Позиция на Съвета по образование и наука към НС на БСП
Преди броени дни станахме свидетели на безпрецедентна сделка – споразумение между министъра на образованието, синдикатите и университетските шефове, на грубо, безпрецедентно и силово политическо вмешателство не просто в системата на висше образование, но директно в начина на функциониране на колективните академични органи във висшите училища и университетите в България. С този акт на министъра на образованието и науката, явно с пълната подкрепа на министър-председателя, се налага пълен диктат върху академичната общност и суспендиране на основния принцип на академична автономия. Тези действия на правителството и конкретно на министъра на образованието и науката целят не просто се подчиняване на академичната общност, а налагане на тотален контрол на една от най-важните системи на държавата, отличаваща се със свобода на мислене и действие.
За последните 30 години правителствата либерализираха системата на висшето образование, като вкараха пазарния принцип в системата. Но с тези действия на Министъра на образованието и науката пускаме търговците директно в храма на знанието. В бюджета за следващата година правителството дава 66 млн. лева на системата на висше образование и наука, като в замяна, явно, трябва да започне чистка.
Със споразумението ще се гонят преподаватели, които имат законовото право да работят на трудов договор до 68-годишна възраст, а останалите да имат 300 часа аудиторна заетост. Налице е грубо вмешателство в учебната и научна дейност на академичната общност. Срещу това се вдигат основните заплати на 1300 лв. – за асистент, до 1600 лв. – за професор. Преди няколко години, професор на 91-годишна възраст в университет в САЩ спечели Нобелова награда за икономика. Възрастта не може да е критерий при оценка на професионализма на университетските преподаватели. Затова и всеки академичен съвет досега можеше да решава кой професор му е нужен и кой не е. Сега ще се подбира кои могат да се вместят в тавана от 5% от академичния състав, макар и навършили цитираната възраст.
Считаме за недопустимо – със споразумение да се ограничават права, дадени по закон – хабилитираните лица да се пенсионират на 68 години и дотогава да могат да са на трудов догоговор. „Редуцирането“ на възрастните преподаватели ще намали общия брой на преподаващите, които са около 13 000, по данни на НСИ. Системата се лишава от най-опитните и знаещи преподаватели. В резултат на това се срива капацитетът и потенциалът на българското висше образование и наука, поради липса на приемственост и отказ от най-подготвените и квалифицирани специалисти.
Припомняме на управляващите, че университетът не е конюнктурна институция в обществото и благодарение на своята независимост е преживял смяната на обществени строеве, формирането и разпадането на държави и империи, революции и големи социални кризи, и винаги е оцелявал. Дори при формирането на националните държави, когато държавите сериозно се ангажират с финансирането и създаването на благоприятни условия за работа на университетите, автономията в значителна степен се запазва. Нека припомним, че автономията не е самоцел на академичната общност и ръководствата на висшите училища. Тя се свързва с художествено-творческа, научна и учебна дейност, която главно и основно е в ползва на обществото и обществения интерес.
На фона на тези действия на правителството, още по- грозно и недопустимо за един министър на образованието прозвучаха думите на министър Вълчев по отношение на Българската академия на науките. Българската социалистическа партия подкрепя БАН, като категорично се противопоставя от изказванията на министъра, че в академията „можеш и да не работиш“, и че щяло да се види чии възнаграждения ще увеличат учените – на академиците, които взимат колкото депутати, или на младите учени“. БСП определя като унижение, обида и силно противопоставяне на учените в най-старата 151-годишна научна институция у нас, която произвежда основната част от международно видимата продукция на страната. Заплатите на младите учени в БАН от години са мизерни и са около минималната за страната, което е причина за „изтичане” на интелектуалния ни потенциал в чужбина.
Всички тези действия на МОН се потвърждават и от предложения проект на Стратегия за развитие на висшето образование 2021-2030 г. Очевидно България се управлява не само от некадърно, безидейно, но и опасно некомпетентно правителство. Знанието е основна ценност във всички етапи на цивилизационната еволюция на обществата и държавите. Именно образованието и науката могат да гарантират бъдещето на България и идните поколения. Вместо във времена на криза да се инвестира в образование и наука, държавата не просто абдикира, а целенасочено унищожава системата – храм на знанието, пазител на традициите и гарант за устойчиво и интелигентно икономическо развитие на България и повишаване на общественото благосъстояние.
