„Атикус беше прав. Веднъж той каза, че никога не можеш да разбереш един човек, ако не влезеш в неговата кожа…”

BIG5 AFISH.BG „Атикус беше прав. Веднъж той каза, че никога не можеш да разбереш...

Откъс от обявения за роман на всички времена „Да убиеш присмехулник” на Харпър Ли

При смъртен случай съседите занасят нещо за ядене, при болест — цветя, в други случаи — други работи. Бу беше наш съсед. Той ни подари две сапунени фигурки, строшен часовник с верижка, две монети, които да ни носят щастие, и живота на двама ни. Но съседите винаги даваха нещо в замяна. Ние никога не връщахме в неговото дърво, каквото вземахме оттам; ние нищо не му бяхме дали и това ме натъжи.

Обърнах се да си вървя в къщи. Надолу по улицата, чак до града, намигваха уличните светлини. Никога не бях виждала квартала оттук. Къщата на мисис Моди, на мис Стефани, нашата къща — виждаше се люлеещият се стол на верандата — зад нас беше къщата на мисис Рейшъл и се виждаше ясно. Можех да видя дори къщата на мисис Дюбоуз.

Погледнах зад мен. Вляво от кафявата врата имаше дълъг затворен с капак прозорец. Отидох и застанах пред него; извърнах се. През деня сигурно се виждаше чак до ъгъла при пощата.

През деня… нощта отмина в мислите ми. Беше настъпил новият ден и всички съседи се занимаваха с нещо. Мис Стефани прекосяваше улицата, за да разправи най-новата клюка на мисис Рейшъл. Мисис Моди се навежда над азалиите си. Лято е и две деца подскачат по тротоара към един човек, който се приближава насреща им. Човекът им маха с ръка и децата хукват да се надбягват към него.

Лятото продължава и децата идват. Едно момче върви по тротоара и влачи зад себе си прът от въдица. Един мъж е застанал с ръце на кръста и чака. Лято е и децата му играят в предния двор с един техен приятел, представят малка драма, съчинена от самите тях.

Вече е есен и неговите деца се бият на тротоара пред къщата на мис Дюбоуз. Момчето помага на сестра си да се изправи и двамата си тръгват към къщи. Есен е и децата му се скриват зад ъгъла и се връщат, а по лицата им се изписват техните скърби и радости. Спират пред дъба възхитени, зачудени, поизплашени.

Зима е и децата му треперят пред портата, силуетите им се открояват сред блясъка на пожара. Зима е, един мъж излиза насред улицата, изпуска очилата си и застрелва едно куче.

И пак е лято и той гледа как се късат сърцата на децата му. И пак е есен и децата на Бу се нуждаят от неговата помощ.

Атикус беше прав. Веднъж той каза, че никога не можеш да разбереш един човек, ако не влезеш в неговата кожа. Но за мен беше достатъчно да поседя малко върху верандата на Редли.

© Превод от английски: Цветан Стоянов

AFISH.BG

Последни новини

САЩ само се оправдават с демокрацията

 САЩ опитват нагло да се намесват във вътрешните работи на други държави под предлог за защита на човешките права. Това заяви китайският външен министър...

Нинова сезира ЦИК, СЕМ и Брюксел за предизборната „безогледна“ агитация с джипката на Борисов

Лидерът на БСП Корнелия Нинова е изпратила писма на най-високо ниво до всички европейски инстуции, с което ги уведомява за "грубите нарушения на изборното...

Германия предлага сътрудничество с Русия

 Правителството на Германия е предложило на ЕС да намери сътрудничество с Русия по климатичните въпроси, съобщи Financial Times. Предложен е реален документ. Предлага се започването...

Дами, без вас няма смисъл

Както казваше великият Джоко Росич – всичко, което прави един мъж, е заради жена...  Днес е осми март. Празникът на жената. Някои жени празнуват този...