Колко по-яко да измираме още? Труповете пред болниците са факт

BIG5 АНАЛИЗ Колко по-яко да измираме още? Труповете пред болниците са факт
Болниците не могат да се справят отдавна и това е си личи по труповете пред тях. Но именно те и работещите в тях ще бъдат жертвани пред очите на всички ни, бавно и мъчително. За да могат оцелелите да запазят психическото и физическото си здраве и да ползват новата магистрала за Белград. И точно тогава ще бъде обявена национална карантина, пише Янина Здравкова в специализирания сайт clinica.bg

 

Напълно закономерно, България стигна първото място по смъртност в Европа от КОВИД на средно дневна база. При това зрелищно – всички видяхме как се умира при КОВИД у нас – като куче, на стълбите, пред болницата, в чакане на санитари, които да пренесат на ръце по етажите издъхващите пациенти до току що появило се поредно и вече пълно отделение. Няма асансьор, няма инвалидни колички, няма и кой да поеме хората.

Персонал горе е имало, те са работили, каза здравният министър Костадин Ангелов, а директорът на болницата – най-голямата в Пловдив и страната – „Св. Георги“, обясни, че имало логистични проблеми, защото отделението съществува от няколко дни. Премиерът Бойко Борисов пък обяви, че това е неподустимо и се надява да не се случва повече, „виждате какви пари се инвестират в здравеопазването“, „всичко, което са поискали, правителството разполага“. И макар, че се оказа най-зрелищният, случаят в Пловдив далече не е единственият.

Не става с надяване, нито с пари, и ще се случва

отново и отново. Персоналът в отделението по токсикология на пловдивската „Св. Георги“ е бил зает с болни от КОВИД, значителна част от които дори не е нужно да са в болница, затова и не е успял да обърне внимание на умиращите долу, които са за болница. Не толкова тежките случаи обаче също са там, защото няма кой друг да се грижи за тях. Извънболнична помощ като организирана и поемаща основния поток от заболеваемостта структура няма – има 4000 лични лекари, следящи 70 000 заразени от коронавирус по телефона, и остатъци от бивши поликлиники, в които масово на парче работят хора, наети и в болниците, но без особена връзка с която и да било част от системата. Спешна помощ разполага с под половината от нужните екипи, но за сметка на това е определена като основно и често единствено сито между несъществуващата извънболнична помощ и болниците.

Неотложна помощ изобщо не съществува.

Така рано или късно хората с КОВИД стигат до болниците, откъдето никой не смее да ги върне – защото няма кой друг да следи състоянието им, а не защото имат реална нужда от болнично лечение за момента. Затова и разкриваме нови и нови КОВИД легла, които с всеки нов ден се превръщат все повече просто в кревати, защото около тях няма нито лекари, нито сестри, нито санитари. И това, че има все още налични кревати не значи, че има капацитет за още болни. Защото мярката за това претоварена ли е или не болничната помощ не са свободните легла, а това колко хора умират, как и къде.

Умират много – 17 на 100 000,

и този показател стабилно расте; умират по стълби, тротоари, в линейки и докато обикалят в търсене на креват. И не е нужно да чакаме още, докато започнат още повече да умират пред болниците, а не само отделни случаи, в които властта е толкова раздразнена, че упорито се вторачваме, вместо търпеливо да изчакаме логистиката да се оправи и сработи. Вторачваме се, защото не искаме да живеем в държава, където изобщо е възможно да се умира на стълбите пред болницата. Дали е един или са сто души, е второстепенен проблем.

Вместо това е въпрос на време да стане обратното – да претръпнем и полека-лека

да приемем за обичайно хора да умират

извън креватите. Защото засега няма признаци, че няма да се случи точно това. Все още не е прекалено очевидно, но се случва – данните на НСИ сочат отчетлива тенденция за ръст на смъртността, а още дори не е започнала епидемията от колатерални жертви, които стават неминуеми, когато всички болнични кревати са заети от болни с КОВИД. Плюс още стотиците, които ще умират с КОВИД всеки ден в най-близко бъдеще. И когато просто в един момент и креватите свършат, остава улицата.

Това ще се случи, то

вече е неизбежен факт,

дори още днес управляващите най-накрая да се престрашат да затворят цялата държава напълно. Защото днешните нови случаи ще дадат жертви след няколко седмици, а заразените намаляват след много дни карантина. А ние дори не знаем какво е разпространението на вируса у нас и съответно не можем да предвидим напълно размера на катастрофата. Защото в България безплатни са само тестовете, които държавата не признава за официални. Хората масово правят бързи тестове, но в статистиката влизат само PCR резултатите, затова и официалните данни за заразените са за плато, а не за експоненциален ръст. Смъртността обаче сочи друго – тя е прекалено висока и освен за зле функционираща система говори и за далеч повече болни, отколкото отчитаме. И опитът на всички страни в Европа сочи, че оттук нататък, особено пък без тежки мерки, кривата само ще расте нагоре.

До първото място по смъртност на континента.

Пред нас в момента – според показателя за средна смъртност за последните 14 дни, са Белгия и Чехия, които бяха пометени от вируса, наложиха блокади преди седмици, които постепенно намалиха новите случаи, но все още отчитат „опашка“ от висока смъртност. При положение, че тук са затворени единствено дискотеките и горните курсове в училищата, е ясно какво ни чака в близко бъдеще, и то вече е необратимо. Освен с ръст на смъртността, то върви и с окончателно срутена здравна система. А резултатът от липсваща здравна система е че няма кой да лекува работниците и да ги връща на магистралата да полагат асфалт.

За да се ограничат щетите в малко по-далечно бъдеще, страната трябва да бъде затворена

и то веднага.

Но нищо подобно не се случва – локдаунът пречи на психиката и здравето на хората (по Борисов), които традиционно са единствените виновници за катастрофата, защото се държат безотговорно. Мерките може да станат по-силни, когато болниците вече не могат да се справят с потока от болни, според шефа на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова.

Болниците не могат да се справят отдавна, и това е си личи по труповете пред тях. Но именно те и работещите в тях ще бъдат жертвани пред очите на всички ни, бавно и мъчително. За да могат оцелелите да запазят психическото и физическото си здраве и да ползват новата магистрала за Белград.

И точно тогава ще бъде обявена национална карантина.

За коментари – в нашата фейсбук страница:

Последни новини

Посолството на САЩ подкрепи пребития от полицаи журналист Димитър Кенаров

Посланик Мустафа се срещна с журналиста Димитър Кенаров, за да изрази още веднъж подкрепата на Съединените щати за свободните и независими медии като важна...

Истината за Beso Homes или как Красен Кръстев успя да превърти милиони през фирмите за сметка на хората

 В началото на месеца ви информирахме за казуса с агенцията Beso Homes и конкретно сградата Modern Living Apartments, при който собственици все още очакват...

Медийно законодателство в „12 без 5”, или защо сме „бананова република” по свобода на словото

В последните часове от живота на 44-тото народно събрание  правителството на Борисов предложи „на юруш” изменения в Закона за радиото и телевизията, които по...

Борисов обяви официално първият водач в листа на ГЕРБ

При неочаквана инспекция на трасето Видин – Монтана, днес премиерът Борисов демонстрира желанието да работи със силни, доказали се лица от гражданското общество по...