Петък, 16 Ноември 2018
Събота, 15 Септември 2018 15:56

Бирмата и Брендо – ученици на Тотко Поршето в контрабандата на цигари. Младен Мутафчийски – идеен гуру на „проекта“ продължаващ вече 30 години. Бащата на кандидат министъра на транспорта Димитър Манолев – основно звено в схемата.

Лидия Станоева, бивша съпруга на Евлоги Станоев – Бирмата и майка на Георги Станоев – Малката Бирма, е била арестувана във връзка със спецакцията на прокуратурата в бившия ресторант „Кошарите”, съобщиха родни медии вчера.

Лидия Станоева, известна още като Лидка Скалата, е задържана за 24 часа по Закона за МВР, гласи официалната информация. Нека припомним, че вчера спецпрокуратурата претърси фирмени офиси по разследване на организирана престъпна група за производство на цигари и пране на пари. Освен Лидка друго основно име в разследването е това на Евлоги Станоев – Бирмата.

Кои са Бирмата и Лидка Скалата?

От десетки години е публична тайна, че Евлоги Станоев - Бирмата и Лидия Станоева - Лидка Скалата, са основни играчи свързани с контрабандата на цигари у нас. За техния син, известен с прякора Малката Бирма пък се знае, че потънало в алкохол и наркотици „чалга хлапе“, което изскача от страниците на някои издания, единствено с пореден абсурден скандал.

Всъщност, контрабандната история на Лидка и Бирмата започва някъде в началото на 90-те години, когато роденият в Перник Евлоги Станоев – Бирмата, по това време треторазряден местен футболист, попада на завършилия МЕИ математик Тодор Хаджижеков, който по-късно ще стане известен с прякора Тотко Поршето. Последният още в онези години минава за умен, но леко мазен столичен „тарикат – аристократ“, който живее на улица „Оборище“ в София и то на един и същи етаж с настоящият евродепутат от БСП Георги Пирински. Двамата са близки приятели от деца до днес, като в най-тесния им аверски кръг влизат още видни персони, като Янчо Таков, с когото Поршето е съученик, както и примата на българската музика Лили Иванова. (По-късно името на Янчо Таков също ще се появи в документите на Специализирания съд по дело за източени милиони от голяма българска банка и далавери с прекупени фирми и ДДС от Димитрина Фурнаджиева)

Безспорно е, че Тодор Хаджижеков е умен и амбициозен мъж. Макар и до днес да се прави на софийско денди, носейки шарени панталони, искрящи чорапи и боядисвайки си косата, в началото на 90-те Тотко Поршето е активен играч по всички фронтове. Той е тежък женкар известен с десетките си любовни авантюри.

Реално големият успех на Тотко Поршето през онези години е благодарение на навременният му контакт с кадъра на „Кинтекс“ Младен Мутафчийски, който от своя страна пък бързо успява да се превърне в бизнес гуру на Поршето, ориентиращ го в сложните лабиринти на родната контрабанда. По това време Мутафчийски контролира част от държавните контрабандни канали от името на „Кинтекс“, като у нас дори се произвеждат фалшиви цигари „Кент“.
Така само до 1993 година Тотко Поршето е вече изявен милионер, като негов пръв и близък съратник е не друг, а бившият съпруг на БНТ-говорителката Анахид Тачева, Васил Тачев. Последният също е известен с куп афери и разследвания свързани с контрабанда на захар и цигари.

Тук трябва да припомним, че Тотко Поршето също многократно е бил разследван за контрабанда, като негов показен арест бе извършен и през 2012 година, макар и той бързо отново да се оказва на свобода. Тогава Тотко Поршето и още 8 негови авери бяха спипани от ГДБОП, докато произвеждат цигари в нелегална фабрика в Костинброд. Срещу него и приятелите му прокуратурата повдигна обвинения за участие в организирана престъпна група, която търгувала незаконно с цигари. Акцията срещу него обаче не стигна до никъде, а днес той продължава да се хвали, че обича да се вози в „Порше“ на стойност над 1 млн. евро.

Но както вече става ясно, Тотко не е в бизнеса с тютюневи изделия от вчера. Още в началото на 90-те той открива за бизнеса си две лица, които впоследствие ще изиграят фундаментална роля в историята през годините. Това са Евлоги Станоев – Бирмата и Димитър Манолев, баща на довчерашният кандидат за министър на транспорта Александър Манолев. По това време Митко Манолев е митничар на трасе на митница Кулата, като работата му конкретно включва лично да проверява минаващите през границата тирове. Говори се, че по това време чадър над Манолев е държал именно ексшефа на Агенция „Митници“ Христо Кулишев. Манолев е предложен за шеф на Кулата лично от тогавашния шеф на СДС Петрич. Друг, за когото се твърди, че е „пазил“ Митко Манолев е ексглавенят прокурор Иван Татарчев.

Веднъж вербуван от Тотко Поршето, Бирмата бързо потъва в контрабандата на цигари. Незнайно как техният приятел, а впоследствие и дългогодишен кмет на село Кула, Димитър Манолев, също светкавично процъфтява. Бащата на бъдещият кандидат за министър на транспорта Александър Манолев само за година вдига чутовен имот в село Кула, а вилаета му се вижда дори от територията на Гърция, като става нарицателно за съмнително богатство. Днес Манолев - старши има ултра баровска къща в близост до спахотела на Шарлопов „Пирин голф“ в Банско. Освен това от 1999 г. до 2015 г. той е несменяем кмет на петричкото село Кула, чието име носи и граничният пункт с Гърция. Освен кметските дела Манолев-старши е въртял и успешен частен бизнес. В периода 2013 - 2015 г. чрез две свои фирми той успява да спечели 15 обществени поръчки за над 3 млн. лева. Всички те са със сходен предмет и един конкретен възложител - държавното енергийно дружество "Мини Марица-изток".

Известно време схемата на Мутафчийски, Тотко и Бирмата работи безпроблемно. Тримата се занимават основно с контрабанда на продукти на „Филип Морис“, като каналите водят към Турция, Гърция и цяла Западна Европа. Работят самостоятелно, като по разкази на отлично запознати, те плащат средно по 50 000 лв на митничарите от Кулата. Това продължава до средата на 90-те години, когато „дейността“ им става обект на интерес от силовите групировки. Войната между ВИС и СИК взима жертви, като мутрите използват брутални приьоми за бързото убеждаване на всеки един дръзнал да върти незаконен бизнес без тяхно участие. Тотко започва редовно да се отчита на висаджийската мутра Димитър Димитров – Маймуняка, а Малден Мутафчийски е принуден да обърне финансово внимание на СИК. „Гуруто“ на контрабандата Мутафчийски държи директната връзка с фабриките производители на цигари и контрабандата върви с пълна сила.

През 1997 година на власт идва СДС начело с Иван Костов и разбира се горните лица са превербувани от новата власт. Има и уволнени, като Юри Смуков, шеф на гранична полиция Кулата, който е изгонен след настояване от бившият вътрешен министър в правителството на Филип Димитров, Йордан Соколов. В онези години групировката ВИС минава за близка до СДС, а СИК се славят като мутренската ръка на БСП. Именно затова висаджиите дават картбланш на Бирмата да поеме разпространяването на контрабандни цигари на територията на България. Така Станоев и Хаджижеков отново остават в „играта“ като за няколко години правят десетки милиони лично богатство. По същото това време Тотко Поршето става идеен баща на още двама видни родни контрабандисти – Иван Тодоров – Доктора и Евелин Банев – Брендо. Последният попива всяка дума на Поршето и бързо става виден играч в контрабандата с дрога. Първият пък започва с цигари, но по-късно също поема по пътя на контрабандата на наркотици, факт, който години след това ще доведе до убийството му на бул. „Черни връх“ в Лозенец.

Някъде през 1998 година в отношенията между Тотко Поршето и Бирмата настъпва срив. Хаджижеков пожелава да се раздели с перничанина, а Бритиш Американ Табако (BAT) спират да им продават цигари. Така Бирмата се превръща в един от първите, които правят нелегална фабрика за фалшиви цигари у нас. Само за няколко години са направени близо десет такива, а Евлоги Станоев – Бирмата за цели 20 години остава номер 1 в контрабандата у нас.

Тотко Поршето от своя страна не спира дейност, но си намира нови авери, като Евелин Банев – Брендо. Двамата стават близки приятели, а Банев гледа на Поршето, като на свой личен гуру. Те често се срещат на четири очи в имот в кв. Драгалевци, а за известно време са дори неразделни. Обичат да се хранят в ресторант „Кипарисите“ в столичният квартал „Иван Вазов“, същият, пред който бе зверски пребит друг авер на Банев, журналиста Огнян Стефанов. Според добре запознати с историята им, Тотко никога не се захваща с контрабанда на наркотици, като може би именно поради този факт, той е все още жив.

Важно е да се знае, че в този бизнес, без значение дали иде реч за контрабанда на цигари или наркотици, комисионните се дават в стока, а не в пари. Последващ ангажимент на всеки един замесен в далаверата е да намери свой начин, как да осребри тази стока.

Тотко Поршето, макар и по това време вече задминат финансово от Бирмата, също реализира огромна продукция. През 2012 година например антимафиоти успяха да ударят фабриката му в Костинброд, която бълваше като ламя цигари с марка "Ракел слимс" и "Карелия слимс". Установи се, че машините му са били взети от фабрики, закрити преди години. Пак през 2012 година такава фабрика трябвало да заработи и в Лясковец, но престъпниците предпочели да оборудват тази в Костинброд. Опаковките идвали от Павликени, а тютюнът от Пещера. Поршето подготвял кутия цигари да се продава по два лева, което щяло да му донесе огромна печалба. В костинбродската фабрика работели майстори от Стара Загора, които били отдавна в тютюневия занаят. Осигурявал ги един от най-приближените хора на Тотко. На работниците всекидневно била доставяна храна, а иначе се е имитирало, че в цеха няма живот. Били превъртяни дори електромерите, за да не се засича ток. Според полицаи Поршето е имал дял в разбитите тютюневи фабрики край Асеновград и Узунджово. Той е имал пръст и в контрабандата с цигари през граница.

Днес запознати с делата на Тотко Поршето твърдят, че именно той е собственик на хотел „Хелена 2“ в Слънчев бряг. Факт, който едва ли би изненадал някого предвид известната стара дружба между Тотко и екссобственика на хотел „Хелена“ Младен Мутафчийски. Твърди се още, че Тодор Хаджижеков е собственик на „Сити хотел“ в София. Негова незаконна фабрика за производство на цигари бе открита през 2015 година в кв. Илианци в столицата.

Източници от службите разказват, че Поршето е и горд собственик на хиляди декари фотоволтейци в Пловдивско. Според запознати той прибира по 300 000 лева месечно от този бизнес. Фотоволтейците се водят на офшорна фирма, която въпреки огромните трудности по отварянето на банкова сметка на офшорна компания в българска банка, все пак има такава в голяма италианска финансова институция със свои клонове в България.

Бирмата от своя страна също има „светъл“ бизнес. Освен че държи под наем ресторант „Кошарите“ в Лозенец той има и пицария до моста Чавдар. Неговата съпруга Лидия Станоева известна с прякора Лидка Скалата, също е емблематична фигура в света на родната контрабанда. Именно тя бе задържана вчера след акция на спецпрокуратурата. Лидка е майка на Малката Бирма, който пък стана известен единствено с ексвръзката си с чалга певицата Преслава.Преди години двамата имаха мимолетна, но шумна любовна афера, основана на страстта им към кокаина.

Лидка Скалата обича лукса, като наскоро дори стана публично известно, че често посещава Португалия, където за по няколко месеца наема луксозен имот, за който плаща по 3600 евро на ден. За нея се говори, че е „Кралицата на ментетата“ в Европа. По този повод тя е била обект на разследване от международни служби, от което е станало ясно, че именно Лидка държи каналите за разпространение на множество фалшиви стоки на фирмите „Шанел“, „Гучи“ и „Луи Витон“.

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ ПО ТЕМАТА!

BIG5.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 15 Септември 2018 15:56
    Научният скандал на годината: Чрез фалшиви изследвания разобличавали псевдонауката

    Учените са създавали трудовете си, скрити зад измислени имена. Една от най-абсурдните статии, в която се твърди, че сексът между кучета в парка трябва да се разглежда в контекста на културата на изнасилванията, дори е получила специална награда. Авторите на експеримента заявяват категорично, че науката има за цел да установява истината, но в областта на социалните изследвания истината отдавна представлява интерес за съвсем малко хора.

    В западния научен свят се разгаря мащабен скандал. Трима уважавани учени си признаха, че в продължение на една година са провеждали абсолютно неетичен социален експеримент, пише New York Times. Те преднамерено са писали напълно безсмислени и дори откровено абсурдни научни статии в различни области на социалните науки, за да докажат, че идеологията в тази сфера отдавна вече е взела връх над здравия разум.

    Работите си учените са създавали, скрити зад измислени имена, и въпреки това, както авторите предварително предполагат, преминават успешно проверките и са отпечатвани в авторитетни рецензируеми научни списания. А една от най-абсурдните статии, в която се твърди, че сексът между кучета в парка трябва да се разглежда в контекста на културата на изнасилванията, дори е получила специална награда.

    Авторите на неетичния експеримент заявяват категорично, че науката има за цел да установява истината, но в областта на социалните изследвания истината отдавна представлява интерес за съвсем малко хора. Най-важното вече е само съответствието на идеологическите норми: осъждане на насилниците от всякакво естество и изразяване на подкрепа за „унижените и наранените“.

    Кои са тези учени?

    Дисидентите на научния свят сами разкриват истинските си имена, като пишат отворено писмо до списание Areo. В писмото си те разказват за своя експеримент. Ето ги и тях: Джеймс Линдзи, Хелен Плакроуз и Питър Бохосян.

    Джеймс Линдзи е доктор по математически науки, известен скептик, атеист  и автор на няколко предизвикали много шумотевица книги, сред които „Everybody Is Wrong About God“ („Всички грешат за Бог“) и „Life In Light of Death“ („Живот в светлина на смърт“).

    Плакроуз е специалист по религиозната литература на Ренесанса. В сериозните си научни работи тя изследва как в периода XIV-XVII век жените използват християнските текстове, за да защитават правата си.

    Бохосян е най-известния измежду тримата. Той е професор в Университета в Портланд. Доктор на философските науки, специализира в областта на философията на преподаването, критичното мислене, а освен това е и член на фондацията „За наука и здрав разум“, основана от известния британски биолог и писател Ричард Докинс. Бохосян е автор и на книгата „A Manual for Creating Atheists“ („Наръчник по създаване на атеисти“).

    И тримата определят политическите си убеждения като „либерални, с наклонности към леви възгледи“.

    Но, самите те участващи в системата на висшето образование и членове на научната общност, твърдят, че в отделни области на социалните науки „стабилно (и дори доминиращо) място са заели научни работи, в основата на които е не толкова търсенето на истината, колкото вниманието към злоупотребите и различните прояви на социална несправедливост. Авторите на такива разработки все повече оказват натиск на студенти, администрация и служители на други факултети, принуждавайки ги да изразяват подкрепа за техните възгледи. При това, заявените от авторите възгледи са абсолютно ненаучни“, твърдят авторите на отвореното писмо до Areo.

    Като резултат от това, сериозни научни списания публикуват абсурдни работи, защото „човек, който поставя под въпрос всякакви изследвания в областта на идентичността, привилегиите и подтисничеството, рискува да бъде обвинен в тесногръдие и предубеденост“.

    Какво са направили авторите на експеримента?

    От август 2017 година Линдзи, Бохосян и Плакроуз под измислени имена са изпратили на реномирани, с преминаващи през рецензии публикации научни списания, 20 статии, оформени като нормални научни изследвания. Тематика на псевдо-разработките е различна, но всички са посветени на разнообразни прояви на борбата със социалната несправедливост: изследвания за феминизма, културата на мачизма, въпроси по расовата идентификация и сексуалната ориентация, позитивното мислене и т.н.

    Във всяка от статиите си учените лансират някаква радикално -скептична теория, осъждаща един или друг „социален конструкт“ (например, ролите на пола). При това, самите работи са откровено абсурдни, като авторите им преднамерено са ги писали с доза хумор, което да позволи на рецензентите да се усъмнят в сериозността на представените им изследвания.

    От научна гледна точка статиите не издържат никаква критика. Лансираните теории не се потвърждават дори от числата, споменавани в статиите, а понякога се цитират и несъществуващи източници или също толкова „съществуващи“ работи на същия фиктивен автор и т.н.

    Например, в една от разработките се предлага да се дресират мъжете по начин, подобен на дресировката на кучетата. В друга – да се карат бели студенти да слушат лекции, седнали на пода, оковани във вериги, като това се явява нещо като наказание за робовладетелските практики на техните предци.

    В трета разработка крайната степен на напълняване, която се явява реална заплаха за живота, се поощрява като свободен избор на здравомислещ човек. Четвърта „научна“ работа предлага идеята, според която мастурбирането от страна на мъж, докато той си фантазира за реална жена, да бъде разглеждано като акт на сексуално насилие спрямо тази реална жена.

    В статия, озаглавена „Кучешки парк“ се твърди пък, че изследователите са опипвали гениталиите на почти 10 000 кучета, разпитвайки техните стопани за сексуалната ориентация на техните домашни любимци. В друга статия, озаглавена „Гръд“, учените сериозно си задават въпроса кое у жените е привлекателно за хетеросексуалните мъже. А една от статиите на феминистка тема – „Нашата борба – това е моята борба“ – откровено си е леко перефразирана глава от книгата на Адолф Хитлер „Майн Кампф“.

    „Няма да крия, че яко се забавлявахме, докато работихме по този проект“, признава си Джеймс Линдзи.

    Как приключва експеримента?

    От двадесетте разработки най-малко седем са преминали рецензия от водещи учени и са приети за публикуване.

    Единственият въпрос, който възниква при един от рецензентите, е, дали наистина Хелен Уилсън (измислено име на автора на измисленото изследване) е наблюдавала в градския парк на Орегон „по едно кучешко изнасилване на всеки час“.

     „Най-малко седем“, защото други седем са се намирали на етап разглеждане и рецензия в момента, когато на учените им се налага да приключат с експеримента и да разкрият същинските си имена.

    Статията „Кучешки парк“ (цялото ѝ заглавие е „Реакцията на хората на културата на изнасилване и проявата на нетрадиционна сексуална ориентация в кучешките паркове на Портланд, щата Орегон“) е публикувана в научното списание Gender, Place and Culture – и после жестоко осмяна в социалните мрежи.

    Публикуваното „изследване“ е толкова смехотворно, че привлича вниманието не само на сериозните учени, които посочват абсурдността му, но и на журналистите, които тръгват да търсят следите на Хелен Уилсън.

    Когато в началото на август 2018 година кореспондент на Wall Street Journal позвънява на номера, оставен от автора на една от публикациите, телефонът вдига Джеймс Линдзи. Професорът не се крие и честно разказва на журналиста за експеримента си, като отправя молба, засега да не се прави достояние на широката публика, за да може той и съмишлениците му – дисиденти, предсрочно да приключат проекта си и да обобщят резултатите от свършеното.

    В резултат, разобличаващата статия се появява в WSJ едва на 2 октомври, по едно и също време с отвореното писмо, изпратено от Линдзи, Плакроуз и Бохосян.

    Какво предстои?

    Скандалът разтърсва американския – и западния, като цяло – научен свят. Учените-дисиденти са яростно критикувани, но имат и своите поддръжници, които активно им заявяват подкрепата си.

    Джеймс Линдзи записва и публикува видео обръщение, в което се опитва да оправдае  и обясни позицията си. „Смятаме, че темите за пола, расовата идентичност и сексуалната ориентация, разбира се, безусловно трябва да бъдат изследвани. Но изследването им трябва да се извършва правилно, без предразсъдъци. Проблемът се състои точно в това – КАК ги проучват в настоящия момент“.

    „Създалата се култура ни диктува, че приемливи могат да бъдат само изводи от определен вид – например, белият цвят на кожата или мъжкарското поведение задължително представляват проблем. И борбата с проявите на социални неравенства се поставя над обективната истина“, обяснява в обръщението си Линдзи.

    Авторите на експеримента са наясно, че така или иначе репутацията им в научните среди е разрушена и самите те не очакват занапред нищо добро.

    Бохосян е сигурен, че ще бъде уволнен от университета или ще го накажат по някакъв друг начин. Плакроуз се опасява, че сега вече може да не бъде приета за докторантура. А Линдзи казва, че от сега нататък вероятно ще се превърне в „прокуден учен“, за когото са затворени пътищата както да преподава, така и да публикува сериозни научни работи.

    И в същото време, и тримата са единодушни, че проектът им е оправдал очакванията.

    „Рискът, че предвзетите изследвания ще продължат да оказват влияние на образованието, средствата за масова информация, политиката и културата, за нас е по-страшен, отколкото каквито и да е последици, с които самите ние можем да се сблъскаме“, заявява Джеймс Линдзи в интервю за WSJ.

    Научните списания, които са публикували фалшивите разработки, са поели ангажимент да ги изтрият от сайтовете си, но засега не са коментирали нищо повече по скандала.

    Източник: Nakratko.com

    На снимката: Джеймс Линдзи, Хелен Плакроуз и Питър Бохосян

  • Събота, 15 Септември 2018 15:56
    Падна ли и Петя Славова в капана? Историите с контрабанда отдавна не са чужди на финансовата акула от "Инвестбанк"

    Имаме ли нов рекордьор с цели 9 нерегистрирани крана? При направен експеримент на място стана ясно, че от тези кранове за 1 час излизат 3 600 литра алкохол без акциз.

    Девет нерегистрирани крана за източване на алкохол и междинни продукти са открити във Винпром Поморие, обяви вчера зам.-директорът на Агенция "Митници" Юлиан Мирков. Съоръженията веднага бяха запечатани. Предприятието се казва "Черноморско злато", в чийто надзор е собственичката на "Инвестбанк" Петя Славова.

    Нека припомним, че в данъчен склад, находящ се в град Поморие, след проверка на Агенция "Митници" вчера бе установено наличието на 9 крана, монтирани върху дестилационни съоръжения. Крановете са поставени без одобрението на митническите органи, не се пломбирани и на съответните точки не са монтирани измервателни уреди. През крановете е установено, че изтича готова продукция - алкохол. Някои от тях са с голям дебит - с експеримент митническите служители доказаха, че 5-литров съд се запълва за 45 секунди. Това означава, че за един час от фабриката в Поморие изтичат скандалните 3 600 литра нелегален алкохол!

    Свидетели разказват, че на място митнически служители на всеослушание се шегували помежду си, че това не го е имало дори по време на "сухия режим" в САЩ. Не е ли това нечувана наглост, чувство за безнаказаност и невероятна арогантност, коментираха още те. 

  • Събота, 15 Септември 2018 15:56
    Скандал! Връщат в митницата осъден на 7 години за контрабандни цигари!

    Кюстендилският митничар Георги Владимиров-Фози отново се е върнал в системата на бял кон. Това потвърдиха пред BIG5 бивши служители в митниците.

    Фози беше Началник на митнически пункт "Олтоманци", където отново работи от няколко месеца. За завръщането му е помогнал депутатът Кирил Калфин от ГЕРБ, разкриха наши източници.
    Владимиров се връща на работа в системата след като Върховният административен съд отмени като незаконосъобразна заповедта на директора на Агенция „Митници”, с която Фози бе освободен от длъжността „началник на митнически пункт” с ранг V старши в Регионална митническа дирекция София. Това е четвъртото връщане на митническия шеф след решение на съда заради незаконосъобразно уволнение, припомнят от системата.
    През 2012 г. Владимиров беше част от т.нар. "цигарено дело" и беше осъден на 7 години затвор за 22 млн. къса контрабандни цигари. Магистратите се съгласиха с тезата, че той нееднократно е улеснявал Борислав Манджуков за пратките на късовете. От няколко месеца обаче той отново е в системата. BIG5 потърси Фози, който обеща да разговаря с наш репортер, но така и не вдигна повече телефона си.

Оставете коментар