Събота, 20 Октомври 2018
Събота, 13 Октомври 2018 18:47

Ив Маму пред „Фигаро”: Нашият елит ни предаде пред лицето на исляма

Сега, когато съществуването на междуобщностно напрежение беше признато дори от бившия министър на вътрешните работи на Франция Жерар Колон, журналистът Ив Маму обвинява френския елит за това, че той не е отделил необходимото внимание на имиграцията и е затворил очите си пред ислямизацията на страната.

Интервю на Пол Сюжи,  "Фигаро"

"Фигаро": Как ви се струва, имиграцията и ислямизацията ще доведат ли до това, че французите няма да могат „да бъдат нация“? Каква връзка намирате между предполагаемия, смущаващ подем на исляма и предполагаемия разпад на френската нация?

Ив Маму: Книгата „Великото игнориране“ (Le grand abandon, editions de Toucan,Paru le 25 septembre 2018) представлява опит за възстановяване на картината. Стараех се да разбера как и защо паралелно с френската нация постепенно започна да се формира ислямска нация. Гръмките изявления на бившия министър на вътрешните работи Жерар Колон, след като предаде пълномощията си на премиера Едуар Филип, показват, че противопоставянето на тези две нации в съвременна Франция води след себе си до риск от стълкновение. Както каза Колон, днес ние (тоест, мюсюлмани и немюсюлмани) сме „редом един до друг“, но няма гаранция, че утре няма да се окажем „един срещу друг“. Сценарият на възможна, истинска гражданска война беше описан от този, който от година и половина всекидневно чете отчетите на полицията и жандармерията.

Жерар Колон е част от френския политически елит. Той напусна поста си, като заяви, че гражданската война не е през девет планини. Всичко това потвърждава избраното от мен заглавие „Великото игнориране“. Както и да го погледнем, предупреждението от страна на действащ министър би трябвало да произведе огромен ефект. Но, тъй като той произнесе думите си вече на изпроводяк, някои от средствата за информация дори не ги отразиха.

Гражданската война означава разделяне на нацията. Не знам дали тя ще се случи, но ми се струва важно да се замислим за съществуването на две нации на една територия. Понякога, към стълкновение между нациите водят лошо очертаните граници. Във Франция ислямската нация беше създадена. Тя беше резултат от водената политика. Френският елит, тоест държавния апарат, политическите партии, експертите, кметовете, медиите, дейците на културата, всички те по ред причини, в продължение на няколко десетилетия (и до ден днешен) поддържаха и оправдаваха мюсюлманската имиграция.

Тези преференции на елита към исляма създадоха истинска пропаст между върховете и низините на Франция. Публикуваният ежегодно от Парижкия център за политически изследвания индекс на доверието прекрасно отразява това явление. Голяма част от френското население изпитва цяла гама от негативни чувства към политическата класа. От неприязън и отвращение до отхвърляне и безразличие. Какво представлява сам по себе си този разрив между върховете и низините на обществото?  Според мнението на хората, това е прекалено инвазивния ислям и излишно голямата (прекомерната) имиграция. Любопитно е, че индексът щади само две институции - армията и полицията, доверието към които достига близо 80%.

- Може би, но дали това е достатъчно, за да твърдим, както правите вие, че ислямизма и имиграцията са били планирани, разработени, оформени и подготвени предварително?

- Имиграцията беше обмислено и организирано явление, обаче възникналата като резултат ислямизация не влизаше в плановете. Но тъй като, въпреки ислямизацията, имиграцията продължава, явно нашия елит я възприема като незначителна. Или просто му е все едно. Искам да подчертая именно това безразличие, което крие в себе си риска от гражданска война. Това упорство, с което правителството съдейства за формирането на ислямска нация, просто е поразително. В книгата си цитирам всички постановления на съвета на министрите в полза на мюсюлманската имиграция: носенето на воали, бурки, никаби, многоженството. Същото се отнася и до Конституционния съвет, който реши, че в интерес на държавата е да позволи да се умножават салафитските училища и да снеме отговорността „в името на солидарността“ от тези, които съдействат на нелегалната имиграция. Книгата ми отбелязва също странната слепота на Центъра за светска държава в тези случаи, когато става дума за исляма. Същевременно Центърът, както и Висшият съвет за телевизия и радио, проявяват непонятна отзивчивост към исканията на мюсюлманската аудитория. За всички мои твърдения в книгата ми са цитирани съответните източници. Във „Великото игнориране“ има приблизително 700 бележки и цитати. Анализът на тези проверени и потвърдени факти позволява да се направи извода, че в крайна сметка френският елит отдава предпочитанията си на исляма. Това ни връща към вашия първи въпрос. Днес не само ислямът възпрепятства създаването на нация. Елитът също не иска това.

- В книгата си Вие пишете „Свирепсващия днес политически антирасизъм никога не е поставял пред себе си за цел борбата с расизма“. Какво имате предвид?

- Не забелязах някакви протести на антирасистките организации против рапъра Ник Конрад, който пееше за убийство на белите хора и белите деца в люлките им. Или срещу „Коренните жители на Републиката“, които съвместно с профсъюза „Сюд Едюкасион“ провеждат закрити за „белите“ семинари. Или срещу Медина, който мечтае да обеси безбожниците на Голгота. Или против телевизионния водещ Ернот и министъра на културата Нисен, които желаят в телевизията да има по-малко „бели“. В същото време, когато Ерик Земур отбеляза високия процент на имигранти в затворите, а Жорж Бенсусен се опита да обясни, че сред голямата част от мюсюлманското население на Франция се шири антисемитизма, тогава антирасистките организации обединиха усилията си, за да го изправят пред съда. Всичко това, в името на борбата с расизма.

Тези примери позволяват да очертаем зоната на действие на антирасизма. Всичко се свежда до това да затворят устата на критиците на „многообразието“. При това, „многообразие“ не просто като мъглив антирасистки лозунг. В своята книга аз доказвам, че „многообразието“ е форма на политика. Тя е субсидирана от държавни антирасистки организации, училища, където още от началните класове предлагат да се изучава арабски език, от министерството на културата, финансиращо „многообразието“ в киното и театъра, от Френската асоциация за нормализация, която прави рейтинги за „многообразие“ на предприятията, от Висшият съвет за телевизия и радио, който със своя индекс за „многообразие“ мечтае, едва ли не, да наложи етнически квоти на медийните канали, а така също от различни лобисти, като „Клуб XXI“ на Хаким ал-Карави и асоциацията „Съществуване“…

„Великото изоставяне“ доказва, че политическият антирасизъм и риториката на „многообразието“ не целят борба с расизма. Те насаждат в главите ни мисли за това, че „цветните“ имигранти по подразбиране са жертви. Службите на министър-председателя сега разпространяват филмчета срещу сексуалната агресия. В едно от тях бял мъж напада момиче от магребски произход. В негова защита се намесват бяла жена и черен мъж. Тази идеологическа лента обвинява за сексуалната агресия белия мъж и не признава, че подобна агресия могат да проявят и „цветните“ жертви. Аз съм сигурен, че, формиран по този начин, образът на жертвата у цветните французи способства за проявите на днешната агресия.

- Кого имате предвид, когато казвате „елит“? Може ли да сложим цялата политическа, икономическа, културна и информационна отговорност в една кошница?

- Моята книга разглежда политическите партии, министерството на правосъдието, антирасистките организации, университетите, училищата, експертите, интелектуалците, светът на киното и театъра, както и няколко други групи… Всички тези групи и ведомства работят в собствените си области за провеждане на „многообразието“ и свързаното с него „съвместно съществуване“. Вече споменах за Съвета на министрите, Конституционния съвет и Висшия съвет за телевизия и радио. Също така привеждам примери за интелектуалци, които подписват петиции и устройват в медиите разправа над всеки общественик, чиято гледна точка се отличава от тяхната. Алжирският писател Камел Дауд се убеди в това на собствен гръб, когато заяви, че масовите изнасилвания през 2015 г. в Кьолн са свързани с вноса в Германия на патриархална култура в отношенията между половете.

Експертите оправдават и поощряват имиграцията в името на предполагаеми ползи за икономиката. Министерството на правосъдието нарушава свободата на словото на Земур и Бенсусен. Аз съм написал 600 страници с подкрепящи се един друг примери, чиято логика говори за революция, провеждана „отгоре“. За 30 години френското общество се откъсна от светския, републикански модел и премина към мултикултуралистки, комунитарен, антисветски модел. Става дума за истинска революция, която все още продължава пред очите ни. Политическият, икономическият и ведомствен елит се отказаха от светския, републикански модел, без да питат за мнението на населението. Френският елит преживява прелома на века, който може да доведе до крах на демокрацията и светското общество. И за какво? Боя се, че изгода от всичко това може да извлече само ислямизмът

- Според Вас, върху политиците лежи главната отговорност за разпространението на ислямизма. В това число и върху Националния фронт. Защо?

- Националният фронт изигра ролята на плашило. Самото му съществуване попречи за формирането на сериозно обсъждане на темите за исляма и имиграцията. Сърфирайки по ръба на расизма и антисемитизма, Жан-Мари Льо Пен способства за хегемонията на антирасистката риторика. Марин Льо Пен се опитваше да промени лицето на партията, но щетите вече бяха непоправими. При това ефектът им се запазва до ден днешен. Колкото до левите правителства, те носят основната историческа отговорност, за което пиша във „Великото игнориране“.

- Вие обвинявате политиците, особено левите („ислямо-левичарски“), в клиентелизъм, обаче сам признавате в предисловието, че мюсюлманите са станали неразделна част от френското общество. Тогава, дали политиката не е длъжна да общува и с тях в това число?

- Клиентелистките леви се заиграват с ислямския комунитаризъм. Дават огромни субсидии за строежа на джамии. Всичко това, за да спечелят гласовете на мюсюлманите. Ислямо-левичарските течения насърчават ислямската агресия в стремежа си да получат властта. Това са две различни течения, но и двете се използват от мюсюлманите като инструмент за завоюване на властта. Използването на исляма от левите изкопа гроба на светското общество. Макар, че светското общество не е празен звук. Това е гражданското пространство. То на свой ред създава условията за политика, защото е освободено от всички тези теми, които не се отнасят към дискусията и преговорите.

Светската система ограничи религията до дома и храма, изведе я от политическото пространство, посявайки именно зърната на гражданската война. Светската република трябва да признава само гражданите, а не общностите, още повече религиозните. Позицията на нашите десни и леви политици, че републиката дължи джамии на мюсюлманите, е грешка и предателство. Грешка е, защото това засилва мюсюлманския комунитаризъм и сепаратизъм. Предателство е, защото дългът на републиката се състои в обезпечаването на всички французи, независимо от вярата и цвета на кожата с образование, свобода на словото и мисълта.

- Вие толкова много критикувате църквата. Но нима тя не изпълнява своята роля когато проявява състрадание към имигрантите? Трябва ли винаги да свеждаме всичко до политика? 

- Ролята на журналиста не е в това да приема видимото за действителност. Когато Макрон отива в колежа "Свети Бернар" и заявява на висши представители на френския католицизъм, че трябва да „ремонтират“ прекъснатите връзки между църквата и държавата, какво според вас е това? Стъпка в правилна посока? Не, това е политика. Той се обръща към католическата църква, която вече цяло столетие страда от светската държава и отлива на вярващи. Той й казва: да забравим за светската държава, връщайте се в политиката. За какво му е това на Макрон? Естествено, за да намери съюзници в големия проект, наречен „френски ислям“. На Макрон му трябват съюзници, за да се избави от светското общество. А нима има по-добър съюзник от църквата? Що се отнася до състраданието, проявявано от страна на църквата към имигрантите, трябва да напомним, че то  има избирателен характер. Църквата не защити египетските копти по време на избиването им в Египет и почти не протестира против сегашната етническа чистка, която засегна източните християни. Тя мълчи и за убитите от "Ислямска държава" езиди. Такъв избирателен подход към състраданието предизвиква въпроси. В книгата си аз правя опит да покажа, че показната благотворителност на църквата към мюсюлманите също е политика.

- Що се отнася до средствата за масова информация, Вие виждате ли в тях „фалшификатор на истината?

- Преди няколко дни в новините на „Франс 2“ излезе репортаж за истинска епидемия от нападения с нож в Лондон. Но точно същата епидемия се вихри и във Франция, а всички медии мълчат за тази ситуация. Единствено, преглеждайки всички вестниците от провинциалната преса, осъзнаваш мащаба на случващото се, нерядко смъртоносно насилие. Когато вестниците пишат за нападение с нож, не се съобщава името на извършителя, нито неговите мотиви. Наблюдава се един стремеж към анонимизиране на "лудостта".  Подавляващото болшинство медии са съучастници в катастрофата на века. Те вече не говорят за проблемите, а проповядват „многообразие“ и „съвместно съществуване“.

Ив Маму е бивш журналист във вестниците „Льо Монд“, „Канар Аншене“, „Либерасион“ и „Трибюн“

Източник: lefigaro.fr; превод: Никола Стефанов, "Гласове"

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 13 Октомври 2018 18:47
    Борисов пред срещата "16+1": Живеем в много тревожен свят. Предстои ни още много работа

    "Санкциите срещу държавите са прътът в колелата, който спира и променя конкурентоспособността на бизнеса и страните, където има такива", каза Борисов.

    Започна Четвъртата среща на местните лидери на страните от Инициативата „16+1“.

    Встъпителната реч бе на министъра на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова. Чрез домакинството на срещите под мотото „Глобално мислене, действия на местно ниво“ отбелязваме 2018 като година на сътрудничество между местната власт и бизнес на инициативата "16+1", каза Павлова.

    „Добре дошли в София, добре дошли на четвъртата среща на местните лидери и на асоциацията на областните управители на страните от Централна и Източна Европа и Китай "16+1“, каза Павлова. Тя посочи, че важни теми за сътрудничество с Китай са такива като енергетика, туризъм и други.

    Павлова уточни, че днешните срещи се организират от Министерство на Българското председателство, Столична община, НСОРБ и други. „Наши партньори от китайски страна са секретариатът за сътрудничество "16+1" и други“, допълни Павлова. 

    След нея премиерът Бойко Борисов даде старт на форума. "Благодаря на китайската страна,  ще имаме още много поводи за срещи и разговори. Пожелавам успех на форума днес. Отношенията между Китай и България никога не са били толкова добри", каза министър - председателят ни.

    "Санкциите срещу държавите са прътът в колелата, който спира и променя конкурентоспособността на бизнеса и страните, където има такива", каза Борисов.

    „В Брюксел на срещата на върха ЕС – Азия, бяха очертани огромните възможности, които има нашия пазар във всяко едно отношение. В същото време сме в условията на санкции от САЩ към Китай, към Русия, от ЕС към Русия и на вчерашната среща в Брюксел наред с оптимизма, имаше и много песимизъм, защото ако приемем, че свободният пазар, конкурентоспособността са движещите сили за един успешен бизнес и сътрудничество санкциите са точно пръта в колелата, който спира и променя конкурентоспособността на бизнеса и страните където има такива“, каза Борисов.

    По думите му излизането на САЩ от споразумението за климатичните промени също не е еднозначен акт и за съжаление природата всеки ден ни напомня, че промените в климата са факт.

    „Това, което днес е в Испания, наводнения, суши, земетресения, цунамита и това е също една причина за миграционната вълна, която върви в света. Така че светът като цяло трябва да положи огромни усилия. Новата епоха – цифровизацията, която върви във всички посоки, във всички области и сфери, води след себе си необходимостта от съответната киберзащита, борба срещу киберпрестъпленията", каза премиерът.

    Той обясни, че два дни е бил с китайския премиер в Брюксел. „Така ни бяха поставили, че с канцлера Меркел, него и аз бяхме в една група. Имахме възможност по всички тези теми да си спомним и това, което в София на срещата правихме. Той остана на среща с краля на Белгия и от негово име помоли да ви поздравя на днешния форум на местните власти“, допълни  Борисов.

    "Когато междуправителствените отношения са добри, инвестиционните намерения и подготовката за тези инвестиции зависят пряко от местнтата власт", заяви премиерът.

    „30 града мисля, че има побратимени с китайски общини и наши, само не ме карайте да ги изброя всичките. Ще се затрудня. Това е похвално, защото местните власти са моторите и най-лесно, когато междуправителствените отношения са добри, инвестиционните намерения, терените, подготовката им, възможността след това тези инвестиции да се развиват пряко зависи от местната власт“, каза премиерът.

    „Живеем в много тревожен свят. Напрежението, витаещо в Брюксел и желанието на всички от Европа и Азия беше да се постигнат за в бъдеще по-добри резултати, но много труд, много работа още предстои на всички и тук не бива да пропускаме върховенството на закона, правата на човека, свободата на медиите“, допълни още Бойко Борисов.

  • Събота, 13 Октомври 2018 18:47
    Българите в Германия: пристигащите са много повече от заминаващите

    През 2017 година пристигналите в Германия българи са били с 30 000 повече от онези, които са напуснали страната. Това става ясно от актуални данни на Федералната статистическа служба. Ето още информация, публикувана от българската секция на "Дойче веле":

    През 2017 година в Германия са се заселили 1,55 милиона души, като близо 90% от тях не притежават германски паспорт. Същевременно страната са напуснали над 1,1 милиона души, 865 000 от които са чужденци. 

    Това става ясно от данните на Федералната статистическа служба във Висбаден, публикувани в началото на седмицата. Според тях, през 2017 т.нар. "нетна миграция" e 416 000 души. За сравнение: през 2016 пристигналите в Германия бяха с 500 000 повече от напусналите я. А през 2015, по време на голямата бежанска криза, дошлите в страната бяха с над 1,1 милиона повече от тези, които се изселиха от Германия.

    Какви са тенденциите през 2017?

    Най-многобройната група преселници са гражданите на страни-членки на ЕС: т.нар. "нетна миграция" при тях е 239 000 души. На втора позиция се нарежда Азия - с "нетна миграция" от 140 000 души, следвана от европейските страни извън ЕС (60 000) и от Африка (35 000).

    Причината за първото място на страните от ЕС се крие най-вече в миграционните потоци от Румъния, Полша, Хърватия и България. През 2017 година от тези четири страни "нетната миграция" представлява съответно 73 000, 34 000, 33 000 и 30 000 души. В случая с българските граждани това означава: през 2017 години заселилите се в Германия българи са били 45 000, а напусналите страната - 15 000.

    Същевременно все по-малко испанци и гърци се заселват в Германия. Икономическата криза в тези страни беше преодоляна и хората започнаха да съзират повече шансове за професионална реализация. Миграцията от Полша също е намаляла наполовина в сравнение с 2013 година. Още по-силно пък е намалял броят на унгарците и словенците, заселващи се в Германия.

    Класическите страни на бежанците - Сирия и Ирак - се нареждат съответно на второ и шесто място. Броят на мигрантите от тези две страни обаче намалява драстично, тъй като т.нар. балкански маршрут беше затворен.

    И докато бежанците от Сирия и Ирак намаляват, в Германия пристигат все повече турци. Само за една година броят на турските мигранти се е увеличил тройно. Само за сравнение: от 2006 до 2015 година, само с едно изключение, турците, които са напускали Германия, са били повече от тези, които са пристигали в страната.

    А хората от Балканите?

    През изминалите години броят на пристигащите от Сърбия, Албания и Косово се променяше драстично. През 2015 година "нетната миграция" от тези три страни е била общо 75 000 души. След като обаче Германия сключи политически споразумения с тях, през 2016 "нетната миграция" стана отрицателна - тогава хората от тези страни, напуснали Германия, бяха с 42 000 души повече, отколкото онези, които дойдоха в страната. През 2017 година балансът отново беше положителен - пристигналите от тези три балкански страни бяха с общо 4200 повече от онези, които напуснаха Федералната република.

  • Събота, 13 Октомври 2018 18:47
    Волен Сидеров: Либерализмът ще отстъпи пред консервативните идеи, на хората започна да им се повръща от това, ЕС трябва да се промени

    В момента имаме една бюрократична, пирамидална структура със скъпоплатени чиновници – Еврокомисия, и задкулисие зад тази Комисия, които всъщност решават нещата - това трябва да се промени!

    „Знам какво е да си в опозиция 10 години. Влязох в управляващата коалиция с идеята, че когато си във властта, можеш поне нещо да направиш. След толкова години се убедих, че политиката е наистина изкуство на възможното. В момента имам някаква възможност да реализирам някакви неща. В здравеопазването какво направих? Извоювах в Ямбол – моят избирателен район – болницата, която от средата на 80-те години е започната и недовършена, да бъде довършена, но след една година буквално битка в самото правителство”.

    Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ Волен Сидеров – председател на парламентарната група на Обединените патриоти и лидер на партия „Атака“. Обикновено дебатите в парламента са критики към правителството, но без визия за бъдещето, обобщи той.  

    По повод новината, че партия „Атака“ е получила покана за членство в Консервативния алианс на Европа, а следващата седмица ще подаде формално документи, Сидеров заяви: „Историческият момент е такъв, че на европейското поле, а значи и на българското, става огромен сблъсък между консервативни идеи и либерализъм. Либерализмът беше властващ през периода след падането на Берлинската стена. Обаче на хората започна да им се повръща от това и казват: „Стига толкова, не искаме мигранти от където си поискат“. Надявам се, че в крайна сметка ще спечели тази разумна среда, в която са и консерваторите. Според вижданията на Консервативния алианс ЕС не трябва да се разпада, но трябва да се промени, изтъкна Сидеров. 

    Лидерът на „Атака” допълни, че Съюза има нужда от промяна, защото, по думите му, в момента имаме една бюрократична, пирамидална структура със скъпоплатени чиновници – Еврокомисия, и задкулисие зад тази Комисия, които всъщност решават нещата. Това трябва да се промени и да се даде повече възможност на хората – наистина демокрацията да се върне, защото тя в момента е отнета“, посочи още Сидеров. 

    Пред БНР Сидеров призна, че премиерът Борисов „води по-гъвкава политика“, отколкото той би водил на негово място. Той заяви, че самият Борисов и неговите евродепутати гласуваха за първи път различно от мейнстрийма – в защита на Орбан, когато стана дума за санкции срещу него в ЕП. Това означава, че има промяна, че нищо не статично“.

    Сидеров оцени Николай Бареков като човек, който се е преборил да вкара двама евродепутати в ЕП и е заел своето място в Консервативния алианс в последните пет години. Той поясни, че винаги е бил конструктивен политик, „но това е било приглушавано и завоалирано от черната пропаганда“.

    Според него и твърденията за скандално негово поведение в столично заведение са свързани с поканата от европейските консерватори. “Това е измислица, която трябва внесе някакъв черен щрих към моя профил. Аз съм свикнал с това, няма проблем”. 

    Относно дали трите патриотични партии ще се явят заедно на евроизборите догодина, Волен Сидеров посочи, че все още няма пълна яснота по въпроса. До момента има отговор от Каракачанов, който е казал „да, така трябва, правилно е, съгласен съм“. Националистът сподели, че няма отговор от Валери Симеонов, който продължавал да казва, че ще помисли.

    „Нашето споразумение е само за участие в парламентарните избори през 2017-а, то не важи за европейските избори, трябва да взема решение, но в момента не мога да ви кажа“, бил лаконичен Симеонов.

    Председателят на ПГ на „Обединени патриоти“ завърши с това, че заедно с Каракачанов са подканвали вече няколко пъти вицепремиера да каже дали коалицията ще продължи заедно и на евроизборите.

Оставете коментар