Вторник, 29 Септември 2020

Понеделник, 22 Февруари 2016 15:31

Провалът на фаворитите

Рилски спортист показа, че Купата се печели със сърце

Рилски спортист е новият носител на Купата на България по баскетбол. Само до преди няколко дни, тимът от Самоков не бе слаган сред фаворитите за спечелването на трофея. Там бяха само два отбора – Лукойл Академик и Балкан Ботевград. И двата обаче претърпяха фиаско. Просто те показаха, че нямат сърце за подобни мачове. Лукойл и Балкан може да са на първите места в редовния сезон, но това не им гарантира спечелването на трофея. Купата се печели с борбен дух и желание за победа, а не с бездушие и страх.

Лукойл Академик не си взе поука от миналата година, когато на финала по същия начин изгуби трофея срещу Черно море Порт Варна в Плевен. Финансовите възможности тук просто не са достатъчни. Отборът е по-важен от силните индивидуалности и това пролича за пореден път. Дори подкрепата на публиката на помогна на Балкан да спечели медал от турнира. Независимо от силното си представяне до момента през сезона, “зелените” отново се провалиха в най-важните си мачове.

Големите победители са Рилски спортист и Берое. Двата тима се опълчиха на фаворитите и ги свалиха на земята. Лукойл остана със среброто, което за амбициите на тима е равносилно на провал. Балкан пък не успя да спечели медал от Купата, дори и в собствената си зала, след като Берое отмъкна бронза под носа му.

Не само финалните мачове обаче заслужаваха внимание...

За първи път от много време всички двубои бяха оспорвани и интересни за зрителите. Жребият отреди Лукойл Академик и Левски да играят един срещу друг още на четвъртфиналите. До преди две години тези два тима бяха сред основните претенденти за трофея. “Сините” обаче претърпяха сериозна финансова криза след събитията с Корпоративна търговска банка и вече залагат предимно на младите. Лукойл бе смятан за тотален фаворит в мача, но Левски не се предаде. Юношите на “сините”, заедно с по-опитните Алекс Симеонов, Станислав Славейков, Венцислав Петков и Крум Дойчинов, се опълчиха на скъпата селекция на съперника. Те издържаха само едно полувреме, но заслужиха уважението на всички. 18-годишният Йордан Минчев и три години по-големият от него Евгени Хаджирусев до неотдавна не бяха познати за широката баскетболна публика. Те обаче вече трупат опит и самочувствие, а само това е пътят към развитието на младите.

Домакините от Балкан се изправиха срещу носителя на трофея Черно море Порт Варна в първия си мач на турнира. Миналата година в Плевен двата тима се срещнаха в същата фаза на надпреварата. Тогава “моряците” спечелиха двубоя, а по-късно триумфираха и с Купата. Тази година обаче бе по-различно. Варненският тим бе напът да прекрати участието си в Националната баскетболна лига и да не играе за Купата заради финансови проблеми. С общи усилия обаче Черно море бе спасен, но някои от основните играчи напуснаха отбора. Това оказа влияние на представянето им и въпреки че се държаха равностойно на Балкан през голяма част от мача, “моряците” напуснаха турнира още на четвъртфинал. Те обаче спечелиха най-важната битка само няколко дни по-рано, като спасиха отбора от разпадане.

Преди една година отборът на Ямбол поднесе една от сензациите в турнира, след като отстрани Левски на четвъртфиналите. Тази година тимът бе готов за нов подвиг, но този път имаше за съперник Рилски спортист. Бъдещият носител на трофея бе фаворит в сблъсъка, но до последно изходът от срещата не беше ясен, тъй като Ямбол също се представи на ниво в срещата.

Безспорно, най-оспорваният четвъртфинал бе между Берое и Спартак Плевен. Дерби, в истинския смисъл на думата. Двубоят бе изпълнен с много нерви и обрати. Спартак получи подкрепата на цялата публика в Ботевград и сякаш се чувстваше у дома си. В последните секунди на срешата плевенчани изоставаха в резултата, а топката бе в опитния Александър Груев. Той поведе нападението на отбора си, но в най-неподходящия момент стъпи накриво и изгуби владението. Всичко за Спартак сякаш приключи, а Груев изглеждаше съсипан. Само той знаеше какво изпитваше в този момент. Въпреки че тепърва навлиза в треньорската професия, наставникът на тима Алексанър Дяковски постъпи като голям треньор. Вместо да му се развика, както много от “специалистите” у нас биха направили, Дяковски отиде при Груев и му показа подкрепата си.

При три точки разлика, когато всичко изглеждаше изгубено, Плевен получи право да изпълни три наказателни удара. На линията застана Урош Величкович. Той можеше да прати мача в продължение, тъй като времето беше изтекло. Един пропуск щеше да е фатален. Величкович обаче не трепна и изравни резултата, което даде нова надежда на Спартак. В продълженията обаче късата скамейка на плевенчани оказа своето влияние. Те не издържаха и изгубиха срещата, но спечелиха с играта си аплодисментите на цялата публика.

Рилски спортист и Берое имаха късмет в жребия и се разминаха с големите фаворити Лукойл и Балкан на полуфиналите. Двубоят между тях също бе равностоен, но отново тимът с по-предно класиране, в случая Рилски спортист, продължи напред.  Най-дългоочакваният мач на турнира бе дербито между първия и втория. Лукойл Академик и Балкан “изтеглиха късата клечка” в жребия и трябваше да се срещнат още на полуфиналите. Цял Ботевград тръпнеше в очакване на предстоящия сблъсък. Залата се напълни, феновете на Балкан чакаха нещо голямо. То обаче не се случи. Въпреки че двубоят бе равностоен, в последните няколко минути на мача Балкан се срина и не приличаше на себе си. Класата на Лукойл си каза думата и Ботевград трябваше да се примири със загубата. Привържениците на “зелените” обаче останаха доволни от показаното от своя тим и изпратиха играчите с викове “Балканци, юнаци!”.

Само ден по-късно обаче положението бе коренно различно. Ботевградчани започнаха уверено мача с Берое за бронзовите медали, но това продължи само една част. След нея играта на домакините коренно се преобрази. Те допуснаха кошмарна серия и гостите натрупаха солиден аванс. Баскетболистите на Балкан изиграха най-слабия си мач от началото на сезона и не успяха да се върнат в срещата. Зрителите не можеха да повярват на очите си. Пред собствена публика, в ролята на фаворит в мача, Балкан преклони глава пред Берое. Ботевградчани могат да се сърдят само на себе си, тъй като тимът от Стара Загора си заслужи бронзовите медали. 

Преди срещата, местните фенове се чудеха как залата може да е полупразна, след като играе не друг, а техният Балкан. Да, разочарованието е голямо, но все пак не е срамно да паднеш от Лукойл. След мача с Берое обаче и тези, които бяха дошли, за да подкрепят отбора си, съжаляваха, че са там. Виковете “Балканци, юнаци” бяха заменени с освирквания към отбора– нещо, което трудно може да се види, още по-малко в Ботевград. Новият треньор Мирослав Ралчев също отнесе доста критики за ръководенето на двубоите. Той допусна някои грешки, но вината за случилото се не бе изцяло негова. Просто играчите на Балкан предадоха публиката си. Сякаш се виждаха за първи път, а реално промени в отбора няма...

Малцина бяха тези, които играеха със сърце и се ядосваха истински за поражението на своя тим. Мартин Маринов може да е носел успехите на Балкан в много от мачовете, но срещу Лукойл и Берое той остана най-големият длъжник на своя отбор. Капитанът е този, който повежда своите съотборници и който сплотява отбора в трудните моменти. Всеки има слаб мач, но това не е оправдание. За две срещи той отбеляза само 2 точки и е с общ коефициент от (-2).

Балкан също имаше проблеми преди Купата, след като предишното ръководство и треньорският щаб подадоха оставки. Веднага бяха намерени нови спонсори и кризата бе овладяна. Сега обаче хората, които оставиха отбора неподредствено преди Купата, сигурно ще кажат, че при тях Балкан щеше да вдигне трофея и вината е в новото ръководство. Не, вината е на всички тези, които гледат единствено собствения си интерес и не мислят за доброто на отбора. Ако старото ръководство милееше за отбора, бившият вече физиотерапевт Иван Касапов нямаше да гледа мачовете на Балкан отстрани и още щеше да е в отбора. Неслучайно, по време на мача с Лукойл, играчите на домакините излязоха с тениски с надписи “КАСИ” и “Винаги един от нас”. 

Всичко това обаче вече е в миналото, време е за изводите. Като изключим проблема с таблото по време на финалния двубой, домакините от Ботевград се справиха с организацията на турнира. В залата имаше публика, не само на мачовете на Балкан. Радващото в случая е, че на почти всички отбори имаше гостуващи агитки, което рядко се вижда на баскетболните срещи у нас.

Лукойл Академик и Балкан също трябва да си направят своите изводи. За да спечелиш Купата, трябва да играеш със сърце. Черно море Порт Варна го показа миналата година, а през тази същото стори и Рилски спортист. Лукойл и Балкан показаха, че не заслужават трофея, поне не този път. Парите и силните индивидуалности нямат значение. Тук е важен отборът. 

Мария Маринова, BIG5.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар