведнъж българският на еврочиновника започна да горчи. Да не говорим, че от душата му тук се отпусна екзотичното сравнение, че историята на Балканите е по-интересна от "Игра на тронове". Признавам си откровено, аз не съм гледал сериала, но съм чел от кора до кора книгите на Джордж Р.Р. Мартин и смея да твърдя, че аналогията никак не е ласкателна. Четенето на Мартин те научава никога да не се привързваш към някой герой, защото в момента, в който започнеш да го харесваш и да му стискаш палци, той бива убит по някой безмилостен и отвратителен начин.

    Това намек за намеренията на ЕС към България ли е? Или просто опит Балканите да бъдат изкарани някаква върховна политическа екзотика, която радва с кървища, варварски страсти и безмилостен секс? А това, че сме потомци на Спартак беше готина ремарка, ама чисто исторически е леко брутална. Спартак е човек от земите, които са по-интересни от "Игра на тронове", който се е бил с войските на Рим и е бил пленен, а след това оглавява най-голямото въстание на роби в историята на империята. Като бледен и съзерцателен юноша много обичах книгата на Рафаело Джованьоли "Спартак", в която този бунт беше описан в романтична светлина, но фактът си е факт - Спартак е борец срещу Рим, обединителят на територии тогава. Да четем ли това като подтекст, че България може да създаде някоя крамола срещу ЕС? А може би сме прекалено подозрителни. Може това да е било просто предупреждение да не даваме твърде много ракия на Юнкер.

    Проблемът в тази красива картина на всеобща любов е само един. В същия ден, в който Юнкер долетя да налита на луканката, а Туск обяви, че министър-председателят ни е страшилище за тракийски воини, Лиляна Павлова случайно или не разкри отношението на ГЕРБ, а и на управлението към ЕС. Тя бе поставена в неловката ситуация да коментира един твърде нелицеприятен факт - че в деня на официалното откриване на председателството в София имаше девет протеста. Народът гневно излезе по улиците по всякакви теми - от защитата на Пирин до гнева от вдигането на цената на водата. И тогава Павлова, която очевидно се изживява като някакъв небесен аристократ, долетял от облачните висини, обяви, че да протестираш и да разчиташ Европа да чуе е малко като да се оплачеш на арменския поп. ЕС в ролята на арменския поп. Това дори и авторът на речите на Туск нямаше да може да го роди като крилата фраза. Но тя представлява реална проекция на отношението на правителството към плебса по улиците. За него (кабинета) недоволството няма никакво значение, защото няма да има кой да го чуе, отрази и запомни. Идеята е никой да не вдига шум, да не се бунтува, но дори и да го прави, да не разчита на каквато й да е чуваемост. Павлова, без да го каже пряко, буквално обяви, че тук ще идват някакви чиновници, фиксирани само в своето собствено благополучие и няма по никакъв начин да успеят да разграничат протеста на българите във всичките негови форми. Европредседателството е само сцена за изпъкването на Бойко Борисов, а всичко останалоса досадни подробности и мрънкащ народ. И този народ бе оставен без надежда, защото, според Павлова, ЕС е някаква форма на арменския поп. Класика в жанра. Всъщност напук на онези, които си мислят, че ЕС може да бъде възпиращ фактор, тя вероятно има основание за думите си. Юнкер и Туск само където не се обясниха в любов на Борисов, без да дадат дори малък знак, че са наясно какво се случва тук и как нашата "стабилност" е всъщност будна кома на една държава, потънала в безвремие и отчаяние. Тъжно е, но в страната на луканката и шопската салата очевидно трябва да свикнем с това усещане.

    Но млъкни, сърце и налей едно малко на Жан-Клод.

    Така поне ще има един доволен.

    Александър Симов, Pogled.info

  • Четвъртък, 11 Януари 2018 09:53
    Издирват свързан с убийствата на Иво Стаменов и Петър Христов (Снимка)

    Полицията издирва Румен Георгиев Запрянов от Пазарджик във връзка с извършено от него тежко криминално престъпление. Мъжът е на 51 години, висок, със сини очи, съобщиха от пресцентъра на МВР. От вътрешното ведомство обаче не оповестиха във връзка с какво престъпление издирват Запрянов и дали търсенето му е свързано с убийствата на данъчния шеф Иво Стаменов и търновския бизнесмен Петър Христов. Гражданите, които разполагат с информация за издирвания, могат да сигнализират на тел. 112 или в най-близкото поделение на МВР. Анонимността е гарантирана.

    Издирваният Румен Запрянов

  • Четвъртък, 11 Януари 2018 09:53
    Издирват свързан с убийствата на Иво Стаменов и Петър Христов

    Полицията издирва Румен Георгиев Запрянов от Пазарджик във връзка с извършено от него тежко криминално престъпление.

    Мъжът е на 51 години, висок, със сини очи, съобщиха от пресцентъра на МВР.

    От вътрешното ведомство обаче не оповестиха във връзка с какво престъпление издирват Запрянов и дали търсенето му е свързано с убийствата на данъчния шеф Иво Стаменов и търновския бизнесмен Петър Христов.

    Гражданите, които разполагат с информация за издирвания, могат да сигнализират на тел. 112 или в най-близкото поделение на МВР. Анонимността е гарантирана.

Оставете коментар