Сряда, 14 Ноември 2018
Петък, 09 Ноември 2018 11:26

Прокуратурата разби клеветите на доносниците. Ще отговарят пред закона

Възражение на доклада на Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката

С промените в Закона за развитие на академичния състав в Р България от месец май т.г. бяха въведени редица законови норми, касаещи констатирането и санкционирането на плагиатството в научните трудове на преподавателите. На тяхна база бившият Ректор на ТУ-Варна – проф. Фархи и бившия ръководител на Центъра за развитие на академичния състав в ТУ-Варна – проф. Минчев подеха масова кампания за оклеветяване на Ректора на ТУ-Варна- проф. Росен Василев, като подадоха 16 разнородни, взаимно противоречащи си сигнала до МОН, изявяваха се в телевизионни предавания, писаха по вестници… Това, което възмущава най-много, обаче, е пълното нарушаване на правовия ред при провеждането на процедурата за установяване на плагиатство в трудовете на професор Василев от Министерството на образованието и науката.

На база на подадените сигнали до Министъра на образованието и науката, той разпореди да се извърши проверка от новосформираната Комисията по академична етика по реда на § 4в от ЗРАСРБ, която на 08.11.2018г. представи своя доклад.

Възмущение буди факта, че Министърът на образованието и науката определя петима членове на комисията по академична етика (Заповед № РД09-2516 от 14.09.2018г.), които би трябвало да са хабилитирани лица, включени в регистъра по чл. 2а от ЗРАСРБ, а нито един от членовете на Комисията по академична етика няма как да е хабилитирано лице от регистъра по чл.2а, тъй като такъв регистър НАЦИД още не е създал. Регистърът по чл.2а – включващ наукометричните показатели на лицата тепърва се попълва, като първото обучение на оторизираните представители на научните организации и висшите училища, които ще подават данни в него се проведе на 5.11.2018г.. Не само през месец септември, когато е формирана комисията, но и към настоящия момент някои от членовете й, включително и председателят не са регистрирали своите публикации в сайта на НАЦИД, а дали те отговарят на минималните наукометрични показатели, изискуеми от закона за да бъдат членове на тази комисия тепърва ще се установява.

Недоумение буди и механизмът на определяне на арбитри от тази комисия за конкретните процедури. Съгласно чл.30 (8) от ЗРАСРБ арбитрите следва да са хабилитирани лица от регистъра по чл.2а, които имат научни степени или са хабилитирани лица в същата специалност или професионално направление, не са участвали в съответната процедура в друго качество, нямат конфликт на интереси с лицето, посочено в сигнала и нямат конфликт на интереси с лицето, подало сигнала.

В този смисъл, Комисията по академична етика е избрала абсолютно незаконен състав от арбитри, тъй като те са назначени на 28.09. и на 05.10. 2018г., също преди НАЦИД да е създал Регистър на лицата, включващ наукометричните им показатели, което представлява грубо нарушение на чл.30 (8) от ЗРАСРБ.

В посочената в Доклада на комисията справка, изискана от изп. директор на НАЦИД е записано изрично, че шестимата арбитри фигурират само в публичния регистър на НАЦИД, но не и с наукометричните си показатели! И до сега на посочения от НАЦИД линк не са регистрирани публикациите на нито един от тях, а дали ще отговорят на минималните наукометрични показатели, изискуеми от закона за да бъдат избрани за арбитри тепърва ще се установява. В този смисъл Докладът на комисията въвежда в заблуждение и Министъра, интерпретирайки напълно погрешно Справката от изп. директор на НАЦИД. (В приложение)

Освен това нито едно от лицата, които са избрани за арбитри,  няма научна степен и не е специалист в научната специалност, нито на конкурса за професор, нито в научната специалност на докторската дисертация на проф. Василев, което представлява грубо нарушение на чл.30, ал.8, т.1 от ЗРАСРБ, според който те следва да са хабилитирани лица от регистъра по чл.2а, които да имат научни степени или са хабилитирани лица в същата специалност.  Недоумение буди факта, че в Доклада си комисията сама потвърждава, че пет от шестте арбитри са специалисти по професионално направление 5.1. „Машинно инженерство“, без да посочва, че научната специалност на конкурса за професор на проф. Василев е „Електроизмервателна техника“, а становищата по него са изготвени от професори по научните специалности материалознание и технология на машиностроенето, по приложна механика, а единственият електро-инженер от арбитрите е професор по научна специалност електрически мрежи и системи, която обаче е твърде далеч от научната специалност на конкурса – електрически измервания. Аналогично са „избрани“ и арбитрите за докторската дисертация на проф. Василев.  Становищата са изготвени от професори по научни специалности пътно-транспортни машини, технология на машиностроенето, приложна механика, а докторската му дисертация е по научна специалност  технология на машиностроителните материали.

Буди недоумение кой, как и защо е посочил точно тези арбитри, след като нито един от тях не е нито специалист по научните специалности на професурата и докторантурата на проф. Василев?

Закононарушенията обаче не спират до тук! Съгласно чл.30, ал.8, т.3 от ЗРАСРБ арбитрите трябва „да не са участвали в съответната процедура в друго качество. Участието на четирима от шестте арбитри в предходно назначената Комисия (заповед РД09-4254/30.08.2017г. на Министъра на образованието и науката), която през м. септември 2017г. разгледа постъпилите писмени сигнали от проф.Фархи и проф.Минчев, и излезе с доклад относно нарушения на ЗРАСРБ във връзка с процедурата за присъждане на научна степен „доктор на науките“ на проф.Василев е в пълно противоречие както с чл.30, ал.8, т.3 от ЗРАСРБ, така и с Правилника на Комисията по академична етика, където в чл.2, ал.2 изрично е записано, че комисията осъществява своята дейност на основата на принципите на законност, независимост, обективност и справедливост. Изборът им за арбитри по разглежданата процедура опорочава изцяло извършваната проверка и поражда както основателни съмнения в тяхната безпристрастност и обективност, така и в независимостта и обективността на Комисията по академична етика при нейния избор на арбитри. Всеки арбитър, който вече веднъж е изразил своето становище по разглеждания казус в предходната комисия по случая е предубеден, и ще трябва да дават отговор и пред съда защо не си е направил сам отвод, а е написал ново становище – нещо, което е установена съдебна практика…

Съгласно чл.30, ал.8, т.4 от ЗРАСРБ арбитрите трябва да „нямат конфликт на интереси с лицето, подало сигнала по ал.2.“ За съжаление и в този аспект нещата не стоят добре. В Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ – § 1, т. 2а, 3, 4 е записано, че конфликт на интереси е налице, когато лицето има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на неговите правомощия или задължения във връзка с участието му в съответната процедура; частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер; за облага се счита дори и получаване на привилегия или почести, помощ, подкрепа или влияние. Години наред проф. Фархи като Ректор, а проф. Минчев като Декан на функционалния деканат “Докторанти“ назначаваха споменатите арбитри в състава на множество научни журита в Технически университет-Варна не поради тяхната научна компетентност в дадената област, а поради близки приятелски взаимоотношения, както за съжаление се получава и в случая.

Предвид описаните факти, е налице една опорочена процедура, която възбужда ред въпроси, а именно: кой е определил ,,независимите” арбитри , след като регистър по чл.2а не съществува!!???; как само за 7 дни „компетентните“ членове са уведомени, че са избрани, предоставени са им материалите, запознали са се с тях, анализирали са ги детайлно, направили са справки в научните бази данни и са си написали становищата, като в рамките на тази една седмица и са ги депозирали на една и съща дата, последователно!!!????

Пълно недоумение буди и факта, че МОН не е предоставило официално нито един от подадените 16 сигнала, за да може проф. Василев да даде своето становище по същество, което е и основно негово право. За вземане на обективно решение от страна на Комисията по Академична етика,  бе необходимо да се отговори по същество на тези сигнали, по който арбитрите са изготвили своите становища.  За съжаление, на проф. Василев му бяха изпратени само готовите становища на арбитрите, но не и самите сигнали!

Относно отправените обвинения към проф.Василев в плагиатство следва да се отбележи, че в §1 т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ е дадено следното определение:“„Плагиатство” е представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности.“ Трябва да се има в предвид, обаче, че дали представените трудове са чужди или съвместни, дали от тях има преписване или не, трябва да кажат не проф. Минчев, проф. Фархи или който и да е друг, а считаните за автори на тези трудове.

Особена наглост представляват твърденията, че втора, трета, четвърта и пета глава от дисертационния му труд са преписани от чужд труд (дисертацията на негов докторант). И въпреки, твърденията и на проф. Василев, и на докторанта, че това са техни съвместни, общи изследвания, част от които са използвани в неговата дисертационна работа в една насока, а част от тях в съвсем друг аспект в дисертацията на докторанта, и въпреки представения Списък с публикации, представящи общите им изследвания в периода 2012-2016г., включени и в дисертационните им трудове, арбитрите са се подписали, че става въпрос за плагиатство!!! Та кой научен ръководител не работи заедно с докторанта си, не експериментира, не го насочва, не му помага да напише дисертацията си?!?  Проф. Василев е ръководител на шестима защитили докторанти, като при петима от тях, освен съвместната им изследователска работа, в крайната фаза лично е оформял дисертационните им трудове. Всъщност- всеки съвестен научен ръководител ще потвърди, че прави същото.

Абсурдни са и твърденията, че седма глава е преписана от дисертацията на друг млад колега, тъй като и той също е заявил писменото си становище пред членовете на комисията, че цялата разработка е тяхна съвместна работа, тя е абсолютно иновативна, не е предлагана никъде досега и е публикувана за първи път в общата им статия на престижната конференция „Intelligent information technologies for industry” през септември 2017г., след датата на защитата на проф.Василев, който е и пръв автор в нея. Конференцията е индексирана, статията е преминала рецензиране с много високи оценки и е публикувана в Advances in Intelligent Systems and Computing, vol 680. Springer, Cham, pp 42-49, Print ISBN 978-3-319-68323-2, Online ISBN 978-3-319-68324-9.

Всички споменати колеги от Технически университет-Варна, от които Комисията по  академична етика твърди, че проф. Василев е преписал своите научни трудове са дали своите писмените становища, в които категорично заявяват, че в неговия дисертационен труд „Изследване на методите и средствата за повърхностно обработване на материали за дентални импланти“ няма  използване на техни знания и писмени работи, няма присвояване на техни произведения на науката, база данни и т.н.., а и техните дисертации са коректно цитирани и поставени под номер 24 и номер 55 в параграфа „Използвана литература“ на дисертацията на професора.

В твърденията на проф.Минчев, проф.Фархи и „независимите“ арбитрите ясно личи  една цел – проф. Василев да бъде обвинен в некомпетентност, плагиатство и, че всички негови трудове са преписани от чужди такива. За постигането на тази цел те решават няколко еднотипни задачи – да намерят изследвания, приличащи на неговите, от които да го обвинят, че е преписал. Такова е и твърдението, че шеста глава на дисертацията му е преписана от книгата на Sha W., Malinov S. „Titanium Alloys- Modelling of Microstructure, Properties and Applications“. Жалко е, че известни учени се поддават на влиянието на проф. Минчев и без да вникнат в разликите в двата вида изследвания, повтарят твърденията му. Проведените изследвания,  разгледани в неговата дисертация  показват, че за процеса на плазмено азотиране на титан и титанови сплави с индиректен плазмотрон мощността, времето, температурата и скоростта на плазмената струя са важни фактори за процеса. Методиката и апаратурата използвани за анализ на скороста и температурата в процеса плазмено газово азотиране с индиректен плазмотрон са показани на съответни фигури, а получените резултати са посочени в таблици, които са различни от тези, разгледани в работата на Ша и Малинов не само по отношение на енергийния източник, но и по отношение същността на процеса азотиране на титан и титанови сплави.

Разбира се в тази връзка за анализ и сравнение са използвани най-често изследваните от Самсова, Фромм и Гебхардт, Смителс, Метин и Инал, включително и от Ша и Малинов титанови слави – Ti-8Al-1Mo-1V, Ti-6Al-2Sn-4Zr-2Mo, Ti-6Al-4V и Ti-10V-2Fe-3Al. Резултатите, които се анализират в дисертацията на проф. Василев са на база плазмено газово азотиране с индиректен плазмотрон с мощност 12kW, 18kW и 25kW за всичките четири сплави, като тези мощности са избрани съобразно получените по-рано резултати. Еволюцията на азотирания слой по време на плазменото  газово азотиране с индиректен плазмотрон е схематично представено  в неговата дисертация на  фигура 6.1., от която могат ясно да се направят и сравненията между цитирания от Ша и Малинов процес, и този разглеждан в дисертационня труд. Основното различие е, че повърхността на обработваните образци се атакува активно от йонизиран и атомарен азот, чрез плазмената струя (фигура 6.1.).  Именно поради тази причина е и намаленото време на въздействие в рамките на 5 до 30 мин при различни мощности. При другите цитирани автори Самсова, Фромм и Гебхардт, Смителс, Метин и Инал, включително Ша и Малинов, процеса е стационарен, при постоянна температура на въздействие. Независимо от много по-краткото време на въздействие се наблюдава идентичност на резултатите (фигурите 6.3, 6.4 и 6.5), както и при компютърното моделиране и симулации за развитието на повърхностните слоеве по време на плазмено газово азотиране с индиректен плазмотрон на титанови сплави Ti-8Al-1Mo-1V, Ti-6Al-2Sn-4Zr-2Mo, Ti-6Al-4V и Ti-10V-2Fe-3Al (фиг.6.7. фиг.6.8 и фиг.6.9.), при разстояние 120мм от края на дюзата до обработваемата повърхност на образеца.

По отношение визираните публикации, с които проф. Василев участва в обявения конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“ по научна специалност „Електроизмервателна техника“ само наличието на сигнал от проф. Минчев, който беше председател на Научното му жури, а няколко от оспорваните научни трудове бяха публикувани в списания, на които той е главен редактор е достатъчно доказателство, че се касае за безскрупулен опит за неговото дискредитиране. В мненията на избраните арбитри се откроява абсолютна тенденциозност. Публично се декларира и негативно отношение към цялостната изследователска дейност на катедра „Материалознание и технология на материалите“. В становищата относно професурата, се сипят обвинения и по дисертационния му труд и публикациите по него, явно подготвени много преди да бъдат избрани за арбитри, което обаче не прави впечатление на Комисията по академична етика и не е отразено по никакъв начин в доклада й. Нелепи са и твърдения за плагиатство от рода на „в обяснителния текст към фигура 3 се говори за „газово нитриране“, а в текста под самата фигура за „плазмено нитриране“, при положение, че статията е посветена на изследвания при повърхностното плазмено газово азотиране с използване на плазмотрони с индиректна дъга. В становищата си арбитрите изпадат дори в комични ситуация, или от непознаване на материята, по която се изказват, или защото просто не са чели въобще споменатите публикации, а анализа на проф. Минчев на собствените му твърдения, че публикацията на проф.Василев от 2015г. е преписана от публикация от 2017г. трябва да предизвика само размисъл и съжаление.

Твърденията на авторите на сигнала и арбитрите, че публикацията „Обобщен метрологичен анализ на грешките на преобразувател за тензомост с изход по период“ е преписана от различни източници още веднъж потвърждават огромното им желание за  дискредитиция на проф. Василев, дори и за сметка на собственото им излагане като некомпетентни в тази област. Арбитрите дори не привеждат никакви доказателства, защото нямат такива, а само твърдения за преписване. А на твърденията в сигнала:

По т.2.1.: Фигура 1 – обобщена блокова схема на преобразувател за тензомост с изход по период не фигурира в цитирания дисертационен труд. На стр.50 от дисертационния труд на инж. Свилен Стоянов – фиг. 2.6 прилича на фиг.1, но това е обобщена блокова схема на преобразувател с разгъващото преобразуване за работа с тензометрични измервателни мостове. Схемата от фиг.1 на статията представлява частен случай на работа на преобразувателя с изход по период.

По т.2.2.:  Статията  „Метрологичен анализ на преобразувател за тензомост с честотен изход“, публикувана в сп.“Известие“ на Съюза на учените, Серия Технически науки, бр.1 от 2012г., няма нищо общо с интегриращите измервателни преобразуватели по период, освен методиката на изчисляване и наименованията на елементите. В статията е извършен метрологичен анализ на преобразувател с честотен изход и по точно метрологичен анализ на измервателен тензопреобразувател с диференциален интегратор, разработен с две идентични интегриращи вериги. Това е единствената разработена схема с диференциален интегратор в дисертационния труд и не е разглеждана в моята статия.

По т.2.3.: В статията на Станимир Станков, Екатерина Димитрова и Христо Гигов „Изследване на динамичните свойства на преобразувател с разгъващо преобразуване“, е показан преобразувател, предназначен за измерване на температура с един сензор. Това е разработка на друг дисертационен труд, касаещ използването на интегриращите измервателни преобразуватели за измерване на температура в широк  линеен диапазон. В публикацията на проф. Василев тензосъпротивителните измервателни мостове са използвани за измерване на неелектрически величини в машиностроенето – сили и моменти. Едно е да измерваш температура, съвсем друго е механична сила и момент. Съвпадението на вида на импулсите, някои обозначения, блокове и приликите между схемите и методиката на изчисляване и огромното желание да увеличи броя на обвиненията е подвело авторите на сигнала и мисля, че е достатъчен показател за тенденциозността както на техните обвинения, така и на обвиненията на арбитрите.

В отговора си до Комисията по академична етика, проф. Василев предложи да представи като доказателство за участието си в научните разработки на изследователски материал, използваните образци, компютърни програми, файлове с данни, таблици и графики, които са резултат от упорития труд на цял колектив от научни работници. Във всички свои публични изявления винаги е благодарил за съвместната работа в областта на изследванията на обработката на материалите с индиректен плазмотрон през последните 6-7 години на колеги като проф. Христо Скулев, доц. Ярослав Аргиров, доц. Ивайло Неделчев, доц. Тихомир Доврамаджиев, д-р Татяна Мечкарова, д-р Анелия Стоянова, ас. Кръстан Йорданов и др.

И тук е мястото да се подчертае, че ролята на научните ръководители на докторантите е не само да ги ползват за работна ръка в лабораториите си, а и да пишат и публикуват с тях, да ги цитират…да проправят пътя им в научната и преподавателската кариера! Всеки преподавател, всеки научен работник, ръководил докторанти трябва да е убеден, че днешната изследователска работа е колективна. Експерименталните и теоретични резултати са дело и собственост на целия научен колектив и те се ползват като части в докторски дисертации на колектива и/или като общи и самостоятелни публикации. Лексикалната форма на представяне на тези резултати е виждане на колектива и прави излишно перифразирането на отделни текстове в един или друг труд. Всяко несъгласие по отношение на интелектуалната собственост на резултатите се решава като всеки спор – по съдебен ред, но при наличие на искова молба и претенции на някой от участниците в разработката. В случая не само няма такива, а са налице и декларации за липса на претенции от членовете на колективите, с които проф.Василев работи от години, включително и дадени пред оторизираните разследващи органи. Изцяло в защита на изложената по-горе теза е и това, че по случая са налице преписка вх.№ 196/2018г. по описа на ОП-Варна и преписка вх.№ 9954/2017г. по описа на РП-Варна /съдържаща преписка № 365000-31721/18.01.2017г. по описа на МВР-Варна/, изходът от които е категоричен: плагиатство не е налице !!!

Обвиненията към проф. Василев за плагиатство, ще се разрешат като всяко несъгласие по отношение на интелектуалната собственост – по съдебен ред. Осъществяваната агресивна клеветническа кампания за уронване на престижа му и принизяване на професионалните му постижения като преподавател, учен и Ректор на ТУ-Варна представлява кампания, нямаща нищо общо с нормалната академична практика, кампания абсолютно несъобразяваща се със законите, правилниците и наредбите, моралните ценности и достойнство.

На лице е драстично погазване на закони, правилници и наредби! Една прекрасна инициатива – създаването на Комисията по академична етика към МОН може да се превърне в мракобесен период, в „лов на вещици“ за цялата наша академична общност, което е в пълно противоречие с принципите и мотивите за нейното създаване.

Позиция на ТУ Варна

Източник: provaton.bg

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 09 Ноември 2018 11:26
    Прокуратура, МВР и следствие трябва да бъдат заличени и изградени наново – с ясни правила и нови хора

    „Всички поръчкови акции в последните десетина години са шумни и медийни. Точно защото с този шум освен че се опитват да влияят на общественото мнение, те се опитват да влияят на прокуратурата и на съда. Всъщност, тя прокуратурата вече откровено е политически играч”, казва в интервю пред Мирослав Иванов за "Трансмедия" адвокат Николай Хаджигенов.

    –       Адвокат Хаджигенов, Вие редовно говорите за липсата на механизъм, по който да се търси отговорност от прокуратурата за нейни действия, които причиняват щети на разследвани и обвинявани. Наскоро обаче Софийският апелативен съд постанови изплащането на такива щети на юридическо лице. Това прецедент ли е? Отваря ли то възможност и за други пострадали?

    –        Това решение при всички случаи е прецедент. Поне не съм чувал да има друго подобно. А аз самият от доста време се занимавам с материята по търсене на отговорност за причинени вреди от държавни органи, включително МВР и прокуратурата. Такива случаи има много, но малцина са тези, на които им стиска да съдят МВР и прокуратурата, а и могат да си го позволят. Малцина са и колегите, които изобщо работят материята. Защото не е много благодатна – във всяко едно отношение. Тези дела са адски трудни. Всичките приключват на етап Върховен съд. И освен това са относително зле платени. Да осъдиш МВР и прокуратурата е неблагодарна работа.

    Мога да кажа, че практиката на медийните акции съществува от много години. Може би от началото на 90-те. Това се случва, когато „доказателства няма, ама си ги носим“ и за всеки случай си водим камери, за да видят колко добре сме си свършили работата.

    Много често се изпълняваше например, когато влизаха в компютърен клуб. Събираха всичко – лампите, разклонителите, мониторите и т.н. От тези дела нито едно не излезе като хората. И стигаме до наши дни. Аз впрочем имам аналогичен казус –  по едно дело, по което защитавах един от клиентите. Другият клиент е застрахователен брокер, там бяха направили същото нещо. Бяха влезли в офиса и му събрали всичко – папки, компютри, лампи, разклонители. Всичко. Той фалира, естествено. Те със сигурност съдят държавата. Дали колегата е предявил подобна претенция към прокуратурата, нямам представа. У нас няма такава практика.

    –       Само защото не се познава или и заради допълнителните щети, които би донесла? Защото да съдиш репресивни структури като МВР и прокуратурата сигурно носи допълнително напрежение?

    –        Това са единствените две нереформирани учреждения от времето на развития социализъм у нас. И не напразно не са реформирани – те са точно репресивен апарат. А делата с претенции не се завеждат по няколко причини.

    На първо място, относителният недостатък на нормативната уредба. У нас се приема, че ако нещо не е написано, значи все едно го няма.

    Втората причина според мен е в защитата. Тя избягва да проявява творчество. Което частично се дължи и на куцото правно образование у нас. Казусите, които аз познавам, винаги са свързани само с физически лица. Консултирал съм през годините множество случаи, но нито един не е посмял да заведе дело срещу „Борба с организираната престъпност“ (БОП) например. Посочвам тях, защото те често изпълняват поръчкови акции. Преди много години консултирах компютърен клуб. Това беше шумен случай. Събраха им 300 компютъра. Но те се отказаха. Не съм попадал на клиент, на който да му стиска. А делото, за което говорим с Вас, е на Алексей Петров, предполагам.

    –       Да, точно така.

    –        Ами на него явно му стиска. В крайна сметка си изправен пред такава ситуация – претенция за 800 000 лв. е уважил съдът, значи тя при всички случаи е била доста по-голяма – но ти си загубил всичко. Единственият ти шанс е да се обърнеш към съда с искане да се удовлетвориш. И това е правилният начин. И всичко това със сигурност е аргумент за Страсбург, а там няма как да откажат, защото обективната истина е това.

    Да, нашият закон не разпознава юридическите лица като субекти на наказателното право и наказателния процес, но въпреки всичко на тях може да им бъдат нанесени щети точно с незаконни действия на полицията.

    –       Казахте Страсбург. Прави впечатление, че много често на заседанията на МС се одобрява изплащането на компенсации по осъдителни за България присъди. Това може ли да продължава вечно?

    –        То продължава вечно. В последните 10 години е особено очевидно, защото и в трите части от мандати на режима на Борисов всичките акции са „цветанизми“. В нормотворческата част на това управление са абсолютни трактористи. Бълват неграмотни нормативни актове, и подзаконови включително, след това правят едни ето такива неща, които аз наричам „цветанизми“. Нахлуват с автомати, провеждат акции по телевизора, които са абсолютно незаконосъобразни. И ефектът е това – осъдителни решения в Страсбург. Ако всички пострадали от тези действия заведат дела, бюджетът ще фалира. Лошото е, че Страсбург е засипан и делата там отнемат много време. Аз всъщност имам такова дело – с пострадало юридическо лице. Случаят е такъв – отиват, събират им стоката. Абсолютно незаконно. Съдът не одобрява протоколите за обиск, защото те са незаконни. Това се случва в малък град в провинцията. Пак е медийна акция. И имаме претенция, която чака насрочване в Софийски градски съд.

    –       Защо всяка такава акция трябва да бъде шумно отразявана медийно? Това очевидно е част от проблема. Очевидно част от осъдителните решения след това се дължат и на този създаван от МВР и прокурори шум. Това необходимо ли е?

    –        От гледна точка на правото и закона това не само не е необходимо, но то е вредно. Но, да, те се нуждаят от него. Всички поръчкови акции в последните десетина години са шумни и медийни. Точно защото с този шум освен че се опитват да влияят на общественото мнение, те се опитват да влияят на прокуратурата и на съда. Всъщност, тя прокуратурата вече откровено е политически играч. В крайна сметка те убиват буквално живота на обвинените, на компаниите и т.н. И целият тоя шум е, когато нямат доказателства. Когато имаш доказателства, ти нямаш нужда от шум. Когато имат доказателства, отиват и задържат когото трябва, тихомълком си минават съдебните процеси, тихомълком си влиза човекът в затвора, както си му е редът. Но когато ги нямаш тези доказателства, защото при тях често се случва това, и в последните години буквално си носят доказателствата със себе си, нещата са такива. Ти имаш нужда от всичко друго, защото нямаш доказателства. Когато изпълняваш икономическа, политическа, друга поръчка, както прави прокуратурата в последните години. И това е факт. И всяко едно от шумните дела, които посочите през последните 10 години, завършва с провал. Всяко едно. Прокуратурата у нас е тотален провал. Имам предвид от правна и законова гледна точка – в борбата с престъпността. Единствената престъпност, която тя бори, е – неслучайно казахме в началото, че това е репресивен апарат – неудобните на съответното правителство в момента. Защото те се сменят относително често. И изпълнява икономически поръчки. И това през годините е съвсем откровено и ясно. Те дори не се срамуват от това, което правят.

    –       Важен момент е обаче дали решенията за всичко това са на високо ниво. Възможно ли е някой дребен чиновник в йерархията да изпълнява икономически и политически поръчки без санкция отгоре?

    –        Прокуратурата у нас се управлява еднолично. От върха. Не е възможно това да не минава през главния прокурор. Не е възможно. При досегашните главни прокурори всичко беше ясно. Ето, Филчев например беше тоталитарен главен прокурор. Там беше ясно, че всичко става, каквото каже той. При Велчев ние нямахме главен прокурор, така че всеки правеше каквото може. Но при Цацаров? Нещата ескалираха до безобразие. Не е възможно нещо в прокуратурата да става без негова санкция. Ето например „убийството на Пеевски“. Да, това е едно от шумните. Абсурдно е това да мине без знанието на главния прокурор.

    –       Той там не се ли извини, че някой нещо се е объркал под неговото ниво?

    –    Да, да!? Но по това дело се беше произнасял тогавашният градски прокурор, който не е наблюдаващ. И така нататък и така нататък. Безобразия! Така, че теорията, дето Цацаров не е знаел и е станало без неговата санкция – това е абсурд. И това е във всяко едно от тези шумни дела. Давам за пример делото за убийството на Пеевски, защото  имах участие по него и тези неща ги видях с очите си. И всяко нещо, което казвам, може да бъде доказано. Някой чувал ли е Цацаров въобще да се извини за нещо? Неслучайно единственият случай е по това дело. И той така се извини, сякаш ни е настъпил в трамвая. Било станало грешка. А шест месеца СРС-та, а филми, чудеса? Станала била грешка. Хайде бе! Как ще стане тази грешка? А разрешения за тези СРС-та? И в крайна сметка, когато четохме в съда СРС-та, аз дотогава не се бях смял толкова на дело.

    И това важи за всяко едно от другите шумни дела. Вижте сега с Иванчева какво се случва. Абсолютно същото. Просто ескалираха нещата до безобразие, защото това е безнаказано, ако мога да се върна на първия Ви акцент. Защото това е безнаказано. Защото някой ден, ако ние търсим отговорност, то това ще е от учреждението прокуратура. Искаме едни пари. Прокуратурата ги плаща. Т.е. аз и Вие ги плащаме като данъкоплатци. И нищо не се променя.

    –       Защо това е така? Няма ли механизъм, по който съдебно чрез регресен иск да се потърси материална отговорност от причинилите щетата физически лица, заемали даден пост?

    –        Ето – Вие знаете, че съществува регресен иск. Но това знаете ли кога се случва – никога.

    –       А защо?

    –        Защото това би се случвало, само ако прокуратурата и изобщо учрежденията у нас бяха нормални – всеки си вършеше работа. И, да, стават грешки. Понякога наистина стават грешки. Говорим в нормално работеща институция. И тогава някой трябва да носи отговорност. И когато това мине през съда и се установи, че е грешка, някой трябва да плати. Както казваше другарят Сталин, зад всяка грешка си има име, сериен номер, адрес и т.н. Принципът е такъв. Допусналият грешката плаща. Това е правен принцип. В случая това е Цацаров и съответните прокурори – да кажа пак за случая с Пеевски – там имаше наблюдаващ прокурор, даже бяха трима, градски прокурор и Цацаров лично. Това са лицата, от които трябва да се потърси отговорност. И забележете – това е само имуществената отговорност. Отделно, че по този тип дела винаги има един куп престъпления, които са извършени срещу правосъдието. Забележете, извършват се от прокурори, често от следователи, в немалко случаи от служители на МВР.

    –       И това са престъпления срещу правото, така ли?

    –        Срещу правосъдието, да. Доста често те извършват престъпления. Защото, когато нямат доказателства за нещо, те или ги фабрикуват, или просто казват „ние имаме доказателство”. Ето Ви го престъплението. Така бяха и в конкретния казус.

    –       Това си е някаква откровена лъжа, която се използва за докарване на обвинението до съда?

    –        Това е откровена лъжа и това е главата с престъпления срещу правосъдието. Веднъж имаме наказателна отговорност на тия лица, пак да ги кажа – милиционери, следователи, прокурори, чак до главния прокурор. След това имуществена – защото има нанесени щети за стотици хиляди левове, а понякога са и милиони. А това трябва да го плати някой. Да, ние ги плащаме като данъкоплатци, но може и трябва да им бъде търсена отговорност. А те не им търсят отговорност, защото нито едно правителство до момента не е работило правилно. Всички използват репресивните органи именно като репресивни органи. Не за защита на правото и закона, а в защита на собствените си интереси. Които винаги са корупционни. Защото дори чисто политическите интереси, ако не са на страната на правото, са корупционни. Защото корупцията не е само „вземи тука тия 20 лева“. Корупцията има всевъзможни страни. Включително издигането на някого на по-висок пост. Това също е корупция.

    –       С наличните в момента правни механизми възможно ли е да бъде търсена лична отговорност?

    –        Категорично е възможно. За целта е нужно в съответните институции да има някой честен човек. Поне малко мислещ и, разбира се, на него трябва да му стиска. Тия трите неща до този момент не съм ги видял в учреждение. Особено в силово – МВР, прокуратура, следствие. Но също така и в Министерски съвет, Президентство.

    –       Това означава един редови прокурор да вземе да образува досъдебно производство на началника си примерно, нали така?

    –        Има един следовател, който преди 2-3 години, пред „Биволъ“, мисля, обяви какво се случва в следствието. Но забележете – само шефът на следствието, за когото цялата страна знае, че е изпълнител на поръчките, беше известен като Пепи Еврото. Защото не му викат Пепи Айнщайна? Него Върховният съд го беше повторил шест пъти като автор на провокация за подкуп по делото на съдията Сантиров и на Тенчо Попов. И какво? Много важно. Сигурно е адвокат някъде.

    –       Добре, какъв е механизмът тогава. Това нещо трябва да бъде реформирано. Как? Политически? Или да се реформира само?

    –        Само не е възможно да се реформира. А ако имаше политическа воля тези репресивни структури нямаше да стоят нереформирани вече 30 години. Политиците нямат интерес от това. Всяко едно правителство, което се застои – вече колко станаха, 28 години – първото нещо, което прави, е да овладее Висш съдебен съвет, Инспекторат, върховни съдии, главен прокурор, председатели на съдилища. Те овладяват контролните механизми. Независимата съдебна власт у нас никога не е била независима. И тя неправилно се нарича съдебна, защото включва и много други органи. А съдебната власт по моему е само съдът.  Те овладяват правосъдието, защото това е контролният механизъм на политиците. Ние затова и нямаме политик в затвора. А иначе сигурно 90% от политиците ни са затвора. Но нямаме нито един. Няма и да има. Така че тази реформа можем да я направим ние, гражданите. Насила. И то трябва да извием ръцете на някое правителство. И на някое Народно събрание. Без значение кое, докато те не променят нещата по правилния начин – прокуратурата, МВР и следствието трябва да бъдат заличени. Буквално. И изградени по нов начин с нови правила. И с нови хора. И това е единственият начин. Всичко останало е просто дим над водата.

    –       Реформа, която включва разграждане на структурите?

    –        Не, не. Ликвидирането им. Буквално. Защото тези структури освен, че са прогнили от корупция, те са и пълни с откровено неграмотни хора. От тях няма смисъл. Не е възможно да направиш нов бардак със стари труженички. Всъщност, може би е възможно, но ефектът ще е същият като преди. Такава реформа не е възможна. Давам пример с това, което направиха в Грузия преди десетина години. Те буквално закриха КАТ. Ама буквално – от днес за утре. И го изградиха отново. Изцяло. По нов начин. С изцяло нови хора. И написаха нови правила. И той заработи. Малката Грузия започнаха да я дават за пример в цял свят за това как се гради нещо от нулата и то работи чудесно. Това е начинът. По същият начин и с прокуратурата. Как иначе да стане? Ами те изпълняват поръчки вече 30 години. Те някои се пенсионираха, изпълнявайки поръчки. Сега тези, които отиват в прокуратурата, дори и да има някой читав човек там, той си наляга парцалите и прави, каквото му кажат, което също е корупция. А съм чувал многократно прокурори да казват, че на тях им плащат заплатите да пишат обвинителни актове. Което е повод за крясък. Това ако се чуе някъде по света, сигурно ще ги удавят групово всичките. На прокурорите им плащат заплата да пазят закона. Да следят за изпълнението на закона. Никой не ти плаща за писане на обвинителни актове. Освен това, като ги пишете тези обвинителни актове по 15 000 страници, които дори не могат да се прочетат в съда, какво? Нищо! Това е друг тип абсурд.

    Източник: transmedia.bg

  • Петък, 09 Ноември 2018 11:26
    Елена Йончева: Действията на прокуратурата се базират единствено на твърденията на Делян Добрев, Тома Биков и Антон Тодоров

    „Запознах се подробно с искането на Главния прокурор да образува дело срещу мен.

    В това искане пише, че делото е по сигнал на Делян Добрев, Тома Биков и Антон Тодоров. 

    Всички предприети действия на прокуратурата се базират единствено на твърденията на тези три лица.

    Няма нито един факт, който да сочи, че от мен са били извършвани незаконни действия. Нито един факт за извършени престъпления. 

    Надявам се делото възможно най-бързо да влезе в съда. Това е мястото, където истината ще стане ясна. И че става въпрос за политическа поръчка.”

    Това написа днес във фейсбук профила си Елена Йончева, за която главният прокурор Сотир Цацаров поиска снемане на депутатския имунитет.

    В друг свой пост в социалните мрежи Елена Йончева пише:

    По повод отправеното до 44-то Народно събрание искане от Главния прокурор на Република България за възбуждане на наказателно преследване срещу мен.

    Отправеното искане е потресаващо. Клевети, които отдавна се лансират от депутати на ГЕРБ. Няколко пъти призовах съответните отговорни институции да направят проверка - призовах, както от трибуната на Народното събрание, така и пред представители на медиите.

    Запозната съм с методите на репресии на ГЕРБ. Това е класическа схема.

    Твърденията за “вероятно пране на пари” идват само два дни, след като аз и мои колеги настояхме за независима техническа експертиза на качеството на строителството на българските магистрали – вземане на вертикални ядки и анализ в лицензирани европейски лаборатории. 

    През последната година внесох в ДАНС и прокуратурата документи, свързани с вероятни корупционни практики при строителството на преградното съоръжение на българо-турската граница, както и за аферата “кумгейт”. Бях обвинена от В.Симеонов в национално предателство. По този повод той внесе срещу мен и сигнал в прокуратурата.

    Клевета срещу мен е отправяна и от Б.Борисов, за което беше осъден.

    Работата ми като журналист винаги е била публична, видима. Прословутият договор, за който депутати от ГЕРБ са поискали от прокуратурата да насочи своето внимание, е за закупуване на телевизионна техника /камери, сателитни телефони, техника за директни включвания, монтажна апаратура/. Тази техника е налична, както и цялата документация.

    В своята дейност по заснемането на документални филми в Сирия, Турция, Украйна, Ирак, Афганистан, Чечня…. съм се срещала и с бандити, с престъпници. По нашия екип е стреляно, били сме отвличани и бити…

    Опитът за сплашване няма да мине.

  • Петък, 09 Ноември 2018 11:26
    Прокуратурата продължава с удари по представители на опозицията: Започват проверки на депутата от БСП Светла Бъчварова и на конституционния съдия Атанас Семов, който е от квотата на президента

    Главният прокурор Сотир Цацаров е отправил сигнал до Инспектората към Висшия съдебен съвет, с което иска проверка за забавени мотиви към присъда на Софийския градски съд (СГС) спрямо депутата от БСП Светла Бъчварова.

    Това става само ден, след като Цацаров поиска имунитета на шестима депутати, трима от които са от БСП.

    Социалистите определиха тези действия на прокуратурата като опит за репресия и сплашване (виж тук и тук).

    Светла Бъчварова е обвинена за сключването на неизгодна сделка като ръководител на Селскостопанската академия, с която е ощетила учебното заведение с 1.3 млн. лв., е оправдана на първа инстанция. Прокуратурата не е съгласна с решението на съда и е внесла протест.

    До този момент обаче съдът не е изготвил мотивите по това дело, което е причина Цацаров да поиска проверка.

    Делото е образувано по внесен на 12 април 2016 г. от Софийска градска прокуратура обвинителен акт срещу народния представител от парламентарната група „БСП за България“ – Светла Бъчварова-Пиралкова за това, че на 13.08.2009 г., като Председател на Управителния съвет на Селскостопанската академия (ССА) е сключила неизгодна сделка, от която е произлязла вреда за академията в размер на 1 326 671,36 лв. Случаят е определен като „особено тежък” – престъпление по чл. 220 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

    На 21.03.2016 г. главният прокурор Сотир Цацаров внесе в Народното събрание искане за снемане имунитета на народния представител, припомнят от държавното обвинение.

    Същия ден Светла Бъчварова - Пиралкова е дала съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу нея. На 25.03.2016 г. е привлечена като обвиняема и ѝ е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

    Според обвинителния акт, обект на злоупотребата са 9 726,224 дка земеделски земи, намиращи се в землището на с. Стражица и с. Карвуна. На 07.08.2009 г. в Селскостопанската академия, която била ръководена от Бъчварова, е постъпило заявление от „Литекс Комерс“ АД, представлявано от Гриша Ганчев, за сключване на договор за съвместна дейност със ССА, с предоставяне на площите в с. Стражица и в с. Карвуна.

    На 13.08.2009 г., без решение от Управителния съвет на ССА, Светла Бъчварова - Пиралкова, в качеството си на Председател на УС е сключила договор за съвместна научно изследователска и опитно-производителна дейност върху тази земеделска земя с „Литекс Комерс“ АД. Договорът е сключен за срок от 10 години, като „Литекс Комерс“ АД е следвало да заплаща на ССА 17 500 лева годишно или по 1,80 лева на декар, като пазарните цени за този период, според експертизи, е  от 70 до 80 лева. При реална базова пазарна цена от 70 лева за един декар обработваема земеделска земя, за отдадените по договора 9 726,224 дка, сумата като приход за ССА би могла да бъде в размер на 680 835,68 лв. В резултат на сключения неизгоден договор на Селскостопанската академия е причинена вреда в размер на 1 326 671,36 лева.

    Прокуратурата проверява и избора на Атанас Семов за конституционен съдия. Тя се е самосезирала от статия на "Капитал". Това става ясно от съобщение на сайта на държавното обвинение.

    На 2 ноември президентът Румен Радев подписа указ за назначаването на професора по право в СУ "Св. Климент Охридски" за член на Конституционния съд. Самата номинация бе направена на 26 октомври, а три дни по-късно – на 29 октомври излиза статията, заради която прокуратурата започва проверката.

    Държавнто обвинение трябва да провери дали правилно е отказано образуване на досъдебно производство по сигнал срещу проф. Семов, подаден през 2013 г. от докторант в Юридическия факултет на СУ.

    Съобщението на Прокуратурата гласи: 

    "След сезиране от статия със заглавие „Двойни стандарти на „Дондуков 2“. Има много неизвестни около избора на Атанас Семов за конституционен съдия“, публикувана в електронното издание на в-к „Капитал“, Върховната касационна прокуратура е разпоредила на Апелативна прокуратура София извършване на служебна проверка за правилност и законосъобразност на постановление на Софийска градска прокуратура за отказ за образуване на досъдебно производство. 

    Със сигнал, подаден на 05.03.2013 г. и допълнение към него от 11.03.2013 г., Софийска градска прокуратура е била сезирана от юрист, работил като научен сътрудник по “Международно право и международни отношения“ в Института за правни науки към БАН, докторант в Юридическия факултет на СУ по специалност „Право на Европейския съюз“. В сигналите се твърди използване на СУ „Климент Охридски“ за развиване на частна стопанска дейност, безстопанственост, както и сключване на неизгодна вредоносна за университета сделка във връзка с неакредитирана магистърска програма по „Право на Европейския съюз“. Осъществяването на програмата е в резултат на договор между Софийския университет и сдружение с идеална цел - „Център за продължаващо обучение при Юридическия факултет на СУ“. След подаване на сигналите е била възложена проверка на МВР – ГДНП. С постановление на СГП от 14.07.2016 г. е отказано образуване на досъдебно производство. Именно това постановление ще бъде предмет на служебна проверка, след сезиране от посочената публикация в медия."

Оставете коментар