Вторник, 18 Септември 2018
Четвъртък, 05 Юли 2018 18:12

Христо Стоянов пред BIG5: Нови писатели и поети ни заливат със снобска чалга, псевдо дисиденти попиляват литературата

Младите хора ядат това, което се рекламира по телевизиите. Новите автори са царе на пиара, а не на изкуството. Издателите търсят неща, които могат да пласират много лесно. Те искат да създават илюзорни скандалчета на ниво селска клюка и нищо повече. Георги Господинов, Йордан Евтимов и Стефан Цанев цял живот имитират бунт.

- Г-н Стоянов, как оценявате съвременните поети и писатели, които са хит в книжарниците?

- За съжаление след 10-и ноември се появи едно поколение, по подобие на априлското при социализма. За разлика от него обаче, липсват талантливите хора. Коста Павлов, Любомир Левчев, Христо Фотев, Иван Динков и т.н. По време на прехода се появиха едни подобия на Едвин Сугарев и Ани Илков. Това, че те пописват стихове, не означава, че са добри поети, защото в България има доста ерудирани графомани. Те владеят по-скоро изкуството на пиара. Тези напористи момчета минаха през „Литературен вестник“ и започнаха да създават представата за „другата литература“, защото успяха да се докопат до медиите. Ако през целия ден те зяпа Георги Господинов или Николай Пенчев, както и „Денят започва с култура“ в БНТ, ти създават една снобска публика. Гърмят се нестойностни неща. За Светлин Русев, например, имаше един малък репортаж от изложбата и смъртта му. В същото време Ушев говори като за черна мамба, когато стане дума за Русев. Той бил отровил живота на мнозина… Не е така. Светлин Русев тровеше живота на бездарника. Сега художникът не е сред нас. Нека тези бездарници да се покажат, да споделят защо го използваха като салфетка и извинителна бележка за това, че нямат талант. Те обаче не приемат критерии в изкуството. За тях то е пърформънс. В момента се правят изгъзици. Вкарват ни в бяла стая и ни карат да си представим нещо. Йордан Евтимов, Георги Господинов и другите напомнят на 20-те и 30-те години на миналия век, когато се правеше модерно изкуство и импресионизмът. Тези момчета не познават обаче структурата на стиха, не знаят какво е ямб и хорей, мъжка, женска и дактилна рима. Не трябва само така да се пиши, но Салвадор Дали казва: „Научи се да рисуваш като старите майстори, а после прави каквото щеш. Текстът не може да е проза, когато става дума за поезия. Липсва и цялата метафоричност, напрежението на ритъма. Всичко е изсмукано от пръстите. В тяхното изкуство няма кръв и сперма, а литературата е това.

- Как си обяснявате факта, че Константин Трендафилов, който стана известен с песента за кекса, е идол за младите поколения и пример за подражание?

- Младите хора ядат храна, която се рекламира по телевизията. Друга представа за света нямат. Ако ги попиташ за литературните течения, те няма да знаят за какво става въпрос. Странното е, че някои от тях са завършили дори Българска филология. Голямата трагедия е, че пишещите и четящите не познават езика. Баба ми беше неграмотна, но не правеше лапсуси, за разлика от полуграмотните журналисти, които не познават езика и влязоха в ролята на литературни критици. А в същото време не са чели световни класици и българските писатели и поети. Не познават Христо Фотев, Бойко Ламбовски, който е изумителен. Не защото е учил в „Максим Горки“, но познава структурата на стиха. Всички тези нови хора ни отричат, защото ги е страх за собственото си творчество.

- Важи ли старата конспирация в случая, че властта иска да сме прости, за да ни контролира по-лесно?

- Аз не съм привърженик на конспирациите. Когато една нация е тъпа, тя по-проста не може да стане. Трагедията е в друго. Страшното в България е, че нямаме интелигенция, която да бъде каста. Борис I унищожава 52 болярски рода, а след това върви да създаваш интелигенция. Всяка нова власт след това унищожава всичко в зародиш. Преди и след Освобождението се заражда някаква интелигенция, но тя е смачкана. Знаете каква е например съдбата на Захари Стоянов. Ние никога не сме имали 100 години нормално развитие, в което да се създаде тази интелигенция. Представата за живота се създава от умните хора, от аристократите, които ние нямаме. Една мини тълпа създава представи, но е избрана от голямата тълпа и по нищо не се различава от нея. Тя иска само да ѝ се хареса и да използва ситуацията, за да се нарече интелигенция. Тези хора не искат да бъдат изместени, защото отиват отново в тълпата.

- Ще разберат ли младите поколения новите авторитети, ако се появят на сцената въобще?

- Не, защото вече са изкривени. Това е като едно стихотворение за скърбящите над трупа, който се събужда, а те започват да го упрекват защо не е мъртъв и защо ги е излъгал. Раждайки се нещо, то трябва да бъде натискано и да е в гроба. Преди години с мое старо гадже отиваме в Кюстендилско. Майката на домакинята ни казва: „Този ти е любовник, а тази с него е за парлама. Тя отговорила: „Мамо, как ще ми е любовник, той е поет“, сякаш ние поетите не може да сме любовници. Майката обаче отговорила: „Море мене, че лъжеш! Не е вярно, те поетите отдавна измряха“! Представата за поетите е като за мъртъвци. Понеже митове и легенди се носят само за мъртвите, Георги Господинов и Калин Терзийски носят точно това със себе си. Те знаят , че България не е важно какво си написал, а какво се говори за теб.

- Какъв интерес имат издателите от кича?

- Издателите търсят неща, които могат да пласират много лесно. Те искат да създават илюзорни скандалчета на ниво селска клюка и нищо повече. Георги Господинов, Йордан Евтимов и Стефан Цанев цял живот имитират бунт. Търсят се удобни хора. Иво Сиромахов, Николай Пенчев, Пламен Дойнов са хора от едно котило. Това е удобната чалга в литературата. Кой може да събере една голяма зала за поезия? Само чалга певица. Става дума за т. нар. снобска чалга. Иво Сиромахов следва жанра. Ако вземете Даниел Хармс, ще видите, че Сиромахов черпи с пълни шепи от него. За съжаление, имам навика да чета всички полуидиоти. Тормози ме, че хора, които пишат качествено, никой не ги завърта в медиите. Като един Румен Денев от Казанлък, който е изумителен поет, но е като каторжник. В прозата също имаме невероятни автори, които са заглушени от парвенютата.

- Поети като Надежда Захариева започнаха да пишат за чалга певиците. Оправдавате ли стихоплетството на всяка цена?

- Надежда Захариева излезе с номера, че няма пари и държавата не се грижи за нея. Тя поне призна, че не прави изкуство, а работи, за да се издържа. Христо Калчев беше първият, който показа, че писателят може да живее от книгите си. Той избяга от „Белият дявол“. Калчев бе много добър писател, но после се продаде. През 90-е години Йордан Евтимов написа злостна статия, обявявайки Христо Фотев за плагиат. Ставаше въпрос за стихотворението му „Колко си хубава“. 15 години след това на него му беше връчена наградата „Христо Фотев“. Даде му я неговият патрон Едвин Сугарев, който преди това пусна статията за „плагиатството“ на Фотев. Аз бях много близък с него и преживя страшно тежко всичко това. Това е обликът на Георгигосподиновците и Йорданевтимовците.

Да... Дами и господа. Те са голи. В което няма нищо страшно. Но не са естетични, защото месата на душите им висят...

ЕТО ЕДИН ТЕКСТ, КОЙТО ЩЕ ВИ УБЕДИ

И ТОВА АКО Е ПОЕЗИЯ...

ТОВА Е "СТИХОТВОРЕНИЕ" ОТ ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ. НЕКА ДА СЕ ОПИТАМЕ ДА ГО РАЗГЛЕДАМЕ:

МАЛКО СУТРЕШНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Навън е валяло дъжд
прохождаш сънен на сутринта и
(по пътеката към тоалетната)
шруп
охлювът под краката ти
убийство по невнимание
но това не смекчава вината
оглеждаш се
поради ранния час няма свидетели
избутваш трупа под тревите
натежали от капки
и това не отмива греха
убийството е толкова малко
че не можеш да го забравиш
през целия ден

Първият ред (защото това не може да се нарече стих) е логичен абсурд. Обстоятелствено обяснение, че е валяло дъжд, при това се уточнява, че НАВЪН е ставало събитието. И аз така знам - че дъждът се случва вън. Ако е вътре, значи къщата не е покрита, а ако е покрита, значи, че вътре не е валяло, а е прокапало. Някой може да възрази, че иде реч за метафора, но метафората си служи с друг инструментариум...
Лирическият герой после трябвало да проходи и го прави сънен. Като че ли всеки се събужда бодър. Иде реч за пълнеж на текста - защото до тука няма поезия и стихотворение.
И така добре проходил тръгва към тоалетната по пътеката. Явно иде реч за КЕНЕФ или НУЖНИК, а не за тоалетна. ТОАЛЕТНА в българския език идва едва след като НУЖНИКЪТ влиза в домовете... Има нюанси в българския език и ако някой не знае тези неща нека да ги научи.

Издава се някакъв звук, но се оказва, че не е от това, което излиза от тебе в дупката на кенефа , въпреки желаната от лирическия герой асоциация, а било някакъв охлюв. Охлювът е размазан и лирическото "Аз" на поета е във вегански ужас, защото е извършил убийство. И лирическият герой прикрива убийството на нещастния охлюв, който е бил по-сънен от автора и не си е дал труда да пресече пътеката навреме.
И поетът решава да "ИЗБУТА" трупа на охлюва под тревите. Бутането е процес, извършван с ръце, другото е подритване. Бутането, освен с ръце, впряга и цялото тяло. Освен в случаите, когато жена бута на мъж, или президент ПРОбутва ордени за подобно писание. Тревите, се оказва, че са натежали от капки, които не са паднали.Защото капките не отмиват, а отмива течаща вода. Иде реч за греха...
При така стеклия се текст трябва да се каже, че е грях да се пише подобно нещо. И орден "Стара планина" да се присъжда за подобно писачество е грешно да се взема...
Отдавна не бях правил анализ на стихотворение, ама то пък това не е и стихотворение...
Ами това е...

Публикувано от ХРИСТО СТОЯНОВ в събота, май 28, 2016

Интервю на васил Василев, BIG5

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 05 Юли 2018 18:12
    „Учителят не е магьосник, а градинар. Той може и ще се грижи за вашия растеж. Но да растете ще трябва вие самите!”

    За днешния първи учебен ден прочетете това "Обръщение към първокласниците" на Ерих Кестнер, който написа най-хубавите детски романи и знае, че на децата винаги трябва да се казва истината и само истината

    Мили деца,

    Ето че днес за първи път сядате на тези твърди чинове; подредени сте по височина или по азбучен ред и ми се иска да вярвам, че ако ми приличате на кестеняви и жълти манатарки, нанизани за сушене, причината е само в сезон. Вместо на щастливи четирилистни детелинки, както би трябвало. Някой от вас се въртят неспокойно по местата си, сякаш седят на нагорещена печка. Други стърчат като цаковани по чиновете си. Трети се заливат в глупав смях, а червенокосото момче от третата редица е вперило настръхнал поглед към черната дъска, сякаш вижда пред себе си мрачното бъдеще.

    В душата ви се е настанила някаква плахост и не може да се каже, че инстинктите са ви излъгали. Вашият съдбоносен час е настъпил. Семейството ви с колебание ви е довело тук и ви е предало в ръцете на държавата. За вас започва живот по часовник и с това всъщност приключва животът.

    Оплетената ог цифри и параграфи, йерархични степени и учебни планове тясна и все по-тясна мрежа обхваща вече и вас. От момента, в който сте седнали тук, вие вече принадлежите към определена класа. И при това към най-нисшата. Пред вас са класовите борби и годините на изпитания. Сега вие сте плодни семенца, ще трябва да се превърнете в добре подредени плодни дръвчета!

    Живи и будни сте били до днес, от утре започва консервирането! Така, както направиха и с нас. От дървото на живота, към консервната фабрика на цивилизацията - това е пътят, който ви предстои….

    Има ли някакъв смисъл да ви се дават съвети по такъв един път? И то от човек, на когото никакво противене не е помогнало и мирише точно толкова "на буркан", колкото и другите? Все пак позволете му да опита и му признайте заслугата, че поне никога не е забравял, а и едва ли някога ще забрави какво му е било на душата, когато за първи път е прекрачил прага на училището…На онова сиво и лямо кубче за игра. И как му се е свивало сърцето тогава. Така ще можем да преминем към най-важния съвет, който би трябвало да набиете в главите си и добре да го запаметите, подобно на стара мъдрост от древна паметна плоча:

    „Не позволявайте да ви унищожат детството!"

    Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.

    В училище вас усърдно ви придвижват от „долното" през „средното" до „горното" стъпало. И когато най-сетне се озовете на върха и се мъчите да пазите равновесие, зад вас отрязват станалите „излишни" стъпала и вие вече не можете да се върнете обратно. А не би ли трябвало в своя живот човек да може да се качва и слиза по стълбите като в къща? Колко струва най-хубавият първи етаж без килера и уханните лавици, отрупани с плодове? Или без партера със скърцащата входна врата и дрънкането на звънчето? Но повечето хора живеят така: стоят на най-горното стъпало без стълба и без дом и си придават важност. Някога са били деца, после са станали възрастни, а какво са сега? Само който стигне до почтена възраст и си остане дете, е човек! Не зная дали сте ме разбрали. Простите неща се обясняват толкова сложно! Е добре, да вземем тогава нещо по-трудно, може би него ще разберете по-лесно. Например:

    „Не смятайте училищната катедра за трон или амвон!"

    Учителят седи на по-високо място не за да му се кланяте, а за да можете да се виждате един-друг по-добре. Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И ако въпреки това си дава вид на всезнаещ, простете му го, но не го вярвайте. Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте! С това той е спечелил любовта ви. И понеже сам той не печели кой знае колко, на вашата симпатия ще се радва от сърце. И още нещо: учителят не е магьосник, а градинар. Той може и ще се грижи за вашия растеж. Но да растете ще трябва вие самите!

    „Съобразявайте се с онези, които се съобразяват с вас!"

    Това звучи по-лесно, отколкото става в действителност. А понякога е страшно трудно. В моя клас имаше един ученик, чийто баща притежаваше магазин за риба. Бедното момче, името му беше Бройер, миришеше така силно на риба, че ни прилошаваше само като го видехме да се задава от ъгъла. Рибната миризма се бе пропила в косите и дрехите му, не помагаше никакво миене или четкане. Всички бягаха от него. А не беше виновен за нищо. Така живееше съвсем сам, подигран и отблъснат, сякаш бе чумав. Той до дъното на душата си се срамуваше, но и това не помагаше. И днес още, четиридесет и пет години по-късно, като чуя името Бройер, ми призлява. Толкова е трудно понякога да се съобразяваш. И не винаги ти се удава. Въпреки това човек трябва да опитва наново и наново.

    „Не бъдете много прилежни!"

    При този съвет мързеливците трябва да си запушат ушите. Той се отнася само до прилежните и е твърде важен за тях. Животът не се състои само от класни работи. Човек трябва да учи, само зубрите зубрят. Говоря от личен опит. Като малко момче бях направо на път да стана зубър. А че въпреки всички усилия не станах, ме учудва и до днес. Главата не е единственият орган на човешкото тяло. Който твърди обратното, лъже. А който повярва в тази лъжа, дори и да издържи блестящо всичките си изпити, пак няма да изглежда, както трябва. За човек е необходимо да умее да скача, да играе гимнастика, да танцува и пее, иначе със своята подута от знания глава се превръща в инвалид и в нищо повече.

    „Не се надсмивайте над глупците!"

    Те не са глупави по своя воля или за ваше удоволствие. И не бийте никого, който е по-малък или по-слаб от вас! Ако някой не може да схване това без по-нататъшни обяснения, не бих искал да имам работа с него. Мога само да го предупредя, че никой не е толкова умен или силен, за да няма по-умни или по-силни от него. Затова трябва да се пази. Сравнен с други, той също е слаб и пълен глупак.

    „От време на време не вярвайте на учебниците си!"

    Те не са създадени на Синайската планина, нито по някакъв друг разумен начин. Произлезли са от стари учебници, които са произлезли от други стари учебници, които са произлезли от още по-стари учебници, които пък на свой ред са произлезли пак от стари учебници. Това някои наричат традиция. Но нещата изглеждат съвсем иначе. Днешната война например е далече от онова, което описват поемите в учебниците. Тя няма вид на дева с обнажена сабя, бляскава ризница и развети пера на шлема, както навярно е било при битката за Гравелот или Марсово поле. Но в някои учебници това изобщо не личи. Не вярвайте също и на истории, в които човекът е представен като неизменно добър, а доблестният герой е смел двадесет и четири часа на денонощие. Не вярвайте и не учете това, моля ви, защото по-късно, когато влезете в живота, ще се чудите извънредно много! И още нещо: правилото за сложна лихва повече не ви е необходимо, макар че още фигурира в учебната програма. Когато бях малко момче, трябваше да изчислим колко пари биха се получили до 1925 година от един талер, вложен в спестовна каса от наш прадед в 1525 година, по време на царуването на Йохан Непроменливия. Това беше едно крайно сложно изчисление. Но си струваше труда. Доказаха ни, че с лихвите и техните лихви от този талер би се получило най-голямото състояние на света! Но дойде инфлацията и в 1925 година най-голямото състояние на света заедно с цялата спестовна каса не струваше даже и един талер. Обаче правилото за сложната лихва продължи необезпокоявано да шества в учебниците по смятане. После дойде паричната реформа и от спестяванията и спестовната каса отново нищо не остана. А учебниците по смятане пак не забелязаха нищо. И идва ден, когато вие взимате червен молив и дебело зачертавате урока за сложната лихва. Той вече е остарял. Точно така, както атаката при Гравелот или цепелинът. А и някои други неща.

    И ето сега вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, мили деца! И ако нещо не сте разбрали, питайте родителите си. А вие, мили родители, ако нещо не сте разбрали, питайте децата си.

    © Превод от немски: Венцеслав Константинов

    AFISH.BG

  • Четвъртък, 05 Юли 2018 18:12
    Царят остана честен човек до края. И няма да се промени

    Царят загуби делото за двореца "Врана"... Следите ли ми мисълта. Следете я. Защото Цветан Цветанов си промени закона по време на делото срещу него. Два пъти осъден ефективно, а след промяна на закона - оправдан. Царят можеше ли да промени закона по време на своето управление. Можеше. Но не го направи. А можеше, нали. Преди повече от едно десетилетие да промени закона така, че да не сърба попарата днес. Но не го направи. Докато законът бе променен заради Цветанов по време на самите дела. Нещата опират до морала.

    До реализация на филмовото заглавие "Цар и генерал"... Защото, може всичко да се говори, но Царят остана честен човек до края. И няма да се промени...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Четвъртък, 05 Юли 2018 18:12
    ПАРАНОЯ ПО АНГЛИЙСКИ

    Очаквах го... Очаквах, че ще обвинят убийците на Георги Марков в използване на „Новичок“, но го смятах като плод на превъзбудената ми фантазия. Като резултат от метафорично мислещата ми литературна глава. Но, явно някой отвъд „Гибралтар“ подслушва мислите ми. Защото почти смениха версията ( наистина става въпрос за версии) за смъртта на Георги Марков с нова, като сачмата вече е напоена с „Новичок“, преди това обаче някой е трябвало да намаже дръжката на вратата в дома му в Лондон с „Новичок“… Явно в Англия вече разследват убийствата чрез литературни текстове. Като литературния текст се налага като шаблон върху версията за убийство. И там, където липсват доказателства и аргументи, преписват и налагат върху версията литературен текст… Защото, след подобно разкритие, какво друго ти остава да мислиш. Колкото повече се отдалечаваме от смъртта на Георги Марков, толкова повече версии за неговия край се появяват.

    А колкото повече версии има, толкова повече се отдалечаваме от истината. Толкова повече Георги Марков и неговата смърт се превръщат в литература и стойността му като български писател и английски публицист избледнява. Все повече се говори за неговата смърт и все по-малко за това, което е оставил зад гърба си. Преди тридесетина години излязоха две книги едновременно – избраните стихове на Яворов и „Романът на Яворов“ от Михаил Кремен. Стиховете излязоха в три хиляди тираж, „Романът на Яворов“ в сто хиляден тираж. След седмица само стиховете стояха самотни по рафтовете на книжарниците, а книгата на Кремен, в тридесет и три пъти по-голям тираж бе изчезнала. Митът по нашите земи е по-силен от живота… По-силен от това, което оставяш зад гърба си… Всъщност кой се оказва убиецът на Георги Марков. Дали пък не го доубиваме с тези нескончаеми прения за неговата мистериозна смърт. Защото убиваме по този начин стойностите. Вместо да направим анализ за текстовете му, да събудим любопитството на младите към това, което е оставил зад гърба си, ние им показваме, че единствената стойност на Георги Марков е неговата смърт. И между другота се казва, че той е бил и писател… Освен доказано смъртен ние се опитваме да докажем, че някои от мъртъвците са имали странните навици да пописват текстове.

    Убеден съм, че след новото "разкритие" за убийството му с „Новичок“, се опитват да докажат, че и Яго е използвал "Новичок"... Смъртта на Георги Марков като предвестник за семейство Скрипал… Не се ли промъква по този начин и тезата, че българският писател е сътрудничел на тайни служби. Защото, освен отровата, връзката за сътрудничество с тайните служби се налага от самосебе си…
    Всъщност, не е ли характерно отровителството точно по тия меридиани и кралски дворове, създали служби с кардинали, сиви кардинали и професионални отровители. И дали пък литературата не е създала и развила параноя в тази нация... За разлика от Англия обаче, ние не сме толкова рафинирани - ние използваме хладно оръжие. Дори Распутин, след като го тровят с цианкалий, се налага да го разстрелят, но се оказва, че смъртта му настъпва едва като го хвърлят в Нева и той се дави. Казвам "Ние", защото славянството не трови - ние вадим мечове и умираме от ятагани... И го правим очи в очи. Може би имат добро класическо образование английските политици и най-паче г-жа Мей, щом зад всичко съзира отрова...
    А най-страшната отрова, най-старата отрова в света е "Новичок"... Ами, това е...

    Христо Стоянов, фейсбук

Оставете коментар