Сряда, 14 Ноември 2018
Сряда, 07 Ноември 2018 07:16

Тъжен послеслов – за объркани хора и знамена

Ако в моето студио някой беше нарекъл Народа „дебилен“, нямаше да зяпам мухите – а направо щях да го изгоня.

Автор: Кеворк Кеворкян


Кубрат Пулев в предаването на bTV "Тази сутрин", днес: 

"Не можах да повярвам какви глупости беше написал Кеворкян в един свой коментар. Той ми е бил като идол, а в един момент да напише такива глупости, направо не мога да повярвам. Много често срещам такива хора – интелигентни, но объркани... защото са обезверени поради техния опит, това, което са видели през социализма и сега... Този дълъг житейски опит ги е докарал до там да не вярват в нищо, да не вярват, че България някога може да се оправи ... 
/край на цитата/. 

Пак пред Би Ти Ви Кубрат казва: „Виждах черепа на Фюри през аркадата, която му се отвори“. 

И още:„Ще има знаме на всяка държавна сграда, ако аз съм в управлението“.

Да направя едно обобщение – под плющенето на знамената и докато „виждаме“ в черепа на проблема.

Впрочем, бележките по-долу бяха написани по-рано – заради полемиката около предишната ми дописка „С Кубрат – на път за Рая“ /7 хиляди лайка/.

Кубрат беше само поводът за тази дописка – макар никога да не се обърква и да не говори глупости.

Темата бе друга: Толкова ли са наивни някои, че не схващат, колко фалшива е илюзията за Българския Рай, в който всеки момент ще прекрачим? 

Можете да се радвате колкото си щете и на когото щете – но не е лошо и да се огледате наоколо.

Тогава една победа в бокса едва ли ще е достатъчна, за да ви се услади Живота.

Ето ви малко данни, за опресняване на паметта.

400 хиляди от работещите българи получават заплати под линията на бедността. 

72 процента от работещите българи имат доходи, по-ниски от издръжката на живота им.

България оглавява най-позорните класации – ранна смъртност, смъртност изобщо, смъртност от онкологични заболявания, смъртност на пътя и пр.

Един милион шестотин шейсет и пет хиляди – толкова са българите, които живеят под прага на бедността. А прагът на бедността е 351,08 лева средномесечен доход.

1 милион 665 000 души – давате ли си сметка, как живее един човек, който е наритан под прага на бедността? 

И още: всяко четвърто българско дете гладува, гладува и всеки втори възрастен българин.

Какво повече е нужно на някои, за да укротят оптимизма си?

Не бива да се задоволяваме с малките радости, те да замъгляват разума ни и да ни правят нечувствителни.

Те са като подаянията, които подхвърлят на Коледа на пенсионерите – питайте ги, правят ли ги по-горди тия огризки или ги обиждат?

Можете да смятате Кубрат за най-великия боксьор, дори за извънземен – нямам нищо против – бил съм му идол, все пак.

Не е лошо обаче да си спомните, или да научите, че в бокса ние сме имали и олимпийски шампиони, като Георги Костадинов, Петър Лесов, Исмаил Мустафов, Даниел Петров. Серафим Тодоров три пъти е бил световен шампион. 

Световният шампион Далаклиев бе анализатор на мача. 

В йерархията на бокса – като спорт – те стоят по-високо от десетките претенденти от навалицата около шоуто, каквото представлява професионалния бокс.

Впрочем, най-великият – Али, беше олимпийски шампион от Рим, 1960 година. 

Джошуа пък бе олимпийски шампион от игрите в Лондон, 2012 година.

Някой подхвърли, че подценявам „българското“ – и това вече е идиотщина.

Аз просто знам и други величини в йерархията на Българския Успех – и изобщо на Българското.

Десетилетия упорито съм работил за утвърждаване образа на тия наши първенци. 

Един синковец пък ме съветва да не се бъркам в българските работи?!

Това вече наистина е отвратително.

Повечето от вас ме познават добре. 

И вероятно е излишно да се позовавам на Николай Хайтов, който ме поощряваше – неудобно ми е, но ще го цитирам: 

„Един от въпросите, които ние разисквахме с Кеворк, беше за гроба на Левски. И мисля, че той го постави този въпрос. Кеворк има някаква слабост към темата за гробовете на националните ни герои и войнишките паметници. Слабостта му към националната тема аз я ценя много… Макар че той е арменец, в доста отношения е по-българин от много българи, които станаха живи еничари“.

Един-двама коментатори искрено ме разсмяха – понеже правят сравнение между Кубрат и мен.

Извинявам се, обаче кой е Кубрат в моя занаят? 

Вчера Стоичков имаше празник – премиерата на книгата, която написа заедно с известния журналист Владо Памуков.

Стоичков истинска световна звезда ли е – да или не?

Дали ще ви каже обаче, че Раят е на една ръка разстояние – сякаш е бутилка бира.

По-малко ли е направил Стоичков за България – и без да казва колко я обича?

Ами Стефка Костадинова, която повече от 30 години е знамето на световната атлетика с невероятния си рекорд – Стефка, която е непобедена и до днес. 

Не ми се вярва тя да ви говори за някакъв Рай.

Когато Българската Мечта се изговаря от спортист, а не от Властник – това означава, че държавата е свършена.

Неуместните мечтания правят услуга на Властниците, на никой друг. 

„Мечтайте си – и всичко ще е наред“. 

Но не смеят сами да го кажат – доволни са, когато други изговарят тези мечтания. А те се крият зад тях. 

Милиони хора обаче живеят не в мечтите си, а в горчилката на живота. 

Най-жалкото е, че когато някой не е съгласен с Кубрат, е „червен боклук“ – имаше и такива нелепи коментари. 

Опитват се сякаш да го превърнат в знамето на антикомунизма. 

То това остава само – да припознаят невинния Кубрат за знаменосец Номер 2 на антикомунизма – и да го сложат редом до Плевнелиев. 

Мечтата трябва да съдържа в себе си и известна разумност и честност – иначе ще се превърне в патерица на Властта.

Една читателка, която отвори темата за мечтата, ме пита дали ще се зарадвам, ако Кубрат се домогне до своя Рай.

Разбира се. 

Но много повече бих се зарадвал, ако престанат да подхвърлят на нашите бедняци някакви огризки. 

Хората, които претендират, че са постигнали нещо не бива да ви натоварват с излишни надежди. 

Защото така вършат услуги на ония, които все повече ви отдалечават от Рая - ония които не смеят да произнесат дори думата Народ, за да не се оцапат.

Опитвам се да ви подтикна да размишляваме над горчилката на Живота – защото само така ще се приближим към Истината.

Останалото е млатене с лъжи , шоу и чалга.

Днес Кубрат бил казал още нещо: „Живеем зле, защото сме малко или много дебилни“.

Дебилни?!

Ако в моето студио някой беше нарекъл Народа „дебилен“, нямаше да зяпам мухите – а направо щях да го изгоня.

А знамената нека си плющят…

Фотосът горе е от студиото на „Всяка неделя“, 22 декември 2013


www.kevorkkevorkian.com 

(коментарът е от фейсбук страницата на автора)

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 07 Ноември 2018 07:16
    Да лепнеш на извършител на битово убийство етикета "бял, православен, патриот, с везана риза" е признак на либерално изтрещяване

    Убийството на жена и дете е битово убийство, от изтрещял човек. Недостатъчно образование и култура, и нервен срив, вероятно подсилен от прекрасните условия на живот у нас.

    И на това да му лепнеш етикета "бял, православен, патриот, с везана риза" и т. н. е признак на либерално изтрещяване.

    Параноя и поза, която е толкова опасна, колкото и физическо посегателство. Това е провокация на основата на расизъм, религиозно противопоставяне и ще получи в отговор точно това. Провокация, която няма оправдание в конкретния случай, да намесваш в едно битово убийство религия, раса, патриотизъм.

    Това е и оригиналничене, да застана в красива поза и да натрия носа на онези, които не харесвам, като употребя двойно убийство.

    Това отношение и патос са чиста проба нетолерантност, дискриминационно отношение и агресия към определени социални групи.

    А по въпроса защо е изтрит от Фейсбук статуса, в който авторката описва убиеца по гореспоменатия начин – никой не го е трил. Фейсът има система с някакъв алгоритъм – като засече в един текст много думи по религиозен и расистки признак с думи на насилие, убийство и подобни, автоматично го спира. На мен ми е спирал линк към статия за обезлюдяващи се села, в която се споменават цигани няколко пъти, без никакви определения и нападки. Спирал ми е карикатура с фигури, които правят секс, описани като боговете на различни религии.

    И хленчовете как бил докладван тоя статус са извращение – не се ли вижда, че е агресивна расова и религиозна провокация?

    Иван Бакалов, ФБ страница

  • Сряда, 07 Ноември 2018 07:16
    Уж политика

    Ясно е, че нашите политици, поне голяма част от тях, ще проумеят нещичко, само ако ги качат на инвалидни колички – едва тогава ще успеят да схванат прелестите на истинския Живот.

    Автор: Кеворк Кеворкян

    Българското възмущение сякаш вече е ялово, не е в състояние да прелее в активно недоволство. 

    Възмущение под юргана – а това уж бе запазената марка на „онези“ години.

    А пък сме зарити под всевъзможни простотии и издевателства.

    Трябва да стане нещо извънредно, какъвто е случаят със словесното вандалство на Валери Симеонов, за да се размърда обществото. 

    Той пък сякаш е направен от пластмаса, продължава да упорства, че нищо особено не е казал. 

    Понеже е наясно, че политиката е отдавна вмирисано занятие, от което окончателно са изхвърлени моралните „лигавения“.

    Пребиваване в Унижение – дотам я докарахме. 

    Хората, отгоре на всичко, приемат да ги оварваряват и словесно. 

    Скотски търпят това, и така сами предизвикват присмеха на Сектата.

    Затова Бунтът на Майките е цяло чудо, упорството им – още повече. 

    Дори спокойно можем да кажем, че е Чудото на Прехода.

    Появиха се Майките – тия упорити и храбри жени, появиха се и децата, които Природата уж е обидила – а пък е обратното, тя ни ги дава като пример за човешкото, което можем да открием и в най-тягостната Несрета. 

    И колкото пъти се взрем в тях, все ни подсещат за нещо друго – че тъкмо образът на Прехода е разкривен и уродлив…

    И какъв човек трябва да си, за да не можеш да усетиш човешкото/ангелското в тях. 

    Какво не си успял да надскочиш в себе си, за да не схванеш тия хора.

    Не знам защо се подсетих сега за думите на Микеланджело – „Видях ангел в мрамора и дялах докато го освободя“. 

    Нашите политици, поне повечето от тях, трябва доста да дялат, за да освободят човека в себе си. 

    Те сякаш са от лед – стопява се той и нищо не остава от тях, освен някаква локвичка, често кална.

    Презрението им към обикновените хорица е една от най-позорните последици на Прехода. 

    Да видят ангели в тях – това пък е направо невъзможно, те дори не ги приемат в някаква относителна нормалност. 

    Само така може да се обясни факта, че пребивават толкова бездушно в политиката, когато милиони хора бедстват.

    В това, което, неизвестно защо наричаме „политика“ липсва всякакво чистосърдечие. 

    Прости хора, обаче набързо се изпедепсаха в тарикати. 

    Нейчо Неев с неговото фамозно признание /“Егати държавата, на която аз съм вицепремиер“/ ще си остане единственото изключение и досега, след близо четвърт век. 

    Вие си представете, как изглежда уж-Валери в сравнение с него.

    Дори някои формени идиоти от миналото вече ни се струват по-симпатични – виждаш го, че се мъчи, че нещо не му е наред, че не му е мястото в политиката, но поне не е склонен да грубиянства – и изпитваш някакво умиление. 

    Веселяк, който детронира Наполеон – имахме и такъв министър.

    Като цяло, българската политика се състоя/втвърди в една отблъскваща грубост – свикнахме и с нея, свикнахме неандерталци да правят политика, свикнахме тя да е лишена от всякаква премереност и въздържаност, за изисканост да не говорим. 

    То си е така вече навсякъде – ала костюмчето резедаво на Меркел.

    И къде бяха медийните лапацала/политикани - да не ги наричаме политолози, социолози или антрополози, къде бяха те, та не видяха какво се състоява пред очите им? 

    Как не виждаха някои знаци на психопатия в българската власт изобщо, странностите й – смущаващи в началото, и все по-безцеремонно арогантни от година на година?

    Защо бяха толкова милостиви? 

    Защото им плащаха, за да не виждат упадъка на политическото – а ония им се хилеха/хилят зад гърба, смятат ги за ваксаджии, за папагали нещастни –

    Симеонов направо нарече така медийните мрънкала, и за голяма част от тях е наистина прав.

    Огрубяването и инфантилизирането на политиката доведе до инфантилизирането и на ония, за които тя е предназначена. 

    И сега сякаш обикновените хора вече са готови да изтърпят всичко, дори сякаш вече страдат от една и съща болест с уж-политиците си. 

    Това, може би, бе неизбежно – ако си припомните, пред какви фалшиви икони кадяха тамян, как приемаха очевидни политически инвалиди, как търпяха сакатлъците им.

    Колко безумци минаха пред очите ни – та накрая свикнахме с тях, и дори ни се виждат симпатяги – истинска идилия, населена от уж-политици и уж публика/електорат. 

    И възторзи от овчи цървули…

    Комплексари прииждаха и прииждаха в политиката – докато накрая успяха някак да продадат комплексите си на публиката, и тя свикна с тях. 

    И накрая останаха единствено Майките – още не са ги нарекли уж-майки.

    И не се хвалете, че са малко. 

    Малко са, защото превърнахте „многото“ в свой образ и подобие. 

    Този годеж ще бъде фатален обаче – за всички.

    Повредиха хората, принудиха ги да загубят вяра в собственото си достойнство - и вече да приемат безропотно и най-скверните приказки.

    Може ли работодател да заплашва, че щели да извадят срещу Майките 20 хиляди работници в уж-подкрепа на уж-Валери – и това да се приема за нормално. 

    И каква е тази Власт, която пропуска покрай ушите си тази дива заплаха?

    Ами, ако наистина излязат, давате ли си сметка, какво ще означава това? 

    Някаква нощ на дългите ножове ли им се привижда на някои идиоти?

    Това ще бъде абсолютният край – една съсипана държава, из която ще бродят зверове.

    А пък Цветанов занули и извинението на Валери с поредната порция бодрячество – как съчетава унилата си физиономия с неувяхващата си приповдигнатост, един Господ знае. 

    Ето какво каза той: След конфуза щели да изкарат пълния си мандат… 

    С подобен език политиката успява да надхвърли дори собствената си уродливост.

    Ясно е, че нашите политици, поне голяма част от тях, ще проумеят нещичко, само ако ги качат на инвалидни колички – едва тогава ще успеят да схванат прелестите на истинския Живот.

    ***

    Между другото: забелязахте ли, че Плевнелиев, който е на всяка манджа мерудия, мълчи като пукал?

    www.kevorkkevorkian.com 

  • Сряда, 07 Ноември 2018 07:16
    Психопат ли е Валери Симеонов?

    ВРЕМЕ ЗА ИЗТРЕБЛЕНИЕ

    Автор: Кеворк Кеворкян

    Психопат ли е Валери Симеонов? – както намекна един антрополог. 

    Не си губете времето с този въпрос. 

    Не е. 

    Не е и фашист, както го нарече пък един социолог. 

    Валери Симеонов е играч – такъв, какъвто се полага на дивата ни политика. 

    Щял да си подаде оставката, само ако я поиска Каракачанов – който наскоро също омаза с отровни думи Народа. 

    И Волен не остана по-назад – след Изтреблението край Своге. 

    Тия тримата са готови да си прегризат гръцмулите. 

    Приятен апетит. 

    Бойко пък сам си гризе гръцмула – като се извинява вместо Валери. 

    Истински мръсното обаче е друго – то остана незабелязано. 

    Според Валери Симеонов, много хора мислели като него за „кресливите майките и уж болните им деца“. 

    Ако е вярно това, значи мръсотията, която от 30 години прокапва от българската политика, вече е поразила мнозина. 

    И това ли успяха да направят – да ви насъскат един срещу друг? 

    Докато ви превърнат в истински зверове. 

    А един работодател заплаши майките, че щял да извади срещу тях 20 хиляди работници. 

    Какво, саморазправа с клетите деца ли му се привижда пък на тоя? 

    И ще излязат ли работниците срещу децата? 

    Дотам ли я докарахме? 

    В последния роман на Джон Льо Каре срещаме един въпрос, подходящ за случая: „До каква степен можем да се абстрахираме – в името на свободата – от човешките си чувства, преди да сме се лишили окончателно и от човещината, и от свободата си?" 

    Българската политика не е в състояние да произвежда нито истинска свобода, нито истинска човещина. 

    Обаче от години ви тика към колективна морална катастрофа. 

    (текстът е от фейсбук страницата на Кеворк Кеворкян)

     

Оставете коментар