Политическата кариера на Димитър Абаджиев започва през 1994 г. в Търговище. Тогава парламентарната листа в града се води от Иван Костов. Идеята е Командирът да се застрахова с кандидатурата да влезе от Пловдив. Целта на СДС е да се съберат гласове за мандат. Д-р Валентин Вълков е втори в листата, а Абаджиев – трети.

Димитър Абаджиев тогава е председател на Районния съд в Омуртаг. По принцип подобни длъжности има традиция да са безпартийни. Оказва се, че маршалският жезел на бъдещия депутат е по-голям. Самият факт, че е готов да рискува кариерата си в съда, вече говореше за политически цели. В медиите още тогава се коментираше, че още като студент Абаджиев е бил на квартира в имот на семейството на Иван Костов. Ставаше въпрос за периода от 1985-1990 г.

По това време квотите за завършилите право по онези времена бяха оскъдни и се пускаха по разпределение от горните етажи. Самият факт, че новият ни посланик на Саудитска Арабия се е включи в тънката линия на подобни квоти, започва да буди съмнения, че има най-малкото влиятелен баща или роднина.

През 1994 г. СДС се проваля и не успява да направи мандат. Абаджиев успява да се задържи в Районния съд в Омуртаг. Когато започват събитията през януари 1997 г., д-р Димитър Петров – Шико, се усеща и се опитва да запълни луфта, който д-р Валентин Вълков е отпушил в организацията, и да стане депутат. Димитър Абаджиев също вижда, че е дошъл звездният му миг. Червеният триъгълник Разград – Търговище – Шумен още всява страх в района и сините са притеснени, дали въпреки бунтовете, ще успеят да вкарат свои хора в Народното събрание. БСП загубва обаче интерес тогава да праща силен лидер.

На предсрочните избори, които Костов печели след служебния кабинет на Стефан Софиянски, д-р Димитър Димитров става първи, а Димитър Абаджиев – втори в листите. През 1997 г. ОДС постига нечуван резултат заради създадената обстановка. По системата на преразпределение на гласове Абаджиев успява да се „промъкне“ в парламента заради резултата на ОДС. След като д-р Димитров става депутат, ядосва местните структури на СДС и Димитър Абаджиев става лидер на бял кон, лично поздравен от Иван Костов. През 1998 г. започва да работи в синхрон със СДС и да прави кадрови промени в държавните фирми.

Когато се правят новите области и новото административно разделение в държавата, Абаджиев за последно спъва като регионален председател на СДС назначението на областния управител. Тончо Димитров става първият областен управител, въпреки че Абаджиев иска да „назначи“ Иво Иванов. Това е и първият „симптом“, че бъдещият любимец на Костов има далеч по-големи планове от Търговище. През 1999 г. се задават местни избори. Тончо Димитров е кандидат на СДС срещу Красимир Мирев от БСП, който печели и става дори председател на кметовете в страната по-късно. Равносметката – Абаджиев не предлага по-избираемия кандидат Иво Иванов и прецаква партията на местно ниво. Оказва се обаче, че това е поръчка на Иван Костов, който на Национален съвет на формацията заявява, че ако няма читави хора за кандидат-кметове, ще се издигат областни управители. В същото време Димитър Абаджиев кара Иво Иванов да се откаже да се бори за кметски пост. Той се оправдава, че се мести да живее в друг град, въпрки, че после става областен управител на Търговище. Тончо Димитров не иска да е кандидат, но е натиснат от Абаджиев. Целта на Абаджиев вероятно е била да се извади от мача по елегантен начин и без скандали Тончо Димитров от областта, за да се вкара новият любимец на Костов Иво Иванов. За целта е била нужна само помощта на Димитър Абаджиев, който в същото време елиминира противниците си в СДС.

Тончо Димитров губи на изборите от Красимир Мирев и е сменен като областен управител. Случайно или не, Иван Костов прави чистката на министрите си по същото време. По това време вече Димитър Абаджиев е любимец на Иван Костов. През 2006 г. Командира дори го предложи за кандидат-президент, но в крайна сметка номинира покойния Неделчо Беронов заради по-големия опит.

През ноември 2000 г. „168 часа“ публикува „Бой последен! Таткото на Димитър Абаджиев пазарува без да плаща“. Тогава излиза и прякорът на покойния му баща „Тармъка“, който се е носил в Омуртаг. Той е бил по времето на соца местен стопански ръководител и шеф на РПК. 

Започват събитията през 2001 г. и много добре Абаджиев знае какво е правил в Търговище. Бяга от избирателния си район, виждайки изборната вълна на Симеон Сакскобургготски. Става кандидат за депутат от Русе и от Велико Търново. Налага за водач на листата на ОДС свой кандидат Димитър Тончев, когото бе бе назначил за зам.-министър на правосъдието.

Абаджиев знае, че ще има погром на СДС срещу НДСВ и се спасява в личен план. Може да си го позволи като зам.-председател на партията. Дипломатът започва да прави чистки в местните структури, които се опитват да създадат нови десни структури чрез Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски. Чистките доведоха до пълното разрушение на СДС.

На 9-ти януари 2004 г. Абаджиев заявява, че подава оставка и напуска СДС, когато председател на партията вече е Надежда Михайлова, днес – Нейнски. По същото време започва проектът ДСБ. Посланикът ни в Саудитска Арабия пак е до Иван Костов. През 2005 г. успяват да влязат в парламента. През 2006 г. вижда накъде отиват нещата и се ориентира към ГЕРБ. Тогава беше регистрирано НПО „Европейски демократичен път“, известно като търсене за партньорство с ГЕРБ. Бойко Борисов също не е криел, че е имал добри отношения с Абаджиев. Тогава окончателно даде мигач на Костов, че се маха от „сините“. Намеси се Цветан Цветанов, който го спря през 2009 г. Димитър Абаджиев мислеше, че номерът с новото му НПО ще мине. По полицейски пътеки се извадиха информации какво е правил в миналото в Търговище.

Виждайки, че парашутът в ГЕРБ няма да се отвори, отиде при Яне Янев и дори стана водач на РЗС на евроизборите. Той дори стана зам.-председател на РЗС. На парламентарния вот през 2009 г. обаче, след провала на евроизборите, Абаджиев си избира дългите листи в Бургас и във Варна. Отново остава „нулев“ и не можа да стане депутат, защото очевидно хората не го приемат.

След като вижда, че работата не се получава и кариерата на Абаджиев отива на дъното, се насочи към Цветан Василев, с когото имат над 50 срещи. Вероятно двамата са говорили за времето в Омуртаг… След това той отричаше, че е взел пари от КТБ.

Борисов показа любовта си към вечния любимец на властта и с проекта „Набуко“, където беше вкаран ликвидаторът на СДС. Проектът по-късно беше замразен, но това не пречеше Абаджиев да отиде във Виена с 18 000 евро заплата, при положение, че не е специалист в областта на енергетиката. Абаджиев беше на пробен опит в мисиите ни в Китай и в Словения, докато не изпълниха и последната му прищевка като дипломат - в Саудитска Арабия.