Понеделник, 17 Декември 2018
Сряда, 03 Октомври 2018 14:37

Арх. Сергей Кузнецов: София има уникален силует на фона на Витоша, не позволявайте небостъргачите да го скрият

Главният архитект на Москва Сергей Кузнецов е сред гостите на Дни на Москва в София и специален гост на Столична община на събитието "Разговори за града". Общото, което свързва двете столици,  е желанието за намаляване на трафика, повече пешеходни и зелени зони и прилагане на идеите на датския урбанист проф. арх. Ян Геел.

Представяме част от интервюто на арх. Сергей Кузнецов за „24 часа”, в което той споделя опита си за справяне с проблемите в Москва и отправя препоръки за развитието на София:

- Арх. Кузнецов, експерт сте по трансформация на обществени места. В момента тече много важен конкурс за София – за нова визия на пл. “Св. Неделя”. След срещата с кмета Йорданка Фандъкова казахте, че може да помогнете с експертна помощ. Какъв съвет бихте дали?

- Договорихме се главният архитект на София Здравко Здравков да ми изпрати информацията за конкурса. Все още не съм виждал материалите, но мога да кажа, че за един конкурс е важно да има добро и качествено техническо задание, авторитетно жури, разбира се, максимално много интересни участници и гаранция, че този проект ще бъде реализиран. Ако всички тези фактори присъстват, може да сте сигурни, че ще имате интересен проект с добра архитектура и той ще бъде обичан от гражданите.

- Също като Москва и София привлече като консултант световноизвестния датски урбанист Ян Геел. Как той ви помогна да преобразите града?

- Знаете ли, сложно ми е да ви кажа дали Ян Геел ни каза нещо ново, но така или иначе работата му в Москва беше важна. Защо? Защото погледът отстрани на един безспорен авторитет за публиката, за управляващите града често тежи повече, отколкото разни и много мнения. И това, че Ян Геел работеше в Москва и даде своите препоръки, в голяма част той потвърди онова, което ние искахме да направим, но авторитетът му се оказа много важен. Работим, като се ориентираме към това, което той ни е препоръчал, макар че вече сме много напред, мина доста време. Той работеше в Москва през 2013 г., не е имал конкретни проекти, всичко беше по-скоро насоки, но това изигра важна роля за вътрешната ни убеденост, че вървим в правилната посока.

- Не сте привърженик на съвременната архитектура с причудливи форми на сградите. В София има сериозни дебати за местата на небостъргачите. Как решихте този проблем със ситито на Москва? Знам, че там част от сградите са готови, а други все още се строят.

- Сега вече почти всички са готови. Пак има няколко аспекта. Един от тях е технически – осигуреност на инфраструктурата, тоест ако построите една сграда и около нея няма нужната инфраструктура, тя няма да се продава, няма да се наема и ще бъде нефункционална. Това беше един от проблемите на ситито в Москва, който дълги години не беше решен. Но в последните години направихме там метро, железопътен транспорт, оправихме цялата инфраструктура и чак тогава тръгна работата. Затова сега изучаваме опита на Токио. Токио е мегаполис, който прилича на Москва, но не прилича на София. Там също активно се обсъждаха небостъргачите и те са решили проблема, като строят небостъргачи на места, които са обезпечени с нужната инфраструктура. Тоест не както преди се случваше у нас – да разчистваме сградите, да вдигаме сградите и после да мислим за инфраструктурата. Въпросът за небостъргачите има и архитектурен аспект. Говоря за силуета на града, налагането на новото върху старото. Тук не мога да дам съвет, защото това е ваша работа – да съчетаете града си с новото строителство. Въпросът за небостъргачите има и архитектурен аспект. Говоря за силуета на града, налагането на новото върху старото. Тук не мога да дам съвет, защото това е ваша работа – да съчетаете града си с новото строителство. Това, което ме впечатли в София, е силуетът на града на фона на планината Това е уникално, това е характерното за София и ѝдава идентичност, каквато аз съм виждал само в Техеран. Вероятно има и други примери, но ви давам този. Ако започнете да строите небостъргачи, първото нещо, за което бих питал, е как тези сгради ще се наложат върху силуета на града и тази гледка. Важно е да не загубите това – силуетът на фона на планината.

- За едно от постиженията си посочвате възобновяването на архитектурния съвет на Москва, който влияе върху формирането на архитектурния облик на града. Защо е важно да има такъв орган и бихте ли препоръчали на арх. Здравков да сформира подобно звено. Как този съвет ви помага?

- Въпросът отново има няколко аспекта. Първо, не съм фанатик за създаването на такъв съвет и не съм любител всъщност. Много по-полезно е не да се направи съвет за конкретен проект, а конкурс, защото, когато подбирате жури, специално само за даден проект, с експерти, които са специалисти в дадена област, каните архитекти, които ще са по-добри експерти от други експерти в тази област, правите публично обсъждане на проекта и като финал получавате най- добрия резултат, отколкото, ако архитектът отиде на съвет и започнат да го съветват. Ако архитектът е лош и направи лош проект, със съвета няма как да му помогнеш и да оправиш нещата, а ако е добър, той няма нужда от съвет. Затова смятам, че в Москва архитектурният съвет има определена роля, защото няма как да постигнем идеалния баланс и да правим толкова конкурси, колкото са ни нужни. И съветът служи за филтър да отсяваме лошите архитекти и лошите проекти. Но това е филтър, а не нещо, което създава. Така че накратко – според ситуацията може да има такъв съвет, може и да няма. Трудно ми е да кажа дали за София би било подходящо.

- Засегнахте темата за отговорността на архитектите. Казвате, че в Москва са се появили много сгради, които нямат функциите, от които има нужда градът. Че Лужков е имал лош вкус, но не той е държал молива, нарисувал тези сгради. Но как всъщност общината и главният архитект могат да влияят върху това какви сгради се появяват в един град?

- Проблемът не е точно в кмета Лужков. Тоет, разбира се, той е носил отговорност, но архитектурната общественост носи по-голямата или поне равна отговорност за това. Наистина Лужков имаше специфичен вкус. Не бих го квалифицирал като добър или лош, но е необичаен и съм убеден, че добрите професионалисти биха намерили квалифициран отговор на този странен вкус. Проблемът беше, че Лужков не осигури достатъчно конкуренция между добрите архитекти, които да дадат добри предложения, съответстващи на този вкус. И архитектите, които участваха с проекти, според мен направиха лоша архитектура. Но не Лужков е неин автор, а архитектите. Аз също съм архитект и смятам, че архитектурната общност също носи отговорност, че работите не са се получили. Смятам, че всеки трябва да носи отговорност както за доброто, така и за лошото, защото архитектите обичат да казват за красивите проекти - “ние сме го направили”, а за тези, които не се харесват от хората - “кметът ни възложи да го направим”. Но това не е така.

Снимка на Столична Община Направление "Архитектура и градоустройство".

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар