Събота, 04 Юли 2020

Сряда, 06 Април 2016 15:09

За къде пътувате?

Кратък очерк за посоките, съкровеното минало и неясното бъдеще, и защо за Пловдив се минава през Филипополис според Васил Петев

-Вие за къде сте?

Мъжът в автобуса ме изгледа намръщено. Явно не му се говореше с непознати.

-За Филипополис - изхриптя той и още по-мрачно се вгледа във върховете на обувките си.

Има хора, които цял живот са на път, ама на друг път, или поне на път с друга посока, не с тази на повечето от нас.

Не към бъдещето, а към миналото.

Тези хора не пътуват към Пловдив, а към Филипополис. Замислих се, че с времето, няма как, животът започва да тежи. Защото, какво се оказва? Колкото повече полезен житейски опит уж трупаш, толкова по-безполезен става умът ти. Да, знам, че става дума за капан, но как да се пребориш?

Прочетох тази сутрин, че откриват директен полет София - Монако. И няма как, съвсем логично, дето се вика. Нали половината държава ходи на море в Монте Карло, докато в същото време другата бере тютюн за масурите на Шиши. Нещо повече дори предлагам да се направи. Да бъде открита въздушна линия София - Дубай - Монако. И карго полетите да бъдат открити.

За да има как да си товари и пренася комплексите родният елит, щото те също тежат, а и са много. 500 хиляди мастербокса комплекси имат нашите звезди. Поне. Пътят. Равен, каменист, вечен, болезнен.

Пътят е шарен, но както дори и катаджиите знаят, посоката е важна. „Пътят за Санта Крус бе тесен и изровен от дъждовете, но това не беше най-неприятното. По-неприятно бе, че на трийсетия километър, отвъд големия завой, Джо Лудият ме очакваше със зареден винчестър, нещо, което аз не можех да знам.“ Така започва една книга на Богомил Райнов. Мечтаел в миналото един ден в бъдещето да започне една от книгите си по този начин.По-късно обаче, някъде в бъдещето, се сетил, че искал това някога в миналото.

Пътят в изкуството допуска пътуване в двете посоки. Пътят в реалния живот обаче не.

Пътят в реалния живот трябва да върви все към бъдещето. А в бъдещето носталгия няма. Там има само планове. Успешни и велики планове.

-Значи не сте за Пловдив, а за Филипополис, така ли? - Някой път съм много нахален, ама как да го оставя тоз човечец, един такъв мрачен и унил. Мъжът ме поглежда учудено.

-Разбира се, бе мойто, момче. Няма как да стигнеш до Пловдив без да минеш през Филипополис. Ти посоките не ги ли познаваш?

Васил Петев

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар