МВР може да профилира консуматорските, културните и политическите предпочитания на хората, пишат конституционните съдии
С 10 на 2 гласа Конституционният съд (КС) отмени възможността на службите да проследяват телефоните на хора, поставени под карантина. Решението на КС, който беше сезиран по темата от депутати от БСП, е прието днес.
С него се обявяват за противоконституционни промени в Закона за електронните съобщения от август, направени чрез Закона за извънредното положение. Въпросните промени предвидиха, че телефонните и интернет оператори са длъжни 6 месеца да пазят т.нар. трафични данни и във връзка с карантината, а не само за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Трафичните данни се пазят „и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение“, гласи отмененият текст от закона. Т.е. справка може да се прави за всички, които отказват и не изпълняват заповедта за задължителна изолация и лечение. Тя не е само за коронавируса и няма да приключи с извънредната епидемична обстановка заради COVID-19, пише „Сега“.
Искането на тези справки бе в правомощията на Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР. Достъпът им се предоставя веднага. Едва след това те трябва да информират председателя на местния районен съд, който да санира извършените действия.
Достъпът до трафичните данни е сериозна намеса в личния живот на гражданите и следва да бъде уреден по начин, съобразен с най-високите възможни стандарти на сигурност, каквито оспорената правна регламентация като цяло не съдържа и затова не може да осигури, пишат конституционните съдии.
Според решението дори трафичните данни да не разкриват съдържанието на комуникацията, е възможно да бъде събрана чувствителна информация за начина на живот, навиците, придвижването, интересите, политическите и други предпочитания на хората. „Посредством филтриране и анализ на тези данни могат да бъдат изградени сравнително точни профили за консуматорските, културните и политическите предпочитания на отделния индивид или групи хора“, пишат конституционните съдии.
И напомнят, че във всяко демократично общество неприкосновеността на личната сфера на индивида е ценност от най-висш порядък. Намесата на държавата в тази сфера не е изключена и един от начините за това е чрез законово предвидения достъп на полицията и органите за сигурност до данните за трафика на електронни съобщения. Според съда обаче прекият и незабавен достъп до данните дори да не разкрива съдържанието на комуникацията, представлява съществена намеса в неприкосновеността на личния живот, тъй като дава възможност за профилиране на засегнатото лице чрез систематизиране на данни за шест месеца, свързани с навиците му, обясняват съдиите.
Според тях, проследявайки ползваните от човека клетки за 6 месеца назад, дава възможност на МВР да „формира представа за личните предпочитания на индивида, дори неговите склонности, увлечения и слабости, което е обективна предпоставка за съставянето на достатъчно подробен и ясен профил на личността не само без нейното изрично съгласие, но и без тя изобщо да има представа или дори да подозира, че това се случва в действителност“.
Определеният от законодателя срок от 6 месеца се явява несъразмерно дълъг, а кръгът лица, чиито трафични данни подлежат на съхранение и достъп – прекалено обширен, чувствително надхвърлящи строго необходимото за постигане на изброените по-горе медицински цели, мотивира се още КС. Тоталното превантивно събиране на трафични данни за местоположение, без точни критерии за начало и край представлява сериозно, непропорционално навлизане в правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, приемат конституционните съдии.
Против решението на мнозинството в КС са гласували съдиите Павлина Панова и Анастас Анастасов. Тяхното особено мнение може да бъде прочетено тук.
