Понеделник, 17 Декември 2018
Четвъртък, 04 Октомври 2018 09:21

Иво Христов: Властта и клиентелистките медии изместват фокуса върху режисирани скандали и имагинерни успехи

Политическа отговорност няма, неприетите оставки станаха стандартен политически скеч за пред гражданите. Българите разпиляха демократичните си достижения и ще трябва да ги отвоюват отново, казва в интервю за "Гласове” Иво Христов -  началник на кабинета на президента Румен Радев

- Президентът Радев отправи призив за единение. Това не е ли встрани от фокуса? Няма ли въпроси, които заслужават по-голямо внимание?

- Напротив. Първият от въпросите е кое ни обединява? Случайността? Лошият късмет да сме родени тук? Примирението? Или осъзнатата общност на език, история, култура, съдба. Ще рече и на бъдеще, което трябва да изградим заедно. България има нужда от стратегически хоризонт. Единението около базови ценности е предусловие за успеха. Президентът е призван да формулира дългосрочни цели. Желев държеше на демокрацията и европейската ориентация. Стоянов ратуваше за членство в НАТО и ЕС. Тези цели бяха постигнати, с политически квазиконсенсус, но в обществото назряваха социален разкол, драматична несправедливост, парализираща корупция и морална криза, които властта не забелязваше. Първанов градеше Големия шлем, но той бе пропилян, тъкмо защото нямаше консенсус у нас, а в геополитическия сблъсък по-сетне националният интерес бе жертван за краткосрочни политически дивиденти. Само Плевнелиев успя да постигне национално единение, уви, срещу собствената си персона. Към днешна дата в обществото има кризисни разломи: между бедни и богати, между овластени и граждани, между столица и провинция, между стари и млади. Належащо е да постигнем съгласие по бъдещето на България. Вместо това властта и клиентелистките медии изместват фокуса върху режисирани скандали и имагинерни успехи. Като шестмесечното риалити „Западни Балкани“. Днес Сърбия и Косово се наблюдават през прицела на снайперите, а македонците бойкотираха референдума. Провалът е консумиран. Което не пречи на правителството още да говори за председателството. Това е политически аутизъм.

- Наскоро България отбеляза празника на Съединението, но президентът избра стогодишнината от Войнишкото въстание, за да отправи своя апел. Защо?

- Датата бе предложена от акад. Георги Марков. Според мен много уместно. Войнишкото въстание бележи началото на братоубийството. Ако не беше президентът, никой политик нямаше да спомене столетието от тази ключова за историята ни трагедия. В отговор на апела на президента, в позицията на ДСБ за начало на разкола се посочва „преврата срещу княз Александър Батемберг от 1886г., организиран от руските тайни служби и българските им агенти“ (цитат). Това е удобна фило/фобска версия за вътрешнопартийна употреба. Истината обаче е, че големите разломи между монархисти и републиканци, граждани и селяни (БЗНС), леви и десни зейват тъкмо при Войнишкото въстание. За младото общество от края на XIX век те са още непознати. Ако в ДСБ са избрали да живеят в XIX век, България все пак е в XXI. Що се отнася до датата на Съединението, тя можеше да удави самата идея в измамен исторически мажор, в който да заглъхне посланието. Наивно е да си кажем: днес сме се съединили, дайте занапред на тази дата и да се единим. Начинанието е сложно, изисква осмисляне, преценка, мобилизация, морално надмогване, затова трябва да бъде проблематизирано.    

- Някои припознаха в комитета от интелектуалци, обърнал се към президента, предобраз на президентската партия. Така ли е?

- Не, разбира се. Единението е тъкмо обратното на партизирането. Акад.Георги Марков, Васил Михайлов, Цветана Манева, Лили Маринкова, Ивайло Диманов, Маргарита Петкова са институции сами по себе си и не се нуждаят нито от партия, нито от постове. Идеята бе подкрепена и от Националния съвет на религиозните общности.

- Как според Вас трябва да се тълкуват следните думи на г-н Радев: “Като президент, ще вложа своите сили в отстояването на българската демокрация. В диалог и сътрудничество с Вас ще работя за извеждането на страната на нова перспектива за развитие.” Това не е ли заявка за политически проект?

- Президентът методично отстоява своето политическо кредо – законност, суверенитет, справедливост – чрез всички свои действия: вета върху закони, декларации, назначения. Да припомня, че президентското вето върху промените в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол принуди парламента да отхвърли закона, с което бяха спестени десетки милиони на държавата. Съхраняването на демокрацията е капитална задача. На тридесетата година от прехода сме почти в начална точка. Свободата на словото е празно понятие. Разделението на властите също. Решенията в държавата – бюджетни, външнополитически, икономически – се вземат еднолично, от министър-председателя. Политическа отговорност няма, неприетите оставки станаха стандартен политически скеч за пред гражданите. Българите разпиляха демократичните си достижения и ще трябва да ги отвоюват отново. Нова перспектива на развитие е невъзможна при сегашната властова схема, която не се съобразява дори с действащата конституция и законите.

- Ще Ви цитирам премиера Борисов: “Не може президентът Радев всеки ден да използва фрази "Ще ометем ГЕРБ", "Всички от ГЕРБ ще ометем". Това са негови думи, не са мои. И всеки ден да напада най-голямата партия, нейните коалиционни партньори. И в един момент излиза и казва: "Единение". Аз нито веднъж не съм казал срещу него, неговата институция или който и да било в България, обидна дума”. Какъв е Вашият коментар?

- Борисов съзнателно изопачава думите на президента. Президентът ни веднъж не е казвал, че ще „омете ГЕРБ“. Радев каза „всички вън“ не за ГЕРБ, а за определени чиновници, когато тъкмо управляващата партия се опита да  пришие на служебното правителство една обществена поръчка, свързана с Митьо Очите. А тя бе организирана и отдадена от същите тези чиновници, назначени от ГЕРБ. Ако премиерът счита, че пороците на тези чиновници са присъщи на цялата му партия, това е тревожно. Да не забравяме, че Борисов бе осъден за клевета от българския съд по дело, заведено от Елена Йончева. Миролюбивата поза, която заема министър-председателят пред медиите, няма нищо общо с действителността. Атаките срещу президентството не са спирали.  

- Много хора гласуваха за президента Румен Радев с надеждата за промяна. Не мислите ли, че от него днес се очаква по-скоро да конфронтира статуквото, отколкото да прави призиви за единение?

- Да уточним: единението не е единство. Не е състояние, а усилие. Единението не е механичен сбор на овце и вълци, а осъзната общност от българи, които уважават своите различия, но се обединяват около принципи и цели. Политическата битка у нас се води по наследени фронтове – русофили/русофоби, антикомунисти/комунисти и прочее, които са напълно неадекватни на задачите пред обществото. Те създават гравитация около партийните ядра, ползват се като дамги и заклинания в дебата, разстройват логиката и изключват всякаква градивна политика. Необходим е консенсус по основни въпроси. Мисля, че всички – фили/фоби и прочее – имат еднакъв интерес от свободата на словото, защото всички искат да бъдат чути. Има ли значение какви са убежденията на родителите на дете с увреждания? Те имат проблем, който се нуждае от решаване. Има ли значение какви са убежденията на гражданина, когато се обърне към съда. Всеки би желал да разчита на справедливост, да не плаща рекет, да има доверие в полицията. Единението изисква политическа зрелост. Президентът впрочем отбеляза, че не очаква бърз успех. Че ще срещне съпротива от онези, за които разделението е „злободневен политически бизнес“ и, както виждате, те реагираха първи. А по повод ропота на премиера Борисов, който се чуди как така президентът говори за „единение“, пък щял „да омете ГЕРБ“, да припомним, че Радев винаги е заявявал, че не може да има „единство в името на корупционния комфорт“. „Единението не е индулгенция“, каза президентът. Разбира се, в ГЕРБ, както във всяка друга партия, има хиляди хора, които биха прегърнали здравия смисъл на единението, защото нямат гузна съвест. Но единението цели да очертае реалните фронтове на нашето общество: срещу корупцията, беззаконието и несправедливостта – което и прави президентът от началото на мандата си. 

- В предишно свое обръщение президентът каза, че не вижда смисъл от предсрочни избори. Това не е ли удар по БСП, която го издигна за президент и рамо за Бойко Борисов, който преживява доста труден политически период?

- Разбира се, че не е. Президентът констатира очевидното, което отчитат и социолозите. Нови избори ще излъчат сроден парламент. За съжаление кризата на българското общество не може да бъде разрешена от смяна на мнозинството в парламента. Необходимо е радикално преосмисляне на ценностите на ниво гражданин. Апелът към единение отвори този дебат и това е обнадеждаващо. Това съвсем не значи, че предсрочни избори са невъзможни.

- Към президента определено има много големи очаквания. Досега той като че ли се държи по-скоро като наблюдател на процесите и много добър анализатор, но не и като действащ политик в активна позиция. Неговата популярност се дължи на неговите думи. Не мислите ли, че липсата на действие ще доведе до разочарование хората, които очакват Румен Радев да бъде истински носител на промяната? Ще Ви помоля да оставим президентските правомощия настрана, защото за тях не ставаше дума в предизборната кампания. Пък и президентът Първанов беше доста активен политически при същите конституционни условия.

- Президентът Първанов имаше свое правителство, а с Борисов го свързва сърдечно приятелство, което се потвърждава и от последните му изявления в подкрепа на министър-председателя. Тъй че никога не е бил в същата ситуация. По времето на Първанов парламентарният дебат все още беше що-годе структуриран, днес е бутафорен. Авторитаризмът тогава едва покълваше, днес е факт. Що се отнася до действията, считам, че президентът е стожерът на разклатената законност в държавата. Прави го с всички инструменти.

- Вие мислите ли, че единение по отношение на историята е възможно? Вече се чуха първите реакции от двете агитки и те са такива, каквито бяха преди 30 години - “червени боклуци” и “мръсни фашисти”.

- Единението е поглед напред. Помирението е поглед към историята. За близката история не може да има единодушие, защото още са живи хилядите лични версии, които се предават семейно. Историята прилича на река, прочетена от делтата към извора. Всеки плава в ръкава, в който го е поставила съдбата и от него дори не вижда съседния или онези отвъд. Край себе си вижда хора със сродна орис. Но всички плаваме по една вода, общата ни, мътна, турбулентна история. И всички знаем, че някъде назад ръкавите се събират в едно корито. А то ни отвежда чак до извора. Впрочем понятието „исторически извор“ ни върши работа: версиите може да са противоречиви, но фактите трябва да се уважават. Жертвите трябва да се отчитат. Дори, когато убитият враг ти се струва одиозен, скръбта на близките му заслужава чисто човешко разбиране и уважение. Ако започнем от личната етика, все някога ще постигнем и историческо помирение. Но то съзрява като плод, процесът не може да се ускори, нужно е време.  

Явор Дачков, Гласове

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 04 Октомври 2018 09:21
    Просто невежество или липса на СЕМ?

    Мисли на глас по повод един меко казано глупав или демонстративно невеж въпрос на Беновска

  • Четвъртък, 04 Октомври 2018 09:21
    Прокуратурата: Няма данни за извършено престъпление от Атанас Семов

    След извършването на проверката, наблюдаващият прокурор от СГП е стигнал до извод за липса на данни за осъществено престъпление от общ характер и с постановление от 14.07.2016 г., предмет на настоящата служебна проверка , е отказал образуването на досъдебно производство по преписката. 

  • Четвъртък, 04 Октомври 2018 09:21
    Президентът Румен Радев и крал Абдула ІІ обсъдиха сътрудничество в сферата на отбраната и сигурността

    "София Тех парк” ще работи заедно с най-големия линеен ускорител в Близкия Изток - СЕЗАМ, а българска компания ще изнася 500 тона тютюн за Йордания.

    Президентът Румен Радев разговаря с краля на Йордания. Радев и крал Абдула ІІ обсъдиха сътрудничеството между двете държави в сферата на отбраната и сигурността.

    Румен Радев и Абдула ІІ обсъдиха и ситуацията в Близкия изток и проблема с бежанците. След конфликта в Сирия, Йордания е подслонила над триста хиляди бежанци.

    "Затова Йордания трябва да бъде подкрепяна - от България и от страните от ЕС, защото това е една бариера за нелегалната миграция. Йордания води успешна борба с тероризма, успешна борба с нелегалният трафик на оръжие, изобщо Йордания е един остров на стабилността, на който ние можем да разчитаме тук, в района на Близкия изток", каза Радев.

Оставете коментар