Европа иска от Борисов нова железница, а не асфалт

BIG5 АКЦЕНТИ Европа иска от Борисов нова железница, а не асфалт

Вместо за нов релсов път, парите на ЕС за преодоляване на последствията от пандемията ще се използват за подобряване на настоящата жп мрежа и нови влакове, показва проверка на EURACTIV България.

 

В същото време Европейската комисия настойчиво иска България да заложи на развитие на жп транспорта, който щади околната среда и е път към изпълнението на целите на “Зелената сделка” за постигане на неутрална от климата икономика до 2050 година.

В приоритетите на ЕС магистралите минават на заден план, защото електромобилите все са твърде малко, а по-важното е, че липсва добра мрежа за зареждането им в Европа. Тази рокада на приоритетите в транспорта, за която се загатваше в настоящия програмен период, става очевадна в идните години, но е своеобразна “беда” за българското правителството.

Причините: нито един голям железопътен проект, започнал през последните 7 години няма да бъде завършен в настоящия програмен период. В същото време фирми-строители и изпълнители вече грабнаха с обществени поръчки 2 млрд. лв за жп линии, но тяхното строителство се протака. Отделно и обжалванията на обществени поръчки спъват полагането на новите релси.

Твърде плахо

Плахият опит на българските власти да отговорят на новите реалности в ЕС е включен в националния Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС, по който България разчита да получи общо 12 млрд. лв от Брюксел.

Проверка на EURACTIV България показа, че за жп инфраструктурата са предвидени около 1 млрд. лв. Нито стотинка от тези пари обаче няма да отиде за нов жп път. Вместо това наличната жп мрежа ще се цифровизира, ще се обновяват гари, ще се купуват нови влакове, а Горна Оряховица трябва да бъде превърната в “модерен интермодален железопътен терминал”.

Новият жп път би трябвало да се строи по програмата “Транспортна свързаност 2021-2027”, в която очаквано попадат незавършените и затлачени проекти от изтичащия програмен период.

Очевидният извод е, че българските власти не желаят да изграждат нов релсов път с парите от Плана за възстановяване на ЕС. Причината е лошият опит със забавените проекти през последните 14 години. Правителството отчита повишен риск да загубят част от финансирането от план за възстановяване на ЕС заради незавършени в срок проекти.

Утехата поне е, че българските чиновници разбират, поне на хартия, новите приоритети на Брюксел и посочват, че подобряването на качеството на железницата ще има позитивни ефект към опазването на околната среда

Поне засега се вижда, че усилията на българските власти ще се насочат към Северна България. “В регионален план, интервенциите следва да бъдат фокусирани върху по-слабо инфраструктурно развитата Северна България, което освен очакваните позитивни ефекти за околната среда и зеления преход ще създаде предпоставки и за намаляване на междурегионалните различия в страната”, пише в националния план.

20 нови умни влака

С парите от Брюксел правителството на Борисов възнамерява бързо да купи 20 нови “умни влака” като за тази цел се заделят 320 млн. лв. От тях 256 млн. лв. ще е грантовото финансиране от ЕК. Тази мярка е със сток за изпълнение до 2024 г.. Сделката трябва да допринесе за подобряване на конкурентоспособността на железопътния транспорт, чието състояние в България е плачевно.

Така, в близките години българската железница трябва да разполага с 20 нови влака и още 10 “умни” локомотива. Новите електрически локомотиви “Сименс Смартрон” бяха договорени тази пролет и се очаква да бъдат поставени пред реновирани вагони по направление към големите морски градове Варна и Бургас. За целта бе подписан бе договор за над 66.7 млн. лв. с консорциум “Сименс Трон”.

През тази сделка БДЖ ще си осигури доставка на нови електрически локомотиви за първи път след 1987 г., когато държавата купува от Румъния 45 броя нови машини. Очакванията са всички локомотиви да пристигнат до месец май 2021 г.

Обновяване на 8 ключови гари

С други 188 млн. лв. от ЕС трябва да се обновяват поне 8 гари, става още ясно от разчетите на правителството. Това са “ключовите гарови комплекси” в Мездра, Червен бряг, Илиянци, Враца, Левски, Горна Оряховица, Варна и Филипово.
С тези пари трябва да се изгради и модерен интермодален железопътен терминал в най-голямия жп възел Северна България – този в Горна Оряховица.

Други 273.2 млн. лв. ще отидат за модернизация на съществуващата жп инфраструктура, която трябва да се превърне в “умна” за управление на железопътния трафик.

С други 267.7 млн. лв. ще се изграждат соларни централи, които да осигуряват енергия за нуждите на Национална компания “Железопътна инфраструктура”. С парите ще се инсталират енергоспестяващо LED осветление в района на 120 броя жп гари и спирки. Ще се изгради и оптична кабелна мрежа и цифрова телекомуникационна апаратура в участъка София – Карлово – Филипово, пише в българския план.

Правителството щедро обещава да се осигури система от решения в областта на киберсигурността, допринасящи за достигането на безопасна инфраструктура. Именно с тези пари ще се проектира и изгради автоматизиран единен хъб за управление на информацията в Национална компания “Железопътна инфраструктура”, както и ще бъде внедрена система за мониторинг и контрол на параметри на подвижния железопътен състав в движение.

Какво се бави?

В рамките на настоящия програмен период се бави най-големият жп проект в страната – линията между Елин Пелин и Костенец, която струва над 1 млрд. лева. Вече е ясно, че проектът ще бъде разделен на две части. С парите по настоящата европрограма “Транспортна свързаност” ще бъдат усвоени 539 млн. лв., а останалите 640 млн. лв. остават за следващия програмен период.

Последните 14 години явно се оказват недостатъчни за България да модернизира жп линията си от граница до граница. Става въпрос за релсовия път от сръбска граница през Бургас до Турция. По нея до момента са завършени участъците от турската граница до Септември и от Септември до Бургас. В момента се изпълняват още няколко отсечки – Елин Пелин – Костенец, Вакарел – Ихтиман, Ихтиман – Костенец и София – Волуяк.

По новата програма “Транспортна свързаност“ до 2027 година се заделят 730 млн. евро за нов жп път. Средствата ще се използват и за модернизацията на отсечката София – Перник – Радомир. Целта е от София до Радомир да се стига за половин час при час и 10 минути сега. Новата жп линия трябва да е готова и пусната в експлоатация до 2027 година. С тези европари ще се финансира и изграждането на жп връзка между България и Северна Македония.

“За подобряване свързаността между железопътния и въздушния транспорт и повишаване на ефективността им ще бъдат изградени жп връзки към летище Пловдив и летище Бургас. Предвижда се да бъдат завършени съоръженията и системите по жп линия Карнобат – Синдел”, обещава българското правителство.

Обещания се дават и пишат лесно, но изпълнението в сферата на релсовия път се оказва трудно. Предстои да видим дали и през следващите 7 години ще наблюдаваме предимно затлачени проекти.

източник: EURACTIV

Последни новини

Горбачов: Наложително е Путин и Байдън да се срещнат

Най-важното е да бъде избегната ядрена война, подчерта последният съветски лидер  Последният лидер на Съветския съюз Михаил Горбачов призова днес руския държавен глава Владимир Путин...

Проф. Георги Михайлов: Качествата на руската ваксина са много добри, според най-голямото медицинско списание в света

БСП има всички възможности на тези парламентарни избори да бъде първа политическа сила  „Всяка държава в условия на извънредно законодателство може да сключи договори с...

Франция срещу американския либерален екстремизъм

Френският президент и неговото правителство посочиха мазохистичните политики на идентичността от американските академии като заплаха за целостта на Франция и фундаменталната ценност на републиката...

Идва моментът на нашето свободно волеизлияние

Ваксинация под формата на такъв прочувствен художествен спектакъл не сме имали. Очакваме съвсем скоро правителството да поръча и песен на звездите на българската естрада...