Неделя, 22 Април 2018
Неделя, 18 Март 2018 18:50

Велислав Минеков пред BIG5: Рашидов строи музеи, за да си отмъщава. Най-известните му скулптури са кучето пред Мултигруп и фалическият символ до аерогарата в София

Ларгото ни прилича на битак или на някакъв лунапарк, в който липсват само детските влакчета. В социалистическия музей на Вежди Рашидов има копия и незаконни неща. В останалите, които построи, се излагат творби на негови приятели. Светлин Русев еднолично подреди квадратния Лувър, който е разширен вариант на музея на социализма, каза пред BIG5 скулпторът Велислав Минеков.

 - Проф. Минеков, защо към музеите на съвременното и на социалистическото изкуство, както и към Ларгото, за което се похарчиха 16 млн. лв. има нулев интерес? 

- Трябваше да се запази автентичността на археологията и на разкритията. Уви, това не се прави, а се строи бутафория. В Ларгото има изключително много архитектурни пластове. Винаги задавам въпроса – кой период се имитира – Византия, Гърция, Тракия… Или е просто един обект за забавление за хора, които няма какво да правят в неделния ден? Може би става за пазарище, за битак или за псевдо театър. Ларгото стои празно. Дори и чужденците не се впечатляват от бутафорията. Състоянието на музеите и съкровищниците, които бяха построени в последно време е отчайващо, защото бяха дадени милиони без никаква идея. Въпросът не е дори в похарчените пари. Защо съдбата на един паметник като Ларгото трябваше да бъде променена по един незнаен вкус. Това е абсолютен исторически кич, своеобразен исторически Дисниленд, в който прокарахме небивала традиция. Всичко се върши в противоречие с международни изисквания, които не спазваме. Колкото до квадратния Лувър и музеите на социалистическото и съвременното изкуство, те са също толкова непосещаеми. Може да се уверите по много елементарен начин, като отидете и преброите колко души, освен вас, ходят ходят на тези места. Положението е отчайващо. В квадратния Лувър бяха подредени неща, които са от социалистическия реализъм, от средно ниво антиквариат. В музея за съвременното изкуство не може да видите нищо съвременно. Той не работеше години наред. Всичко това е с една идея – пари. Ако срещнете някой, който се е замогнал от музеите ни, попитайте го как е успял.

- Видимо е изкуството на Чапкънов, например, но коя е най-известната скулптура на Рашидов?

- Пред сградата на Мултигруп има едно куче, което трябваше да е лъв по примера на Медичите. Вежди Рашидов е направил паметник на Илия Павлов като добър и почтен човек. Говори се, че Вежди Рашидов е получи $60 000 от бившия столичен кмет Стефан Софиянски за паметник, който трябваше да се казва „Ключът на София“. В момента има един фалически символ между Цариградско шосе и аерогарата. Рашидов си взе парите, но паметник няма. Името на този човек беше създадено от журналисти. Бил скулптор и ваятел… Този човек не е докосвал камък. Ако има нещо да прави, той използва колеги и студенти, които му помагат, защото е много зает с малки срещи и малки водки.

- В същото време Националната библиотека буквално се разпада и се руши. По какъв критерий се отпускат пари за нови сгради, докато в същото време старите се разпадат?

- Парите, които се харчат, идват от европейски фондове. Явно не е имал подобен фонд, който да бъде прищипан от почтен човек, за да се ремонтира Националната библиотека. Там трябва в най-скоро време да се случи нещо много важно – дигитализация на фонда. Не знам това как и кой ще го плати, но положението е трагично. Преди време имаше предложение от Европа за дигитализация на фонда в музеите, но не беше прието. Чрез подобна стъпка може да се вършат чудеса. Има и още една важна дигитализация – на паметниците на културата. Там също цари пожелан хаос, за да може бандити да разрушават нашето културно наследство и да си строят така, както им хрумне.

- Има ли контролен орган, който да проследи действията и бездействията на музеите?

- За съжаление, не съществува такъв интерес нито от журналисти, нито от парламентарната опозиция. Изкуствоведи определиха музея на социалистическото изкуство като несъществуващ термин. Идеята беше да се направи музей на тоталитарното изкуство, което е съществувало до 1960 г. Музеят беше направен без обсъждане, комисия и каквато и да е гражданска инициатива. Идеята беше на Вежди Рашидов и на няколко негови помагачи. Идеята беше да се сложат някои предизвикателни работи от социалистическия период, но и да се унижат автори, които нямат нищо общо с подобен тип определения. Подобен е примерът с моя колега и преподавател в академията проф. Иван Славов. Тук вече говорим за лично отмъщение. Нещата, които се местят в този музей и им се дава ново тълкуване, означава, че същевременно се нарушава и Законът за авторското право. Това прави присъствието на творбите в музея незаконно, защото първо е трябвало да се консултират с авторите или с техните наследници. Говорим за обект, който е направен, за да се харчат средства. Отидете, за да видите колко хора посещават социалистическия музей? Може да срещнете плъх или котка, което пак е положително явление. Още по-интересно е да отидете в квадратния български Лувър. Любопитно ми е пак колко хора ще преброите в събота и неделя? Това е по-разширен музей на социалистическото изкуство, но нищо повече от това. Колекцията обхваща един период от Възраждането до днес, но има особено внимание от 1960 г. насам. Тя е направена от един единствен човек – Светлин Русев. Не мога да разбера защо на него е предложена подобна отговорна задача и не е имало група от специалисти. Подборът на Русев е загадъчен, но той явно е достатъчно гениален, за да се справи сам.

- Срещу кого е насочено отмъщението на Вежди Рашидов, за което говорите?

- Отмъщението на Вежди Рашидов е насочено срещу автори, които познават историята на създателите на тези музеи и хора, които са били потискани по времето на социализма и на които не им е бил даван шансът да покажат своите качества. Историята очевидно трябва да бъде вечно потискана, дори и в епохата на демокрация. Същото важи и за музея за съвремнно изкуство. Когато се създава един музей, той трябва да има своя колекция. Досега аз не съм виждал такава. Освен това – кой е автор на съвременно изкуство? Разходете се и до Траянови врата, която също беше превърната в бутафория. Бяха налепени блокчета Итонг в крепостта Яйлата. Голямата базилика в Плиска също е един огромен кич. Всичко това е ужасяващо. Нямам нищо против да се правят възстановки, но не върху самите обекти. Нека да построят лунапарк с базилики и разпятия, между които минава детско влакче, но не и да се съсипват археологичните ни ценности.

- Вежди Рашидов, например, е атор на съвременно изкуство.

- Да, но той не направи изложбата си в този музей, а в частен. По-интересно е къде е колекцията, която трябва да има по закон и как съществува. Най-странното е една пластика пред сградата му, която не мога да си обясня. Кой я е предложил и е решил, че тези неща са съвършени, кой е решил кои са по-съвременни неща от другите? Въпроси, които са обвити в мъглата на създателите.

- Ако правилно ви разбирам, в страната се правят музеи за автори, които са близки до Министерството на културата?

- Не само това. Правят се музеи, за да се похарчат пари, а в същото време те не носят никаква печалба на държавата. Сумите са смущаващи, имайки пред вид отчайващата посещаемост. Трябва да се направи разследване. В социалистическия музей например има няколко неща, които са незаконни копия. Трябва да се провери по какъв начин са създадени. Неслучайно той беше направен като филиал към Националната художествена галерия, за да не може да протестирате за грешки. Това е изключително елементарно и е уловка за глупаци.

- Имаше идея Националният исторически музей да се премести от кв. Бояна в центъра. До къде стигна предложението?

- Тази идея не е нова и няма нищо общо с последните директори на НИМ. Беше я дал още арх. Богдан Томалевски – да се премести в сградата на ЦУМ. Истинската идея, която харесвам и аз, е да се вземе целият квадрат, включително и Министерският съвет, както и всичко, което принадлежи към този обект. Това разбира се никога няма да се случи, което е много тъжно. България обича малките идеи с много пари. Едва ли ще видим истински национален музей.

- Какво обаче ще се случи тогава със сградата на НИМ в „Бояна“?

- Този имот не е строен за музей, а е представителен във въображението на хората, които са го строили в конкретния период. Сградата е абсурдна като изложение и е непосещаема, защото е далеч. Туристите много рядко се организират. НИМ дори е трудно откриваем. В същото време сградата служи като складова база за показване на нашите съкровища пред света, което е пълна трагедия. Освен това ние показахме тракийски съкровища в Лувъра. Вместо да получим пари, държавата плати за това 7 млн. лв., което досега не се е случвало. Може да попитате предишни министри, които ще потвърдят, че още по времето на социализма от подобни изложби страната ни е печелила валута. За съжаление чувам, че сме поканени отново да покажем историческите си ценности за наша сметка.

- След като беше съборена Къщата с кулата в столичния кв. Лозенец, да очакваме ли подобна събда и за другите архитектурни емблеми в София като Къщата с ягодите, например?

- Тази тенденция не е само в София. Подобни разрушения се извършват в цяла България. Управляващата партия дори направи закон за културното наследство, с който по-скоро се облекчава разрухата на паметниците ни. Освен това се създадоха условия за изключителна корупция. Това означава, че заинтересовани и некомпетентни хора забогатяват от рушенето на културното ни наследство. Трагедията не е в тяхното забогатяване, а в унищожаването. Самите собственици често сами предизвикват рушенето – палят покриви, след което в сградата влиза вода, която през зимата замръзва и положението става неспасяемо. Министерството на културата има възможност да накара след това собствениците да възстановят за своя сметка сградата, но това не се случва. Никой не е задължаван да направи възстановка. Бившият министър Стоянович ни разказа, че са му давали 100 000 лв. подкуп, за да срути паметник на културата.

- Около посещението на патриарх Кирил отново беше засегната темата за премахването на Паметника на съветската армия на Орлов мост. Трябва ли да бъде преместен?

- Преди време дадох предложение, което на този етап ми се струва постижимо. За съжаление страхът обаче е по-силен от желанието. Можеше да се премести тази кула с човека с автомата. Другото, което може да се направи, е паметникът да бъде в името на загиналите през Втората световна война. Това е достатъчно и напълно възможно. Никой няма да бъде обиден.

Интервю на Васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 18 Март 2018 18:50
    Европредседателството ни преполовено, културната програма още не е почнала, виновно било лошото време

    Всички участници са поискали отлагане заради получени късно пари и лошо време. Тайна е какво е проведено и какъв е ефектът от него. Културната програма, избрана с конкурс, която трябваше да съпътства българското европредседателство и да рекламира страната ни пред чуждестранните гости, ще се случи с такова голямо закъснение, че на практика се обезсмисля, тъй като малцина от посещаващите България чужденци ще могат да я видят.

    Културният календар закъснява драстично, досега - 3 месеца и половина след началото на председателството - са се състояли само две събития от планираните 55. Това стана ясно от отговори на Борислав Геронтиев, шеф на Националния фонд "Култура", който финансира въпросните събития, на въпроси на в. "Сега". Общият бюджет за културни събития за шестте месеца е 4 млн. лв. за проекти в страната и още 2.4 млн. лв. за реклама в чужбина. Централните събития са съвсем малко - откриващият и закриващият концерт - за тях са отделени 350 хил. лв., и мероприятия на посолствата ни в чужбина - за 900 хил. лв. "Гвоздеят" е програмата на фонд "Култура", за която са отпуснати 1.65 млн. лв.

    "Почти всички събития, които бяха финансирани от фонд "Култура", предстои да се реализират. Досега са представени две - едно във Варна и второ в Народния театър "Иван Вазов" в София. Причината е, че екипите на голяма част от финансираните проекти поискаха срокът за изпълнение да се отложи за май и юни. Така се получи, защото конкурсът приключи в края на годината, хората получиха парите късно, а и почти половината бюджети бяха редуцирани и авторите не успяха да се подготвят за по-ранна дата. Втората причина е, че повечето събития ще се състоят на открито, което означава, че трябват подходящи условия", обясни пред "Сега" Геронтиев.

    Той не съобщи колко точно събития са отложени и кога ще станат готови. "Не мога да говоря с цифри. Имаме график и го следим, а освен това авторите са коректни хора и ни изпращат покани за откриването. Където имаме информация, наши хора го посещават", заяви той. Шефът на фонда не пожела да посочи нито едно мероприятие или изложба в столицата или в други градове, които хората могат да посетят в момента. Според него активната част от програмата ще започне едва към края на април.

    От Министерството на културата също не пожелаха да дадат информация колко от планираните събития в останалата част от културната програма са проведени, какъв е ефектът от тях и дали и при тях има забавяне и разминаване с първоначалните планове.

    Сред целевите групи на културната програма са широката публика у нас и в чужбина, делегатите на ЕС и дипломатите, чуждите журналисти, чужденците, пребиваващи у нас, младите хора от 16 до 25 г., културните среди и академичните общности. Локацията трябваше да е предимно в София и Пловдив. Реално повечето чужденци ще изпуснат мероприятията.

    Селектирането на съпътстващата програма се случи м.г. От август до октомври 485 кандидати се бориха за финансиране от фонд "Култура" до 100 хил. лв. на проект. Министърът на културата Боил Банов, шеф на управителния съвет на фонда, обясни, че се търсят проекти с високи художествени качества, но и със силно комуникативен елемент. За финансиране бяха одобрени общо 55 проекта. Селекцията бе извършена от жури, което не беше обявено официално. Резултатът от избора бе съпътстван от остри критики от страна на отпаднали и неучаствали автори. Некласирани кандидати дори поискаха ЕК да провери процедурата, защото заподозряха, че са класирани близките до властта. Отговорът беше, че фонд "Култура" работи с пари на българските данъкоплатци, а не с евросредства.

  • Неделя, 18 Март 2018 18:50
    Зам.-министър на Цачева разкри кой е виновен за избягалите затворници

    Заместник-министърът на правосъдието Николай Проданов заяви, че затворниците Владимир Пелов и Радослав Колев са успели да избягат от Централния Софийски затвор по вина на неопитни служители в затвора. Проданов съобщи пред БНР, че днес ще бъдат оповестени заключенията от доклада на специално създадената работна група, която трябваше да установи как на територията на Централния софийски затвор са внесени оръжията, помогнали за бягството в началото на месеца.

    Зам.-министърът уточни, че докладът на комисията е бил готов вчера, когато е бил и крайният срок: „Документът представя механизма, по който е извършено бягството – тоест какви са последователните крачки на двамата престъпници, така че от спалното помещение най-накрая да се озоват на свобода. И разбира се е концентриран и върху недостатъците в организацията и върху човешките грешки, които са способствали за това бягство“, каза Проданов. Той призна, че има грешки от страна на надзорно-охранителния състав и допълни: „Правила има мисля предостатъчно – на всеки един пост например в затвора има една специална инструкция, в която е казано какви са правата и задълженията на конкретния постови надзирател. Вероятно част от тези задължения обаче не са изпълнени. Някои от тях може би не са изпълнени както трябва и тук можем да направим връзка може би с липсата на опит нашите служители, може би и с проблеми в тяхната подготовка“. Зам.-министърът подчерта, че става въпрос за млади хора, които са били на смяна в затвора по време на бягството: „За млади хора става въпрос по принцип. Въпросното отделение, което в края на краищата, е отговорно за бягството са все млади хора“. Проданов разкри, че в доклада са посочени конкретни имена на служители, които според комисията са допуснали грешки в своята работа. „Комисията излиза с предложение спрямо тези наши служители да се заведат дисциплинарни производства. Аз мисля, че не бива да правим публични все още техните имена. Нека да се заведат дисциплинарните производства, нека да се види конкретно кой какво е правил и какво не е правил – т.е. действие-бездействие и когато се стигне до някакъв край от дисциплинарните производства, тогава бихме могли да оповестим и конкретните имена“, добави той. Не е ясно на този етап как оръжието е било внесено на територията на затвора, каза още заместник-министърът: „Огнестрелното оръжие е проникнало, разбира се, отвън... по някакъв канал и за известен период от време то е било някъде укривано. В последния момент – тоест в деня на бягството, то е било в спалното помещение“.

    Относно ножа, използван от един от бегълците Проданов каза: „Вариантите са още по-многобройни, защото едно хладно оръжие може наистина да се изработи и ние до момента не сме наясно дали това е фабричен нож или самоделка. Но това не е толкова важно, важно е как е могло огнестрелно оръжие да попадне в ръцете на престъпник, при положение че нашите надзиратели карат службата си в затвора не само без оръжие, но те нямат у себе си и белезници, нямат и палки, всъщност нямат нищо“. Двамата въоръжени рецидивисти Радослав Колев и Владимир Пелов избягаха от Централния софийски затвор на 3 април. Появи се информация, че хигиенистка в затвора е единствената, която се е опитала да спре двамата избягали престъпници, факт, който министърът на вътрешните работи Валентин Радев отрече. Освен това министърът на правосъдието Цецка Цачева и Валентин Радев обясниха в парламента, че две министерства – на вътрешните работи и на правосъдието са знаели, че Владимир Пелов Стефанов, се е готвел да избяга още преди повече от година. Владимир Пелов Стефанов излежава 30-годишна присъда за въоръжен грабеж на златарско ателие, отвличане, включително и на дете, и стрелба по полицаи през 2011 година, уличен е в две убийства – на братя от Ботевград. Неговият син беше арестуван по подозрение, че му е помогнал. 27-годишният Радослав Колев излежава присъда от 26 години за убийство по особено жесток начин на служител на НАП заради сексуална закачка.

  • Неделя, 18 Март 2018 18:50
    В коя столица живее Нено Димов? Въздухът ни бил много по-чист отколкото преди 6 години

    Министърът на околната среда и водите Нено Димов и водещият на сутрешния блок на БНТ1 Иво Никодимов изправиха пред огромно предизвикателство столичния кмет Йорданка Фандъкова. Журналистът констатира, че в студиото му климатолози са му казали, че дишаме 10 пъти по-чист въздух в сравнение с 1998 г. Министър Ненов не се съгласи с цифрата, но косвено похвали управлението на ГЕРБ и скромно заяви, че от 6 години насам дишаме все по-чист въздух. Всичко това прозвуча объркващо, след като столичният кмет бие тревога и признава, че положението в София е трагично откъм фини прахови частици.

Оставете коментар